Социално включване на лица с трайно намалена
Методологическа рамка на изследването на проблема за социалното включване
Изтегляне 5.41 Mb.
|
| Методологическа рамка на изследването на проблема за социалното включване
Съвременните европейски политики са базирани на концепцията и механизмите за социалното включване на уязвимите групи, необходими за пълноценното им участие в обществено - икономическия, социалния и културния живот. В социологически план социалното включване предполага участието на индивидите във формални и неформални мрежи за подкрепа, което развива усещането за принадлежност на индивида или групата към обществото. С оглед темата на настоящия дисертационен труд е важно да бъде изяснена концепцията за социално включване на хората с увреждане чрез трудова заетост. За редица изследователи социалното включване (инклузията) е структуриращ принцип на социалната стратификация в съвременното общество. Един от възможните подходи е чрез прецизиране на понятието „социалното изключване” (ексклузия). А. В. Дмитриева свързва ексклузията с процесите на социализация, които протичат както на индивидуално, така и на обществено – социално и държавно ниво. Формирането на „изключен“ стил на съществуване слага отпечатък върху целия живот на индивида. (Дмитриева А.В., 2012 с. 1 - 17); (23) Според И. А. Григориева социализацията е непрекъснат процес, който се определя не толкова от възрастта, колкото от особеностите на социалната среда, в която протича този процес. (Григорьева И.А., 2006, с. 64) Анализирайки психологическите механизми на социалните норми, М. И Бобнева свързва процесите на личностното развитие и формирането на ценностната ориентация на индивида с изработването на умения и навици за социално поведение, със съвместното участието в различни дейности на номиналните и реалните групи. (Бобнева М.И., 1978, с. 124 – 138) Социално изключване и бедност. Социално включване Терминът „социалното изключване” е въведен от Р. Ленуар за означаване на ситуация, в която се намират социално незащитени групи като сираци, инвалиди, умствено изостанали, безработни, бездомни и др. „човешки отпадъци”, „wasted people, както ги нарича З. Бауман (Bauman Z., 2004, с. 21 – 25) Това разбиране акцентира върху неравномерното разпределение на обществените блага и достъпа до ресурси, последствията от които са незадоволените потребности на хората. Тази интерпретация на ексклузията е близка до концепцията за бедност. Както пише П. Абрахамсон, за разлика от изключените, бедните са интегрирани в обществото и, независимо от ниския им жизнен стандарт, те не изпадат от социалните мрежи, тъй като са по – голямата част от обществото. Това, което отличава концепцията за ексклузия от концепцията за бедност, е преместването на акцента от неравенството при разпределение на благата към равни граждански и социални права (Абрахамсон П., 2004, с. 158 - 166). Лауреатът на Нобелoва награда А. Сен заменя понятието бедност със социално изключване, което интерпретира като търсене на обстоятелства, при които личността е абсолютно депривирана по отношение на способността й да функционира без да изпитва срам. Според A. Сен неравенството в доходите и разходите е по – маловажно в сравнение с неравенството във фундаменталните свободи, a бедността обективно ограничава възможностите на личността (capabilities), нейната свобода да избира и действа. А. Сен интерпретира понятието capabilities като способност на индивида да води начин на живот, на който има право, цени и счита за важен, като „фактическа способност индивидът да осъществява едни или други форми на функциониране, значими за него“, като свързващ елемент между материалните ресурси и човешките постижения (Sen A., 2005, с.151 – 166) Н. В. Тихонова стига до извода, че определено ниво на доходите и подходящите „връзки“ са начин да се избегне социалната ексклузия. Така разликата между концепцията за изключването и концепцията за бедност е в преместването на акцента от неравенството при разпределението на благата към равните граждански и социални права. (Тихонова Н. Е., 2002, с. 5–17). Някои изследователи разглеждат изключването като следствие от глобализацията. А.Б. да Коста подчертава, че за разлика от бедността, която има пряко отношение към трайната безработица и недостига на материални ресурси, социалното изключване е по – динамична концепция, изразяваща се в „постепенно затваряне на социалните врати“ (da Costa A.B., 1997). Доразвивайки тази концепция, Л. Вакан посочва някои последствия от глобализацията върху „преместените маргинали“, които са принудени да използват „индивидуални стратегии за оцеляване, сенчеста заетост, нелегални търговски практики и квазиинституционални пробивни способности“. (Wacquant L., 1996) Според Ж. Деймън понятието „изключване“ е неясно и дискусионно и често се асоциира с всякакъв вид неравенство, бедност, изолация, сегрегация и увреждания (Damon J., 2009). У нас в редица свои трудове Б. Ивков разглежда социалното изключване като проява на социална патология, характеризираща се с депривация, дезинтеграция и деидентификация на личността и социалните групи, за което допринасят трудно преодолими социални бариери. (Ивков Б.,2005, с.148 );( Ивков, Б., 2013, с. 2 - 54) М. Йоргова възприема социалното изключване е комплексно и многоаспектно явление, което се характеризира с неадекватно социално участие, отсъствие на социална интеграция, невъзможност за упражняване на социални права. Приобщаването на изключените към обществото по мнението на автора е проява на солидарност и на реципрочна отговорност. (Йоргова М., 2010. С. 70 - 73) Проблемите на бедността и социалното изключване са сред основните цели на страните членки на Европейската общност в областта на социалната политика, залегнали в Решение 85/8/ЕЕС от 1984 г. на Съвета на ЕС. ЕС определя социалното изключване като “процес, при който определени хора са изтласкани на ръба на обществото и са възпрепятствани от пълно участие в него поради своята бедност или поради липсата на базови компетенции и възможности за учене през целия живот, или в резултат от дискриминация“. (104)(146) В Съвместен доклад за социалната защита и социално включване от 2006 г. ЕС дефинира като основни причини за ексклузията, бедността, липсата за образование, ключови компетенции и дискриминацията. Тези фактори лишават социално изключените от работа и доходи, от възможности за пълноценен социален живот и способности самостоятелно да вземат решения (189) Подпомагайки държавите членки в борбата против бедността, социалното изключване и дискриминацията, ЕС си поставя за цел да осигури на гражданите на общността равен достъп до възможности и ресурси на основание чл.19, чл.145 – чл.150 и чл.151 – чл.161 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).(24) Липсата на правно основание за борбата със социалното изключване е преодоляна с приемането през 1999 г. на Договора от Амстердам. През 2000 г. е създаден Комитет за социална закрила, който насърчава сътрудничеството между държавите членки (чл.160 от ДФЕС). Лисабонската стратегия от 2000 г., създава механизъм за мониторинг и координация. Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, приета през 2010 г. си поставя за цел да намали с 25% броя на европейците, които живеят под прага на бедността. Приети са редица директиви за равенство, най – важни от които са директивите за расово равенство (2000/43/ЕО); за равно третиране в областта на заетостта (2000/78/ЕО); за равно третиране на мъжете и жените (2006/54/ЕО). Чрез Европейския социален фонд са предоставени средства за борбата с дискриминацията и подпомагане на достъпа до пазара на труда. Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) осигурява финансиране за социална закрила, бедността и социалното изключване. Поредни европейски инициативи в борба със социалното изключване са: – стартираният през септември 2020 г. Европейски инструмент за запазване на работните места и доходите при извънредни обстоятелства (SURE), каквито бяха ограниченията, наложени вследствие на пандемията от COVID – 19. – приетият през ноември 2020 г. от Европейската комисия План за действие за интеграция и приобщаване за периода 2021 – 2027 г., в който приоритет са проблемите на заетостта. Антипод на процеса на социалното изключване е социалното включване (инклузия). Изследователите влагат различно съдържание в понятието „социалното включване“. Най – общото схващане е, че това са процеси на интеграция, вграждане, приобщаване в обществото на различни нива, в различни сектори на обществено – икономическия живот. Н.Е. Тихонова анализира проблема чрез разграничаване на икономическия и социалния капитал. Различията се състоят в това, че социалният капитал може да се инкорпорира в икономическия и така да влияе на икономическото положение на индивидите. Изхождайки от практиката в своята страна, авторът разглежда три нива на включване: 1) включване в неформално общуване с приятели и познати; 2) участие на индивидите в обществени организации, асоциации, неформални сдружения; 3) наличие на връзки с представители на по – високопоставени слоеве на обществото, които, при необходимост, могат да окажат помощ или съдействие. Акцентирайки върху възможностите за трансформация на социалния капитал в икономически, авторът твърди, че именно неравномерното разпределение на икономическия капитал е най – очевидната причина за социалното неравенство. (Тихонова Н. Е., 2002, с. 5 – 17). На Европейския конгрес по въпросите на хората с увреждания, проведен през 2003 г. в Мадрид, е приета „Мадридска декларация – Недискриминация + позитивни мерки = социално включване”. Поет е ангажимент за действия, които ще допринесат за равенство на всички хора, в т.ч. и на тези с увреждания и техните семейства. (209) През последните години нашата страна постига значителен напредък в областта на социалното включване чрез интегриран подход в различни секторни политики, базирани на разбирането, че изключването е ретрограден, непродуктивен и дискриминационен антипод на процесите на социално включване. Правителствената политика за социално включване у нас е детерминирана от концептуалните рамки на Европейския съюз в тази сфера. Социалното включване е формулирано като една от целите в Стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020” и е обвързано с реализирането на Кохезионната политика на ЕС за периода 2014 – 2020 г. за намаляване на социално – икономическите различия между регионите в Европа. Тези политики са част от процеси за постигане на по – високо качество на живот за затрашените от бедност и социално изключване лица и не зависят от икономическите възможности на дадена страна. (143) У нас понятието „социално включване“ е дефинирано в действащия Закон за социално подпомагане като „създаването на условия и възможности в най – висока степен за участие на лицата в обществения живот“ (Допълнителни разпоредби, §1,т.3). (55) Предвид темата на дисертационния труд е важно да бъде отбелязано, че изготвената впоследствие Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания предлага радикална промяна във философията за социално включване на хората с увреждания на основата на антидискриминация, вкл. чрез създаване на условия за тяхната трудова заетост. Нов подход на междусекторно сътрудничество на всички нива в държавата с цел намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване се реализира чрез Стратегията 2020. Документът се основава на международните стандарти в областта на правата на човека, залегнали в Международният пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на хората с увреждания, конвенции на Международната организация на труда и др. (143) Правното основание на действията на Стратегията 2020 у нас е регламентирано в редица нормативни документи, най – важните от които са: – Национална програма за реформи на Република България (2011 – 2015 г.); – Актуализирана Национална програма за реформи на Република България (2012 – 2020 г.); – Национален социален доклад на Република България 2011 – 2012 г.; – Национална инициатива „Работа за младите хора в България” 2012 – 2013 г.; – Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 – 2015 г; – Актуализирана стратегия за демографското развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.); – Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012 – 2030 г.); – Национална стратегия за младежта (2010 – 2020 г.) и др. Последният документ се фокусира върху междусекторните политики за социално включване на уязвимите групи в българското общество, сред които са лицата с увреждания и намалена работоспособност, чрез осигуряване на трудова заетост, образование, придобиване на ключови компетентности и квалификация, насърчаване на предприемачеството. Нашата страна е част усилията за изграждане на социалната визия за Европа. В рамките на Европейския семестър и Отворения метод на координация в областта на социалното включване и социалната закрила МТСП участва в разработването и представянето на Национални социални доклади, въпросници, позиции и становища в областта на социалното включване, както и в разработването на Националната програма за реформи и Специфичните препоръки към страните членки за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване в рамките на Европейския семестър. Активната позиция на обществото като протестите на организацията „Системата ни убива“, подкрепени от Президента, Омбудсмана на Р.България и опозиционните политически партии, ускоряват приемането на пакет от закони за подпомагане и включване в социума на хората с увреждания. Социална интеграция. Социално приобщаване За целите на дисертационния труд е необходимо прецизиране на терминологията, използвана в международните, европейските и националните нормативни документи във връзка с политиките за социално включване на лицата с увреждане. Нерядко понятия като „социална интеграция“ и „социално приобщаване“ се използват паралелно в един и същ нормативен акт, пример за което е текстът на чл.2 от ЗИХУ. (46) Понятието социална интеграция е дефинирано по различен начин в международни и наши нормативни документи. Според Международната класификация на функциите (ICF) на Световната здравна организация (СЗО) нивото на социална интеграция може да се определи като „включване в житейските ситуации”, докато ограниченията в приобщаването са „проблеми, пред които лицето може да бъде изправено при включването си в житейските ситуации”. В документа се посочва, че: – социалното интегриране означава поддържане и поощряване на най – важните връзки на лицето с неговата социална среда (приятели, социални контакти), с миналите му навици и интереси; – слабата социална интеграция зависи от взаимовръзките между бариерите, свързани с лицето, като естеството на неговото увреждане и свързаните с него психологически чувства, физическа недостъпност на средата и предразсъдъците на околните.(81);(208) Т. Парсънс счита, че интеграцията е една от функциите на социалната система, която осигурява координацията на различните части с нея, като с това се цели по – ефективното функциониране на цялото. (Парсънс, Т., 2005, с. 12 – 304);( Парсънс Т., Шилс Е.А. 1959, с. 76 ). Сходно е мнението и на К. Владимирова. Според автора общата теория на развитието на социокултурните системи на обществото, определя смисъла на термина “социална интеграция” (Владимирова К. С., 1985). Някои изследователи разглеждат термина “социалната интеграция” в два аспекта – като процес и като резултат. Процесът на социална интеграция представлява динамично цяло на съвместен живот, обучение и труд на хора с и без увреждания. Резултатът води до активно вграждане на лицето с увреждане във всички сфери на обществения живот, включително на трудовия пазар, в условията на демографска криза и нарастваща безработица, при равен старт и при отсъствието на пряка и / или косвена дискриминация. Социалната интеграция на хората с функционални дефицити обаче предполага не само равни права, но и равни отговорности пред обществото.(134) Според Хр. Христова крайната цел на услугите и ресурсите за социална интеграция са вграждането и нормалното функциониране на човека с увреждане в обществото, неговата пълноценна реализация в личностен и професионален план. Този резултат е възможен само ако бъдат удовлетворени неговите специални нужди, свързани с двигателни, сензорни, интелектуални или психически затруднения, съобразно потребностите и приоритетите на индивида във всеки етап от неговото развитие.(157) Разбирането за социалното включване като комплекс от фактори, които подпомагат лицата с увреждане да водят самостоятелен и пълноценен живот, и които включват кординираните усилия на обществото, бизнеса и самите лица с дефицити е в основата на държавната политика по отношение на социалната интеграция на лицата с увреждане и е правно закрепено в следните нормативни актове: – Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), (46); – Закон за хората с увреждания (ЗХУ), в сила от 01.01.2019 г., в който се регламентират условията за социално приобщаване на хората с увреждания вкл. в сферата на заетостта.(58) През различните периоди в законодателнатата и нормативната уредба, свързана с хората с увреждания, те са наричани с различни термини, общото между които е разбирането за отклонения в здравословното и физическото състояние с произтичащи от това нарушения или ограничения на функционалните възможности. Понятията инвалидност, увреждане, социална солидарност, социална недостатъчност, социална държава Липсата на консенсус по отношение на терминологията, с която са наричани лицата с увреждания, както и задачите на настоящия дисертационен труд налагат да бъдат уточнени понятията “инвалидност”, “увреждане”, “социална солидарност”, “социална недостатъчност”, “социална държава”. Дефинирането на понятието инвалид и неговите семантични деривати „инвалидност”, „инвалидизиране” е сложно, поради огромното многообразие от концепции, подходи и схващания, което обяснява терминологичната непоследователност в редица нормативните актове. Различното съдържание, което се влага в тези понятия, предопределя броя на инвалидите и условията, при които те могат да се ползват от предлаганите им услуги. Б. Ивков, позовавайки се на приноса на редица автори, подробно разглежда етимологията на понятието „инвалид”.(Ивков Б., 2006);(Ивков Б. 2007) То произхожда от латинската дума invalidus, която се превежда на български език по различен начин като нездрав, безсилен, слаб, нездрав немощен. Същевременно думата „валиден прил. (лат. – вероятно от validus – б.м., Б.И.)” означава „който има значение или законна сила”. Всички тези значения са свързани със същностните характеристики на медицинския и трудово – медицинския модел на инвалидността, прилагани до неотдавна у нас. Друга особеност на понятието инвалид е свързана с превода на английските термини „disability”, „disabled”, „disabled people”, които имат общото значение „увреждане”, „лице с увреждане”. Бадни разглежда понятията „инвалидност” („увреждане”) и „инвалид” („лице с увреждане”) от позицията на социологията на инвалидността, изхождайки от следните съображения: в социологията на инвалидността при употребата на понятията инвалидност” („увреждане”), инвалид („лице с увреждане”), се имат предвид всички позитивни и негативни аспекти на тяхното значение. Човек трябва да получава статута „инвалид” („лице с увреждане”) след задълбочена медико – социална, личностно – психологическа преценка. Причините и последствията от инвалидността не засягат само лицата с увреждане, а рефлектират върху политиките за превенция и социално позициониране на тези групи в общностите. (Budny J., 2004, p. 312 – 313) Св. Любенова дефинира инвалидността като вид увреждане, общ белег на което е отчуждаването от труда, от групата, от социалните и обществените отношения, от способността му да влиза във взаимодействие с околната среда. Инвалидността влияе върху адаптацията към средата и се приема като поражение от увредената личност. (78) Шулман обръща внимание на сложността на социалната работа с инвалиди, изискваща компетентност, спазване на етични норми, конфиденциалност, приоритизиране на интересите на клиента при взаимодействие с различни институции. (Шулман Л.,1994, с. 28) През 1982 г., в Програмата на ООН за действие в полза на инвалидите, понятието “инвалидност”, се разглежда като синоним на понятието “социална недостатъчност”, като функция от взаимоотношенията между инвалидите и тяхното обкръжение. Тази дефиниция е повратен момент в трактовката на инвалидността, която се възприема не само като медицински проблем, но и като социален конструкт, който оказва влияние върху интеракциите между увреденото лице и неговата социална среда. (128) Правило №7 от Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни шансове на хората с увреждания изисква от държавите да приемат принципа, че на хората с увреждания трябва да се даде възможност да упражнят човешките си права, и по –специално в областта на трудовата заетост. (137) Друг подход, променил отношението към дефинирането на инвалидността, е от гледната точка на не – инвалидите, т.е. разбирането, че по – важни са не толкова чертите на инвалидите, колкото дистанцията, която ги отделя от обичайния свят на хората без увреждане.(Ивков Б., 2006); (Ивков Б.,2007) В социологическите теории и концепции доминират определения на инвалидността, които приемат за критерий два важни фактора: 1) съществуването на различен вид функционални увреждания и / или ограничения на организма вследствие на болест, увреждане, травма или вроден недъг (биологичен елемент на инвалидността) и 2) произтичащите от функционалните увреждания или ограничения на организма последствия за социалното функциониране на индивидите (социален елемент на инвалидността). (Ивков Б., 2006); ( Ивков Б., 2007) От края на ХХ век се налага медицинското схващане за инвалидността, чието съдържание се отразява и върху модела на социалната политика спрямо инвалидите, характеризиран като административен модел на инвалидността. Нерядко понятието “инвалидност” се употребява паралелно с понятия като “недъг”, “увреждане”, “ограничени възможности”, “функционални дефицити”, “функционално ограничение” и е обект на различни анализи. Докато психолозите се интересуват от начина, по който инвалидите приемат своето състояние, на първата конференция, организирана от американската социологическа асоциация, се разглеждат социологическите аспекти на този въпрос. Тези нови концепции изместват възгледите на Парсънс за инвалидността като болестно състояние, което предполага задължително полагане на медицински грижи за човека с увреждане. Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|