Схващането, че инвалидите не са задължително болни, пренасочва вниманието към тяхната социализация, към проблемите на техния независим живот и към подобряване на качеството им на живот.
През 70 – те и 80 – те години на ХХ век се задълбочават процесите на самоорганизация на инвалидите. “Движението за независим живот”, възникнало в САЩ, допринася за утвърждаване на двата модела по отношение на инвалидността - медицинския и социалния. Фокусът е върху премахването на бариерите и провеждане на антидискриминационни и интеграционни политики в подкрепа на лицата с увреждане. (156) Десетина години по – късно придобива популярност нова концепция за инвалидността, която игнорира оценъчния елемент и наличията на функционални ограничения и утвърждава разбирането, че „инвалидността представлява естествена част от човешкия опит”. Този нов възглед е правно закрепен в Закона за американците с инвалидности (Americans with Disabilities Act 1990 – АDА).(162)
Друг подход към разбирането на инвалидността се базира на правата на човека и разглежда инвалидите като пълноправни субекти в обществено – политическия и икономическия процес. Предпоставка за подобряване положението на всички хора е принципът за универсалност и достъпност на средата, утвърден в Доклада на Генералния секретар на ООН (2003) и в Резолюция 52/82 на Генералната Асамблея на ООН от 12 декември 1997 г. (204) Широко разпространение получават функционалните концепции. Според тях инвалидността трябва да се измерва по няколко скали, които отчитат възможностите, биофизиологичните, психофизиологичните, социалните и професионалните фактори. Те обаче са подложени на критики като необективни. Смята се, че едно от важните последствия от социологическите изследвания и най – вече от движението на инвалидите за равни права, е постепенното отпадане на редица стигматизиращи ги наименования на понятия. В английския език понятията „invalid”, „invalidity” отпадат от употреба и се заменят с наименованията „disability”, „disable people” или „disable persons”, а във френско говорящите страни се възприема предимно наименованието „handicap”.
