Скритият смисъл на думите как да изпитваме наслада от общуването и да побеждаваме

Изявлението „Много хубава прическа имате" може да бъде подобрено и превърнато в истински комплимент, като го раз­гърнете по следния начин: „Харесвам прическата ви, защото чудесно подчертава формата на очите ви".

Изявлението „Много ми харесват обувките ви" може да бъде подобрено и превърнато в истински комплимент, като го раз­гърнете по следния начин: „Обувките ви са страхотни, защото подхождат изключително добре на костюма ви".

Още от времето на Платон и на Сократ се знае, че за пове­чето хора звученето на собственото им име е най-прекрасната мелодия на този свят и че обикновено събеседникът ви възпри­ема с повече внимание изреченията, в които е споменато името му. И освен това, когато използвате името на съответния човек, вие подчертавате, че всяка похвала и всеки комплимент, които изричате, са предназначени специално и единствено за него.

Например:

Относно поведението

,Алън, вие сте добър учител, защото не сте безразличен, не страните от учениците си, а винаги оказвате специално внима­ние на всеки от нас."

Относно външния вид

„Сю, много харесвам прическата ви, защото чудесно подчер­тава формата на очите ви."

„Джон, обувките ви са страхотни, защото подхождат изклю­чително добре на костюма ви."

Редица проучвания стигат до заключението, че използване­то на собственото име на събеседника повишава градуса на не­говия интерес към разговора и нещо още по-важно - кара съот­ветния човек да изслуша с напрегнато внимание думите ви до края на изречението, в което сте употребили името му, за да види какво отношение имат те лично към него.

Жизненоважно е да осъзнаете и да разберете тази психоло­гическа тънкост, особено ако възнамерявате да убедите събеседника си да възприеме вашата гледна точка по един или друг въпрос. Винаги когато искате да наблегнете върху нещо важно, започнете изречението с името на събеседника си, което не само ще привлече вниманието му към думите ви, но и значително ще увеличи вероятността да ги запомни. Свикнете да употребявате собствените имена на хората и тогава те доста по-дълго ще ви помнят - и вас самите, и онова, което сте им казали.

Една известна журналистка, авторка на редовна вестникар­ска рубрика за психологически съвети, получила следното пис­мо:

„Скъпа Дорис,

Жена ми има навика винаги да омаловажава и да подценя­ва искрените комплименти. Ако аз например й кажа: „Ей, стра­хотно изглеждаш с тази рокля", тя обикновено ми отговаря „Наистина ли смяташ така? Та това е просто един стар пар­цал, наследен от сестра ми". Или ако я похваля примерно, че е свършила голяма работа, като е почистила до блясък къщата, тя най-вероятно ще ми отвърне: „О, предполагам, че не си над­зърнал в стаята на децата".

Просто не мога да разбера защо тя е неспособна да приема искрените комплименти, без да се подценява или да омалова­жава работата си. Това не само ме озадачава, но до известна степен и ме притеснява, и ме наранява. Как бихте могли да го обясните?

Озадаченият"

Вероятно и вие също познавате хора, на които им е трудно да приемат искрените ви похвали и комплименти. Поради свое­то разбиране за скромност, от ниско самочувствие или защото не се сещат как да ви отвърнат, те често отричат или омалова­жават валидността на вашата похвала, а по този начин ви отне­мат и всякакво желание да продължавате и занапред да им пра­вите комплименти.

Ето някои от типичните отговори на взетите като пример три типа комплименти:

Относно поведението „О, просто си гледам работата." Относно външния вид

„На мен пък ми се струва, че фризьорът ме подстрига пре­калено късо."

„Какво? Харесваш тези стари обувки?!"

Независимо каква е причината, породила този синдром на отхвърляне на искрените похвали, има една тактика, която може да ви помогне да превърнете правенето на комплименти в по-лесно и в много по-приятно занимание - за вас самите, когато ги изказвате, и за другите хора, когато ги получават. Разковни­чето на успеха се крие в следното: направете комплимента, а вед­нага след това задайте въпрос. Най-подходящи са въпросите с отворен край, но и всякакъв друг въпрос ще свърши работа. По този начин, когато другият човек чуе комплимента ви, той няма да има време да започне да се чуди как да реагира и какво да ви отговори, а ще ви благодари кратичко и веднага ще започне да отговаря на въпроса ви.

