Скритият смисъл на думите как да изпитваме наслада от общуването и да побеждаваме

Градивната алтернатива се състои от два етапа. Първият е да поискате повече подробности от човека, който ви критику­ва. Обикновено хората отправят своите критики по един обоб­щен и неопределен начин - например посредством изказвания от рода на „Не харесвам държанието ти" или „На тебе изобщо не ти пука за мен". Когато настоявате и получите повече подроб­ности, ще имате възможността да разберете какво именно не одобрява и срещу какво възразява съответният човек. Умение­то да изтръгвате подробности за същината на отправяните към вас критики не е нито оръжие за нападение, нито щит за отбра­на, а безценно средство за постигане на разбиране.

Никак не е трудно, нито пък сложно да поискате повече под­робности. Единственото, което трябва да направите, е - подоб­но на репортерите - да задавате въпроси, чиято цел е да ви по­могнат да разкриете кой, какво, кога, къде, защо и как.

„Кого притеснявам с поведението си?"

„Какво от постъпките ми те кара да мислиш, че не ми пука за теб?"

„Кога съм проявил незачитане към тебе?" „Къде съм станал за посмешище?"

„Защо смяташ, че би трябвало да си стоя повече вкъщи?" „Как именно се държа, когато казваш, че те отблъсквам?" За да помогнете на човека, който ви критикува, да изясни същината на своите забележки, можете да го насърчите да спо­дели повече подробности, като дори сами му подскажете евен­туални оплаквания и поводи за недоволство от вас и го попита­те дали именно те не са в основата на проблема. И тъй като ос­новната ви цел е да разберете за какво именно става дума, след като узнаете подробностите относно конкретния повод за кри­тика, можете да попитате съответния човек дали има и някакви други оплаквания от вас. Когато ви критикуват, повечето хора обикновено очакват да посрещнете забележките им „на нож" и също са готови веднага да заемат отбранителна позиция, ето защо внимавайте в тона на гласа ви да няма и сянка от сарказъм. Следващите няколко примерни диалози могат допълнител­но да осветлят начина, по който се прилага умението да искате повече подробности на този първи етап от градивната алтерна­тива:

Синът: На тебе изобщо не ти пука за мене. Бащата: Защо говориш така? (иска подробности)

Синът: Защото иначе щеше да се държиш по-мило с мене. Бащата: Какво по-точно би искал да направя? (иска подроб­ности)

Синът: (мълчи)

Бащата: Да не би да ти се струва, че не ми пука за теб, за­щото не позволих на приятеля ти да дойде с нас на футболния мач? (иска подробности) Синът: Не.

Бащата: Да не би да е, защото не ти купих пакет с пукан­ки? (иска подробности)

Синът: Да. Всички други деца ядяха сладолед и пуканки, а аз - не.

Манди: Ама че си скръндза!

Том: Защо, какво е станало? Да не би да не съм дал до­статъчно бакшиш на келнера? (иска подробности) Манди: Не, не е заради това.

Том: Да не би да е, защото не взехме такси? (иска под­робности)

Манди: Е, пътят на връщане ми се стори отвратително дълъг.

По време на нашите семинари често правим едно упражне­ние, при което молим участниците да посочат какво наистина или на ужким не харесват в нас, а после им показваме как се прилага техниката за искане на повече подробности. Ето два при­мерни диалога:

Той харесва ли ти? (иска подробности) Вал: Да, харесва ми.

който провеждаш този семинар.

Прилагането на този похват насърчаваше участниците не само да отговарят по-задълбочено, но и да осмислят собствени­те си усещания. И макар последвалите въпроси на Алън да изяс­ниха, че Вал бе отправил критичните си забележки на шега, тази техника разкри, че критиката на Майкъл е напълно сериозна. Но само благодарение на своята настойчивост да узнае повече подробности, Алън успя да получи тази толкова ценна за него ин­формация относно начина, по който провежда своя семинар. Ако той бе сменил темата на разговора или ако беше започнал да ра­зяснява защо преподава материала си така, а не иначе, или ако бе казал на Майкъл, че проблемът е в неговата мудност, Алън никога нямаше да има възможността да си извлече ценната по­ука, предоставена му от критичния поглед на неговия ученик.

Особено важно е да поискате повече подробности относно нечия критична забележка, когато ви се струва, че съответният човек може би има някакъв някакъв друг мотив, за да я напра­ви, съвсем различен от този, който изтъква. Това проличава от следния пример:

Боб: Ало.

Чарли: Здрасти, Боб. Какво правиш? Боб: Здрасти, Чарли. Точно гледам по телевизията фут­болните финали. „Тигрите" водят с два гола. Чарли: Каквооо? Нима наистина пропиляваш този прекра­сен съботен следобед в подобно занимание?! Боб: И какво по-точно имаш против това, да гледам фут­бол? (иска подробности)

Чарли: Не че имам нещо против, Боб. Просто си мислех дали няма да искаш да излезем да поиграем заедно тенис.

Умението на Боб да прилага подхода за искане на повече под­робности бързо-бързо слага край на опитите на Чарли да го ма­нипулира. Вместо да затъне в спор и дори в караница относно до­стойнствата на футбола като спорт или относно това дали си стру­ва да се затвориш вкъщи и да гледаш телевизия в някой слънчев съботен следобед, благодарение на тази техника Боб успява вед­нага да разкрие какво има предвид Чарли. От друга страна, този подход улеснява и Чарли да каже по-направо какво всъщност иска от Боб. И нещо повече - позволява му да преразгледа и да преос-мисли възгледите си относно това, дали гледането на телевизия в някой слънчев съботен следобед е „правилно" или „погрешно".

Понякога настояването за повече подробности може да ви разкрие, че онова, което сте смятали за критичност, в действи­телност няма нищо подобно предвид. Веднъж Алън Гарнър из­насял пред група свои студенти в университета на Орегон лек­ция на тема възгледите на Платон относно природата на реал­ността. Сказката му била посрещната много добре, ето защо бил безкрайно изненадан, когато по-късно негова приятелка го по­питала: „Защо продължаваш да си губиш времето с Платон?".

Алън бил силно изкушен да й се озъби в отговор и да я по­пита саркастично откъде накъде тя - дипломантка по физичес­ка култура, която прекарва повечето си време да играе бадмин-тон - има наглостта да го критикува относно интереса му към Платон. Но се въздържал и вместо това я попитал: „Защо смя­таш, че Платон е загуба на време?". За негова огромна изненада тя отвърнала: „Защото мисля, че притежаваш истински талант в областта на психологията и в това, да учиш хората как да се изявяват успешно в живота!"

След като сте поискали от съответния човек повече подроб­ности относно критичното му отношение към вас, следващият етап от подхода на градивната алтернатива е просто да се съгла­сите с критиката.

Е, добре, но как да се съгласите с нечии критични забележ­ки, когато смятате, че съответният човек няма абсолютно ни­какво основание да ви критикува? Много просто. Съществуват два типа твърдения за изказване на съгласие и вие винаги може­те да използвате или единия, или другия, като същевременно си оставате на вашата си позиция по съответния въпрос. Ето с какви възможности разполагате.

Приемете и се съгласете с истината

Ако не заемате автоматично отбранителна позиция, а из­слушвате толерантно и спокойно хората, които ви критикуват, много често сами ще видите и ще си признаете, че голяма част от казаното от тях отговаря на реалността или, според собстве­ните ви преценки, действително е възможно да се случи - с една дума, че е истина. В такъв случай, най-подходящата и успешна реакция е да приемете и да се съгласите с истината.

От следващите примери можете да видите как човекът, когото критикуват, приема и се съгласява с истината. Отбранителните за­бележки, които би могъл да отправи, са дадени с курсив в скобите.

Съпругата: Последния път, когато ходихме на реката и ти

носеше камерата ни, си я напълнил с пясък. Съпругът: Права си. Следващия път ще я сложа в някакъв плик. (Друг път изобщо и не чакай от мен да я мъкна. Отивам на разходка, в края на краищата!)

си полумъртва от умора.

Както забелязвате, макар че в горните примери всеки кри­тикуван приема и се съгласява с истината, никой не се подценя­ва и не пренебрегва собственото си становище. Тоест, критику-

ваните подхождат спрямо своите критици от позицията, която Томас Харис определя като „Аз съм прав - ти си прав". Ако от­бягват спорния въпрос и/или търсят оправдания и извинения за поведението си, това би ги поставило в позицията „Аз не съм прав

- ти си прав". Ако ли пък се „озъбят" и отвърнат на удара с удар, това би ги поставило в позицията „Аз съм прав - ти не си прав".

С постепенното усвояване и все по-успешното прилагане на тази техника за изясняване на подробностите, скоро ще започ­нете да се чувствате много по-удобно и по-непринудено в ситуа­ции, които преди са ви притеснявали и ядосвали — вас самите и/или вашия критик.

Лесно можете да се научите да приемате и да се съгласява­те с истината. Първо, трябва да прецените дали отправените към вас критични забележки са точни и отговарят на истината или дали, според вашето лично мнение, има вероятност действител­но да ви сполети онова, заради което ви критикуват. Ако забе­лежите, че често ви се отправят едни и същи критики, е добре да се вгледате по-отблизо в себе си и в поведението си, за да от­криете евентуалните доказателства за тяхната правота.

Ако приемате, че в отправените към вас критики има доза истина, можете да изразите най-ефективно вашето съгласие с човека, който ви критикува, като в отговора си повторите клю­човите думи, употребени от него. Например: „Ще закъснееш." -„Така е, май наистина ще закъснея."; „Не си изчистил стаята си."

- „Права си, не съм изчистил стаята си." По такъв начин ще по­кажете много по-ясно на съответния човек, че сте чули и възпри­ели критичните му забележки, отколкото ако само отроните „Да" или „Така си е".

Ако възнамерявате да се промените в отговор на отправяните към вас критики, добре « да изкажете съгласие с тяхната правота, а после да обясните какво точно смятате да промените в себе си и/ или в поведението ся. Обикновено това е напълно достатъчно, за да бъде възстановена хармонията във взаимоотношенията ви с ва­шия критик. Дори ако нямате някакво намерение да се променяте, цялата ситуация ще се подобри значителна, ако ся го кажете от­крито, след като сте се съгласили с истината * отправените ви кри­тични забележки и сте признали, че поведението ви вероятно дей­ствително създава някакви проблеми на съответния човек. По този начин ще накарате вашия критик да се чувства удовлетворен поне от факта, че осъзнавате и признавате съществуването на пробле­ма, а може би и да ви уважава повече заради вашата прямота и от­кровеност. Ако постъпите така, той при всички случаи ще ви харесва много повече, отколкото ако се съгласите с истината в ду­мите му, лицемерно заявите, че ще се промените, а после продължи­те да си карате по старому.

Твърде често критиките към вас и/или към поведението ви ще бъдат отправяни по един обобщен и некатегоричен начин, посредством думи като „винаги" или „никога" („Винаги закъс­няваш", „Никога не се съобразяваш с моето мнение") или по­средством етикети, които ви се лепват („Ти си глупак/загубеняк/ муден човек/егоист..."). Когато се сблъскате с прекалено обоб­щени и всеобхватно звучащи критични забележки, можете да се съгласите с онази част от тях, която смятате за правдива, и да отхвърлите всичко останало. Добре е да подкрепите несъгласи­ето си, като изтъкнете доказателства за него.

Разгледайте следните примери на размяна на реплики по вре­ме на един работен семинар:

Еди: Ти винаги закъсняваш.

Алън: Е, да, днес наистина закъснях, но пък всички останали дни, през целия месец, идвах дори по-рано.

Камерън: Доста мудно работи вашата фирма.

Робърт: Прав сте, известно време действително имахме затруд­нения със сроковете, но сега вече отново реагираме свет­кавично.

Хари: Ти определено се храниш доста бавно. Сандра: Тази вечер наистина се храня по-бавно, но пък миналия път, когато бяхме на ресторант, свърших преди тебе.

Джери: Да прецакаш толкова важна сделка! Тотално се прова­ли!

Дейвид: Е, този път наистина не успях, но пък миналата седми­ца сключих пет доста големи сделки.

Обърнете внимание, че с отговорите си на отправената им критика, участниците в семинара обикновено я отхвърлят по­средством самоутвърждаващи доводи. Подобно подчертаване на собствените способности и на миналите успехи не само ви по­мага да укрепите самочувствието си, но и позволява на крити­куващите ви хора да забележат и вашите положителни качества.

Значението на положителното самоутвърждаване пролича­ва ясно в следната размяна на реплики между двама мъже, ти­чащи за здраве:

Бил: Бягаш само по пет километра, така ли? Аз пък се

старая да правя по десет. Рей: Е, петнайсет километра общо са много повече от

три поотделно, нали? Смятам, че двамата заедно се

справяме доста добре.

(Сравнете този отговор със следната евентуална реплика на Рей, която обаче би се отразила пагубно върху самочувствието му: „Моите пет километра са направо едното нищо в сравнение с това, което ти правиш.")

Понякога има вероятност критиците ви да цитират общи и всеизвестни истини, за да ви накарат да се съгласите с тяхното мнение и да постъпите според желанията им. Дори в този слу­чай разполагате с пълната възможност да се съгласите с очевид­ната истина, като същевременно отхвърлите заключенията на критикуващия ви човек по отношение на самите вас.

Възможно е например, да се съгласите изцяло с всеизвест­ната истина, че е добре „да се спестяват бели пари за черни дни". Но от това в никакъв случай не следва автоматично, че не мо­жете поне от време на време да си купувате по някоя нова дреш­ка, да хапвате на ресторант, да гледате по някой премиерен филм или да си позволите по-екзотична ваканция. Възможно е да се съгласите, че е необходимо да се подпомагат ближните, но нима това ви задължава да дадете всичко, което притежавате, на бла­готворителната организация, за която работи вашият критик? Подобно твърдение звучи комично! Ако винаги се опитвате да живеете съобразно всепризнатите истини, в които и вие самите вярвате, то това би бил един абсурден и нещастен живот. Още повече, че те често си противоречат една на друга: не оставяй днешната работа за утре, но пък бързата кучка слепи ги ражда.

Ето защо, ако някой ви критикува, като ви излиза с общоп­риета истина, с чиста съвест можете да се съгласите с нея, но да си останете на вашата си позиция. Няколко примерни диало­га:

физическите упражнения са полезни за здравето. Боб: Съгласен съм, че имам нужда от физически упраж­нения, за да съм здрав, но утре трябва да защита­вам клиент в съда, така че днес просто не мога да си позволя да ходя на плуване. (Съгласява се с ис­тината и разкрива мотивите за отказа си.)

В тези простички диалози Боб, Джен и синът не само при­знават и се съгласяват с правотата на всеизвестните истини, но и се себеразкриват. И макар че не се впускат в пространни и задълбочени оправдания за своето поведение, те успяват с две думи да обяснят мотивите си за него. Представите си само как­во би станало с приятелството между Боб и Гейл, ако той не обяснява мотивите за отказа си, а често води с нея примерно следния диалог:

физическите упражнения са полезни за здравето. Боб: Съгласен съм, че имам нужда от физически упраж­нения, за да съм здрав, но не, благодаря. (Съглася­ва се с истината.)

Ако смятате, че съответният човек се опитва да ви манипу­лира, ако действително не желаете да обяснявате причините за

отказа си или ако те са продиктувани от физическото или от емо­ционалното ви състояние, е по-добре да последвате примера на Джен, тоест да се съгласите с истината и да разкриете чувства­та си. Разкриването на собствените чувства е великолепна стра­тегия - така отнемате на другия човек възможността да настоя­ва, тъй като чувствата трудно могат да бъдат оспорвани. Ронда би могла да каже на Джен, че не би трябвало да се чувства по този начин, но тогава пък Джен би могла да й отговори: „Си­гурно си права, но това е, което чувствам, и нищо не мога да на­правя по въпроса".

Признайте на човека, който ви критикува, правото да има свое собствено мнение

Твърде често няма да бъдете съгласни с предвижданията на човека, който ви критикува, относно последиците от вашето по­ведение.

„Ако излезеш на разходка тази вечер, сигурно ще се намок­риш и ще настинеш."

„Ако продължаваш да харчиш толкова много за дрехи, ще свършиш в приют за бедни."

„Ако продължаваш да се тъпчеш със спагети, ще надебе-лееш като свиня."

В тези случаи изобщо не можете да бъдете напълно сигур­ни, че няма да настинете, да свършите в приют за бедни или да надебелеете. Нищо в този живот не е сигурно и често става така, че прогнозите на вашите критици в крайна сметка се оказват вер­ни.

Но щом като не можете да бъдете абсолютно сигурни, че отправяните към вас критики винаги ще бъдат невалидни, във всеки случай - дори ако не сте съгласни с тях - можете поне да признаете на критикуващите ви хора правото да имат свое соб­ствено мнение по въпроса. Това ще ви помогне да видите и да обмислите конкретния проблем от по-различна от вашата глед­на точка, като същевременно продължите да отстоявате лична­та си позиция. При този подход не се налага нито на вас, нито на вашия критик да бъдат лепвани етикети „грешиш" или „не си прав"- вие сте просто двама души, които виждат под различен ъгъл една и съща тема. Ето няколко примера:

Дъг: Ако сега си вложиш парите в сребро, ще изгубиш и ризата от гърба си. Очаква се акциите на среброто да спаднат катастрофално.

Лин: Възможно е акциите наистина да се сринат, но пък приложението му в индустрията е толкова голямо, че в крайна сметка цената му пак ще хвръкне до небе­то. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и разкрива мотивите за поведението си.)

Джейн: Може би е по-добре изобщо да бата. Като се знае колко висок разводите, бъдещият ти брак е чен на провал.

Мерли: Уважавам мнението ти, Джейн, ако положа достатъчно усилия, се окаже и успешен. (Съгласява тикуващия да има свое мнение те за поведението си.)

се откажеш от сват-е днес процентът на почти сигурно обре-

, Но съм убедена, че бракът ми може да

се с правото на кри-и разкрива мотиви-

Критикуващите ви хора често ще ви атакуват с напълно ва­лидни доводи, представени като всеизвестни истини. И в тези слу­чаи също възможно най-подходящият отговор от ваша страна е да признаете на съответния човек правото му на собствено мне­ние. Например: