Сред другите цели на емпиричното изследване са, чрез разнопосочния мониторинг на обществените настроения, да бъдат установени степента на информираност на широката общественост за проблемите на хората с увреждания; готовността на обществеността да ги приеме като пълноценни и пълноправни членове на социума и в трудова среда; мнението на респондентите за тяхната мотивация и нагласа да се интегрират в обществото чрез заетост и готовността на работодателите да наемат лица с различни по характер дефицити.
Емпиричните данни от тази част на изследването са обработени чрез програмата за обработка и анализ на социологически данни SPSS Statistics 17.0.0 WinWrap Basic, Copyright 1993 – 2007 и визуализирани чрез Excel 14.0.7237.5000, Ms Office Pro Plus 2010© таблици и диаграми, което позволява по – добра прегледност и сравнимост на резултатите, както и обобщаване на информацията
Раздел I от анкетата, включващ въпроси 1 – 5, очертава социо – демографския профил на респондентите.(Табл. 7)
Респонденти
|
Относителен дял (%)
|
брой лица
|
Пол
|
Мъже
|
28.8
|
72
|
Жени
|
71.2
|
179
|
Възраст
|
от 18 – 34 г.
|
32.4
|
81
|
от 35 – 49 г.
|
29.2
|
73
|
от 50 – 64 г.
|
11.2
|
28
|
над 65 г.
|
27.2
|
68
|
Семеен статус
|
Омъжена / женен
|
33.6
|
84
|
Неомъжена /неженен
|
33.2
|
83
|
Разведен / а
|
10.4
|
26
|
Вдовец / вдовица
|
0
|
0
|
Живеещ с партньор на съпружески начала
|
15.6
|
39
|
Образование
|
С висше образование (бакалавър, магистър, с придобита научна степен/звание)
|
56.0
|
140
|
Студент
|
20.0
|
50
|
Със средно образование, в т.ч. средно специално образование
|
22.4
|
56
|
С основно образование
|
0
|
-
|
Не посещавал училище
|
0
|
-
|
Населено място
|
Областен град
|
69.2
|
173
|
Малък град
|
24.0
|
60
|
Село
|
0
|
-
|
Табл. 7 Социално – демографски профил на респондентите
Данните от Табл. 3 сочат, че преобладаващият брой участници са образовани семейни жени в активна трудоспособна възраст, живущи в областен град или жени, които живеят на семейни начала със своя партньор (71.2%). Мъжете, участвали в допитването, са 28.8%. С висше образование са 56% от респондентите; със средно образование – 22.4%; 20% са студенти; не са пожелали да участват в анкетното проучване лица с основно образование или такива, които не са посещавали образователна институция. Очакванията са тези характеристики да окажат влияние върху отговорите от следващите раздели на анкетата.
Резултатите от Раздел II (въпроси 6 – 11 вкл.) проследяват личното отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите в ситуации на общуване с хора с увреждания.(Табл.8)
Респонденти
|
Относителен дял (%)
|
брой лица
|
Какви са причините хората с увреждания да се чувстват изолирани от активния живот на обществото?
|
Вследствие на физически, психологически, психически и поведенчески проблеми
|
59.2
|
148
|
Вследствие на тяхно лично решение да не участват активно в живота на социума
|
12.0
|
30
|
Вследствие на затруднения достъп до обществените, образователните и културните институции
|
66.4
|
166
|
Посочете термина, който според Вас е по - подходящ от термина „хора с увреждания“
|
Хора в неравностойно положение
|
50.0
|
125
|
Инвалиди
|
8.8
|
22
|
Хора с физически, здравословни и ментални проблеми
|
33.6
|
84
|
Нито едно от изброените
|
8
|
20
|
Общували ли сте с хора с увреждания?
|
Да
|
80.4
|
201
|
Не
|
9.2
|
23
|
Често ли срещате хора с увреждане на улицата, в обществения транспорт, в образователните и културните институции?
|
Често
|
27.2
|
68
|
Понякога
|
46.8
|
117
|
Рядко
|
25.6
|
64
|
Никога
|
0
|
0
|
Срещал съм хора с увреждания, но не съм общувал с тях
|
10.4
|
26
|
Какви чувства изпитвате, когато срещнете човек с увреждане?
|
Съжаление
|
26.0
|
65
|
Съчувствие
|
84.8
|
212
|
Страх
|
5.6
|
14
|
Друго мнение
|
2.8
|
7
|
Бихте ли помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не може сам да се справи?
|
Да, ако пожелае съдействие
|
75.2
|
188
|
Не, ако не пожелае съдействие
|
2.8
|
7
|
Зависи от ситуацията
|
24.0
|
60
|
Табл. 8 Лично отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите
в ситуации на общуване с хора с увреждания
Промяната в отношението на обществото към хората с увреждане се отразява и върху терминологията, която се използва по отношение на тези лица (въпрос 7). Остарелите и дискриминационни по своята същност термини като „идиот“ и „дебил“ са заменени с думи като „инвалиди“, „неспособни“ и изрази като „умствено изостанали“, „различно способни“, „хора със специални потребности“, „хора в нужда“ и др. У нас, въпреки че в последните години фокусът се измества от увреждането към способностите на индивида, в законодателната и нормативната уредба се утвърди понятието хора с увреждания, което, съдейки по резултатите от допитването, също не се възприема еднозначно от респондентите. Почти половината от анкетираните предпочитат термина „хора в неравностойно положение“; за 33.6% от участниците терминът „хора с физически, здравословни и ментални проблеми“ отразява по – реално специфичните проблеми на тази група; около 9% от запитаните все още приемат термина „инвалиди“; 8% от анкетираните не одобряват нито един от изброените термини, но не могат да посочат друг по – подходящ.
Резултатите от отговорите на въпрос 6 от анкетата, представени в Табл. 4 налагат извода, че преобладаващата част от респондентите демонстрират разбиване на проблемите на хората с увреждания, толерантност и емпатия към тази уязвима част от обществото. Над 66% от запитаните са наясно, че основната причина за усещането за изолация на хората с увреждания от активния обществен живот е достъпността на средата; според 59% от анкетираните социалната изолация на увредените лица е следствие от техните физически, психологически, психически и поведенчески проблеми; 12% считат, че това се дължи на личното решение на лицата с увреждане да се дистанцират от живота на социума.
Данните от отговорите на горния въпрос обясняват резултатите от допитването за честотата на срещите с увредени лица в среда, различна от мястото, в което живеят (въпроси 8 и 11). Няма участник в анкетното проучване, който да не е срещал човек с увреждане на обществени места; около 10% са срещали хора с увреждания извън обстановката, в която живеят, но не са общували с тях; 25.6% от запитаните рядко са срещали такива лица в посочената в таблицата обстановка; 27% са срещали често лица с увреждания извън тяхното жилище; около 47% отговарят, че понякога са срещали хора с увреждания на обществени места.
Възможността за по – чести срещи с хора с увреждания на публични места допринася за по – добро разбиране на техните потребности, проблеми и емоции, което се потвърждава от отговорите на въпроси 9, 10 и 11, резултатите от които са включени в Табл. 4. Над 84% от запитаните изпитват съчувствие към лицата с увреждания, а близо 75% от тях биха помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не би се справил сам и при условие, че пожелае съдействие. Въпреки че почти 26% изпитват съжаление към лицата с увреждане, около 24 % биха уважили чувството за достойнство на тези хора и биха им оказали помощ в зависимост от конкрената ситуация. Страх от общуването с хора с увреждане изпитват едва над 5% от запитаните. Не могат да определят чувствата и отношението си 2.8% от анкетираните. Същият процент респонденти не биха помогнали на увредено лице, ако то не желае (въпрос 13).
Степента на информираност на респондентите относно ежедневните нужди и проблеми на хората с увреждане и компетентността на органите, от които зависи оказването на помощ на този контингент са обект на изследване в
Сподели с приятели: |