Научете се да бъдете активни слушатели

Най-лесният начин, по който можете да усвоите и да овла­деете изкуството на активното слушане, е да накарате другите хора да ви препредават със свои думи репликите и забележките ви. Ако искате да сте сигурни, че даден човек разбира правилно вашите послания към него, накарайте го да използва активното слушане, като му кажете: „Бих желал да ме слушаш внимател­но, а после да ми казваш какво си ме чул да изричам. Не ми из­казвай твоето мнение, нито се опитвай да ми предлагаш реше­ния за проблема ми. Просто искам да знам, че ме разбираш."

В заредената със силни емоции атмосфера на караница или на разгорещен спор, посланията на замесените хора лесно мо­гат да бъдат изтълкувани погрешно, ето защо в тези случаи ак­тивното слушане е особено ценно. Кажете на човека, с когото спорите: „За да можем да бъдем сигурни, че се разбираме пра­вилно един друг, нека опитаме нещо ново. Всеки път, щом свършиш да говориш, преди да ти отговоря, аз ще ти предавам с мои думи какво съм те чул да ми казваш. Ако се окаже, че съм възприел и изтълкувал думите ти погрешно, опитай отново, до­като не те разбера правилно. И те моля и ти да правиш същото по отношение на това, което аз ти говоря. Става ли?" После за­почнете да разговаряте, като преминавате внимателно през от­делните етапи на този процес - говорете и питайте другия какво е чул и разбрал от думите ви, после на свой ред го изслушвайте внимателно, активно, казвайте му какво сте разбрали и го пи­тайте дали тълкуването ви е правилно.

Бъдете съзнателни слушатели

И за да приключим с темата - бъдете съзнателни слушате­ли, когато разговаряте с хората. Съзнателното слушане означа­ва да слушате с всичките си сетива и изцяло да отдадете внима­нието си на събеседника. Съзнателният слушател слуша с уши­те и с очите си, с ума и с душата си, с цялото си тяло. Когато слушате съзнателно, наклонете се леко към говорещия - и мис­ловно, и физически. Слушайте напрегнато по време на целия раз­говор. Съсредоточете вниманието си не само върху всяка дума, която излиза от устата на събеседника ви, но и върху начина, по който я казва. Именно така можем да се учим от другите. А в резултат на съзнателното слушане самите вие ще станете по-по­пулярни сред хората и ще имате по-щастлив и изпълнен с пове­че успехи живот.

„Със Сали се виждаме, да речем три-четири пъти седмич­но - или аз ходя у тях, или тя идва у нас. Обикновено говорим за работата си, за децата или си разменяме по някоя и друга новина. Старая се всячески да поддържам разговора, но след мал­ко и двете млъкваме - сякаш отдавна сме си казали всичко за всичко и просто няма какво повече да добавим. Подхванем ли някоя нова тема, разменяме две-три думи и зацикляме! После се втренчваме безпомощно една в друга или се разсмиваме. По­някога обаче това създава доста тягостна атмосфера. И тога­ва тази от нас, която е на гости, си измисля някаква спешна работа и си тръгва."

Проблемът, споделен от тази жена, е нещо твърде често срещано и излишно мъчително. Няма никакви причини, по­ради които тя, пък и вие, да мълчите притеснено и да не зна­ете какво да кажете. По време на всеки разговор хората по­чти винаги ви дават свободен достъп до информация - най-нео­чаквани сведения, за чието съществуване не сте и подозира­ли, нито пък сте им искали да ги споделят с вас. Ако се възползвате от този свободен достъп до информация, като се изказвате по чутите сведения или задавате свързани с тях въпроси, ще откриете, че всъщност разполагате с безкрайни възможности да насочвате разговора в интересни за вас на­правления.

Ето, вижте следните диалози (с курсив е отбелязана свобод­но предоставяната информация), произволно извлечени от раз­говори, състояли се в разстояние на съвсем кратък период от време.

преди уроци по танци?

Ако слушате внимателно, ще откриете, че хората твърде често и някак между другото ви предоставят неочаквани сведе­ния - като тези в дадените no-горе примери.

Ако сметнете, че така получената информация ви интере­сува или че може да ви бъде полезна, възползвайте се от мо­мента, за да продължите разговора в желаната от вас посока. Това не само е напълно в реда на нещата, но е и обичайният начин, по който можете да превключвате от една на друга тема по време на разговор, без изобщо да се тревожите, че се отда­лечавате от първоначалния въпрос и вероятно никога повече няма да се върнете към него. И знайте, че разговорите при со­циално общуване рядко се задържат на една и съща тема пове­че от няколко минути.

За да се възползвате от предоставения ви свободен достъп до информация, направете някоя забележка относно новите све­дения или задайте свързан с тях въпрос. И тук също въпросите с отворен край са най-подходящи, за да предизвикат събеседни­ка ви да отговори по-задълбочено и по-подробно.

Възможно е дори да се върнете назад и да подхванете ня­коя тема, предоставена ви при друг свободен достъп до инфор­мация, на която обаче тогава не сте обърнали достатъчно вни­мание. Например: „Преди време спомена, че миналото лято сте ходили със Сю на островите Фиджи. Защо и това лято решихте да отидете пак там?"

Свободен достъп до информация ви предоставят и облеклото на съответния човек, физическият му облик, поведението му и обстановката. Всичко това може да бъде използвано като отправ­на точка за начало или за продължение на разговор.

„Забелязах, че на фланелката ви има емблема на клуб по карате. Тренирате ли карате?"

Понякога сведенията, получени чрез предоставен ви свободен достъп до информация, ще са само едно по-общо впечатление.

„Изглежда знаете доста неща за Южна Африка. Откъде сте придобили всички тези познания?"

„Изглеждаш по-спокоен от последния път, когато се видях­ме. Какво стана междувременно?"

„Май наистина обичате да танцувате, така ли е?"

Активното слушане за свободно предоставяна информация е безценно умение за водене на интересен и разнообразен разго­вор, и най-вече - за поддържане на оживено общуване.

Микротехники

Ако сте си намислили някой блестящ въпрос с отворен край, но след като го зададете, получите кратък и неизчерпателен от­говор, това обикновено ви довежда до пълно отчаяние. Например:

в тази част на страната? Фред: Климатът е по-добър.

Този отговор не ви предоставя никакъв достъп до каквато и да било информация, за която да се заловите, затова обикно-

вено се виждате принудени да зададете нов въпрос с отворен край, с надеждата, че ще разчупите ледовете. Например:

климата тук? Фред: По-топло е.

Краткият отговор отново ви принуждава да напрегнете ума си, за да измислите друг подходящ въпрос с отворен край, с който евентуално да пооживите немногословния си събеседник. Но ви­наги съществува опасност, дори ако въпросите ви са с отворен край и внимателно подбрани, разговорът да заприлича на раз­пит, а вие - на инквизитор.

Мостове

Към хората, които отговарят немногословно на зададени им въпроси с отворен край, е най-добре да подходите като пре­хвърляте „мостове" между думите им и така да ги принуждавате да продължат да говорят. Такива мостове са изразите: „Тоест?", „Например?", „И какво следва от това?", „Следователно?", „И тогава вие...(направихте, казахте и т. н.)?", „Което означава, че...?". След всеки прехвърлен мост трябва да замълчите, като по този начин принудите събеседника си да заговори. Нека ви­дим как би протекъл същият разговор между Джон и Фред, ако Джон беше използвал мостове, за да накара Фред да отговаря no-изчерпателно на въпросите му.

тази част на страната? Фред: Климатът е по-добър. Джон: По-добър от...?

В този случай Джон не само успява да пробие бронята на събеседника си, но и не звучи като следовател. Нито пък е при­нуден да говори само той.

За да постигнете успех с прехвърления от вас мост, трябва да направите следните три неща:

1. Наклонете се леко напред към събеседника си, като под­канящо протегнете към него отворената и обърната нагоре длан на дясната си ръка.

2. Подчертайте силно последната дума от вашия мост или наблегнете върху сричката, която носи ударението.

3. Отпуснете се назад и замълчете в очакване.

Лекото привеждане към събеседника, с отворена нагоре длан на дясната ръка, му внушава несловесно следните неща: че не представлявате заплаха за него, а имате добри намерения, като символично му „поднасяте на тепсия" контрола върху разгово­ра, с което негласно му давате знак, че е негов ред да говори. Подчертаването и наблягането върху последната дума (или върху естествено ударената й сричка) превръща моста във въпрос, до­като в противен случай той би звучал като изявление. Например:

Фред: ...че чистият въздух ще се отрази добре и на сен-

ната ми хрема. Джон: Което означава... (силно подчертано)

Нека сега видим какво би се получило от същия разговор, ако Джон не подчертава последната дума на своя мост.

Когато не наблегнете и не подчертаете последната дума (или ударена сричка) от моста, така че тя да прозвучи въпросително, събеседникът ви може да реши, че изказвате мнение (обикнове­но критично) или противно на неговото твърдение. Понякога подобно изречение може да му прозвучи обидно снизходително и той да реагира отрицателно, както е в горния пример.

След като прехвърлите моста, замълчете! Не се поддавай­те на изкушението да запълвате с бисери на мъдростта сякаш

безкрайната и често тягостна пауза, която понякога настъпва след прехвърляне на мост. С протегнатата си, отворена и обърната нагоре длан вие вече сте прехвърлили на събеседника си право­то и отговорността да продължи разговора, така че сега му по­зволете да обмисли и да направи следващото си твърдение. След като сте му отстъпили контрола, отпуснете се назад, като леко привдигнете същата длан към брадичката си, тоест заемете поза на размисъл и преоценка на съжденията. Обикновено тази поза подтиква събеседника да започне и да продължи да говори тол­кова дълго, колкото дълго вие останете подканящо отпуснати назад.

Нека видим как протича разговорът между един продавач на компютърен софтуер, който прехвърля мостове, за да изкоп-чи информация от своя потенциален купувач, отговарящ немно-гословно на неговите въпроси с отворен край:

Купувачът: Смятаме, че компютрите на „Епъл" са много доб­ри.

Продавачът: (привежда се към него с отворена и обърната на­горе длан) Добри ли? В какъв смисъл...! (силно подчертано)

Купувачът: В смисъл че се справят задоволително за нас с информацията, която им подаваме, (кратък от­говор) Продавачът: В смисъл...? (подчертано)

Купувачът: В смисъл, че успяваме да свършим и най-слож­ната работа на доста изгодна цена. (малко по-дълъг отговор) Продавачът: Което означава... (силно подчертано)

Купувачът: Което означава, че при покупка на нова техника за нас са от решаващо значение нейната ефектив­ност, обемът на работата, с който може да се справи, и колко време ни спестява. Съпоставяме всичко това с цената и тогава решаваме.

Като използва три моста, състоящи се само от седем думи, продавачът успява да изтръгне съществена информация от своя немногословен потенциален клиент, благодарение на която вече знае на какви критерии трябва да отговаря предлаганата от него стока, за да реши клиентът да я купи.

Всъщност мостовете представляват съкратен вариант на въпроси с отворен край. Те са най-ефикасни при немногословни мълчаливци, които имат навика да отговарят кратко на въпроси с отворен край. Отначало прехвърлянето на мостове може да ви се стори странно и дори мъчително (особено ако страдате от словесна диария), поради често доста продължител­ните мълчания, които понякога настъпват след моста. Но пък ако събеседникът ви е свикнал да отговаря немногословно, за него паузите по време на разговор са нещо обичайно и той ще ги възприема като напълно нормални. След като понатрупате практика в прехвърлянето на мостове, ще откриете, че използ­ването им е много забавно, а освен това те правят разговора по-ползотворен за вас и ви предоставят властта на мълчаливо уп­ражняван контрол.

Техниката на кимане с глава

В повечето страни кимането с глава е жест, който показва съгласие и потвърждение. Произходът му води началото си от едновремешния поклон, с който сякаш казвате: „Покланям ти се и това означава, че те признавам за по-висшестоящ и приемам да изпълня каквото ми наредиш". Следователно, кимането с гла­ва е съкратен или стилизиран вариант на поклона.

Има две изключително полезни приложения на техниката на кимане с глава. Езикът на тялото представлява несъзнателна външна изява на скритите чувства, мисли и намерения. Ако съм положително настроен или съгласен, ще започна неволно да ки­мам с глава, докато говоря или докато слушам какво ми се го­вори. Ако съм безразличен и започна нарочно да кимам с глава, много скоро ще усетя, че ме обземат положителни чувства. Или с други думи, положителните чувства карат главата ни да кима, като обратното също е вярно - кимането с глава поражда поло­жителни чувства.

И нещо повече, кимането с глава е силно заразително. Ако аз кимам с глава, когато разговарям с вас, обикновено вие също започвате да кимате одобрително - дори ако не сте съгласни с това, което ви казвам. Мнозина търговци прилагат тази техни­ка, за да принудят някой клиент да се съгласи с предложението им. Ако продавачът кима с глава и същевременно завършва всяко свое изречение със словесен израз на потвърждаване и одобре­ние - „Нали?", „Нали така?", „Не е ли така?", „Не смятате ли?", „Справедливо решение, нали?" и т. н., това настройва купувача положително и прави много по-голяма вероятността да се стиг-

не до сделка. Ето защо си струва да овладеете техниката на ки­мане с глава, защото тя е направо безценна при водене на пре­говори, при осъществяване на продажби и ако искате да убеди­те някого в нещо.

Второто приложение на тази техника е да поддържа хода на разговора. Ето как става това. След като сте задали някой въпрос с отворен край или сте прехвърлили мост и събеседникът ви за­почне да отговаря, вие пък започнете да кимате с глава. След като той е приключил със своя отговор, продължете да кимате - ким­нете с глава още пет пъти, приблизително по едно кимване в секунда. Обикновено, докато преброите до четири (кимвания), събеседникът ви ще заговори отново и по този начин ще про­дължи да ви осигурява допълнителен свободен достъп до инфор­мация. А докато седите отпуснати назад, с длан до брадичката и кимате, няма защо да се тревожите, че ще ви се наложи да го­ворите вие.

Когато друг човек говори, можете да го насърчавате да продължава да го прави, като си служите с така наречените „мал­ки шпори" - „Разбирам", „Аха", „Хмм", „Охо", „Наистина?", „Продължавай", „Разкажи ми повечко за това"... Сами по себе си малките шпори могат да удвоят дължината или обема на ин­формацията, предоставена ви от вашия събеседник.

Малките шпори, техниката на кимане с глава и прехвърля­нето на мостове са едни от най-резултатните средства, чието из­ползване ще ви позволи да поддържате успешно всеки разговор.

Шеста глава

Как да правите комплименти,

без да си кривите душата, и как да отправяте искрени похвали



"Дa го похваля, така ли? Значи трябва да го хваля, задето завърши годината с тройки по английски и по физкултура, така ли? А какво да кажем за историята, биологията, математи­ката и всички останали предмети, а? Двойка, двойка, двойка!! Може би трябва да му кажа: „Бравос, сине! Уверено вървиш към страхотна кариера на боклукджия!" А, не! Явно не съм бил дос­татъчно строг към него. Ей това е то проблемът!"

Повечето от нас приемат като нещо дължимо ни, когато околните се държат по начин, който ни се харесва. Малцина ро­дители хвалят децата си за това, че ядат или че си играят миро­любиво с другарчетата си например. Малко са съседите, които си благодарят един на друг, че вечер пазят тишина.

И единствено когато околните не се държат така, както ни се иска, ние им обръщаме по-специално внимание - и то на се­кундата! Започваме да ги критикуваме, да ги порицаваме и да им обясняваме най-подробно защо постъпките им са „лоши" или „неправилни" и защо именно би трябвало да се държат така, как­то ние искаме. В подобни случаи някои хора крещят, заплашват и дори бият другите, само и само за да ги принудят да им се под­чиняват.

Тристепенният подход за коригиране на поведението чрез подсилено отреагирване

Ако подминавате с мълчание поведение, което харесвате, и наказвате постъпки, които не ви се нравят, вие всъщност с нищо не помагате на съответния човек да научи как бихте желали да се отнася към вас.

Според теорията за обучението чрез поведение, начинът, по който другите се отнасят към вас, се предопределя главно от това, как вие самите откликвате поведенчески на едно или друго тях­но действие. Обикновено постъпките, които хвалите и награж­давате, стават все повече и по-чести, докато онези, които под­минавате с мълчание, постепенно намаляват. Постъпките, кои­то наказвате и порицавате, намаляват, освен ако съответният човек не се стреми чрез тях да привлече вниманието ви, като в такъв случай той ще продължи да се държи по начини, които не ви харесват, предпочитайки наказанието пред безразличието. Забележете например, с каква радост и с колко удоволствие по­вечето деца започват да употребяват ругатните, псувните и ци­низмите, веднага щом открият бурната отрицателна реакция, с която родителите им и другите възрастни посрещат подобни думи и изрази.

Учените, изследващи човешкото поведение, наричат тази теория тристепенен подход за коригиране на поведението чрез подсилено отреагирване. Вероятно ще ви е по-лесно да го запом­ните под формата на следната диаграма:

Постъпка ->Награда -> Подсилва Постъпка ->Безразличие -> Отслабва
И така, накратко:

* Награждавайте онзи тип поведение, което харесвате и ис­кате да продължава и занапред.

* Избягвайте да наказвате поведението, което -не харесвате. Много хора възприемат наказанието като своеобразна форма на поощрение и похвала.

* Подминавайте с безразличие онзи тип поведение, което не искате да продължава занапред. И наградата, и наказанието мо­гат и да увеличат проявите на едно или друго поведение, докато безразличието винаги ги намалява.

Един студент на Алън Гарнър от университета в Орегон че­сто го засичал, докато си похапва между часовете, и се присъе­динявал към него за компания. Но почти веднага след като си разменяли поздравите, човекът все си намирал някакъв удобен повод и започвал да се оплаква - от дъжда и студа, от жегата, от някогашното отвратително държание на бившата му съпруга към него, от това, колко отегчителна и неблагодарна била работата му... С една дума, за да привлече вниманието и съчувствието на Алън, той го заливал с всички отрицателни събития от живота си, за които можел да се сети. Алън обаче знаел, че понастоя­щем мъжът не страда от никакви емоционални затруднения и затова решил да промени стила му на поведение, като откликва единствено и само на случайно мерналите се сред пороя от оп­лаквания положително звучащи забележки и като пренебрегва напълно отрицателните му коментари. Когато веднъж човекът споменал с добро чувство, че негов съсед му помогнал да си по­прави колата, при друг случай - че в града ще гастролира неве­роятно добър изпълнител, а при трети - колко се зарадвал, ко­гато случайно налетял на свой стар приятел, Алън започвал да му се усмихва лъчезарно, ведро да кима с глава и да му задава въпроси с отворен край. Когато обаче мъжът започвал отново да се оплаква и да сипе отрицателни забележки, Алън се правел че нито го чува, нито го забелязва - започвал да зяпа минувачи­те, да разделя на парченца сандвича си или се вглъбявал във вес­тника си.

Съвсем скоро след като Алън започнал да прилага тази своя тактика, поведението на мъжа коренно се променило и той започнал да се държи благодушно, ведро и оптимистично вина-

ги когато се озовавал в компанията на Алън. При всяка среща започнал да го приветства с широка усмивка и да му съобщава поредица от добри новини. А преди Алън да си тръгне за Кали­форния, мъжът споделил с него, че тези техни срещи и разгово­ри били най-прекрасните моменти от ежедневието му. Напълно разбираемо, защото с всички останали хора той продължавал да се държи все така недоволно и мрачно, както преди се държал и с Алън.

По време на семинар в Сан франциско, когато говорел за различните проблеми при общуването, Алън Гарнър разказал тази история и подчертал, че е много по-благотворно да награж­даваш поведение, което харесваш, отколкото да наказваш по­стъпки, които не харесваш. Ето как коментирали това две от учас­тничките в семинара:

„О, това обяснява доста неща. Моите деца например не ми се обаждат толкова често, колкото на мене ми се иска, и за­това всеки път, когато някой от тях ми позвъни, аз говоря с него хладно и отчуждено. Нещо като госпожа Портной от ро­мана на филии Pom: „Алекс ли? Алекс? Наистина ли имам син на име Алекс? О, да, май че някога имах, но не съм го чувала от години." (смее се горчиво) И какво постигнах с това мое пове­дение? Едно голямо, тлъсто нищо! Децата вече ми се обаждат дори още no-рядко от преди. Май е крайно време да си сменя сти­ла на поведение."

Полезно и смислено е да давате искрени положителни оцен­ки и да отправяте похвали към другите хора, така че да ги насърчавате да се държат по начин, който одобрявате, особено като се има предвид, че това ще ги направи и по-благоприятно разположени към вас самите.

Психологът Уилям Джеймс казва: „Най-съкровеният прин­цип на човешката природа е горещото желание да бъдеш оце­нен". И ако вие сте един от малцината хора, които удовлетворя­ват нечие „горещо желание да бъде оценен", то съответният чо­век вероятно ще ви смята за свой скъп приятел. Редица проуч­вания сочат, че ако често правите комплименти и хвалите окол­ните, има по-голяма вероятност те да ви възприемат като сим­патичен, сърдечен и дори физически привлекателен човек. И в противовес на тези изводи, друго проучване стига до заключе­нието, че когато интимните партньори в двойката престанат да си правят комплименти един на друг, много скоро те престават и да се възприемат взаимно като физически и сексуално привле­кателни. От друга страна, когато хората видят колко искрено и топло изразявате положителните си чувства към тях, те вероят­но също ще започнат да се разкриват пред вас именно по такъв начин. Следователно, ако положите съвсем мъничко усилия, вие ще можете да отприщите лавина от обмен на положителни емо­ции, което пък ще ви помогне да постигнете топлота и близост във взаимоотношенията си с околните.

И една последна, изключително важна причина, поради ко­ято е необходимо да хвалите другите и да ги насърчавате с по­ложителни оценки, е възможността да създадете по този начин атмосфера на откритост и подкрепа, така че хората около вас да могат да израстват и да осъществяват цялостно потенциала си на човешки същества. Мнозина живеят с погрешното разби­ране, че ако изказват открито възхищението си и показват свое­то благоразположение към децата, приятелите, колегите, интим­ните и брачните си партньори, то тези хора ще станат самодо­волни, ще се отпуснат и ще легнат на лаврите си, затова и се ста­раят да ги насърчават съобразно принципа „винаги има какво още да се желае". Така например, когато един студент в универ­ситет - който години наред работил упорито и всеотдайно, за да бъде най-добрият в курса - с гордост съобщил на майка си, че е защитил докторска степен по философски науки, тя му заявила: „Знаеш ли, досега винаги съм си мислела, че докторската сте­пен е страхотно постижение - до този момент, когато и ти я получи."

В резултат на редица проведени психологически изследва­ния, вече има насъбрани значително количество необорими до­казателства, които сочат, че тази „стратегия на отрицанието" не само не помага, но твърде често е направо вредна. Вместо да продължават до безкрай да се борят за одобрение, хората, чи­ито усилия биват посрещани единствено с отрицателни забележ­ки, обикновено стават все по-свити и по-потиснати и често за­почват да се самовъзприемат като бездарници и неудачници в живота. А след време е възможно дори изобщо да престанат да полагат усилия за каквото и да било. Пък и сред малцината, ам-бицирани за велики постижения благодарение на тази стратегия, единици са онези, които изпитват радост от своя успех. Защото, в отговор на неизменно отекващите в душите им гласове от ми­налото, повечето от тях винаги намират за какво да се ожалват и от какво да се оплакват. Един от тях, който изкарал през го­дината 150 000 долара, като работел по шестнайсет часа дневно, неотдавна заяви недоволно, че се е изложил, защото при него­вия ум е трябвало да спечели 300 000, а не само 150 000. (И все пак, в това негово отрицателно твърдение открихме и нещичко положително - за нас това бе първата, а засега и единствена, пре­доставена ни от живота възможност да срещнем човек, който да е недоволен, че е изкарал 150 000 долара само за една година!)

Как да правите комплименти, без да си кривите душата

Обичайният начин да изразите възхищението си от някого е, като го похвалите на всеослушание. Този тип комплименти ясно и недвусмислено казват на хората какво именно харесвате и оценявате положително в тяхното поведение, във външния им вид и в онова, което притежават. Когато провеждаме семинари на тази тема, обикновено приканваме участниците да направят един-два комплимента - на нас самите или на някого от присъс­тващите в залата.

Ето кои са едни от най-типичните комплименти в отделни­те категории:

Относно поведението: „Вие сте добър учител." Относно външния вид: „Много хубава прическа имате." Относно притежания: „Много ми харесват обувките ви."

Подобни комплименти могат да бъдат подобрени посред­ством две техники.

Мнозина се провалят при опита да направят комплимент на някого, защото му казват какво харесват в поведението, във външния му вид или от притежанията му, но пропускат да му ка­жат защо именно го харесват. Силата на комплимента се крие в неговата искреност. Но когато кажете на някого какво у него харесвате, без да му обясните защо, комплиментът ви обикно­вено звучи като ласкателство, което не само че не води до же­лания благоприятен ефект, но дори може и да ви навреди. Ни­кога не казвайте на когото и да било какво харесвате у него, без веднага да му обясните защо именно го харесвате.

Изявлението „Вие сте добър учител" може да бъде подобре­но и превърнато в истински комплимент, като го разгърнете по следния начин: „Вие сте добър учител, защото не сте безразли­чен, не страните от учениците си, а винаги оказвате специално внимание на всеки от нас".