Социална психология стойко Иванов, Милко Иванов
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ш. Тейлор, Л. Пипло, Д. Сирс
- Д. Майерс
- Б. Крейхи
- Р. Берон и Д. Ричардсон (1997)
- 3.3. Комуникативна компетентност на личността и фактори, които я обуславят
- М. Рейд
| П. Калчев 2003, 2005).
Учителите и родителите трябва особено да се съобразяват със специфичните особености на агресивността в юношеската възраст. Тезисът за повишената емоционална възбудимост и реактивност на преходната възраст не предизвиква съмнение почти у никого. Физиологичните източници на емоционалното напрежение се проявяват по-нагледно у девойките. Депресията, раздразнителността, тревожността и пониженото самоуважение са свързани по-тясно с определен период от менструалния цикъл (т.нар. предменструално напрежение). Емоционалните реакции и поведение на юношите не зависи само от хормоналните промени, а и от социалните фактори и условията на възпитание, при което социалните и индивидуално-типологичните различия преобладават над възрастовите. Например, момчетата приемат стереотипа, че както истинските мъже не трябва да се оплакват, а с поведението е необходимо да респектират своите опоненти. Това е особено характерно за обществата, в които стила “мачо” (macho от испански “истински мъж, самец”) предизвиква възхищение. В тези общества е нормално да се подражава на агресивното поведение и то особено, когато остане безнаказано или предизвиква желания ефект. Факт е, че обикновено най-агресивните тинейджъри стават тартори на младежките банди. Не са рядко случаите и когато те предизвикват романтични чувства в представителките на нежния пол. Р. Нисбетт (1993) изследва влиянието на субкултурата на проявите на насилие в южните градове на САЩ, които са населени от потомци на шотландско-ирландски пастири, в културните традиции, на които се придавало особено голямо значение на “мъжката чест” и агресивната защита на своите стада. Според него, в нашето съвремие наследниците на тази култура извършват три пъти повече убийства в сравнение с броя на убийствата извършвани от бялото население в градовете на Нова Англия, които са преди всичко потомци на благовъзпитаните и порядъчни пуритани, квакери и холандски занаятчии. Културните наследници на шотландско-ирландските пастири се отнасят по-одобрително към детските сбивания, военизираните игри и придобиването на лично оръжие (по Д. Майерс 1998, с.502). Резултатите от изследване с Минесотския личностен тест показат, че напълно нормални подрастващи (14-15 г.) имат по-високи показатели по скалите “психопатия”, “шизофрения” и “хипомания” в сравнение с възрастните. Това означава, че емоционалните реакции, които при възрастните са симптом за болест, за подрастващите са статистически нормални. Проективните тестове – тестът на Роршах и тестът на тематичната аперцепция (ТАТ) разкриват нарастване на проявите на тревожността от 12 до 16-годишна възраст (А. Шишков 2000). Юношеството се характеризира с преориентация в общуването от възрастните към връстниците. Организираният колектив в училище не е единствената група за принадлежност на средношколеца. Съществуват и стихийни групи. Важна роля за повишаване на сплотеността в стихийната група играят социалнопсихологическия механизъм на подражанието и психическото заразяване. Присъща черта за много групи подрастващи и юноши е жестокостта. Психолози обясняват това с опростената представа на подрастващите за свойствата на мъжествеността и мъжката роля, осъждане на слабостта, нежността, отъждествяване на мъжествеността с грубостта и т.н. Едновременно с това анонимността на груповото поведение поражда чувство на лична безотговорност, безнаказаност и усилва ефекта на емоционално заразяване. Емоционалната инерция и чувството за групова сплотеност кара юношата да се намеси в побой, дори и да не изпитва желание за това. Друг съществен фактор, обуславящ проявите на агресията на личността са СМО и преди всичко предаванията по телевизията. Например установено е, че наблюдаването на насилие по телевизията: води до засилване на агресивността, повишава прага на чувствителността на зрителите към насилието и формира възгледите им за социалната реалност (Д. Майерс, 1998, с.502). Голямата конкуренция за предизвикване на вниманието на зрителите е причина телевизионните програми да бъдат изпълнени със сцени на жестокост и бруталност. От друга страна е известно, че съвремената личност прекарва средно поне по 20 часа седмично пред телевизионния екран. Накратко казано, телевизията отдавна се е превърнала в мощен фактор за демонстрация на агресивно поведение. Според Ш. Тейлор, Л. Пипло, Д. Сирс (2004, с.614) в САЩ “до завършването на началното училище обикновеното дете наблюдава повече от 8000 убийства и над 100 000 други актове на насилие, които са експонирани само по телевизията”. Поради тази причина социалните психолози много активно проучват въздействието на нейните предавания върху агресивността на личността. Доминира становището, че взаимовръзката между наблюдаваните телевизионни предавания, в които съществуват елементи на насилие и агресивното поведение на хората е съществена. Психолозите са установили емпирично, че предаването по телевизията на насилие поражда агресивно поведение у децата. И нещо повече, програмите, които съдържат насилие увеличават стремежа към него и то може да се превърне в устойчива личностна характеристика на децата. Установено е, че преди всичко наблюдаваната агресия по телевизията се пренася в детските игри, но от друга тя намаля и съпротивата срещу насилствените прояви в реалната действителност. А колкото у децата се засилва агресията, те проявяват и по-големи предпочитания към филми с насилие. В началото на експерименталните работи върху агресивното поведение, преобладават разбиранията, че чрез извършване на агресивно действие се предизвиква катарзис и се стига до редуциране на агресивността. И обратно - ако бъде потиснато желанието за агресивна реакция, то ще се натрупва и така ще създава опасност от особено силна агресивност. Следователно, телевизионите предавания със сцени на насилие помага на личността да отреагира безвредно за обществото на събралата се в нея агресивност. Защитниците на тези идеи напомнят често, че агресията се е появила много преди телевизията. По-нови изследвания обаче доказват тъкмо обратното. Според тях хипотезите на З. Фройд, К. Лоренц и др., са неприемливи, защото опитно се доказва, че наблюдаването на насилствени актове не само не редуцира агресивността на личността, но и я усилва. Например запалянковците след състезания по футбол, хокей, бокс, борба и др. на улицата се държат по агресивно в сравнение с обикновеното си поведение. “Дори войната не пречиства хората от агресивните им чувства. Националната статистика показва, че след война общото количество на убийствата се повишава рязко” (Д. Майерс, 1998, с.528). А. Бандура с неговите сътрудници показват чрез редица експерименти с деца, наблюдаващи агресивно поведение, че те след това се научават на агресивност и я проявяват и без фрустрация. Други автори, също отбелязват, че агресивността у хората неимоверно нараства вследствие гледане на телевизионни филми, които съдържат подобно поведение т.е. проявява се така наречения феномен "телевизионно насилие". В специализираната литература най-често се анализират резултатите от изследвания свързани с: непосредственото и краткосрочно въздействие върху поведението на личността на телевизионните предавания, в които има прояви на насилие; дългосрочните последствия за индивида от продължителното възприемане на агресивно поведение от телевизионния екран и влиянието на порнографските предавания върху проявите на насилие на личността върху сексуалните си партньори. Б. Крейхи (2003, с.118-125) се позовава на резултати от изследвания, според които наблюдаването на телевизионни предавания (филми, сериали, спортни състезания, видеоигри, мултипликационни филми и пр.) с агресивно съдържание благоприятства краткосрочното повишаване на проявите на агресивно поведение на личността. Оказва се, че полово-ролевите стереотипи и възрастта са съществени фактори за влиянието на телевизионните предавания върху агресивното поведение на личността. Сцените на насилие въздействат в краткосрочен план по-силно върху психиката на мъжете и на децата, в сравнение с влиянието им върху проявите на агресивността на жените и възрастните. Друг интересен факт, е че агресията представена в мултипликационните и фантастичните филми е с по-силно въздействие в сравнение с предаванията, които имат по-реалистичен характер, каквито са филмите с криминален сюжет или новинарските съобщения. Като цяло цитираните резултати от Б. Крейхи илюстрират, че телевизионните предавания с елементи на насилие повишават възможностите за агресивно поведение от страна на зрителите им. След възприемане насилие по телевизията по-агресивните личности проявяват по-висока степен на враждебност