Скъпата онкология не е само "български патент"


Израел вижда България като лидер в медицинската марихуана



страница5/8
Дата24.10.2018
Размер0.57 Mb.
#96976
1   2   3   4   5   6   7   8

Израел вижда България като лидер в медицинската марихуана


Учени внасяли хашиш от Ливан, за да изследват лечебните свойства

АЛЕКСАНДРИНА ГИНКОВА
Макар първата асоциация с думата "канабис" често да е "наркотик", това растение всъщност се използва и в медицината. Някои от активните вещества в билката успокояват редица симптоми, измъчващи пациенти, болни от рак или СПИН. А Израел е една от държавите, където употребата на медицински канабис от болни е най-добре развита.

Сериозните научни изследвания започват през 60-те години от проф. Рафаел Мешулам, известен още като "бащата на медицинската марихуана". Той е роден в България и работи в Еврейския университет в Ерусалим. "Изненадах се, когато открих, че морфинът е бил изолиран от опиум, кокаинът - от листа кока, но химическият състав на марихуаната не е добре познат", обяснява Мешулам пред електронното издание JNS.org. "През 1963 и 1964 г. започнахме да я изследваме, като взехме ливански хашиш от полицията. Те ни снабдяваха, тъй като по това време в Израел нямаше свежа марихуана."

Екипът на Мешулам успява да изолира някои от основните съставки в канабиса - включително тетрохидроканабинолът (ТНС) и канабидиолът (CBD). ТНС е психоактивното вещество, което те праща "високо", a CBD не е психоактивно. Но и двете се употребяват в медицината. ТНС помага за облекчването на болката, безсънието, гаденето и загубата на апетита, докато CBD се отразява благотворно на възпаленията, гаденето, диабета, алкохолизма, посттравматичното стресово разстройство, ревматоидния артрит и сърдечносъдовите болести.

"В един момент Министерството на здравеопазването реши, че пациентите трябва да имат достъп до веществата от легитимен източник, вместо да взимат каквото открият на черния пазар", обяснява Мешулам. "Затова разрешиха отглеждането на медицински канабис

В министерството има комисия, която одобрява всеки лекар, занимаващ се с това. Марихуаната не се дава просто така за всяка болест, а има списък със заболявания, при които употребата е разрешена."

Медицинският канабис за пръв път е легализиран в Израел през 1992 г., аот 2007 г. насам в страната работи програма за снабдяване на повече от 20 000 пациенти. Данните на здравното министерство, цитирани от "Таймс ъф Израел", показват, че след началото на тази програма скокът в употребата е 30% през 2013 г. 13 000 пациенти са били одобрени за участие в нея в първите 12 месеца.

Медицинският канабис не лекува болести, но вероятно е най-доброто съществуващо болкоуспокояващо, коментира проф. Одед Шосейов от Еврейския университет в Ерусалим. Главният проблем за пациентите е липсата на стандартизация в качеството на канабиса, допълни той. Целта ни е да сме сигурни, че всеки път, когато пациент получава медицински канабис, в него ще има точните дози от активните съставки. В рамките на конференцията "По стъпките на израелския модел за иновации", която се проведе във ВУЗФ, израелските учени и инвеститори обсъждаха с българските си колеги възможностите за партньорство в редица области, една от които е разработката на канабис за медицинска употреба. "Имате земя, имате вода, която не е толкова скъпа, колкото в Израел, имате и достъп до пазара", отбеляза проф. Шосейов. В следващите две или три години България може да стане лидер в световния пазар на медицински канабис, заяви изпълнителният директор на израелската компания "Кантек" Гай Сетън на пресконференция, организирана от посолството на Израел в България. Страната е способна да изненада всички други в региона, категоричен бе Сетън. Има много малко възможности, в които България може да заеме челна позиция в близкото бъдеще и разработката на медицински канабис е една от тях.

Самата индустрия в Израел е стигнала дотам, че "Тикун олам" - първата компания, започнала да работи с медицински канабис в Израел, отглежда десетки видове продукти, предназначени за пациенти с различни симптоми, под ръководството на държавата. Билката потиска неприятните странични ефекти от химиотерапията за раковоболни пациенти, лекарствата за ХИВ/СПИН, разстройствата и болката, причинени от множествена склероза и редица други.

