Глава втора. Критерии за избор на регион и разработване на регионален инпут-аутпут модел

Селските райони в България, чието развитие е предмет на растящ интерес и от научна, и от политическа гледна точка, са силно диференцирани. Следователно различен е и техният потенциал за усвояване на предвидените средства от политиките на ЕС. Ето защо е избран и регионалният подход за оценка потенциалните въздействия на приложимите за развитието на българските селски райони политики и програми. За да бъде обективен изборът на обект зa изследване (регион), са поставени следните седем критерия, обединени в три групи:

• 
  Идентификация: ниво NUTS 2 и % на населението в селските общини.
  
• 
  Социално-икономически индикатори: БВП на човек от населението; БДС по икономически сектори; динамика на заетостта; безработни лица.
  
• 
  Секторен индикатор: използвана земеделска площ.
  

Всеки район на планиране получава оценка (от ниска 1 до висока 5). От оценката е изключен Югозападният район на планиране, тъй като по всички показатели изпреварва останалите пет заради столицата София. Освен това по дефиницията на ОИСР за селски райони Югозападният район на планиране е междинен район.

Резултатите от извършената селекция дават предимство на Югоизточния район на планиране (ЮИР), който е събрал най-много точки (37). Ето защо той е избран за регион, чиито селски райони ще бъдат обект на изследване и за който ще бъде изграден регионален инпут-аутпут модел.

Във втори параграф е направена социално-икономическа характеристика за периода 2000 - 2006 г. на избрания Югоизточен район на планиране (ЮИР), който включва три административни области (ниво NUTS 3) - Бургас, Сливен и Ямбол - и 22 общини (ниво LAU 1), които покриват 13,2 % от територията на страната, където живее 10,1 % от нейното население. През 2003 г. населението в селски общини е 36,7 %. Резултатите от проведената характеристика са представени графично чрез диаграми в изложението на същия параграф на дисертационния труд.

От направения анализ на населението и жизнената среда в ЮИР, както и вследствие оценката на неговата роля в икономиката на страната са формулирани следните изводи:

• 
  ЮИР е населен неравномерно, като основните причини за това са изразителната притегателна роля на трите областни центъра и самият релеф на региона.
  
• 
  Въпреки че населението през последните години постепенно намалява, естественият прираст за ЮИР, макар и отрицателен, е по-благоприятен от средния за страната.
  
• 
  По отношение на възрастовата структура на населението ЮИР има сравнително предимство.
  
• 
  Домакинствата в ЮИР са по-склонни да спестяват, отколкото в другите райони, като в същото време получават значителна част от своите доходи от предприемачество и влог.
  
• 
  Като цяло се наблюдава тенденция на постепенно нарастване на броя на работната сила, на увеличаване на заетостта и търсенето на квалифицирана работна сила, намаляване на безработицата.
  
• 
  Равнището на БВП на човек от населението нарежда ЮИР на второ място сред шестте района на планиране на България.
  
• 
  Секторът на индустрията показва забележителен ръст през последните две години и неговият относителен дял в БДС расте за сметка на отраслите селско стопанство и услуги. Интерес представляват ХВП и текстилната промишленост, където се насочват чужди инвестиции.
  
• 
  Селското стопанство заема важно място в икономиката на ЮИР, като неговият дял в БДС е по-висок от средния за страната и формира 11,4 % от БДС при 9,4 % средно за страната. ЮИР е конкурентен по отношение на производството на плодове; грозде за вино и ДРД. Основен проблем, който стои пред аграрния сектор в региона, е високата себестойност на произвежданата продукция. Средната изкупна цена при повечето селскостопански стоки се движи в граници много близки до производствените разходи.
  
• 
  Секторът на услугите поддържа добро ниво на развитост благодарение на благоприятното географско положение и съществено допринася за заетостта и формирането на БДС на региона.
  

Заради вече посочените предимства на смесения подход GRIT, както и вземайки под внимание нейните недостатъци, техниката GRIT REAPBALK (с известни модификации) е избрана за изграждането на регионалния инпут-аутпут модел за ЮИР на България.

Методът GRIT се основава на серия от стъпки, при които регионалните коефициенти се извеждат от националната инпут-аутпут таблица и свързаните с нея матрици на преките и пълните разходи/потребности, като на всеки етап от процедурата е възможно включването на външна информация за икономиката на изследвания регион, с чиято помощ получената регионална инпут-аутпут таблица е по-меродавна. Стойностите, които биват заместени с информация от външни източници, обикновено засягат високите технически коефициенти или пък коефициенти на секторите, представляващи особен интерес за изследването. По този начин получената таблица според Jensen & West (1980) е "освободена от значителни грешки" (free from significant error) и е точна. Това е постижимо, когато стойността на всеки елемент на получената инпут-аутпут таблица е колкото се може по-близка с реалното състояние.

Оригиналната GRIT версия протича в рамките на пет етапа, включващи 15 стъпки, които е възможно да бъдат променяни, размествани или дори изключвани. Ето защо в литературата се срещат голям брой разновидности на GRIT. Версията REAPBALK се различава от оригиналната версия в следните аспекти:

• 
  избор на национална инпут-аутпут таблица;
  
• 
  агрегиране на секторите в националната инпут-аутпут таблица;
  
• 
  несъществуващи сектори в регионалната икономика;
  
• 
  избор на разпределителен коефициент;
  
• 
  пресмятане на брутната регионална продукция и компонентите на крайното търсене;
  
• 
  пресмятане на категориите на добавената стойност.
  

• 
  Пълна, симетрична инпут-аутпут таблица на национално равнище (включваща елементите на основните производствени ресурси и крайното търсене), налична за последната година.
  
• 
  Заетост по икономически сектори съобразно класификацията, по която е съставена инпут-аутпут таблицата, както и със същото или по-високо ниво на агрегиране.
  
• 
  Информация за регионалното и националното отраслово производство в съответствие с класификацията, по която е съставена инпут-аутпут таблицата, както и със същото или по-високо ниво на агрегиране.
  
• 
  Регионални данни (ако са достъпни) от вторични източници или проведени изследвания и анкети за основните производствени ресурси и категориите на крайното използване.
  

Целта на този етап е получаването на подходяща национална матрица на коефициентите на преките разходи/потребности (на техническите коефициенти), от която ще бъдат изведени регионалните технически коефициенти. Тъй като разполагаме с данни за заетите в България и в ЮИР за 2003 г. за същия брой сектори (58), включени в националната инпут-аутпут таблица за 2003 г., на този етап са пропуснати стъпките "агрегиране на секторите в националната инпут-аутпут таблица", характерна за техниката GRIT REAPBALK, както и "осъвременяване на националната инпут-аутпут таблица". Трета стъпка за този етап е получаването на матрицата на коефициентите на преките разходи/потребности (МПП), която съдържа технически коефициенти за всеки сектор от инпут-аутпут таблицата. Всеки технически коефициент представлява делът на сектор i, който е използван като ресурс от сектор j. В литературата е прието, че тези технически коефициенти се запазват стабилни за определен период (8-10 години).

На този етап като начало са отстранени секторите от националната МПП, които не се срещат на регионално ниво, или това са секторите с нулева заетост. Съответните редове от националната МПП се прибавят към вектора на националните коефициенти на вноса, докато колоните се прибавят към вектора на националните коефициенти на износа. В случая на ЮИР несъществуващите сектори (или нулева заетост) на регионално ниво са три: "Нерафиниран петрол и природен газ", "Уранови и ториеви руди" и "Въздушен транспорт".

Най-важната стъпка на този етап е изборът на разпределителен коефициент. По своята същност разпределителните коефициенти показват какъв е делът на даден сектор от регионалната икономика в националната икономика. От теоретична гледна точка за изчисляването на разпределителните коефициенти могат да се използват различни показатели като брутна продукция, заетост, доходи и др. Достъпността до данни за броя на заетите лица в България и ЮИР в значително дезагрегиран формат, т.е. за секторите, намиращи се в националната инпут-аутпут таблица, наложи използването на заетостта при изчисляването на разпределителния коефициент. Разпределителният коефициент, използван в настоящата дисертация, е последният адаптиран коефициент на Flegg & Webber от 2000 г. Неговата надеждност е потвърдена от Tohmo (2004), Bonfiglio (2005), Pirhonen et al. (2008). FLQ се изчислява по формулата

Следвайки предложението на Bonfiglio, че със стойности на в интервал 0.08 - 0.22 резултатите са по-надеждни, отколкото ако се използва стойност на = 0.3, първоначално предлагана от Flegg et al. (1995) и използвана във версията на Aberdeen, както и имайки предвид относително малкото тегло на ЮИР в икономиката на страната, за изграждането на инпут-аутпут модел за ЮИР е прието = 0.08, в резултат = 0.0843.

Последната стъпка е получаване на регионална МПП, първо приближение на векторите на вноса и износа.

Четвърти етап. Агрегация

До този етап е в сила допускането, че структурата на икономиката е една и съща на национално и на регионално ниво. Докато това е възможно в големите региони, в малките е нереално. Ето защо "размерът" (броят на секторите) на националната инпут-аутпут таблица е приспособен с цел да отрази действителното икономическо състояние на ЮИР. Секторите, в които броят на заетите е много малък, или сектори, които не представляват интерес за провежданото изследвание, се сливат (агрегират) със секторите, които имат подобен предмет на дейност. При изграждането на инпут-аутпут таблица за ЮИР на България броят на секторите, които присъстват в националната инпут-аутпут таблица, от 58 се агрегира до 21. В случая на ЮИР секторите, които не са агрегирани, са: "Строителство", "Търговия и ремонт; продажба на гориво на дребно" и "Хотели и ресторанти".

С цел да се получи регионалната инпут-аутпут таблица е необходимо да се трансформира регионалната МПП, или коефициентите да получат своя паричен измерител. За целта най-напред е изчислен векторът на регионалната продукция по сектори с помощта на базирания на заетостта прост коефициент на разпределение SLQ. Поотделно са изчислени категориите на крайното използване (търсене) и на добавената стойност. Последна стъпка на петия етап е балансирането. Балансирането на инпут-аутпут таблица за ЮИР е извършено с помощта на допълнителна първична информация. Тъй като не е проведена анкета сред икономическите агенти в региона, използваната информация е предимно от статистически източници като: добавена стойност по сектори на национално и регионално ниво; стойност на промишлената продукция; доходи на домакинствата; домакински бюджети и по-конкретно структура на потреблението на домакинствата.

Получената инпут-аутпут таблица за ЮИР е за 2003 г. и съдържа 21 сектора, квадрант на крайното търсене (потребление на населението; потребление на държавното управление и на НТО; износ; други категории (брутообразуване на основен капитал и изменение на запасите) и квадрант на добавената стойност: компенсация на наетия персонал; внос; други разходи (данъци върху производството минус субсидии; потребление на основен капитал; нето опериращ излишък). На отделен ред е представена и добавената стойност по сектори. Инпут-аутпут таблицата за ЮИР е ядрото на регионалния инпут-аутпут модел, който по своя характер е отворен и статичен.

Въз основа на регионалния инпут-аутпут модел в параграф четвърти на втора глава е направен структурен анализ на икономиката на ЮИР по отношение на: брутната продукция; междинното потребление на ресурси и крайните плащания за други фактори на производството; дял на вноса и износа; потребление на домакинствата, правителството и нетърговските организации; компенсация на наетите; формирана добавена стойност.

Доминираща по отношение на дял в създадената продукция в ЮИР е групата на услугите с 45,3 %, следвана от групата на секторите на индустрията с 34,8 %, селското стопанство - 13,7 %, и строителството - 6.2 %. Тази структура е последица от специализацията на района в туризма, а високият индустриален дял е следствие от изключително развития сектор "Кокс, продукти от рафиниране на петрол и ядрени горива". В секторно отношение внимание заслужава "Селско и горско стопанство; риболов", който допринася за създаването на 13,7 % от продукцията на ЮИР и е на второ място след сектора "Друга преработваща промишленост". Най-малък относителен дял в регионалната продукция имат секторите "Мебели и вторични суровини", "Добивна промишленост" и "Производство на превозни средства", всеки от които с по-малко от 1 % принос към общата регионална продукция.

Инпут-аутпут таблицата е източник на детайлна информация по отношение на съществуващите връзки между икономическите агенти в дадена икономика. Всичките 21 сектора на икономиката на ЮИР осигуряват помежду си едва 4,8 % от необходимите за производствения процес ресурси, или икономиката на ЮИР не работи само за себе си. Основна причина за това е сравнително малката по мащаб икономика на същия район, което е причина за сравнително голямото количество на вносни ресурси. Но от друга страна, това означава, че секторите в икономиката на ЮИР имат висока добавена стойност. Отрасълът с най-силни връзки с останалите сектори в регионалната икономика е "Строителство".

Селското стопанство формира 15,6 % от добавената стойност на ЮИР, индустрията - 22,0 %, строителството - 4,9 %, а услугите - 57,5 %. Вносът и износът в икономиката на ЮИР представляват около 14 % от неговата продукция. Най-голям принос за това имат отрасълът "Индустрия" (в т.ч. секторът "Строителство"), където вносът значително надвишава количеството на износа.

Разходите за труд в ЮИР са 13 % от стойността на произведената продукция, най-голям дял за това имат отраслите "Услуги" и "Индустрия". Секторът с най-висок процент на изплатени компенсации на наетите е "Публична администрация, образование и здравеопазване". Най-високите средни годишни изплатени компенсации на един зает са в секторите "Финансово по­средничество; застрахователни услуги" в размер на 9 904,3 лв., и "Електричество, газ и вода" (8 767,0 лв.). Най-ниската средна годишна изплатена компенсация на един зает е в сектора "Селско и горско стопанство; риболов": 374,6 лв.

Един зает в икономиката на ЮИР формира 20,1 хил. лв. от нейната продукция и създава 8,6 хил. лв. от нейната добавена стойност. Най-висок размер на формираната продукция на един зает е в отрасъла "Индустрия" (в т.ч. сектора "Строителство"), следван от отрасъла "Услуги" и на последно място "Селско стопанство". По отношение на добавената стойност на първо място са услугите с 10,5 хил. лв. на един зает. Един зает в селското стопанство годишно създава 4,7 хил. лв. от добавената стойност.

В последния параграф на втора глава е извършен анализ на мултипликаторите и са определени ключовите сектори за икономиката на ЮИР.

В инпут-аутпут модела могат да бъдат проследени два различни ефекта в резултат от промяната на производствения капацитет. Първо, увеличаването на размера на произведената продукция на сектор j в същото време е причина за повишеното му търсене на ресурси от другите сектори на икономиката, включени в модела. Този ефект се среща под термина обратни връзки (backward linkages). Второ, увеличаването на произведената продуция на сектор j води до нарастване на неговото предлагане на ресурси за останалите сектори. Този ефект се среща под термина връзки напред (forward linkages).

Най-широко разпространените коефициенти на секторните връзки се получават по формулите, предлагани от Rasmussen (1956) и Hirschman (1958). В литературата тези коефициенти на секторните връзки е възприето да се наричат "мултипликатори".

Основен недостатък на мултипликаторите на Rasmussen & Hirschman е невъзможността им да включат като компонент относителния обем на секторите, включени в инпут-аутпут модела. Това от своя страна означава, че при формулирането на ключовите сектори в инпут-аутпут модела би могла да възникне грешка в резултат на неточното формулиране на способността на всеки сектор да генерира потенциал за развитие на изследваната икономика, което от своя страна би могло да затрудни вземащите политически решения при предлагането на насоки за бъдещо развитие. Ето защо в последващия анализ са включени и пресметнати еластичностите на Mattas & Shrestha (1991) като показател на секторната взаимозависимост в модела.

Изчислените мултипликатори на обратните връзки за брутната продукция, доходите, заетите и добавената стойност на Rasmussen & Hirschman, както и инпут-аутпут еластичностите на Mattas & Shrestha и тяхното ранжиране за всички 21 сектора на икономиката на ЮИР са представени в табл. 2 "Мултипликатори на обратните връзки и инпут-аутпут еластичности".

От проведения анализ на инпут-аутпут мултипликаторите и еластичностите е направен изводът, че секторите, носители на силни връзки и потенциал за ръст в брутната продукция, доходите на населението, търсенето на работна ръка и добавената стойност в регионалната икономика, са: "Строителство", "Селско и горско стопанство; риболов", "Транспортни услуги" и "Туристически услуги; поща и телекомуникация". Това са и ключовите сектори, носители на устойчиво развитие в икономиката на селските райони.

Глава трета. Оценка на възможностите за развитие
на селските райони в Югоизточния район на планиране
с помощта на регионалния инпут-аутпут модел
В тази глава от дисертационния труд е представена националната и регионалната финансова рамка за периода 2007 - 2013 г., предложени са два сценария за развитие на селските райони на ЮИР и тяхното проиграване с помощта на инпут-аутпут метода, с което е направена и оценката на възможностите за развитие на селските райони в изследвания регион.

Макар че промените в политиката за развитие на селските райони в литературата са разгледани подробно, в началото на новия програмен период (2007 - 2013 г.) все още е трудно да се определи кой точно и колко средства от програмите на ЕС е възможно да получи на регионално ниво. Оперативните програми дават информация основно за финансовия план и неговото изпълнение на национално ниво. В регионалните планове за развитие на българските райони на планиране, в т.ч. и на Югоизточния за 2007 – 2013 г. (РПРЮИРП), е заложен размерът на инвестициите на предвидените мащабни екологични и инфраструктурни проекти.

Установено е, че през новия финансов период (2007 - 2013 г.) ЮИР на България ще има възможност да получи 1,2 млрд. евро (имайки предвид публичното и частното финансиране), което представлява 9 % от предвидените средства за цялата страна (табл. 3). Почти половината от средствата от Общността (49 %) ще бъдат от ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие). Повече от 1/3 от предвидените средства ще постъпят от ЕЗФРС (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони). За развитие на селските райони могат да бъдат подавани проекти с общ максимален размер на предлагания бюджет за целия период 415,56 млн. евро. Оценено е, че с предвидените инвестиции от ЕЗФРС и ЕФР (Европейски фонд за рибарство) селскостопанският и риболовен сектор на ЮИР има възможност да увеличи значително своята конкурентоспособност и да подобри условията на живот в селските райони.

В параграф втори са изведени два сценария за развитие на селските райони, които отразяват регионалните особености и заложените приоритети в редица документи (регионални планове, стратегии и др.) и от друга, спазват изискванията за финансиране според разнообразните и комплексни мерки на политиките на ЕС. В рамките на регионалния инпут-аутпут модел за ЮИР са тествани ефектите от двата стълба на ОСП и гореспоменатите две оперативни програми върху брутната продукция на региона, доходите на населението, търсенето на работна сила и добавената стойност.

1. 
   Оптимистичен сценарий, който предполага пълното усвояване на средствата от директните плащания и плащанията по втория стълб на ОСП, както и от мерките по оперативните програми "Рибарство" и "Околна среда".
   
2. 
   Реалистичен сценарий, който предполага частично усвояване. Този сценарий е разделен на два сегмента (подсценария) с цел проследяването на резултатите, от една страна, върху физическата инфраструктура, социалния и човешкия капитал, а от друга, върху природния капитал в селските райони.
   

Опитът след включването през 2004 г. на десетте нови страни - членки към ЕС, както и опитът от действащите предприсъединителни програми ФАР, ИСПА и САПАРД в нашата страна дават сериозни основания за съмнение, че цялата сума от предоставените финансови средства за периода 2007 - 2013 г. ще бъде усвоена в максимален размер.