в сравнение с лицата, за които агресивното поведение не е типично. За осъществяването му оказват въздействие следните условия: доколко се разбира агресивния характер на наблюдаваното поведение и какви са последиците от него; дали проявите на агресия се осъждат, санкционират или усмиват; с кого се идентифицират зрителите с агресора или неговата жертва и др. Необходимо е да се подчертае, че различните условия могат взаимно да си влияят и да се усилват. Например, идентификацията с агресора може да се засили ако действията му са изобразени като справедливи и успешни. Факт е обаче, че различните зрители реагират по различен начин на едни и същи телевизионни предавания. Това се обуславя от техните индивидуални различия (пол, възраст, темперамент, образование, моментно състояние, когнитивни възможности, актуални потребности и др.). Едни от тях поради по-високата си степен на личностна агресивност предпочитат телевизионни предавания с повече елементи на насилие и обратно, тези, които като личности притежават по-малка степен на агресивност избягват да ги наблюдават. Така възниква въпроса за причината и следствието. Личността става по-агресивна, защото наблюдава повече телевизионни програми, в които доминира насилието или гледа предаване с елементи на насилие, защото е по-агресивна? Ясно е, че отговора на този въпрос не може да бъде еднозначен и трябва да се свърже конкретно с посочените по-горе фактори и условия. Данните от лонгитюдни изследвания разкриват, че наблюдаваните сцени на насилие по телевизията в ранна училищна възраст усилват склонността на личността към агресивни прояви дори след като са преминали 15-20 години. Б. Крейхи (2003, с.126-127) се позовава на резултати от такива изследвания, според които осемгодишни момчета предпочитащи да гледат сцени на насилие по телевията, след 10 години са по-агресивни от своите връстници, макар че отдавна не наблюдават телевизионни предавания представящи агресивни реакции. Разкрива се, че взаимовръзката между наблюдаваните сцени на насилие по телевизията от осемгодишните момчета и техните агресивни реакции, когато навършват 18 години е по-силна в сравнение с взаимовръзката между наблюдаваните агресивни прояви по телевизията от осемгодишните момчета и проявите на тяхната агресивност. Още по-впечатляващ е извода, че наблюдаваните в детството телевизионни програми със сцени на насилие влияят на извършените престъпления от тридисетгодищни лица. Смята се, че порнографията в СМО има специфично въздействие върху проявите на агресия от личността и нейното психично развитие. “Нараства толерантността към извънбрачните сексуални връзки и укрепва представата, че жената в сексуално отношение трябва да бъде безотказна. Мъжете започват да възприемат жените преди всичко като сексуални обекти” (Д. Майерс 1998 с.510). Съществуващите данни от проведените изследвания показват обаче, че има силна връзка между агресивното поведение на личността и порнографията само, когато последната е свързана с насилствени действия. От тези резултати се налага извода, че човешката агресия се стимулира от изобразяването на сцени на насилие, а не на техния сексуален аспект. До такова заключение се стига след редица експерименти с лица, на които се прожектират три вида филми: само със сексуални сцени; с картини на насилие, но без елементи на порнография и със смесени сцени – полови сношения постигнати чрез насилие. Най-силно въздействие върху агресивността на личността оказва третия вид филми, а най-слабо, почти несъществено първия вид (Б. Крейхи 2003, с.133-135). Не трябва обаче да се смята, че въздействието на порнографията, която не е съпътствана с насилие, на човешката агресия е напълно безобидно. Защото тя повишава възбудните процеси на личността, което е предпоставка за агресивни действия. И още нещо, обикновено в порнографските предавания жената се представя в унизително положение и че тя обича “по-грубите ласки” т. е. поддържа се мита, че тя желае да бъде изнасилвана или че когато тя казва “не” това съвсем не означава “не”. Манифестират се още следните неистини: “изнасилват се само момичетата, които са се държали предизвикателно”, “всяка здрава жена е способна да окаже ефективна съпротива при изнасилване, ако пожелае това”, “жените започват да викат за помощ, когато спрат да ги изнасилват” и др. Например, в много порнографски филми се представя приблизително следния сюжет: жената първоначално не е настроена за сексуално общуване, но след известна настойчивост от страна на мъжа се възбужда, променя първоначалните си намерения и се отдава на удоволствието. Към края на сюжета преживява екстаз и се моли за продължването на сексуалния акт. Така чрез “чистата” порнография у мъжете се усилват нагласите за “по-твърда позиция” спрямо жените. Това може да стимулира мъжката агресивност, намалява самоуважението на жените и създава деформирана представа за техните преживявания при актове на сексуално насилие. Б. Крейхи (2003, с.137-147) обяснява взаимовръзката между СМО и агресивността на личността по следния начин: 1.) стимулира се възбудата у личността, което засилва вероятността за нейни агресивни реакции; 2.) активизират се агресивни чувства и мисли; 3.) усвояват се нови модели на агресивно поведение; 4.) отслабва се въздействието на забраните и страховете за последствията от прояви на агресия; 5.) снижава се чувствителността към страданията на жертвата; 6.) преекспонирането на агресията в медиите развива у личността тревожност, безпокойство, страх и нихилизъм; 7.) активират се агресивните сценарии от детството. На социалните психолози обаче са известни различни начини за преодоляване на негативните въздействия на СМО на агресивното поведение на личността. Примери за такива подходи са: разясняване на родителите за необходимостта да се ограничават възможностите на децата за възприемането на данни за насилие; пропагандиране сред обществото на информация разкриваща вредата от афишираното агресивно поведение (показваното на екрана насилие кеч, изнасилвания и пр.); предизвикване на въвеждане на цезура относно предаванията на ярки форми на насилие; излъчване на специални програми разкриващи вредата от популяризирането на различни форми на агресия; разясняване пред обществеността на страданията на жертвите на различни агресивни актове; изграждане на система за социално научаване от тренингов тип за ненасилствено решаване на конфликти и пр. Като заключение се налага извода, че както личността се разглежда като социално-биологично единство, така трябва да се възприема и нейната агресивност. Съвремените схващания на проблема разкриват агресивността като взаимодействие и междуличностно явление, проявяващо се в даден социален контекст. Според тях не е възможно да се раздели агресивността на биологична или социална. Агресивността е социално-биологичен феномен, участващ в адаптационния комплекс на живата система, при което социалната обосновка се явява определяща и филогенетично свързана с биологичната предпоставка. Както отбелязва Н. Левитов (1972) "познаването на детерминираността на агресията от социални фактори не трябва да довежда до отричане ролята на биологичния фактор във възникването и развитието на агресивността". Човек в крайна сметка, е детерминиран и обусловен от хромозомната формула, но освен това и от своята социално-културна история на научаването. Съществуват многочислени начини за предотвратяване или снижаване на проявите на агресията. Защото една от главните причини, затова че много деца попадат в проблемни ситуации завършващи с агресия е тази, че на тях просто не им достигат базови социални умения да си взаимодействат с другите хора. Например, те не знаят, как да отговорят на чуждите провокации, така че да намалят или да потушат гнева на другите деца, а обикновено ги провокират още повече. Голяма част от децата нямат представа, как да информират другите за своите желания и се разстройват много, когато реакциите на връстниците им не съвпадат с техните очаквания. В резултат на всичко това те постоянно усещат силна фрустрация, говорят такива неща и извършват такива постъпки, които настройват обкръжаващите ги против себе си. За щастие съществуват различни начини за обучаване на децата на такива социални умения, които не им достигат и така да се намалят количеството на случаите на прояви на агресия. Например, Р. Берон и Д. Ричардсон (1997), изследвайки момчета и момичета от 7 до 14 години от лечебен център за деца с отклоняващо се поведение чрез тренинг за придобиване на социални умения успели да снижат тяхното много високо ниво на агресия. Те се научили да реагират неагресивно на закачките на своите връстници, да не възприемат сериозно фрустриращите ситуации и с по-голямо разбиране да се отнасят към чувствата и постъпките на другите деца. След завършването на тренинга изследователите установили, че забележително у изследваните деца са намаляли проявите на агресивно поведение и се е увеличила потребността от съвместни действия. Интерес представляват схващанията и на П. Митева (2001) за социално-педагогическите аспекти на агресията при деца в частното начално училище. Тя представя свой опит за овладяване и превръщане на агресивното в асертивно поведение. Следователно, необходимо е децата, но преди всичко техните родители да бъдат обучавани на самоконтрол, отзивчивост, толерантност и кооперативност. Съществуват редица данни, според които програми за “заместване на агресията” развиват определени комуникативни навици и умения на личността, благодарение на които тя може да контролира и редуцира актовете на насилие. Уважението към личността на другия, зачитането на неговите права и достойнства, е съществен показател за хуманизирането, а оттам и за преодоляването на проявите на агресия между хората. Това се постига както чрез системно възпитание, така и чрез постоянното самовъзпитание на всяко дете, насочени към все по-високо издигане на равнището на неговата човечност и въздържане от участие в каквото и да било агресивно поведение. Изключително трудно е да се намерят прости решения за преодоляване на такъв сложен проблем като агресията. Нужни са много колективни и индивидуални усилия, но все пак е необходимо ежедневно да се правят опити да разрушаваме стереотипите за агресивно поведение и за насочване подрастващите към онези общочовешки, нравствени норми, които са издържали изпитанията на времето и са запазили своя хуманизъм. Един от утвърдените затова начини е да се предизвикват диалози за проблемите предизвикващи агресия, което от своя страна предполага постоянно да се усъвършенства комуникативната компетентност на личността. 3.3. Комуникативна компетентност на личността и фактори, които я обуславят Комуникативните качества и умения са от съществено значение за всеки човек, тъй като всеки иска да има удовлетворяващ живот, а това е немислимо без създаването и поддържането на смислени, доставящи удоволствие лични и професионални взаимоотношения. Въпросът за тяхната същност и изясняване в процеса на междуличностното общуване е занимавал специалистите от много години насам. Разнообразието и многообхватността на междуличностното общуване обуславя различията и приликите на специалистите по разглеждания проблем. За охарактеризирането на личността като субект на междуличностното общуване е важно да се посочат определени нейни комуникативни качества и умения. Сполучлив опит в това отношение прави Е. Руденски. (1998, с. 97-100). Уменията, които са необходими на личността за осъществяването на оптимално общуване, той условно разграничава на седем групи: 1. Речеви умения, свързани с усвояването на речевата дейност и речевите средства за общуване. 2. Социалнопсихологически умения, свързани с овладяването на процесите за взаимовръзка, взаимно изразяване, взаимно разбиране, взаимоотношение, взаимовлияние и пр. 3. Психологически умения, свързани с усвояването на процеси на самомобилизация, самонастройване, саморегулиране. 4. Умения за използване в общуването на нормите на речевия етикет в съответствие с конкретната комуникативна ситуация. 5. Умения за използването на неречевите средства за общуване. 6. Умения за общуване в различни организационно-комуникативни форми на обществена дейност. 7. Умения за взаимодействия: на равнище диалог - с личност или група; на равнище полилог - с маса хора или с група; на равнище междугрупов диалог и пр. Посочените комуникативни умения съвпадат или се допълват от предложения от А. Айви (1999) и сътрудници обобщен, взаимозависим и йерархизиран модел на умения за общуване. В него се разкриват особеностите първо на по-нисшите, а след това и на по-висшите комуникативни умения (поведенчески умения, умения за наблюдение, умения за изслушване, умения за взаимно влияние, умения за решаване на конфликти и умения зя интеграция). М. Рейд и Р. Хемерсли (2003) определят, че ключовите комуникативни навици са: слушане; отразяване на паралингвистичната и нелингвистична информация; тълкуване на обобщената информация за партньорите; умение да се говори; наблюдение на неречевата информация на субекта на общуване и способност за нейното контролиране, за да се управляват създаваните впечатления върху другите хора. Така се обособяват по-ясно уменията, знанията и навиците на личността като субект на междуличностното общуване. Всред тях се открояват ясно две комуникативни качества на личността - наблюдателност и умение за слушане.
Като свойство на сензорната организация на личността, наблюдателността е свързана с различни психични явления. Преди всичко тя е опосредствана от зрителните усещания и условията за тяхното протичане. Наблюдателността предполага добре развит зрителен анализатор, с висока абсолютна и относителна чувствителност. На наблюдателността оказват силно влияние особеностите на човешкото възприятие - предметност, цялостност, скруктурност, константност и историчност. Аперцепцията също въздейства на наблюдателността и разкрива зависимостта на възприятието от съдържанието на минималния опит на човека, от особеностите на неговата личност. Наблюдателността има избирателен характер. Върху нея оказват влияние личните предпочитания и нагласи. Има хора, които проявяват наблюдателност към природата и процесите, които се извършват в нея, но не забелязват промените в състоянието и процесите, които се извършват в техническите системи. В още по-голяма степен се проявяват личностните различия при осъзнаването и разбирането на това какво наблюдават другите хора. Наблюдателността зависи в голяма степен от обема на представите и понятията на личността за съответните предмети и явления. Осмислеността на видяното зависи преди всичко от включването му във вече изградените познавателни структури, които съставят познавателния опит на човека. Наблюдателността се опосредства и от мисленето. Чрез този психичен познавателен процес се извършва обобщение, систематизация и класификация на видяното. Следователно, благодарение на миналия опит на личността, на нейните знания и мисловни процеси, наблюдаваните процеси се осъзнават и разбират. Резултатите от това осъзнаване и разбиране на възприетото са опосредствани и от особеностите на паметта. Чрез паметта се осигурява пълнотата на представите и понятията, съставящи структурата на човешките познания. Наблюдателността подлежи на развитие и усъвършенствуване. Тя зависи от възрастта, миналия опит, специалната подготовка, насочеността и активността на личността. Подобрява се чрез специални упражнения. Както всяко психично явление, е елемент на сложна система и именно затова има многостепенни, разнообразни връзки с различни страни от психичния живот на човека. От една страна, тя се обуславя от строежа и чувствителността на зрителния анализатор, от друга - от особеностите на паметта и мисленето. Същевременно наблюдателността е част от цялостната структура на психиката на човека, защото е свързана с неговия минал опит, насоченост и емоционални предпочитания. Експериментално е установено, че практикуваната професия въздейства върху чувствителността на зрителния анализатор. Например, художниците разграничават много повече нюанси в цветовете в сравнение с хората, непрактикуващи тази професия. Следователно, принципът за единство между психика и дейност позволява наблюдателността да бъде анализирана в зависимост от практикуваната професия. Това дава основание на редица психолози да дефинират понятието “педагогическа наблюдателност” и експериментално да докажат, че тя има водещо значение за практикуването на учителската професия. Педагогическата наблюдателност ( Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|