Сим Николов, 1995 г



страница40/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40

293


Тръгваш по дясната страна на пътя с надеждата да откриеш следи от експедицията, но пак нямаш късмет, висока отвесна скала прегражда пътя. Остава да тръгнеш към крепостта.

Отгърни на 81.

294


Вятърът бавно отслабва и Харк Ихее се приближава. Той, изглежда, ти няма доверие, защото остава полуобърнат към теб. Може и да е прав, кой знае?

Поглеждаш сърдито към него.

- Какво има, Харк? Спокойно, не съм дете.

- Кевин не дете, но още не мъж – казва невъзмутимо вождът.

На няколко крачки се заражда нов вихър, който тръгва бързо към теб, помитайки всичко по пътя си. Разбираш голямата опасност, която те връхлита, но нямаш време да направиш нищо смислено, мълниеносният порив на вятъра те изненадва. Как ще постъпиш сега?

Ще легнеш на земята – мини на 256.

Ще останеш на място – продължи на 50.

Ще тръгнеш на път – попадаш на 88.

Ще се отдръпнеш – прехвърли се на 2.

Ще зададеш въпрос на Харк – отгърни на 137.



295


Цветовете на времето бързо се сменят и това уморява погледа. Въпреки че гледаш през филтър, понякога трябва да примижиш, иначе просто ще загубиш зрението си. Поглеждаш към вожда и го виждаш да слага ръка над очите си като козирка. Това трябва да предпази Харк Ихее от ослепяване.

- Искаш ли да ти дам шлема? – питаш го. – Филтрите ще предпазят очите ти.

- Харк не иска такъв боклук – казва с погнуса вождът.

Е, това си е негова работа.



Отгърни на 69.

296


Пред очите ти се появява лицето на твоя баща. Може би ако поговориш с него. веднага ще заспиш, трябва да опиташ. Отиваш бавно към колибата на баща си. Професор Холинджър спи в спалния чувал, легнал на една страна. Щом баща ти спи, можеш да бъдеш сигурен, че всичко е премислено и експедицията ще завърши успешно.

Мини на 53.

297


Оглеждаш се. Наблизо забелязваш дебел железен прът. Грабваш го и с няколко енергични движения изкъртваш халката, закована с дебели гвоздеи за гнилото дърво. Минаваш тичешком по моста. Ужасният град остава зад теб, а ти разпъваш хроналната колиба и виждаш, че над покрива й се образува мощно енергийно поле със синьо-зелен цвят. Мини на 227.

298


- Тука било опасно – казва вождът на шерпите.

Той хваща главата си с ръце и слага показалците на слепоочията си.

- Ще ги намерим ли, Харк? – питаш с тревога ти.

Бърт Холинджър дава знак да мълчиш. Сега вождът на шерпите трябва да се откъсне от вас, да отхвърли и най-слабото влияние на заобикалящия го свят, да се пребори с колебанията на хроналното поле и да контактува от разстояние с хората от своето племе.

Само на няколко крачки от Харк времето рязко променя цвета си и от зеленикаво става бледовиолетово. По лицето на вожда се изписва напрежение, брадичката му се вдига леко нагоре. Сега разбираш какво му струва борбата с пулсиращото хронално поле.

Ако се опиташ да помогнеш на вожда, мини на 232.

Ако очакваш баща ти да каже нещо, прехвърли се на 42.

Ако Харк продължи опитите си, отиваш на 179.

Едно разочарование от Харк те изпраща на 64.

299


Поглеждаш към приведената фигура на Харк Ихее. Сега той е единственият ти ориентир и онова, което прави, е чистата истина за теб и останалите участници в експедицията. Той върви силно наведен напред, накланяш се срещу вятъра и ти, той прави широки бавни крачки, същото правиш и ти, той е спокоен и вярва в успеха, вярата му заразява и теб въпреки тежките облаци и надигащата се буря.

Изведнъж вождът на ирката изчезва като утринна роса. Кръвта ти замръзва във вените. Какво е това, по дяволите, смърт или превъплъщение? Или пък по неизвестна причина Харк е преминал в друго време, в друго измерение?

Пак попадна в заплетено положение.

Ще огледаш хълма пред теб – мини на 115.

Ще посегнеш с надеждата да хванеш Харк – отиваш на 252.

Ще кажеш за изчезването на баща си – продължи на 48.

Ще огледаш полето на времето – отгърни на 309.

300


Вождът на шерпите се навежда към земята, от която се вдига синкава пара, и започва да души като ловджийско куче. За него сега не съществува никой – нито ти, нито Бърт Холинджър, нито шерпът Плаф. Той се върти на място, тръгва в една посока, после пак се връща обратно.

Внезапно Харк прави огромен скок и се втурва напред. След минута той държи в ръцете си гънка червена лента, оглежда я внимателно, мачка я с пръсти, после я хвърля високо над земята. Хроналният вятър я отвява към близката долина. Харк проследява с поглед полета на червената лента.

Ще направите опит да се свържете – мини на 298.

Ще минете без този опит – продължи па 42.



301


- По-бързо, Харк – казваш ти на вожда. – Ще пренесем баща ми при другите. Стюарт е лекар, той ще му помогне.

За няколко секунди хроналната колиба се превръща в носилка. Двамата шерпи преместват внимателно баща ти от земята на носилката, вдигате го и тръгвате с равномерен тръс обратно към хълма, където останаха другите. С най-голяма бързина заобикаляте хроналния връх, сетне се спускате по склона към хълма. Още отдалеч забелязваш Дорис и Алек, които енергично ви махат с ръце. Остават ви стотина крачки до мястото, където чака групата. Стюарт вече бърка в раницата си и вади медицинската чанта с инструментите.

Внезапно Харк Ихее спира на място.

- Твой баща умрял – казва той.

Пренасянето на професор Холинджър в това тежко състояние е най-лошото решение в живота ти.

302


Шерпите се отделят от вас и започват да говорят тихо, но много разпалено. Никога досега не си ги виждал така оживени, така разгорещени. Вождът отива при тях и след кратък разговор се връща при Бърт Холинджър.

- Шерпи иска увеличение – казва Харк Ихее. – Път много опасно.

- Колко?

- Десет долар на ден.

- Добре, ще ги получите.

- Харк трябва предупреди, това много, много опасно. Очакваш ли нова промяна на времето?

Да – продължи на 177, не – отиваш на 103.

303


Вождът на шерпите дава знак, че иска да каже нещо.

- Този връх много опасно, Харк иска предпази вас.

- Какво му е толкова опасното? – чудиш се ти.

- Сега гледа връх спокоен – обяснява вождът, – но само тръгне, там се вдига много, много вихри. Някой трябва управлява хронално поле.

- Нали ти го управляваш? – пита Стюарт.

- Харк не може винаги управлява. Когато големи вихри или тума, Харк няма сили. Аз казах, сега всички знае.

Ще направиш предложение – мини на 255.

Ще чуеш какво казва Дорис – отиваш на 63.

Бърт Холинджър ще изкаже мнение – попадаш на 192.

304


В това дълго лутане още не си опитал всички възможни средства да се свържеш с експедицията, сигурно има още много начини да дадеш знак за себе си. Хрумва ти, че в случая можеш да използваш нещо най-обикновено – като алуминиевото канче за хранене. Изваждаш го и удряш няколко пъти с него по близкия камък. Изчакваш малко да разбереш дали си привлякъл вниманието на твоите спътници, после пак вдигаш шум. Резултатът е плачевен, само няколко черни врани литват над клоните на изсъхналото дърво и изчезват в далечината. В ушите ти още звучи тяхното грачене,

- Га, га, га.

Ще продължиш ли да вдигаш шум? Да – мини на 8, не – отиваш на 22.

305


Светкавично се хвърляш към входа на близката къща. Тук всичко е прогнило и мирише на мухъл, но това е най-малката неприятност. По-страшни са скелетите с черните наметала и косите. Шествието на скелетите към градските порти продължава. От чаткането на костите по камъните се чува едно „трик, трак, трик, трак“. Сърцето ти бие лудо. Една дребна грешка ти струваше отделянето от групата, сега втора грешка можеше да ти вземе живота. В този миг се заклеваш пред себе си, че ако се върнеш в експедицията, ще изпълняваш точно всички заповеди на Харк Ихее и на баща си.

Ще тръгнеш към центъра – мини на 16.

Ще напуснеш града – отиваш на 225.

306


Нова идея възвръща вярата ти, че ще намериш пътя към експедицията. Спомняш си книгите, които си чел за индианци и трапери. Как тези хора без никакви уреди, само с просто око и опита си откриват най-незабележимите следи от пешеходец и конник? Откършено клонче, смачкана трева или малко камъче, преместено от мястото му – и следотърсачът открива търсените хора. Навеждаш се към земята и дълго търсиш дирите на пътниците във времето, но огледът не дава резултат, групата е изчезнала, може би в друго време.

Мини на 244.

307


Решително изтрополяваш по моста и влизаш през проядената от времето порта в крепостта.

Мини на 143.

308


Градските улици представляват тъжна гледка. Няма нищо по-потискащо от един празен и порутен град. Какво е станало тук? Чума ли е минала, глад ли е прокудил жителите на крепостта или друга, по-опасна напаст е унищожила всичко живо наоколо? Каквато и трагедия да се е разиграла тук, всичко отдавна е потънало във времето.

Мини на 225.


309


От гърдите ти се изтръгва стон. Той е признание за факта, че нещата изобщо не вървят по плана. В самото начало на експедицията се залъгваше, че всичко е добре премислено, трябва само малко да повървиш и хоп – ето те в осемнадесети век. Тази заблуда се разби на пух и прах в клопките, които ви постави времето.

Внимателният оглед на местността до хоризонта не променя мрачното настроение, което те обхваща. Никъде не се вижда и следа от човек, вождът на ирката наистина е изчезнал, а още никой не знае за станалото. Няма ли това да сложи край на първата експедиция във времето?

Ако искаш да кажеш новината на баща си, мини на 48.

Ако посегнеш да хванеш невидимия Харк, отиваш на 252.



310


Дяволска работа! Кой затвори вратата с катинар, като тук отдавна не е стъпвал човешки крак? Да не са онези скелети с косите? Времето като че си прави дебелашки шеги с теб и ако е така, трябва да го погледнеш откъм веселата страна. Даже и Харк Ихее не може да се пребори с времето, дарбата му да укроти хроналното поле има ограничена сила.

Виждаш, че не си струва да се бориш с тежкия катинар. Работата сега е далеч по-проста. Връщаш се малко назад, изкачваш се по стълбата на крепостната стена и по въжето слизаш от другата й страна. Добре че напусна града. Сега трябва веднага да намериш експедицията, защото ако изчакаш падането на нощта, ще си останеш завинаги в минало време. Докато мислиш за това, чува се скърцане и мостът започва да се вдига. Засилваш се и скачаш от другата страна, преди мостът да се е вдигнал напълно. Дяволската крепост остава далеч зад гърба ти. Разпъваш хроналната колиба и виждаш, че над върха й се образува мощно енергийно поле със синьо-зелен цвят. Мини на 227.



311


Като по команда шерпите се просват по лице и започват да удрят челата си в земята. От устата им се изтръгват викове на ужас и преклонение пред времето – техния върховен бог. Макар че не познаваш и не споделяш тяхната религия, и на теб ти идва да се проснеш на земята и да закрещиш:

- Аракам манезе бхом! Аракам манезе бхом!

Ще се опиташ ли да издърпаш Харк от вихъра?

Да – мини на 199, не – продължи на 114.



312


Това, което се носи в зеления въздух под тъмните буреносни облаци, човек ли е или призрак? Или пък е заблудата на твоя мозък, мозъка на човек, попаднал в необикновена среда, където всички навици и представи губят своя смисъл? Тръпки те побиват само при мисълта, че от ръцете, краката и тялото на вожда ще пръсне кръв и ще напои сухите пущинаци на времето, но веднага се овладяваш. И без това положението е напечено, не трябва да създаваш излишни грижи на хората, които те приеха като пълноправен член на експедицията. Усмихни се, казваш си. И усмивката, макар и измъчена, сваля нервното ти напрежение.

Ако се вслушаш в думите на професора, продължи на 247.

Ако решиш да направиш нещо интересно, попадаш на 198.

313


- Кевин!

- Да, татко?

- Искаш ли да поемеш водачеството?

- Тъкмо това исках да ти Предложа.

Тръгваш пред баща си. Става ти много приятно, че той ти поверява мястото на водача, но скоро умората надделява и двамата решавате да направите малка почивка.

Мини на 159.

314


Под влияние на лунната светлина и тайнствената атмосфера, в която тъне подножието на Чедуана мах, дълбоко в теб се заражда съмнение. Трябва ли да напуснеш тихомълком лагера като последен страхливец, без да драснеш два реда на най-близкия си човек? Какво ще си помисли той, като се събуди и разбере, че си изчезнал най-безотговорно?

Връщаш се на пръсти към колибата на баща си. Професор Холинджър спи спокойно, обърнат на лявата си страна. Може би сега той сънува този опасен връх, крайната цел на пътуването във времето? Изваждаш бележник и молив от джоба на якето си, написваш с няколко думи прощална бележка, откъсваш листа и го оставяш върху раницата на баща си, за да го намери утре заран. После тръгваш решително към най-опасното приключение в твоя живот, а вятърът отвява бележката далеч във времето.

Ще продължиш ли към върха?

Да – мини на 281, не – отгърни на 221.



315


Нервите ти вече не издържат. Скачаш на крака и преди някой да те спре, се втурваш, зъл и сърдит, към хроналната колиба на вожда. Нахълтваш в колибата, хващаш вожда за раменете и го разтърсваш така, че да излезе от летаргията и да се върне в реалния свят.

- Стига глупости! – крещиш в изблик на ярост ти. – Хайде да търсим изгубените хора.

Вождът на ирката бавно излиза от транса, в който е изпаднал. Черните му очи спират в ням въпрос на лицето ти.

- Казах край на молитвите! – продължаваш с крясъци ти. – Време е за работа.

Стъпките зад теб те карат да се обърнеш. Към вас тичат Плаф и професор Холинджър.

Мини на 282.

316


В самото начало, когато видя как цветовете на времето трептят с различни нюанси на жълтото и розовото, ти изпита странно усещане. Промяната на цветовете породи у теб напрежение, което бавно, но постоянно нарастваше. После напрежението рязко спадна. Или времето се е стабилизирало, или твоят млад организъм се е приспособил към неговата промяна.

Прехвърли се на 265.

317


Хвърляш бърз поглед към Чедуана мах, който се извисява мълчаливо над теб, и оставаш като замаян от гледката, която се разкрива пред теб. Целият връх свети с тайнствена бледо-зеленикава светлина. Едно силно сияние опасва кривата гърбица на времето, твоята крайна цел. Сиянието не иде от пълната луна, то е част от епохата, към която си се запътил – края на осемнадесети век.

Ореолът над върха те изпълва с мистичен ужас и съмнение. Нима можеш да покориш това странно зелено чудовище, чийто гръбнак се издига величествено над теб? Ще успееш ли там, където не е успял нито един човек от цивилизования свят?

Пропъждаш съмненията, които могат да провалят с гръм и трясък честолюбивите ти планове. Сега просто трябва да извървиш пътя.

Продължи на 259.

318


Ала съмненията в това, което правите, не ти дават мира.

- Нашето самотно изкачване е най-голямата ни грешка – казваш ти и започваш да изброяваш разумните доводи: – Първо, не познаваме местността. Второ, нямаме никаква защита срещу пулсациите на времето освен хроналните колиби. Трето, не знаем нищо за слизането, особено за скоростта, с която трябва да излезем от осемнадесети век.

- Избий тези глупости от главата си, Кевин. Колкото по-скоро покорим върха, толкова по-добре. Всичко ще мине като по ноти, сигурен съм.

Отгърни на 216.

319


Думите на баща ти звучат примамливо. Той иска да изкачите Чедуана мах съвсем сами, без шерпи, без приятели. Какво по-хубаво от това? Надали през целия останал живот ще ти се случи нещо толкова интересно. Тихо събираш нещата си, сгъваш хроналната колиба, слагаш я върху багажа, мяташ раницата си на гръб и тръгваш мълчаливо след високата фигура на Бърт Холинджър. В светлината на пълната луна пред вас се очертава с цялото си загадъчно величие върхът, където часовниците вървят с два века закъснение.

Ако спреш внимание върху баща си, мини на 216.

Ако някакъв шум дразни слуха ти, продължи на 190.

Ако погледнеш към лагера, отиваш на 287.

Ако хвърлиш поглед към върха, попадаш на 139.

320


И малкото търпение, което имаше, вече се изчерпа, а до най-високата точка на Чедуана мах остават петдесетина метра. Чувстваш се тежък, тромав и непохватен, последните крачки изискват от теб нечовешки усилия. Тук всяко движение изисква воля, всяка крачка е мъка, последната, най-решителната, е ад. И когато пътят е извървян, ти се изправяш гордо на върха в очакване на посрещаните. Вече не си на Чедуана мах, хроналният връх изчезва от погледа ти. Стоиш на улиците на старинен град. Сред кълба гъста синкава мъгла се появяват първите хора от осемнадесети век – босоноги деца, войници с униформи, трапери, ковачи, каруцари. Втурваш се към тях с особена радост, ти си единственият пратеник на бъдещето, който ще им опише идните двеста години. Но никой от тези хора не те забелязва, за тях ти си мъртъв.

Обзема те ужас, по гърба ти плъзва хлад. Пак се връщаш на Чедуана мах. Небето притъмнява, непрогледен мрак обвива цялата твърдина на времето. На самия връх блясва мъничка ярка искра. Това си ти в мига, когато изгаряш.



321


Връщаш се бързо в лагера. Харк Ихее те поглежда крадешком, но не казва нищо. Сигурен си, че той с разбрал за несполучливия ти опит да изкачиш най-близкия хронален връх. Вождът се надява, че това ще ти бъде като обеца на ухото.

Прехвърли се на 46.

322


Връщаш се в колибата и се наспиваш. Мини на 73.

323


Една вечер, няколко месеца по-късно, говорителят на новините съобщава: „Приключи конкурсът по история за средните училища. Първа награда печели Кевин Холинджър от Сан Франциско с есето „Аз, Вашингтон и времето“.“

КРАЙ




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница