Д-р Н. И какъв извод правиш?
К. (Замисля се, но не отговаря.)
Д-р Н. А в сферата за избор на живот - мислиш ли, че това, което знаещ сега за Емили, е достатъчно, за да приемеш тази личност и да продължиш напред, като направиш живота си пълноценен?
К. Да.
На този етап от сеанса ни Емили разбра, че има елементи на синхронност в проследяването на минали събития в „пръстена" с мен точно в този момент и свободната й воля да промени живота си. При някои пътувания до „пръстена" се научават повече подробности за бъдещето, отколкото при други. Емили разбра, че не случайно е отраснала в строго религиозна среда, което я е отблъснало от старите установени модели на поведение и тласнало към нови мисловни пътища. Видя, че свободата й да прави избор, доверявайки се на интуицията си, й позволява да търси начини за себеутвърждаване.
Несигурността в Живота често се дължи на слабости и привички от минали прераждания. Старият вътрешен страх на Емили, поради който е отказала отговорния пост в църквата, защото не вярвала, че ще се справи, отново се е проявил в сегашния и професионален живот. Пред нея се е разкрил ясен път в медицинската област, но получената възможност я е накарала да се почувства объркана. Защо едновременно й се струваше, че постъпва правилно и че греши? Емили се луташе между плановете си за промяна в средата на живота и несъзнателните съмнения, надигнали се в нея в миналия й живот като сестра Грейс.
Шест месеца след срещата ни получих писмо от Емили, в което сподели, че е постъпила като болногледачка в старчески дом и харесва работата си. Заведението се нуждаело от медицински сестри, които не се смущават да помагат със съвети на пациенти, изпаднали в депресия поради чувство за безпомощност, самота и непълноценност. Емили писа, че се чувства духовно удовлетворена. Нямам голяма заслуга за прозрението й, защото преди сеанса Емили вече бе поела по верния път и само се нуждаеше от насърчение да продължи. Сега, на близо петдесетгодииша възраст, е постигнала своята свобода.
Не представям този случай с цел отрицание на традиционната религия или религиозните ордени, намеквайки, че душата на Емили по някакъв начин е пропиляла пет столетия прераждания, Като е поемала роли на свещеници и монахини. Това са ползотворни години, в Които е работила по духовното си призвание. В днешния й живот същото призвание намира реализация в различна област. Промяната е съществен белег на кармата, който позволява чрез свободната си воля да поправяме грешките си в непознати води. Търсенето на истинската същност представлява свързване с вътрешното „аз" и придаване на цел и смисъл на това, което правим в живота.
Сподели с приятели: |