Социално включване на лица с трайно намалена
Предефинирането на понятието инвалид
Изтегляне 5.41 Mb.
|
| Предефинирането на понятието инвалид като стигматизиращо и дискриминацинно у нас намира отражение в Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Въведени са термините “увреждане” и “човек с трайно увреждане”, които потвърждават т.н. медицински модел на инвалидността. (46)
Разбирането на инвалидността, възприето от СЗО и ООН, нерядко се използват за конкретни цели на социалната политика. Тези дефиниции са вградени в концепциите на Конвенцията на Международната организация на труда 159 и на International Classification of Impairments, Disabilities and Handicaps /ICIDH/.(75);(187) Критиките към схващанията за инвалидността, възприети при изработването на ICIDH са свързани с мненията, че класификацията е създадена от медици и акцентира върху уврежданията и ограниченията, които те предизвикват. По този начин се омаловажават социалните бариери, които издига обществото пред инвалидите и се пренебрегват техните човешки и граждански права. Игнорира се фактът, че инвалидността се поражда предимно от интеракциите между инвалида и обществото, което издига различни бариери пред неговата социална интеграция и правилното разбиране на проблемите на инвалидите. През 2001 г., в резултат на по – нататъшната работа по усъвършенстване дефиницията на понятието “инвалидност” СЗО приема Международна Класификация на Функционирането, Инвалидността и Здравето (Intermational Classification of Functioning Disability and Health (ICF). В нея терминът инвалидност (disability) се дефинира като „многоизмерно явление, произлизащо от взаимодействията между хората и тяхното физическо и социално обкръжение”.(210) Въведените чрез ICF домени на здравето и домени, свързани със здравето, са описани от гледна точка на тялото (body level), на индивида (individual level) и обществото (society level) посредством следните класификационни листи: 1) функции и структури на организма (B – Body). Това изцяло медико – клинично измерение, наречено измерение на тялото (body dimension), включва две класификации – за функциите на системите на тялото и за структурата (органите) на тялото; 2) активност (A – Activity). Това измерение, наречено още „измерение на действието” (activities dimension), включва всички степенувани по сложност действия, характерни за индивида; 3) участие в областите от живота, до които индивидът има достъп (participation dimension). (210) Въпреки своята популярност, дефинициите на ICIDH са подлагани на критика. Затова в Конвенция на Международната организация на труда 159 (МОТ) във връзка с професионалната рехабилитация и заетост на инвалидите терминът “инвалид” означава „индивид, чиито перспективи за осигуряване, запазване и прогрес в подходяща заетост са значително намалени в резултат на признато физическо или умствено увреждане”. (75) Понятието “инвалид” намира нова дефиниция в чл.1 от Декларацията на ООН за правата на инвалидите, прокламирана от Генералната Асамблея на ООН с Резолюция 3447 (ХХХ) от 9 октомври 1975 г., в която акцентът е върху неспособността на индивида за нормално функционирене в общността вследствие на умствени или физически ограничения. И тук са пренебрегнати взаимодействията между индивида и социалната среда, липсва и ролята на социалните бариери, които издига обществото пред инвалида. (19) През 90 – те години на ХХ век се появяват Стандартните правила на ООН за равнопоставеност на инвалидите. И в този документ дефиницията на понятието “инвалидност” (disability) е изцяло медицинска се дефинира като ”значителен брой различни функционални ограничения, които се срещат сред населението във всички страни по света. Посочва се, че хората могат да станат инвалиди вследствие на трайни или временни физически, умствени или сензорни увреждания, здравословни състояния или психически заболявания.Тъй като тази дефиниция е изцяло медицинска, в Стандартните правила допълнително се въвежда понятието социална недостатъчност (handicap), която се определя като „загуба или ограничение на възможностите за участие в живота на обществото наравно с другите”. Социалният аспект на инвалидността извежда на преден план отношенията между инвалида и неговото обкръжение. (136) До средата на декември 1995 г. у нас почти отсъства точно определение на понятието “инвалид”. Инвалидността се подлага на експертиза на основата на принципа „квалификация – деквалификация” и се оценява единствено през призмата на загубената трудоспособност на основание действалата до края на ХХ век Наредба № 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност, МЗ, Дв.бр. 47/2005 г.(89) Тъй като подобен подход се смята за дискриминационен, възниква необходимостта той да бъде заменен с по – хуманния подход на медико – социалната и трудовата експертиза. С промяна в чл.2 на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите от 1995 г. като инвалид е дефинирано „всяко лице, независимо от възрастта му с физическо, сетивно или умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот, възможностите му за общуване и обучение или трудовата му реализация“. (43) Многобройните дефиниции на инвалидността са не само неточни и противоречиви, но и дискриминиращи. Изразът „инвалид е всяко лице независимо от възрастта” узаконява етикетирането и стигматизиранетона тези лица от самото им раждане. Понятията „инвалид” и „социална интеграция ”, употребявани в един и същи нормативен акт като напр. в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, се изключват взаимно. Вероятно поради това се стига до приемането на още по – неясното понятие инвалид с трайно увреждане с което се назовава „лице с установена степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто”. Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|