Сим Николов, 1995 г



страница35/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40

256


Харк Ихее, който в безкрайните полета на времето се чувства като у дома си, е предвидил всичко. Той рязко те блъсва встрани, ляга върху теб и те притиска към сухата земя с цялата тежест на своето дребно, но силно тяло. Усещаш ударите на сърцето му и се учудваш, че то бие толкова бавно, толкова спокойно. Твоят пулс вече прехвърля стоте удара в минута.

Изчаквате вихъра да отмине към близкия хронален връх и се изправяте на крака. Обръщаш поглед към мястото, където изчезна прашният стълб. Отгърни на 137.



257


Накърнената гордост те кара да се бунтуваш. Опитваш всички възможности да се освободиш от здравата хватка на баща си – дърпаш се, правиш опити да се откопчиш, вдигаш шум до бога, но професор Холинджър стиска здраво. Лицето ти се зачервява от гняв. Баща ти разбира, че скоро ще избухнеш, и ти прошепва на ухото:

- Само да шукнеш, ще ти натикам тази кърпа в устата.

И ти показва кърпата, която държи в другата си ръка. Думите му звучат като обида, но веднага си даваш сметка, че баща ти е прав. Той те допусна в експедицията, трябва да спазваш установения ред.

- Извинявай, татко, държах се като глупак – вече по-спокойно казваш ти.

Бърт Холинджър те потупва по рамото.

- Да забравим това.



Мини на 47.

258


През последните няколко минути те мъчи една натрапчива мисъл: няма ли друга възможност за връзка? Преди началото на експедицията всеки от вас сложи в раницата си по една радиостанция на ултракъси вълни. Според Харк това е боклук, много опасен боклук.

Без да съзнаваш, ти вече се разхождаш напред-назад и обмисляш положението. Ако радиотелефоните не работят, ще изхвърлиш този боклук веднъж завинаги и никога вече няма да разчиташ на него. Сваляш раницата от гърба и изваждаш от нея радиостанцията – малка черна слушалка с батерии и антена. В равнинна местност с такава радиостанция можеш да водиш разговор на няколко километра, но във веригата на времето разстоянията имат други стойности. Изваждаш антената и изпращаш на главната честота следното съобщение:

- До експедицията на професор Холинджър. Тук Кевин, тук Кевин. Чувате ли ме? Обадете се!

Повтаряш съобщението на двете резервни честоти и чакаш отговора с разтуптяно сърце. Времето минава, никой не се обажда, но става нещо необикновено – слушалката бързо се затопля, докато най-сетне започва да пари. Сега разбираш защо Харк казва, че това е опасен боклук.

Замахваш с все сила и хвърляш колкото може по-далече радиостанцията. Тя литва към близкото дефиле и преди още да падне на дъното, избухва в ярък пламък. Този път успя да избегнеш опасността, но те не са една и две. Отгърни на 29.

259


Никога не си предполагал, че изкачването на върха може да бъде толкова мъчително. На всичко отгоре луната се скрива зад облак и цялата околност в миг се преобразява: надигат се черни сенки, полъхва леден вятър, някъде наблизо се чува шум, който нараства и се превръща в натрапчив изнервящ звън. За такова нещо Харк Ихее не ти е разказвал, но в това няма нищо чудно – вождът не обича да дрънка за щяло и нещяло.

Малко под върха пулсът ти се учестява, краката ти се преплитат, обхваща те особена слабост, каквато не си изпитвал никога досега. Обърсваш потта от лицето си с ръка, опитваш се да преодолееш изтощението, но всичките ти опити пропадат и решаваш да си починеш преди решителния щурм.

Ще помислиш за върха – мини на 187.

Ще пиеш глътка еликсир – отгърни на 111.

Ще се избавиш от излишен багаж – продължи на 276.

Ще сложиш кислородна маска – прехвърли се на 98.



260


Движението ви по лъкатушещата стръмна пътека е трудно, а понякога и опасно. Налага се често да минавате край дълбоки пропасти, пък и земята, подгизнала от проливния хронален дъжд, е хлъзгава и изисква особено внимание. Както и да е, ти вече си решил и връщане назад няма. Решение можеше да вземе и вождът, но той не се намеси. Или смята, че твоят избор е правилен, или пък мисли, че няма голяма разлика при движение по една от двете пътеки. И най-добрите санитари могат да завидят на шерпите, минава ти през ума, като гледаш как хората от племето ирката вървят леко с носилка в ръце.

Прехвърли се на 127.

261


- Не, не съм съгласен – отсичаш ти. – Сами не можем да покорим Чедуана мах, не искам да си изгърмим барута напразно. Без Харк и шерпите ще се провалим.

Баща ти въздиша тежко. Виждаш, че се бори със себе си.

- Може и да си прав – казва той и тръгва към мястото, където беше колибата му. – Забрави този разговор.

Той отново разпъва хроналната си колиба, а ти заспиваш дълбоко. Мини на 95.



262


Професор Холинджър се усмихва широко и стиска ръката ти така енергично, че ти остава само да кажеш:

- По полека, по-полека!

- Колко се радвам, че и ти участваш в първата успешна експедиция във времето! – казва с развълнуван глас баща ти.

Струва ти се, че никога не си го виждал толкова възбуден и щастлив. Продължи на 217.



263


Колкото и голямо да е уважението ти към Харк Ихее, настойчивото му искане ти изглежда направо смешно. Какво чак толкова опасно има в минаването през една река? Намокрили сте се малко, голяма работа! Да не си от захар, че да се стопиш? Дрехите могат да изсъхнат на гърба ти, всичко ще бъде наред.

Без много да му мислиш, оставаш с мокрите дрехи, изчакваш почивката да свърши и с нови сили тръгваш напред. Сега пред вас няма големи прегради, остава ви само последният щурм. Ходенето вече не те затруднява, хълмовете, долините и подробностите от пейзажа възприемаш като част от разнообразния релеф на времето.

Малко преди мръкване усещащ първите пристъпи на непозната болест. Очите ти се зачервяват, тялото ти сякаш попада ту в нажежена “пещ, ту в огромен ледник. Според Харк Ихее това е хронална треска, тя трябва да се лекува поне две седмици. Експедицията поема безславно назад. Приличаме на Наполеоновата армия, когато бяга от опожарената Москва, казва с горчива ирония Бърт Холинджър. И всичко това – заради глупавото заинатяване да се преоблечеш.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница