Социално включване на лица с трайно намалена



страница56/81
Дата09.11.2022
Размер5.41 Mb.
#115524
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   ...   81
Дисертация - 9.11.2022
Сред другите цели на емпиричното изследване са, чрез разнопосочния мониторинг на обществените настроения, да бъдат установени степента на информираност на широката общественост за проблемите на хората с увреждания; готовността на обществеността да ги приеме като пълноценни и пълноправни членове на социума и в трудова среда; мнението на респондентите за тяхната мотивация и нагласа да се интегрират в обществото чрез заетост и готовността на работодателите да наемат лица с различни по характер дефицити.
Емпиричните данни от тази част на изследването са обработени чрез програмата за обработка и анализ на социологически данни SPSS Statistics 17.0.0 WinWrap Basic, Copyright 1993 – 2007 и визуализирани чрез Excel 14.0.7237.5000, Ms Office Pro Plus 2010© таблици и диаграми, което позволява по – добра прегледност и сравнимост на резултатите, както и обобщаване на информацията
Раздел I от анкетата, включващ въпроси 1 – 5, очертава социо – демографския профил на респондентите.(Табл. 7)

Респонденти

Относителен дял (%)

брой лица

Пол

Мъже

28.8

72

Жени

71.2

179

Възраст

от 18 – 34 г.

32.4

81

от 35 – 49 г.

29.2

73

от 50 – 64 г.

11.2

28

над 65 г.

27.2

68

Семеен статус

Омъжена / женен

33.6

84

Неомъжена /неженен

33.2

83

Разведен / а

10.4

26

Вдовец / вдовица

0

0

Живеещ с партньор на съпружески начала

15.6

39

Образование

С висше образование (бакалавър, магистър, с придобита научна степен/звание)

56.0

140

Студент

20.0

50

Със средно образование, в т.ч. средно специално образование

22.4

56

С основно образование

0

-

Не посещавал училище

0

-

Населено място

Областен град

69.2

173

Малък град

24.0

60

Село

0

-



Табл. 7 Социално – демографски профил на респондентите
Данните от Табл. 3 сочат, че преобладаващият брой участници са образовани семейни жени в активна трудоспособна възраст, живущи в областен град или жени, които живеят на семейни начала със своя партньор (71.2%). Мъжете, участвали в допитването, са 28.8%. С висше образование са 56% от респондентите; със средно образование – 22.4%; 20% са студенти; не са пожелали да участват в анкетното проучване лица с основно образование или такива, които не са посещавали образователна институция. Очакванията са тези характеристики да окажат влияние върху отговорите от следващите раздели на анкетата.
Резултатите от Раздел II (въпроси 6 – 11 вкл.) проследяват личното отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите в ситуации на общуване с хора с увреждания.(Табл.8)



Респонденти



Относителен дял (%)

брой лица

Какви са причините хората с увреждания да се чувстват изолирани от активния живот на обществото?

Вследствие на физически, психологически, психически и поведенчески проблеми

59.2

148

Вследствие на тяхно лично решение да не участват активно в живота на социума

12.0

30

Вследствие на затруднения достъп до обществените, образователните и културните институции

66.4

166

Посочете термина, който според Вас е по - подходящ от термина „хора с увреждания“

Хора в неравностойно положение

50.0

125

Инвалиди

8.8

22

Хора с физически, здравословни и ментални проблеми

33.6

84

Нито едно от изброените

8

20

Общували ли сте с хора с увреждания?

Да

80.4

201

Не

9.2

23

Често ли срещате хора с увреждане на улицата, в обществения транспорт, в образователните и културните институции?

Често

27.2

 68

Понякога

46.8

 117

Рядко

25.6

 64

Никога

0

 0

Срещал съм хора с увреждания, но не съм общувал с тях

10.4

26

Какви чувства изпитвате, когато срещнете човек с увреждане?

Съжаление

26.0

65 

Съчувствие

84.8

 212

Страх

5.6

 14

Друго мнение

2.8

7

Бихте ли помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не може сам да се справи?

Да, ако пожелае съдействие

75.2

188

Не, ако не пожелае съдействие

2.8

7

Зависи от ситуацията

24.0

60



Табл. 8 Лично отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите
в ситуации на общуване с хора с увреждания
Промяната в отношението на обществото към хората с увреждане се отразява и върху терминологията, която се използва по отношение на тези лица (въпрос 7). Остарелите и дискриминационни по своята същност термини като „идиот“ и „дебил“ са заменени с думи като „инвалиди“, „неспособни“ и изрази като „умствено изостанали“, „различно способни“, „хора със специални потребности“, „хора в нужда“ и др. У нас, въпреки че в последните години фокусът се измества от увреждането към способностите на индивида, в законодателната и нормативната уредба се утвърди понятието хора с увреждания, което, съдейки по резултатите от допитването, също не се възприема еднозначно от респондентите. Почти половината от анкетираните предпочитат термина „хора в неравностойно положение“; за 33.6% от участниците терминът „хора с физически, здравословни и ментални проблеми“ отразява по – реално специфичните проблеми на тази група; около 9% от запитаните все още приемат термина „инвалиди“; 8% от анкетираните не одобряват нито един от изброените термини, но не могат да посочат друг по – подходящ.
Резултатите от отговорите на въпрос 6 от анкетата, представени в Табл. 4 налагат извода, че преобладаващата част от респондентите демонстрират разбиване на проблемите на хората с увреждания, толерантност и емпатия към тази уязвима част от обществото. Над 66% от запитаните са наясно, че основната причина за усещането за изолация на хората с увреждания от активния обществен живот е достъпността на средата; според 59% от анкетираните социалната изолация на увредените лица е следствие от техните физически, психологически, психически и поведенчески проблеми; 12% считат, че това се дължи на личното решение на лицата с увреждане да се дистанцират от живота на социума.
Данните от отговорите на горния въпрос обясняват резултатите от допитването за честотата на срещите с увредени лица в среда, различна от мястото, в което живеят (въпроси 8 и 11). Няма участник в анкетното проучване, който да не е срещал човек с увреждане на обществени места; около 10% са срещали хора с увреждания извън обстановката, в която живеят, но не са общували с тях; 25.6% от запитаните рядко са срещали такива лица в посочената в таблицата обстановка; 27% са срещали често лица с увреждания извън тяхното жилище; около 47% отговарят, че понякога са срещали хора с увреждания на обществени места.
Възможността за по – чести срещи с хора с увреждания на публични места допринася за по – добро разбиране на техните потребности, проблеми и емоции, което се потвърждава от отговорите на въпроси 9, 10 и 11, резултатите от които са включени в Табл. 4. Над 84% от запитаните изпитват съчувствие към лицата с увреждания, а близо 75% от тях биха помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не би се справил сам и при условие, че пожелае съдействие. Въпреки че почти 26% изпитват съжаление към лицата с увреждане, около 24 % биха уважили чувството за достойнство на тези хора и биха им оказали помощ в зависимост от конкрената ситуация. Страх от общуването с хора с увреждане изпитват едва над 5% от запитаните. Не могат да определят чувствата и отношението си 2.8% от анкетираните. Същият процент респонденти не биха помогнали на увредено лице, ако то не желае (въпрос 13).
Степента на информираност на респондентите относно ежедневните нужди и проблеми на хората с увреждане и компетентността на органите, от които зависи оказването на помощ на този контингент са обект на изследване в

Сподели с приятели:
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   ...   81




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница