Социално включване на лица с трайно намалена
Намалената работоспособност
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Трайната неработоспособност
- (Манчева П., 2016); (Джорджанова А., Манчева П., 2016, с. 37 – 45 )
- (Ивков Б., 2006, с. 90-97)
- (5); (85) Грижата за здравето и социалното благополучие на населението са гарантирани от Конституцията на Р. България и са национален приоритет в Закона за здравето. (44); (77)
- .(71) Ранната диагностика и рехабилитация на уврежданията са уредени в Закона за лечебните заведения и Наредба №39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.(48);( 90)
- (152); 3) Устройствен правилник на МЗ, приет с ПМС 256 / 2009, изм и доп. С ПМС№ 201/31.07.2015 г. чл.5, т.7, чл.30, т.8); (151);
- . (97) Дейността на органите на МЕР е затруднена от многобройните нормативни документи и честите промени в законодателството (ЗЗ е изменян 68 пъти, ЗЗО – 102 пъти, КСО – над 100 пъти).
- Петинстанционното обжалване продължава с години.
| Намалената работоспособност представлява частична загуба на работоспособността, което създава невъзможност на работника да се труди пълноценно поради общо заболяване или професионална болест, но при възможност може да работи при подходящи условия на труда. (150)
В страните от ЕС процедурите и принципите за освидетелстване на лицата с увреждания са различни. Оценката на трайно намалената работоспособност в отделните държави се извършва след изтичането на различни периоди на временна неработоспособност: след една година (Белгия, Чехия, Ирландия и Швеция, Норвегия); след две години (Холандия); след три години (Франция). Трайната неработоспособност е степенувана в отделните европейски държави, в зависимост от уврежданията и социалната адаптивност, най – често в три категории: пълна неработоспособност (за лица, които не могат да упражняват професия и се нуждаят от чужда помощ), частична неработоспособност при над 50 % загуба на трудоспособността или неработоспособност, при която лицето може да изпълнява професионалните си задължения с под 2/3 ефективност (Румъния, Хърватия, Словакия, Словения, Испания); лица с под 50% загуба на трудоспособността или такива, които могат да извършват друг тип работа извън обичайната си дейност. У нас след 1944 г. с въвеждането на системата на централно планиране постепенно се увеличават лицата, имащи право на инвалидна пенсия. Принципите на медицинската експертиза в България се поставят съобразно опита на съветската трудово – експертна школа, оценяваща инвалидността в проценти. След 1950 г. се създават централни и регионални комисии като Централна трудово – експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК), трудово – експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и лекарски консултативни комисии (ЛКК), с цел определяне временна и трайна нетрудоспособност. След 1952 г. се променят критериите за оценка на трудоспособността. Отхвърлен е „органно – локалистичния“ подход, според който болният е бил освидетелстван независимо от заболяването, от професията и трудовите условия. Една от основните функции на експертизата е разработката на програми за медицинска, социална и трудова рехабилитация на инвалидите. След 1989 г. в Р. България се провежда структурна реформа на органите на МЕР. В резултат на влошаване на здравния статус на населението нараства медико – икономическото и медико – социалното значение на дейността на МЕР. Правно – медицинските, социалните, регулаторните и организационно – методическите аспекти на системата за управление в областта на МЕР в Р. България са анализирани в трудовете на П. Манчева и А. Джорджанова. (Манчева П., 2016); (Джорджанова А., Манчева П., 2016, с. 37 – 45 ) Променят се и подходите за определяне на работоспособността на дадено лице. До 2000 г. законодателят се придържа към подход, прилаган в световната практика, при който здравословното състояние на лицето се съпоставя със здравословните изисквания за упражняване на дадена професия, при която експертизата се съобразява с упражняваната професия; отразява способността на лицето да полага даден вид труд; има отношение към професионалната квалификация на лицето. След 2000 г. изготвянето на МЕР не отчита остатъчната работоспособност, професионалните характеристики и трудовия опит на лицето. Промяната на критериите създава условия за корупционни практики и злоупотреби сред лекарските комисии. С приемането на Наредба № 36 за експертиза на трайната нетрудоспособност ( 90= 85) се налага трудово – медицинския модел на социалната политика по оношение на инвалидността, който се базира на няколко критерия: * квалификация - деквалификация при трудоустрояването; * стратифициран подход – при трудоустрояване в специализирани предприятия, последствията от който на практика водят до отказан достъп на лицата с увреждания до отворения пазар на труда; * изолация или настаняване в специализирани институции в случаи на тежки ментални увреждания, при които увредените лица са напълно изолирани от микросоциума. (Ивков Б., 2006, с. 90-97) Работоспособността е функция на нормалното здравословно състояние на човека. За установяване на неработоспособността обаче на лицето се извършва медицинска експертиза от медицински органи в съответствие с правната регулация на МЕР в следната последователност: настъпване на увреждането; подготовка на документи за освидетелстване; решение на ТЕЛК / ДЕЛК, (при намалена работоспособност над 90% се произнасят и нуждата от чужда помощ); решение на НЕЛК. Процедурите за установяване на вида нетрудоспособност за лицата в и над трудоспособна възраст са разписани в НМЕ. (5); (85) Грижата за здравето и социалното благополучие на населението са гарантирани от Конституцията на Р. България и са национален приоритет в Закона за здравето. (44); (77) Новият подход към увреждането, при който акцентът е върху социалното включване на хората с увреждания, налага преформулиране на значителна част от политиките, в които да бъдат приложени добрите практики на Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето (ICF) и на СЗО. С ПМС № 83 от 26.04.2010 г. е приет Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), който урежда устройството и организацията на работа на органите на МЕ.(124) Принципът на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ от здравноосигурените лица, в т. ч. и от хората с увреждания, е залегнал в чл.5 от Закона за здравното осигуряване. (45) По силата на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) , влязъл в сила през 2000 г., Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при временна неработоспособност и редица др. случаи.(71) Ранната диагностика и рехабилитация на уврежданията са уредени в Закона за лечебните заведения и Наредба №39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.(48);( 90) Интегрална част от правната регулация на МЕР у нас са редица подзаконови нормативни документи, по – важните от които са: 1) Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи; (125); 2) Устройствен правилник на регионалните здравни инспекции, издаден от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр.6 от 18.01.2011г., посл. изм. бр.102/29.12.2015 г., в сила от 18.08.2015 г. – чл.9, т.20, чл.31, ал.2, т.6, т.10, т.17, т.19; (152); 3) Устройствен правилник на МЗ, приет с ПМС 256 / 2009, изм и доп. С ПМС№ 201/31.07.2015 г. чл.5, т.7, чл.30, т.8); (151); 4) Наредба за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда, в която са включени социално – значими заболявания, водещи до намалена или трайна неработоспособност. (84) Важен документ, подкрепящ ролята на МЕР за социално включване на хората с увреждания е Национална здравна стратегия (2014 – 2020). Изхождайки от разбирането, че всяко увреждане въздейства различно върху способността на лицата да работят, индивидуалната оценка определя възможностите за компенсиране на функционалния дефицит, така че лицето да може да полага труд. (97) Дейността на органите на МЕР е затруднена от многобройните нормативни документи и честите промени в законодателството (ЗЗ е изменян 68 пъти, ЗЗО – 102 пъти, КСО – над 100 пъти). В нормативните актове, регулиращи дейността на ТЕЛК, липсва ясно посочване на субектите, подлежащи на освидетелстване при различните видове експертизи, вкл. на лицата, подлежащи на освидетелстване за професионално заболяване. Налице е противоречие между чл.101, ал.1 от ЗЗ и чл.2 НМЕ относно лицата, които подлежат на освидетелстване за трайно намалена работоспособност. Методиката за определяне на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно приложение №2 към Наредбата, не обезпечава в достатъчна степен единни критерии за оценка на неработоспособността, тъй като допуска възможност за субективен подход от различните комисии. Ефективността на осъществявания контрол от страна на НСМЕ, регионалните съвети, РКМЕ и др. е подложена на съмнения поради това, че са установени противоречия във функциите им, регламентирани в отделни разпоредби в ЗЗ и на други нормативни актове. Съществен недостатък са процедурите по обжалване в ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ. Петинстанционното обжалване продължава с години. Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|