Тема № 1 Изисквания към всяка организация в хранителната верига СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ съгласно БДС EN ISO 22000:2018 (ISO 22000:2018)
Този документ (EN ISO 22000:2018) е разработен от Tехнически комитет ISO/TC 34 Food products [Хранителни продукти].
Този европейски стандарт получава статут на национален стандарт или чрез публикуване на идентичен текст, или чрез потвърждаване най-късно до месец декември 2018 г. и противоречащите му национални стандарти трябва да бъдат отменени най-късно до месец декември 2018 г.
Обръща се внимание на възможността някои от елементите на този документ да са обект на патентни права. От CEN не трябва да бъде търсена отговорност за идентифициране на едно или няколко подобни патентни права.
Този документ заменя EN ISO 22000:2005.
Съгласно Вътрешния правилник на CEN-CENELEC националните органи за стандартизация на следните страни са задължени да въведат този европейски стандарт: Австрия, Белгия, Бивша югославска република Македония, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Обединено кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Чешка република, Швейцария и Швеция.
ВЪВЕДЕНИЕ
Въвеждането на система за управление на безопасността на храните (FSMS) e стратегическо решение на организацията, което може да ѝ помогне да подобри своята резултатност като цяло по отношение на безопасността на храните. Потенциалните ползи за организацията от прилагането на FSMS, основана на този документ, са:
способност непрекъснато да доставя безопасни храни и продукти и услуги, съответстващи на изискванията на клиента и на приложимите изисквания на нормативните актове, създадени от законодателен или друг компетентен държавен орган;
способност да доказва съответствие с определените изисквания на FSMS.
Този документ използва процесния подход (виж 0.3), който обединява цикъла PDCA (от англ. Plan–Do – Check – Act – PDCA) (планиране – изпълнение – проверка – действие).
Процесният подход позволява на организацията да планира своите процеси и тяхното взаимодействие.
Цикълът PDCA дава възможност на организацията да гарантира, че нейните процеси са осигурени с подходящите ресурси и се управляват по подходящ начин, както и че възможностите за подобряване са определени и действащи.
Мисленето, основано на риска, дава възможност на организацията да определи факторите, които може да предизвикат отклонение от очакваните резултати на нейните процеси и на FSMS, да прилага мерки за контрол, за да се предотвратят или ограничат неблагоприятните последствия.