Ето как биха изглеждали взетите за пример три типа комп­лименти, след като започнем с името на съответния човек, при­ложим към тях техниката „какво/защо" и завършим изявление­то си с въпрос.

„Сю, много харесвам прическата ви, защото чудесно под­чертава формата на очите ви. Какво ви накара да изберете имен­но този стил?"

„Джон, обувките ви са страхотни, защото подхождат изклю­чително добре на костюма ви. С какво ви привлича този стил на обличане?"

Ако използвате тези няколко техники, когато правите комп­лименти, ще освободите хората от напрежението, породено от при­нудата да ви отговарят по подходящ начин, което пък ще ги накара да ви възприемат като изключително приятен и желан събеседник.

Как да превръщате порицанията в искрени похвали

Стига да решите и да се настроите на такава вълна, винаги ще съумеете да откриете начин, по който да превърнете унищо­жителната критика в градивна похвала. Най-малкото, което бих­те могли да направите в тази насока, е следното: вместо да по­рицавате хората за някой техен провал - похвалете ги за успеха им в нещо друго, макар и съвсем дребно, или дори само за това, че поне са се опитали.

Ако даден човек никога не постъпва така, както на вас ви се иска, можете да похвалите пред него поведението на други хора, което одобрявате и харесвате. Можете също така да кажете на съответния човек какво желаете от него, а понякога дори пред­варително да го похвалите за това, че ще го направи. Прекрасен пример е начинът, по който Мелиса подобрява стила на съпру­га си при масажирането на гърба й.

„Когато мъжът ми натискаше прекалено силно или ме раз-мачкваше грубо, аз търпях доколкото мога, а после извиквах гнев­но „Спри!". Той буквално замръзваше и това разваляше цялото удоволствие. Затова опитах да реагирам по по-положителен начин и започнах да му казвам неща от рода на „Страхотно е, особено когато не натискаш толкова много" или „Върхът! А сега мъничко по-надолу и по-надясно... Мммм, направо ме под­лудяваш, като ме масажираш толкова нежно!". Така не само че на мен ми беше no-приятно, защото получавах точно онова, ко­ето желаех, но и той стана no-уверен и no-спонтанен, защото знаеше, че ми доставя удоволствие."

Настоятелно ви съветваме да бъдете искрени в комплимен­тите и похвалите си. Ако другият човек заподозре дори само за секунда, че лицемерите, възможно е това да го накара никога повече да не приема на доверие нито една ваша дума. Със своя­та неискреност вие подвеждате хората и сами увеличавате веро­ятността те да започнат да проявяват отрицателни чувства и държание към вас.

И все пак, не е достатъчно да бъдете само искрени и от­кровени. Ако желаете комплиментите ви да постигат нужния ефект и да сгряват сърцето на съответния човек, той трябва да е убеден, че те са искрени и откровени. За тази цел е добре да използвате техниката „какво/защо", да употребявате собствено­то му име и, естествено, да се усмихвате чистосърдечно. Комп­лиментите ви ще звучат още по-достоверно, ако освен всичко споменато, направите и следното:

* Като начало, през ден-два правете само по един компли­мент на всеки от приятелите си. После постепенно сгъстете че­стотата на отправяните комплименти и скоро ще забележите, че те посрещат с голяма доза внимание дори най-дребната ви по­хвала.

* Първоначално формулирайте комплиментите си по-сдържано. Изведнъж появилите се обилни прояви на възхище­ние и на положителна оценка събуждат подозрения и вдъхват опасения. Данните от проучване на тази тема показват, че към новите си познати е добре да се обръщате по име само от време на време.

* Правете комплименти и хвалете само когато не искате нищо от съответните хора. Ако кажете на някой ваш близък ко­лега, че го смятате за много интелигентен и изобретателен чо­век, а после му поискате на заем до заплата 20 долара, няма ве­роятност похвалата ви да бъде оценена и приета добре.

* Не се представяйте винаги в прекомерно положителна светлина. Спокойно можете да бъдете обективни по отношение на някои неща, които са без съществени последици за вас. На комплименти, забележки и коментари, направени от изцяло и безотказно положителни хора, рядко се хваща вяра. Например бихте могли да похвалите нечий благороден жест и интелигент­ност, като кажете: „Благодаря ти, че ми услужи с калкулатора си, Джим. Доста ми беше трудничко да схвана как се работи с него, но пък после ми помогна страшно много да си направя всички изчисления. Би ли ми казал какво означава знакът върху този бутон?"