"Тикун олам" вече си сътрудничи и с канадската компания "МедРилийф", която е получила достъп до данните от изследванията на над 7000 пациенти на "Тикул олам", така че да продължи да развива различни видове медикаменти. Междувременно канадците работят и по над 20 изследвания на канабиса в осем водещи болници в Израел, пише в. "Таймс ъф Израел".

Строгите научни наблюдения над канабиса са жизненоважни за по-нататъшното развитие на медицинските продукти.



Миналата година страната започна мащабно двегодишно изследване на пациентите, което да даде още по-детайлни резултати за това как им се отразява употребата на марихуана. До 2000 души ще бъдат изследвани от Националния институт за изследване на политиките, писа в. "Аарец". Сред отговорите, които учените искат да намерят, са какви са позитивните резултати и негативните странични ефекти, както и каква е възможността за пристрастяване на пациентите. Има много голям ентусиазъм спрямо медицинската марихуана, но "има много неща, които не знаем", коментира водещият изследването Песах Шварцман, преподавател по медицина в университета "Бен Гурион".



Интервю с Петър Москов, министър на здравеопазването


БНТ, Панорама
Водещ: Петър Москов, министър на здравеопазването, добър вечер! как изгледахте това видео?

Петър Москов: Аз познавам д-р Търнев, той е чудесен човек, такъв какъвто вашите зрители го видяха.

Водещ: Дано това да е моделът! Може би реалните действия вършат повече работа от острите думи?

Петър Москов: То това е моделът. И ние заедно работим по програмата за медиаторите, за циганските медиатори, които той ръководи, обучава. Държавата финансира част от това начинание. А по въпроса, за който каза за студентите. Тук това си говорихме сега и с финансовия министър, тази програма ще продължи. Това е ангажимент на държавата, който поема в момента. Проблемът е, че тя ще трябва да продължи, за да можем да върнем доверието в норвежкия финансов механизъм, който трябваше да финансира тази програма. Сега държавата ще трябва да плати, мисля, че в понеделник ще направим това, парите за стипендиите на тези деца за миналата година, защото консорциумът от НПО, който е управлявал това финансиране, не го е направил овреме. Това само по въпроса за хубавите приказки и реалните действия. А иначе, ако... не знам, мисля, сигурно това ще си върви някак си с мене, но когато преди повече от половин година казах някакви неща, свързани с циганските гета, аз казах конкретни неща. И казах, че не виждам никаква възможност преди законът да е влязъл в гетото, там да има възможност да влезел лекар, учител, социален работник. И това е така. И ако тогава някой е спорил с мен и ме е наричал какво ли не, сега той не трябва да спори с мене, а трябва да спори с българското общество. Мисля, че това е добър разговор, който обществото успя да проведе и вече има репери на това, че т.нар. модел, по който се интегрираме, в който държавата отсъства от тази интеграция, някакви политически партии или НПО го правят, той е счупен. Счупен е не защото аз мисля така, а защото не дава резултат. Трябва да върнем държавата, това, което каза и проф. Търнев, вътре в центъра, не да я изтегляме и да оставяме на разбойници, на дерибеи, на партийни началници, които ги използват за избори. Това съм казал и продължавам да твърдя това.

Водещ: Г-н Министър, защо здравеопазването днес е хем по-скъпо, хем по-лошо?

Петър Москов: Защото структурата на здравеопазването и моделът на финансиране на здравеопазването не са насочени към оценяване на ефективността, на резултата. А резултатът в тази сфера е един – излекувани и по-добро здраве за мен, за вас и за цялата нация.

Водещ: Т.е. не се оценяват по ефективността на резултата? Ако вие искате да постигнете нещо с вашата реформа, трябва да може да го формулирате в едно изречение, кое е то?

Петър Москов: Точно това, което казах – ефективност, заплащане за резултат, а резултатът винаги е по-доброто здраве.

Водещ: Обаче ще го постигне...

Петър Москов: Това, което правим не е свързано с това да се икономисва или да се спестява, а с това все повечето пари, които и обществото през здравните вноски, и държавата през бюджета, и от джобовете си вадим да бъде ефективно използвано и да бъде давано само тогава, когато срещу това се постига резултат. Резултатът е здраве.

Водещ: Въпросът е обаче ще постигнете ли това с прочутото разделение на здравните пакети? За да обясним, ако разделите на платено и неплатено, можете ли категорично да теглите чертата така, че да излезе сметката и да не стане батакът по-голям?

Петър Москов: Ако някой иска да го разделя на платено и неплатено, то разговорът не е с мене. Аз не искам такова нещо и няма да го направя, правителството няма да го направи. И спешният пакет, и базовият пакет, и допълнителният пакет са безплатни. Въпросът е, че в основния пакет ангажиментът, който поема това правителство пред обществото, и мнозинството, което стои зад него, е да остойности пълноценно и на 100% от диагнозата, от профилактиката до най-скъпата медицинска методика социалнозначимите заболявания. Защото когато говорим за постигане на резултат, трябва да идентифицираме и медицинските причини за лошия резултат. Т.е. групите болести, които правят така, че нашето общество – от най-възрастните до най-малките – е по-болно, умира по-рано, децата ни умират повече в сравнение със средноевропейските...

Водещ: Ама много хора се съмняват, че може да го остойностите правилно.

Петър Москов: Вижте, когато вие се съмнявате в нещо, което ще стане в бъдеще, със сигурност трябва да изхождате от липсата на всякакво съмнение, а на пълната убеденост, че сегашната ситуация не е добра. Сега, в момента. Т.е. ние сме абсолютно убедени, че сега е лошо, имаме съмнения в бъдещето. Естествено, само идиотът не се съмнява. Но имаме абсолютната увереност на цялото общество, че тази реалност трябва да се промени. Ситуацията в момента е такава, независимо от това дали вие боледувате от нещо, което след месец, ден или година ще ви инвалидизира или ще бъде причина за смъртта ви, или боледувате от нещо, което може да (...) и да няма нищо страшно от него, ако нямате пари, нямате да доплатите, системата ще бъде еднакво бездушна към вас,защото всяко едно от нещата в българското здравеопазване в момента се доплаща...

Водещ: Не всичко се доплаща. Не е така, това не е категорично.

Петър Москов: Кое не се доплаща?

Водещ: АМи лекари казват, например бившият здравен министър г-н Константинов казва днес, че има такива неща, които не се доплащат.

Петър Москов: Със сигурност има някакви неща, които бившият здравен министър Константинов знае. Аз съм ви донесъл една таблица, ако говорим за важни неща, които не се доплащат, сигурно г-н Константинов има предвид това, това са медикаментите за определени най-важни заболявания, социалнозначими, които би трябвало да не се доплащат според г-н Константинов или други хора, които считат, че сега нещата са добре. Резултатът от това като теглим чертата е, че касата е платила за тези медикаменти 580 млн., а хората са извадили от джобовете си 454. Ако това вие наричате не доплащане, аз го наричам лоша уредба на лекарствената политика, която нито успява да удържи разходите на касата за медикаменти, нито преследва целта гражданите, които са здравно осигурени, да не доплащат в случая половината от сумата на лекарството. Ако някой друг счита, че това не е така, той не спори с мене, спори с националната статистика и с резултатите от бюджета на касата. Но нека да обясня. В момента се доплаща практически за всичко. Не знам на кой говори г-н Константинов, но не говори за българските пациенти, на някой друг говори, на себе си, с цялото ми уважение към него. Договорът е следният, за основните, тежките социалнозначими заболявания, няма да има значение дали си богат или беден, т.е. възможност дали може ш да си доплатиш, за да получиш лечение. Когато от тази липса на лечение следва последица за твоето здраве и тя е сериозна, договорът на това правителство е този, ще остойностим и ще дадем възможност на всеки здравно осигурен, повтарям, здравно осигурен български гражданин да получи оптималното лечение за това. Нищо от останалите заболявания отново няма да се заплаща, то просто ще е в поредицата на планов прием на болниците. Това е.

Водещ: Добре. Казвате здравната вноска, докъде стигна вашата епопея със здравните вноски? Защо стигнахте дотам да бръкнете в джоба на чиновника? Всеки го подмята тоя чиновник...

Петър Москов: Имате предвид...

Водещ: Да плаща целите си вноски.

Петър Москов: Идеята, която министерството лансира през предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване за това, така както сме го формулирали в момента, то ще бъде на публично обсъждане в следващите седмици, е държавните чиновници по Закона за държавния служител с доходи над 2 МРЗ да започнат да се самоосигуряват. Философията ми е следната. Държавата или бюджетът това не означава нещо, което стои в джоба на г-н Горанов и той по някакъв начин излиза от там, това са нашите данъци. Т.е. през данъците си ние трябва да сключим договор с държавата, тя от нейно име през нашите данъци да осигурява хора по социални причини. И това е разбираемо, и цивилизованото общество го прави. Когато наистина нямаш възможност, държавата, т.е. ние отново през нашите данъци се намесваме и по социални причини хората се осигуряват за здраве. Но направихме такъв разчет в МЗ, да кажем, директорите на дирекции,хора, които работят изключително много и изключително качествено, но те получават, да кажем 1800 или 2000 лв. Защо държавата трябва да дава тяхната здравна осигуровка? Тук говорим за това, че когато този държавен служител взима 2000 лв., неговата здравна осигуровка е 8%. 60% от нея така или иначе заплаща както при всеки един от нас се заплаща от работодателя, в случая от държавата, защото те са държавни служители. Говорим за сума от 50 лв. върху 2000 лв. доход. Освободеният от това ресурс, който в момента държавата през държавния бюджет дава за осигуряване на държавните чиновници, може да бъде наистина разпределен там, където той има нужда, за хората, за които д-р Търнев говори или за хората, които след социална анкета наистина се оказва, че са под праговете на социалните мрежи, които държавата е опънала в момента. Това е разумна кауза и почива на логиката, че държавата трябва да дава пари вместо някой, само когато има социална причина за това.

Водещ: Защо такъв акцент слагате върху болниците, при това започнахте с най-добрите?

Петър Москов: Не, аз не слагам акцент върху болниците, слагам акцент върху пациентите.

Водещ: Защо обаче започнахте с уедряване на болници? Толкова ли е голям проблемът...

Петър Москов: О, не, това няма общо с принципите на реформата. Защото принципите на реформата са свързани с наистина структурата, но с промяна на начина и на философията на финансиране. Отново казвам, ще финансираме не епизод от вашето лечение, ще финансираме цялостния процес на излекуването ви, и ще финансираме резултат. Това е в основата на реформата. Ясно ще остойностим отделните параметри, и ако имаме време, ще говоря и за това. А това, че 4 болници в едни двор трябва да имат обща администрация, трябва да имат, ако щете, ако вървим нататък, трябва да имат общи стопански разходи и общо използване пълноценно на апаратурата си, това не е въпрос на реформа, това е въпрос на здрав разум.

Водещ: Въпросът е...

Петър Москов: Въпросът е защо не се е случило досега? Аз скоро бях в някакво предаване, когато ваш колега ме попита, мисля, че в Дарик.Телевизията е 10 етажа, или колко, нещо такова...

Водещ: 12.

Петър Москов: Защо в тези 12 етажа няма 12 администрации, или всяка една дирекция да има собствена администрация. Примерно Новините да си имат собствено счетоводство, другите собствена, личен състав и т.н. Защо не го правите? Толкова е безумно, че наистина не виждам причина да ми задавате въпроса защо в рамките на един двор не бива да има 9 администрации...

Водещ: Не, аз питам друго. Стараейки се да угодите на пациента, както казвате, да не загубите подкрепата на лекарите?

Петър Москов: Не, аз не се старая да угодя на никой. Аз знам, че системата на здравеопазването съществува единствено и само, за да поеме нуждите на пациентите. И тук не говорим за система, която отстранява лекарите от процеса. Когато говоря за остойностяване, имам предвид следното. В момента, водихме си този разговор с г-н Горанов днес следобед, средната цена на т.нар. клинична пътека, прочутата, заради която се плаща за вашето лечение в болница, е около 1000 лв. тази година. Никой не знае защо е 1000 лв. , защо не е 1200 или 800? Преговорите между касата и лекарския съюз се водят с една котка в чувал, в които единият казва: нека да е 1200; другият: а, нека да е 900. Когато извадите в рамките на договор средното възнаграждение, което трябва да получава лекар в България в болница, за да е достойно, на сестра също, когато извадите стопанските разходи, които сега са част от това и не е ясно каква част са немедицинските разходи, в една болница 10, в друга 20, ние плащаме еднакво. Т.е. има ли средна разходна норма за определено количество легла за стопанските разходи, и ако средната разходна норма е 10%, а другата болница плаща 20, ние трябва да ѝ задоволяваме това ли? Кой печели от това? И трето, реално остойностяване на това какво точно струва вашето лечение – от марлята до скъпото лекарство? Когато разделим и извадим на повърхността различните компоненти на тази котка в чувал, на тези 1000 лв., тогава ще бъде ясно дали това, което ние с министър Горанов си говорим от много време, остойностено ли е или не е остойностено здравеопазването.

Водещ: Разбрах.

Петър Москов: И остойностяването се случва там, където някой дава резултат срещу ясно определени финансови параметри. В момента ние се движим в един хаос и говорим за това, че нещо не е остойностено. Нито една човешка дейност не може да бъде приета за изцяло остойностена. Въпросът е с парите, които имаме като общество, да може да бъде постигнат максимално ефективен резултат.

Водещ: Последно изречение. Спомням си как се карахте навремето с Бойко Борисов, г-н Москов. Днес не само го харесвате, разбираме, че, хващате се на разни басове, носите му разни бутилки...

Петър Москов: Само когато си ги спечели.

Водещ: А и той ви подкрепя. Как така стана така?

Петър Москов: Това не е свързано с нещо между мене и г-н Борисов. И ако ме питате какво е голямото достижение на политическите партии в последните няколко месеца, то е всъщност, че политически партии, които дори и взаимно отричаха съществуването си, ГЕРБ и част от партиите от блока минаха през такъв момент. Осъзнаха необходимостта да вървят заедно и да се обединят около програма, която да се опита да промени реалността. Защото като говорите за НЕК преди малко с министър Горанов, хайде да се опитам една последна метафора да кажа. Значи здравният НЕК е касата. И НЕК, и НЗОК имат един и същ основен проблем. Той е, че има свръхпредлагане на услуга, в единия случай някой произвежда електричество, другия болнична услуга, и НЕК, и касата са задължени да изкупуват цялото това количество, разбирате ли? И ние го плащаме и в НЕК, и в касата. Без значение дали ни е нужно. Това се нарича индуцирано предлагане. Нали не греша, г-н Горанов?

Владислав Горанов: ...да припомните примера с казината.

Петър Москов: А да, нека да кажа и това.

Водещ: Подскочи г-н Ерменков, защо?

Таско Ерменков: Аз от дълго време подскачам, но понеже съм възпитан се надявам после на взаимност, колегите също да не ме прекъсват.

Водещ: Не, кажете една реплика само?

Таско Ерменков: Разбрах от последното изречение на министър Москов, че в България имаме свръхпредлагане на здравни услуги. И предполага, че всички пациенти, които в момента стоят на опашки пред лекари и т.н., се чудят на кого ги предлагаме тези услуги, след като го има това свръхпредлагане...

Петър Москов: Искате ли сега оттук, от студиото да излезем и да ми намерите опашка от пациенти пред лекари? Ето сега да тръгнем, искате ли?

Таско Ерменков: Сега няма да намерите, вярно е.

Петър Москов: Защо? Пациентите боледуват само във вашето работно време ли?

Таско Ерменков: Да ви заведа утре в две болници пред скенер, пред ехограф и т.н., за да видите какви са опашките. Нека да не говорим сега на тази тема, защото наистина ги има.

Петър Москов: нека да кажем така. Наблюденията на г-н Ерменков за мене винаги са били едно откровение, специално в областта на здравеопазването, но България има средно 3 пъти повече болници от средноевропейските и около 2 пъти повече легла за активно болнично лечение. Имаме най-много скенери, ако говорим за скенери, на глава от населението в цяла Европа. Въпросът е, че това нещо не дава същия резултат върху здравето на българите, както дава резултат върху здравето на белгийците, французите и холандците.

Водещ: Благодаря ви!






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница