Проблеми в софтуерната индустрия

9.Проблеми в софтуерната индустрия

9.1.Провали в софтуерната индустрия

В изследване на Световната Банка за софтуера с отворен код, което ще разгледаме по-късно, между другото се споменава за проучване, подобно на проучването на КаЕмПиДжи, което показва, че само 26% (един от четири) от софтуерните проекти са имали успешен край. В проучването също така се твърди, че успехът на даден проект не зависи от използваните технологии (свободни или несвободни). Отново като главни причини за провала на проектите се изтъкват неясни цели, честа смяна на заданието, лошо управление и пр. субективни фактори. Изследването се намира тук (http://www.infodev.org/symp2003/publications/OpenSourceSoftware.pdf).

И накрая, софтуерната индустрия реализира спад от 12% през 2001 и 10% през 2002. За съжаление, все още няма данни за 2003 год.

9.2.Липса на подготвени кадри

За създаването на софтуер са необходими подготвени хора, докато за някои други отрасли освен кадри са необходими и природни дадености, рудни залежи и пр. Примерно, за развитието на туризма трябва природа. Повечето от провалите в софтуерната индустрия се отчитат като обективни: лоша комуникация, лошо планиране, неясни задания от страна на клиента и др. Но всички те водят към липсата на подготвени кадри. Не може да се оправдава провалът на даден софтуерен проект със сушата, кишата, комунизма и „таварищ Путин“ (в стария вариант на вица бе империализма и силите на злото).

В това няма нищо изненадващо, компютрите навлязоха със шеметна скорост във всяка една сфера на нашия живот - стопанската, финансовата, политическата и пр. Търсенето на кадри изпревари подготовката им. За обучението на един добре подготвен специалист в сферата на ИТ са необходими 5 год. в университета и после около 5 год. практика и чиракуване. Точно толкова, колкото и за подготвянето на един добър инженер или лекар. Като говорим по темата, мисля, че трябва да отдадем дължимото на Тодор Живков и политиката на компютаризация в средните училища с добре известния персонален компютър Правец 82, чиято цел бе да запознае колкото се може по-рано бъдещите кадри с компютрите. По този начин се целеше изместване на необходимия срок за обучение в по-ранна възраст.

Голямото търсене на специалисти доведе до покачване на заплатите в бранша. Което от своя страна доведе до наплив от хора от други професии и/или без завършено висше образование. Според някои данни над 70% от хората, заети в софтуерната индустрия са от други професии. Това от своя страна доведе до изброените по-горе провали в сферата на ИТ.

За радост, България е от страните с достатъчно подготвени кадри и гладът за професионалисти не се усеща толкова много, колкото в някои други страни. От горното правило има изключения. ЦАПК Прогрес открито си признават, че нямат подготвени кадри. Един цитат, който може да бъде намерен тук (http://egateway.government.bg/FAQs.htm): „Поради необходимостта от интегриране на допълнителна функционалност в модулите на Електронния портал на Българското правителство, с която да се осигури възможността Порталът да се ползва не само от потребители на продуктите на Microsoft Co., ще сме изключително благодарни на всеки, който ни помогне по някакъв начин и ни насочи към решаването на проблема с цифровото подписване на документи под Linux ОС. Фирма ЦАПК Прогрес ООД не разполага със специалисти, които биха могли да реализират едно такова решение, включващо модул за цифрово подписване в браузърите, различни от Internet Explorer v5.5, които се ползват от потребителите на Linux ОС.“

9.3.Неспазване на стандартите

За съжаление, много малко се говори за стандартите. Обикновено, темата се измества в друга посока. За сега проблемът не е много наболял, но в бъдеще това ще се превърне в един от най-големите проблеми на софтуерната индустрия.

Най-болезнените случаи това са уеб сайтовете, които се отварят само с браузъра на Майкрософт - Интернет Експлорър (Internet Explorer). В българското Интернет пространство имаше няколко дискутирани случая със сайтове, изискващи само продукти на Майкрософт. Става въпрос за сайта на Националната здравна каса, за сайта на БДЖ, където човек може да провери разписанието на влаковете, за сайта на е-правителството.

Няма видими причини тези страници да не спазват стандартите. Няма проблеми със спазването на стандартите да се постигне същата функционалност. Проблемите са в недостатъчната подготовка на хората, създали съответните страници.

За да изясним проблемът със стандартите, ще направим съпоставка с мобилните телефони и уеб страниците.

Ако си купите мобилен телефон, поддържащ стандарта ДжиЕсЕм (GSM), може да се включите с него към всеки доставчик, поддържащ същия стандарт. Може да си купите телефон Нокия, Сименс, Панасоник или някоя друга марка. С този телефон може да се включите към Мобилтел или Глобул. Също така, в чужбина, имате връзка с други оператори, които предоставят роуминг. От една страна, имаме стандарт ДжиЕсЕм. От друга страна, имаме телефонни централи, поддържащи този стандарт. От трета страна, имаме телефонни апарати, поддържащи стандарта. Всичко това води до факта, че централите на един производител могат да комуникират с телефоните на друг производител. Това означава избор, конкуренция, постоянно развитие на продуктите, по-ниски цени и пр.

Връзката между уеб сървър и браузър е точно същата, както връзката между телефонна централа и телефонен апарат. В случая с телефоните стандартът се спазва. В случая с уеб страниците също има стандарти, но те не се спазват. Вместо това се използват собствените спецификации на Майкрософт, които водят до нарушение на стандарта и визуализиране на страницата само на продукти на Майкрософт. Това е пълна противоположност на конкуренцията и избора. Това означава дългосрочно обвързване с една компания, липса на избор, липса на конкуренция, спиране на развитието на продуктите и плащане на лицензни такси на всеки три години.