* Когато някой ви е похвалил за нещо, не му отвръщайте с абсолютно същия комплимент. Например:

Подобни похвали звучат лицемерно, сякаш че са направени само и само, за да бъде казано нещо любезно в отговор на по­лучения комплимент.

* Не правете комплименти за нещо съвършено очевидно -това може да накара искреното ви възхищение да прозвучи като надута предвзетост. Да предположим, че отидете на работа с нова, яркочервена вратовръзка. Съвсем сигурно можем да ка­жем, че повечето комплименти, които ще чуете него ден от ко­легите си, ще бъдат нещо от рода на „Ооо, страхотна вратовръзка!", „Много красива вратовръзка!", „Вратовръзката ти е на­право потресаваща!" и други подобни коментари. И макар че от­начало ще попивате с наслада направеното впечатление, много скоро ще започнете да посрещате на нож всички следващи ком­плименти относно вратовръзката ви. Всеки хвали очевидното, затова избягвайте и вие да го правите. А ако някой похвали нещо съвършено очевидно във вас самите, например червената ви вра­товръзка - свалете я и му предложете да я замените с неговата. Така съвсем сигурно ще разберете дали комплиментът му е бил искрен.

* Правете благоприятни сравнения между поведението, външния вид или притежанията на даден човек с тези на други хора. Например: „Анет, вече втори месец ти си представителят на нашата компания, осъществил най-мого продажби. Каква е тайната на успеха ти?" или „Дон, ти имаш най-страхотната фи­гура от всички членове на клуба ни. Как поддържаш формата си?". Направете си експеримент и сравнете влиянието, което ще окажат подобни на тези комплименти, с ефекта на хвалби в сти­ла „Харесвам те...Харесвам всеки!". Но от друга страна, внима­вайте да не прекалявате с комплиментите. Защото, ако някой за­почне най-подробно да ви обяснява защо именно ви намира чак толкова единствени и неповторими, много скоро ще започнете да се чувствате като някакво природно недоразумение.

Това са комплименти, които трябва да стигнат до ушите на друг човек, а не са предназначени за този, пред когото ги изри­чате. Можете да направите комплимент на трети човек, като го похвалите пред вашия събеседник, когато знаете, че обектът на вашето възхищение е на такова разстояние от вас, че има възможност да чуе думите ви. Или пък да го кажете на някого -на най-добрия приятел на съответния човек или на местната клю-карка - за които сте сигурни, че по всяка вероятност ще му го предадат. Комплиментите и похвалите, отправени публично по някой от споменатите начини, звучат дори още по-достоверно и биват оценени още по-високо, отколкото онези, изказани на че­тири очи.

При този вид комплименти някой ви е споменал, че харес­ва поведението, външния вид или нещо от притежанията на друг човек и вие му препредавате тази похвала, като добавяте и нот­ка на личен интерес.

Както и при пряко отправяните комплименти, и тук също е добре да добавяте въпрос към основното си твърдение. Напри­мер: „Джон ми каза, че вие сте най-добрият играч в нашия спортен клуб, защото никой не може да ви победи. В какво се крие тайната на успеха ви?"

Когато някой търговски представител се обажда по телефо­на на потенциален купувач, за да си уреди среща с него, може да използва този вид похвали, които дори ако са преувеличени, все пак правят комплимент на съответния човек, а понякога мо­гат и да го разсмеят, което пък ще премахне напрежението и така продавачът ще има по-голям шанс за среща с евентуалния купу­вач. Например продавачът казва по телефона: „Чух, че вие сте най-добрият счетоводител в целия град и ви се обаждам, за да ви попитам дали наистина е така?".

При този вид комплименти вашите думи и действия издават възхищението ви от съответния човек, макар и да не му го каз­вате направо. Например, когато молите някого за съвет, по този начин вие косвено му давате да разбере, че цените преценките и интелигентността му. Когато питате някого за името му или се обръщате към него по име, вие косвено му показвате, че той е от значение за вас.

Ето какво споделя Робърт Соудик, работил съвместно с американския президент Джон ф. Кенеди при заснемането на телевизионните серии „Досиета на куража", за поведението на Кенеди, което косвено показвало уважението му към неговия събеседник:

бараше ви да мислите, че за него няма no-важно нещо на света от това, да ви задава въпроси и да изслушва, изключител­но съсредоточено, вашите отговори. И ви ставаше пределно ясно, че докато разговаря с вас, той изцяло е изключил от съзна­нието си и миналото, и бъдещето."

Как да приемате комплименти

Когато започнете да правите повече комплименти на дру­гите хора, в отговор на това ваше поведение те също ще ви хва­лят по-често. Но ако искате тази размяна на положителни оценки да продължи, много е важно да помогнете на онези, които ви се възхищават, да се отърсят от задръжките си и да изказват от­крито мнението си за вас. Но това няма да стане, ако се извръща-те притеснено встрани, отричате и омаловажавате комплимен­тите им или бързо-бързо сменяте темата на разговора.

Затова пък, ако, когато някой ви похвали, вие го погледне­те в очите и откликнете положително на комплимента му, той вероятно ще се почувства възнаграден и насърчен да продължа­ва в същия дух. Ако умело е допълнил комплимента си с после­дващ въпрос, на вас ви остава само да се усмихнете, да му бла­годарите и да отговорите на запитването му. Ако не ви е задал въпрос, можете да се усмихнете и да му благодарите - и дори да му кажете как ви е накарала да се почувствате неговата похва­ла. Ето няколко примера на съвсем простички отговори:

Найгел:

„Когато жена ми ме похвали, че съм страхотен баща, за­щото отделям толкова много време да си играя с дъщерите ни, аз я прегърнах и й казах: „Радвам се, че забелязваш и оценяваш усилията ми. Моят баща никога не прекарваше достатъчно вре­ме с мен и сега аз наистина се старая да не повтарям неговата грешка."

„Когато една съседка ми каза, че колата ми изглежда вели­колепно, аз й отговорих: „Благодаря ти, Ан. Цялата сутрин я мих и лъсках и сега това, че оценяваш така високо резултата от усилията ми, ме кара да се чувствам на седмото небе от радост!"

„Сестра ми ми каза: „Страхотно ми харесва как си подре­дила стаята си. Струва ми се, че е прекрасно човек да се събуди сутрин на такова място." А аз й отвърнах: „Благодаря ти, Джен. Точно такова усещане исках да постигна, докато я под­реждах!"

Ако усвоите изкуството да правите искрени комплименти и чистосърдечно да хвалите хората, това ще се отрази благопри­ятно на личните, социалните и деловите ви контакти. Умело от­правяните комплименти ще ви направят популярни, ще ви помог­нат да поддържате топли взаимоотношения с другите хора и ще ви донесат успех в сделките.

Умението да приемате и да отвръщате по подходящ начин на искрените комплименти ще покаже на хората, че имате доб­ро самочувствие. И още нещо не бива да забравяте: освен че е белег за ниско самочувствие, отричането или подценяването на нечий искрен комплимент обикновено се възприема твърде лич­но от човека, който ви го е направил - все едно, че отхвърляте самия него.

Като задавате въпроси с отворен край, правите искрени ком­плименти и слушате активно, вие ще помогнете на другите хора да ви харесват и ще ги насърчите да ви допуснат до своя душе­вен мир. Но също така ви е необходимо да усвоите и умението да се себеразкривате, за да могат и те да прозрат вашата съкро­вена същност.

Хората, с които се запознавате и срещате, също биха искали да знаят някои неща за вас: какви са възгледите, интересите и цен­ностната ви система; къде живеете; как си изкарвате прехраната; как обичате да прекарвате свободното си време; къде сте били и къде ще ходите; какви бъдещи контакти сте склонни да установи­те с тях. Сведенията, които ще им дадете самите вие по всички тези въпроси, ще им помогнат да решат какъв тип взаимоотношения евентуално биха могли да поддържат с вас за в бъдеще.

Ако ви се струва, че по-близките ви връзки с хората често умират преди още дори да са започнали да се развиват истинс­ки, то вероятно се дължи на факта, че не им предоставяте дос­татъчно сведения за това, какво представлявате в действителност. Нереалистично е да очаквате непознатите или малко познатите ви хора да проявяват загриженост за вас. Хората проявяват заг­риженост единствено към онези, с които са по-тясно свързани. А значението на себеразкриването е жизненоважно за установя­ването на по-близки взаимоотношения с околните.

Ако се провалите в себеразкриването, събеседниците ви в най-добрия случай ще ви възприемат като загадъчна личност и ще бъдат заинтригувани, но много скоро ще се отчаят от липса­та на отзивчивост от ваша страна при взаимния обмен на лична информация и ще решат, че вероятно не желаете да се сближи­те с тях, че сте темерути или че имате психични проблеми.

Процесът на взаимното опознаване

Себеразкриването може да бъде изпълнен с удоволствие про­цес на взаимно опознаване. Единият от събеседниците започва малко по малко да разбулва истинската си същност, с надежда­та, че когато другият започне да го опознава такъв, какъвто е в действителност, това ще подсили интереса и желанието му да уз­нава все нови и нови неща, а същевременно и ще го насърчи също да започне да се себеразкрива.

Процесът на себеразкриване е симетричен, а това означа­ва, че обикновено хората, с които общувате, откриват пред вас съкровената си същност дотолкова, доколкото и вие откривате вашата пред тях. Рядко някой от партньорите или събеседници­те разкрива много повече от другия - с изключение при психо-терапевтичните сеанси.

В междуличностните си взаимоотношения и връзки от вся­какъв характер можете да допринесете за взаимното опознаване и себеразкриване, като подтикнете проявите на симетричност. За­давайте въпроси, показвайте интерес към отговорите, които по­лучавате, а после се опитайте да свържете тези отговори със соб­ствените си познания и житейски опит. И ако другият човек не е някой грубиян или егоцентрик, той много скоро също ще започ­не да ви задава въпроси, за да ви подтикне и вие да се себеразкри-вате. Ето един пример за това, как протича този процес:

да живея в този град. Гари: И аз самият съм нов тук. Какво те доведе в този

край?

Джийн: фирмата, за която работя, си премести седалището тук и понеже съм главеният й счетоводител, аз също трябваше да дойда.

Гари: Възхищавам ти се, че можеш да си изкарваш прехра­ната, като оправяш сметките на цяла фирма. Аз са- мият съм фотограф за „Дейли сън" и да ти призная,

често ми е трудно да оправя и собствените си смет­ки. Джийн: фотограф ли? Как се хвана с тази професия?

Можете да подтикнете процеса на себеразкриване и като сами дадете пример за отговорите, които желаете да получите, тоест като ги моделирате. Например, ако искате да узнаете мал­кото име на някой човек, най-голяма вероятност има да го на­учите, като кажете: „Впрочем, аз съм Алън. А вие как се казва­те?" (Ако ви интересува и фамилията на съответния човек, пред­ставете се и с вашите име и фамилия). Това важи за адресите, за телефонните номера и за всички други факти, а също за мне­нията и за чувствата. Когато вие първи разкривате нещо за себе си, с това ясно показвате на другия човек, че става дума за об­мен на информация, а не за разпит, като същевременно недвус­мислено му давате да разбере точно какъв отговор очаквате от него. Моделирането на отговорите улеснява другите хора да за­почнат също да се себеразкриват.

Себеразкриването протича симетрично и с нарастването на доверието между двамата събеседници, съдържанието на обменя­ната лична информация става по-задълбочено. С разгръщането на разговора - както впрочем и с разгръщането на всяка междулич­ностна връзка - взаимодействието между двамата събеседници / партньори постепенно придобива все по-голямо значение и смисъл.

Общуването между двама души обикновено преминава през четири етапа: етап на клишетата, етап на фактите, етап на мне­нията и етап на чувствата.

Клишета

Когато двама души се запознават, взаимоотношенията им почти винаги започват с размяна на клишета. Посредством този ритуал двамата един вид „признават" взаимното си съществува­не, а понякога и си дават знак, че са готови да поемат по пътя на обмен на по-съществена информация.

Типичните начални фрази на този ритуал включват клише­тата: „Здравейте", „Как сте?", „Добър ден. Радвам се да ви видя", „Радвам се да се запознаем" и други подобни.

И тъй като тези начални ритуални фрази нямат за цел об­мен на информация, от вас се очаква да отговорите с подобни простички клишета например: „Здравейте", „И аз също се рад­вам да се запозная с вас" и т. н.

Ако се окаже, че и двамата с вашия събеседник сте еднак­во незаинтересовани от задълбочаване на общуването и не же­лаете да обсъждате по-съществени теми, вероятно ще предпо­четете да прекарате времето си, като отговаряте по-пространно на тези ритуални начални фрази или като подхванете други не­значителни теми клишета например: „Как ви се струва времето днес?", „Как вървят нещата в работата?", „Как са децата?", „Я кажи, какво стана с уроците ти по танци?", „Какво ще кажеш за снощния мач?" и т. н.

Факти

След като са си разменили ритуалните начални клишета и в случай че са еднакво заинтересовани от задълбочаване на вза­имоотношенията, хората обикновено преминават към обмен на факти. При нови запознанства, това са най-вече основни факти от живота. При вече установени връзки, обикновено се разменя информация за настоящето развитие на вече известни факти.

„Работя като дърводелец в града."

„Всяка събота ходя на сърф."

„Леля ми дойде на гости и я развеждам да й покажа забеле­жителностите."

„фирмата ми ме командирова тук за две седмици, за да учас­твам в един семинар."

В ранния си стадий обменът на факти много наподобява ин­тервю за постъпване на работа. Всеки от събеседниците се опит­ва да открие дали между двамата има достатъчно общи неща, които да насърчат и да осмислят установяването на евентуална по-близка връзка. Този водещ мотив на предварителните разго­вори проличава ясно в следния диалог:

Съседът: Я кажи, Ал, обичаш ли да играеш тенис? Тук сме заформили една групичка и всяка събота се сре­щаме на корта.

Алън: Не, всъщност съм доста равнодушен към тени­са. А ти ходиш ли да тичаш?

Съседът: Не, но пък редовно вдигам тежести.

Алън: Е, и аз с удоволствие бих го правил от време на време, но се боя, че няма да пасне на трениров­ките ми по бойни изкуства. Ти явно не тренираш бойни изкуства, нали?

Съседът: Не.

И така нататък. След малко двамата си разменят по една усмивка и се разделят с ритуалната фраза клише „До скоро". Но тъй като не са открили почти нищо общо помежду си, което да споделят и занапред, няма нищо чудно в това, че никой от тях така и не направи опит да поднови и задълбочи познанството.

„Предпочитам да живея в малък град, където да познавам всеки."

„Трябва да инвестираш в среброто, ако наистина искаш да направиш пари."

„Ще ми се да походя повечко по срещи, преди да се обвържа сериозно с някого."

Изказването на мнения дава на другите хора по-голяма възмож­ност да надзърнат в съкровената ви същност, отколкото фактите или клишетата. Ако някой човек иска да прозре какво представлявате в действителност, ще може да го направи много по-добре, като узнае възгледите ви относно политиката, парите и любовта, отколкото това, че сте израснали в Сидней и сте библиотекар.
Ако изказвате открито и непосредствено мненията си, по този начин вие подавате на събеседника си материал, въз осно­ва на който да завърже интересен разговор. От друга страна оба­че, ако налагате възгледите си като необорим факт, то вие - как­то казва Уил Роджърс - „не оставяте ни капчица съмнение, за което да се закачи разговорът". Всеки човек възприема действи­телността от малко по-различна гледна точка, а разкриването и изследването на тези различия е едновременно и поучително, и безкрайно вълнуващо.

Чувства

Чувствата се отличават от фактите и от мненията по това, че минават отвъд простото описание на случилото се и на ва­шия възглед за него - те предават вашето емоционално отноше­ние към станалото. Ето защо обикновено се смята, че когато да­вате израз на чувствата си, предоставяте и най-голяма възмож­ност на събеседника си да надзърне в съкровената ви същност и да прозре какво представлявате в действителност. Следните примери ще ви помогнат да отличите по-ясно разликите:

ключови работни места. Мнение: Жените би трябвало да бъдат назначавани на работа

при равни условия с мъжете. Чувство: Бях и бясна, и отчаяна, когато назначиха Джон Робъртс,

а не мен.

От голямо значение е да споделяте лични факти и да изказвате собствени мнения, но ако едновременно с това не разкривате и чув­ствата си, хората ще започнат да ви възприемат като студени, из­плъзващи се и незаинтересовани от възможността да ги опознаете и да се сближите с тях. И нещо повече, ако непрекъснато потискате емоциите си дълбоко във вас, съществува голяма вероятност да раз­виете редица най-различни физически и душевни заболявания.

На всеки му се е случвало да съжалява за загубата на при­ятел, да изпитва възторга след победа, изтощението след реша­ване на сложен проблем, упойващата топлина на някой летен ден, мъката от това, да се чувстваш самотен в тълпата... Всеки се надява да срещне в живота си любов, радост и безрезервна преданост. Когато разкривате подобни чувства пред другите хора, вие ги насърчавате да се отъждествяват с вас и на свой ред също да споделят съкровените си изживявания. И нещо повече, кога­то се себеразкривате, вие си спестявате разочарованието и во­дещата до самоунищожение надежда, че другите хора ще зачи­тат и ще се съобразяват с чувствата ви, въпреки че самите вие никога не сте им казали какви всъщност са тези ваши чувства.

Как да заинтригувате другите със своите себеразкрития

Ако искате другите хора да проявяват интерес към онова, което споделяте с тях, необходимо е не само да изреждате фак­ти, но и да им кажете по какъв начин вие самите сте свързани с тези факти. Алън Гарнър си спомня за един мъж, който му се оплаквал, че никой не обръща почти никакво внимание на ду­мите му, независимо какво споделял за себе си. Тогава Алън му предложил да разиграят някоя простичка примерна ситуация, за да открият къде се крие проблемът.

„Как прекарахте последната си ваканция?", попитал Алън мъжа, който отговорил: „С жена ми отидохме с колата до Лае Вегас и отседнахме в хотел „Юниън Плаза", а после цял ден за­лагахме. Загубихме общо 50 долара и си прекарахме доста доб­ре."

Тогава Алън обяснил на мъжа, че макар и да изредил свързаните с пътуването факти, той всъщност изобщо не се се-беразкрил. Говорил за ситуацията, но не и за себе си в тази си­туация, а именно това би довело до установяване на лични взаи­моотношения. Тогава мъжът опитал да разкаже същата история по по-различен начин, този път писмено, и ето резултатът:

„Сю и аз отидохме с колата до Лос Вегас, за да вкусим от прословутите удоволствия на хазарта. Аз започнах от авто­матите със залог от по десет цента, като си бях наумил да профукам два-три долара и после да спра. След няколко мину­ти обаче дръпнах ръчката и... ето ме звездата на заведението!

Зазвъняха звънци, заплалтгяха червени лампички, всички ме гле­дат и ми се усмихват! Беше страхотно вълнуващо! Бях победи­тел! Е, наистина, печалбата ми беше само 7,50 долара, но аз бях толкова възбуден и щастлив, сякаш бях спечелил цял милион! Това чувство ми замая до такава степен главата и ми допадна толкова много, че прекарах цели пет часа и пропилях още 32 до­лара на същия автомат, обладан от надежда да ме споходи от­ново!"

Една жена също сподели, че изпитва трудност да предизви­ка интереса на другите хора към онова, което им разкрива от себе си. Ето по какъв начин описа тя отначало как си изкарва прехраната: „Деловодителка съм на няколко малки фирми. Под­държам в ред всичките им фактури и следя да не стават грешки при плащането на данъците."

След като „въвлече" и себе си в описаната ситуация, раз­казът й вече звучеше по следния начин:

„Работя като счетоводителка за няколко малки фирми. Понякога ми се случва, както си вписвам различните цифри в сче­товодните документи, изведнъж да се сетя, че всъщност ста­ва дума за хиляди и хиляди долари, и тогава направо се изприщ-вам от страх да не сбъркам нещо. Започвам отново да прове­рявам всичко от самото начало, само и само да съм сигурна, че не съм допуснала някоя случайна грешка.

И макар това да е твърде пространно описание на същина­та на съответната работа, ако започнете да записвате всичко оно­ва, което искате да разкриете от себе си, скоро ще се уверите по какъв именно начин можете да изразявате чувствата си в една или друга ситуация. А когато схванете „трика", ще можете да съкратите отговорите си до един-единствен абзац и пак да при-ковавате вниманието на слушателите си.