Социално включване на лица с трайно намалена
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел I
- Респонденти Относителен дял (%) брой лица
- Населено място Областен град 69.2
- Табл. 7 Социално – демографски профил на респондентите
- Раздел II
- Респонденти Относителен дял (%) брой лица
- Какви са причините хората с увреждания да се чувстват изолирани от активния живот на обществото
- Посочете термина, който според Вас е по - подходящ от термина „хора с увреждания“
- Общували ли сте с хора с увреждания
- Често ли срещате хора с увреждане на улицата, в обществения транспорт, в образователните и културните институции
- Какви чувства изпитвате, когато срещнете човек с увреждане
- Бихте ли помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не може сам да се справи
- Табл. 8 Лично отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите в ситуации на общуване с хора с увреждания
| Сред другите цели на емпиричното изследване са, чрез разнопосочния мониторинг на обществените настроения, да бъдат установени степента на информираност на широката общественост за проблемите на хората с увреждания; готовността на обществеността да ги приеме като пълноценни и пълноправни членове на социума и в трудова среда; мнението на респондентите за тяхната мотивация и нагласа да се интегрират в обществото чрез заетост и готовността на работодателите да наемат лица с различни по характер дефицити.
Емпиричните данни от тази част на изследването са обработени чрез програмата за обработка и анализ на социологически данни SPSS Statistics 17.0.0 WinWrap Basic, Copyright 1993 – 2007 и визуализирани чрез Excel 14.0.7237.5000, Ms Office Pro Plus 2010© таблици и диаграми, което позволява по – добра прегледност и сравнимост на резултатите, както и обобщаване на информацията Раздел I от анкетата, включващ въпроси 1 – 5, очертава социо – демографския профил на респондентите.(Табл. 7)
Табл. 7 Социално – демографски профил на респондентите Данните от Табл. 3 сочат, че преобладаващият брой участници са образовани семейни жени в активна трудоспособна възраст, живущи в областен град или жени, които живеят на семейни начала със своя партньор (71.2%). Мъжете, участвали в допитването, са 28.8%. С висше образование са 56% от респондентите; със средно образование – 22.4%; 20% са студенти; не са пожелали да участват в анкетното проучване лица с основно образование или такива, които не са посещавали образователна институция. Очакванията са тези характеристики да окажат влияние върху отговорите от следващите раздели на анкетата. Резултатите от Раздел II (въпроси 6 – 11 вкл.) проследяват личното отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите в ситуации на общуване с хора с увреждания.(Табл.8)
Табл. 8 Лично отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите в ситуации на общуване с хора с увреждания Промяната в отношението на обществото към хората с увреждане се отразява и върху терминологията, която се използва по отношение на тези лица (въпрос 7). Остарелите и дискриминационни по своята същност термини като „идиот“ и „дебил“ са заменени с думи като „инвалиди“, „неспособни“ и изрази като „умствено изостанали“, „различно способни“, „хора със специални потребности“, „хора в нужда“ и др. У нас, въпреки че в последните години фокусът се измества от увреждането към способностите на индивида, в законодателната и нормативната уредба се утвърди понятието хора с увреждания, което, съдейки по резултатите от допитването, също не се възприема еднозначно от респондентите. Почти половината от анкетираните предпочитат термина „хора в неравностойно положение“; за 33.6% от участниците терминът „хора с физически, здравословни и ментални проблеми“ отразява по – реално специфичните проблеми на тази група; около 9% от запитаните все още приемат термина „инвалиди“; 8% от анкетираните не одобряват нито един от изброените термини, но не могат да посочат друг по – подходящ. Резултатите от отговорите на въпрос 6 от анкетата, представени в Табл. 4 налагат извода, че преобладаващата част от респондентите демонстрират разбиване на проблемите на хората с увреждания, толерантност и емпатия към тази уязвима част от обществото. Над 66% от запитаните са наясно, че основната причина за усещането за изолация на хората с увреждания от активния обществен живот е достъпността на средата; според 59% от анкетираните социалната изолация на увредените лица е следствие от техните физически, психологически, психически и поведенчески проблеми; 12% считат, че това се дължи на личното решение на лицата с увреждане да се дистанцират от живота на социума. Данните от отговорите на горния въпрос обясняват резултатите от допитването за честотата на срещите с увредени лица в среда, различна от мястото, в което живеят (въпроси 8 и 11). Няма участник в анкетното проучване, който да не е срещал човек с увреждане на обществени места; около 10% са срещали хора с увреждания извън обстановката, в която живеят, но не са общували с тях; 25.6% от запитаните рядко са срещали такива лица в посочената в таблицата обстановка; 27% са срещали често лица с увреждания извън тяхното жилище; около 47% отговарят, че понякога са срещали хора с увреждания на обществени места. Възможността за по – чести срещи с хора с увреждания на публични места допринася за по – добро разбиране на техните потребности, проблеми и емоции, което се потвърждава от отговорите на въпроси 9, 10 и 11, резултатите от които са включени в Табл. 4. Над 84% от запитаните изпитват съчувствие към лицата с увреждания, а близо 75% от тях биха помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не би се справил сам и при условие, че пожелае съдействие. Въпреки че почти 26% изпитват съжаление към лицата с увреждане, около 24 % биха уважили чувството за достойнство на тези хора и биха им оказали помощ в зависимост от конкрената ситуация. Страх от общуването с хора с увреждане изпитват едва над 5% от запитаните. Не могат да определят чувствата и отношението си 2.8% от анкетираните. Същият процент респонденти не биха помогнали на увредено лице, ако то не желае (въпрос 13). Степента на информираност на респондентите относно ежедневните нужди и проблеми на хората с увреждане и компетентността на органите, от които зависи оказването на помощ на този контингент са обект на изследване в Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||