Десетки дариха кръв за падналата от 7-ия етаж лекарка

БСП предлага нов модел за управление на България

- Като истинска визия за България. След 10 години членство в ЕС. Момент, в който е време да си дадем ясна сметка кои сме ние, какви сме, какво искаме и можем.

- Икономика и доходи са обединени в общ панел. За да покажем, че за да увеличаваш доходите, трябва най-напред да формираш фискалната си рамка за това.

- Не е управленска програма. Визия означава рамкова група от въпроси и теми, която подлежи на дискусии и оценки. Въпросите и темите са подбрани и от вътрешни експерти, и от външни - например от учени в БАН. Трябваше да се сложат на масата.

- Защото в последно време покрай добрите икономически резултати, покрай европредседателството, нещата започнаха да изглеждат прекалено лъскави и красиви. Дебатът се изгуби. А той е важен. Изгуби се спорът например какъв е ръстът на икономиката.

- Защо е само толкова, може ли да бъде по-висок. Струват ли ви се важни за дебат въпроси? А на какво се дължи той? Това са теми, по които ми се струва, че трябва да бъдем много по-сдържани, когато пеем бравурни маршове за високия ръст. Знаете данните на БНБ, знаете експертните оценки. Парите, които идват от чужбина са над 4 млрд. за година. Все пак, при БВП от почти 100 млрд. лв. 4 млрд. са над 4% ръст на икономиката.

- Тези 4 млрд.лв. са чисти пари, които директно влизат в потреблението. И доста повече от чуждите инвестиции. Това не е ли парадокс? Защо е така? По време на дебатите в събота цитирах бившия финансов министър Христина Вучева, която казва, че всеки има право на свое собствено мнение, но никой няма право на собствени факти

Затова такъв дебат е необходим. За да излязат на светло фактите. И от тях да не се произвеждат заблуди за заслуги, каквито няма.

- Повече държава в икономиката. От сега мога да изброя аргументите на скептиците. Знаете ли колко е държавният дял в икономиката?

- Скептиците нека не бързат с аргументите. А официалните институции дори не ги питайте колко е делът на държавната икономика - не го знаят. Защото се смесва държавна, общинска и смесена собственост. По някои от идеите аз лично съм скептичен, но в други държави те работят, което означава, че по тях трябва да се дебатира. Например темата за премахване на концесиите на плажовете. В Гърция тя работи прекрасно. И аз не виждам логика там, където плажовете не се оперират от собствениците на хотели, да не се дадат на общините.

- Защото чисто юридически не знам как това може да стане. Има вече подписани договори с концесионери за десетки години напред.

- Там, където това е необходимо. Това, между другото, е и една от препоръките на ЕК - да променим рязко управлението на държавните фирми. Не е тайна, че вече има термин "бордовак" - при всяка смяна на властта партийни функционери и партизани заемат топли места в бордове на държавни и общински фирми. Вече са прослойка, на хранилка. Най-силно е това в София. Навремето Даниела Бобева и Драгомир Стойнев изработиха проект на закон за нов подход на менажирането на държавната собственост. Ние сме готови да го внесем незабавно за обсъждане в парламента.

- Защо не? Защо например старата дъвка "един учебник за един предмет" да не е изпълнима. Изпълнима е, но ако се реши, че не е важно кой ги пише, нито кой ги печата или продава, а кой държи авторските права и кой е издателят. Защото издателят, в лицето на МОН формира крайната цена. Ако издателят е държавата при нормален режим на обществени поръчки, правят се първите три откупки и първата се печата. В здравеопазването -ако твърдим, че държавата трябва да влезе, нека не се разбира като национализация. Може да изработи механизъм при цените на лекарствата

А при социалните услуги, от които напълно е абдикирала? Сигурен съм, че ако направим анализ за един град колко пари е давал за чистота преди 10 г. и сега, че ще видите съотношение 1 към 2 и дори 1 къмЗ в полза на частните фирми, които сега го правят. Защо общината да не го прави?

Щом частникът печели, защо тя да не може?

Изгубихме напълно баланса между държавния и корпоративния интерес. Трябва да върнем дебата там.

- Поставяте ли за дебат и работещи решения за малките и средни фирми?

- Аз идвам от бизнеса, втори мандат съм председател на икономическата комисия в парламента. Малките и средните фирми са сред най-използваните политически дъвки. Правителството уж все обещава да ги улесни, а реално се случва обратното. Може ли от семейни фирми само инспекцията по труда да иска 28 документа! Може ли години да не се придвижваме напред, а да изпадаме все по надолу в класацията на Световната банка за правене на бизнес? Вижте колко време трябва само за да си пуснат тока в семейното магазинче.

- Основно се изричат мантри. Само от Нова година досега парламентът прие няколко закона, които нищо не облекчават, а дори обратното - натоварват бизнеса. Като започнете от закона за авторското право с регистрацията на телевизорите в общината, минете през закона за частната охранителна дейност и стигнете до абсурдната промяна в Наказателния кодекс за криминализиране отношенията между частните фирми. А, да, забравих- и за новия закон за личните данни.

- Личното ми усещане е, че прекалено сляпо следваме такива изисквания. А не бива да сме такива папагали. Брюксел е показал, че имаш ли разумни аргументи, че приема искания за дерогации. Защо не ги използваме?

- Посланието е - няма нищо революционно. В икономиката всякакви революции гонят птичето и на нашия, и на чуждия инвеститор.

Има за дискусия и по известни, неизвестни и подценявани досега идеисемейното подоходно облагане например. Ние сме една от малкото държави в ЕС, която не го прилага. Диференцирани ставки по ДДС за детски храни и лекарства- също. Защо не го правим? Обясняват ни, че липсвал административен капацитет. А другите държави защо го имат?

- Смяна на модела, на системата, какво преследва програмата?

- Всички ние, политиците - и предишни, и сегашни, стигнахме дотам, че хората не вярват на никого. Има дефицит на доверие. Системата, която българският политически елит създаде, трябва да се реновира. Напълно.

- Неоспорим факт. "Неравенството е опасно за демокрацията"- цитирам ви нобеловия лауруеат Джоузеф Стиглиц. Трябва да погледнем към него сериозно и внимателно, а да не се обръщаме настрани, защото така режем клона, на който седим.

- Историята, или истерията, в Странджа е финалът на сриването. Случаят там е по-различен, проблемите в региона са не финансово икономически, а геопополитически. На всеки 3-4 години там се евтаназира, както сега се казва добитък, хората спират да се занимават с животновъдство, следва мигриране и освобождаване на цели райони. Зоната там има по 8 човека на кв.километър - тя е най-слабо населената зона у нас. Изоставена е тотално и като инвестиции в пътища, преференции за бизнес, работни заплати в държавни структури.

Циганизирането на тази територия може да доведе до сериозни политически проблеми.

- Права ли е Нинова в това, че корупцията вече не е просто "взел-дал", а е заложена в правилата, т.е. в законите?

- Преценете сами. Мисля, че и последните месеци дадохме примери за подобна практика

- Никой не може да прогнозира. Нормално е опозицията да е крайна и яростна, дори агресивна и да говори. Това е нейната роля. Преди бяхме 39 човека в парламента и не успявахме да направим много. Сега ситуацията е коренно различна. Не знам до колко нови избори ще разместят пластовете.