Частичното усвояване на средствата по подсценарий 2.1 означава:

• 
  85 % усвояемост на плащанията на единица площ и доплащанията към тях (предвидени във втория стълб на ОСП) заради недостатъчната информираност на земеделските производители, както и тяхната неспосбност навременно и точно да подадат необходимите документи;
  
• 
  65 % усвояемост на плащанията от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (без ос 2 и доплащанията към директните плащания) и ОП "Рибарство".
  

• 
  65 % усвояемост на средствата, предвидени по ос 2 - Околна среда;
  
• 
  100 % усвояемост на средствата, предвидени по ОП "Околна среда".

  След направената оценка на паричните потоци по двата сценария се допуска, че селските райони на ЮИР ще бъдат бенефициенти на 87,1 млн. евро в рамките на оптимистичния сценарий, и съответно на 63,7 млн. евро за реалистичния.

  
  
  С цел проиграването на двата сценария в инпут-аутпут модела за ЮИР са разпределени предвидените финансови средства за всеки от тях съгласно целта за тяхното използване и предвидените бенефициенти. В тази връзка са изградени три вектора на шока (табл. 4): за оптимистичния и за двата сегмента на реалистичния сценарий, включващи финансовите потоци за всеки от обособените 21 сектора на регионалната икономика.
  
  
  

Източник: Собствени изчисления.

Обърнато е внимание на факта, че и за двата сценария най-голям дял във векторите на шока имат финансовите потоци, разпределени за секторите "Строителство", "Селско и горско стопанство; риболов" и "Търговия и ремонт на МПС; продажба на гориво на дребно". Между двата сегмента на реалистичния сценарий обаче е налице разлика в класирането на секторите "получатели", или при "екологичния" подсценарий второто място се заема от "Друга преработваща промишленост", което е резултат от мащабността на предвидените екологични проекти.



Резултати и изводи

С помощта на регионалния инпут-аутпут модел за ЮИР и разработените сценарии за развитие на неговите селски райони са проследени и задълбочено са анализирани промените в брутната продукция, добавената стойност, доходите на населението и заетостта в региона.

1) По отношение на новогенерираните брутна продукция, добавена стойност, доходи на населението и заетост в секторно отношение внимание заслужават: "Строителство"; "Търговия и ремонт на МПС; продажба на гориво на дребно"; "Публична администрация, образование и здравеопазване"; "Друга преработваща промишленост"; "ХВП и тютюневи изделия"; "Машини и оборудване"; "Селско и горско стопанство; риболов". Последните три сектора са посочени и като приоритетни в РПРЮИРП за 2007 - 2013 г. След проведените симулации секторът "Текстилна и шивашка промишленост" не регистрира потенциал за положителни промени, което означава, че той ще играе ролята на социален стабилизатор в ЮИР под формата на осигуряване на заетост във фирмите от бранша, работещи предимно с чужди инвестиции и на ишлеме.

При налагане на новогенерираните стойности от модела върху базовото състояние е възможно да се прогнозира тенденцията за структурата на разглежданите показатели по сценарии, по финансови инструменти и по икономически сектори.

2) По отношение измененията по сценарии (фиг. 1) задълбоченият анализ на резултатите ни води до извода, че с прилагането на ОСП и оперативните програми "Рибарство" и "Околна среда" селските райони на ЮИР ще са източник на незначителни за регионалната икономика ефекти по отношение на брутната продукция, добавената стойност, доходите на населението и заетостта.

В резултат структурата на четирите показателя се очаква да се промени, като делът на селското стопанство и услугите плавно ще намалява за сметка на индустрията (включваща сектора "Строителство"). И при двата сценария най-облагодетелствани се очаква да бъдат доходите на населението и тяхната заетост. Не бива да се забравя, че при по-ниска степен на усвояване на финансовите фондове посочените резултати е възможно да бъдат по-неблагоприятни, което като цяло ще омаловажи действието на ОСП и оперативните програми "Рибарство" и "Околна среда", а селските райони ще продължат своя път на небалансиран растеж, неизползвайки своя човешки и природен потенциал, неизграждайки своя социален капитал и изоставайки с подобряването на своята физическа инфраструктура.

Фигура 1. Изменение в брутната продукция, добавената стойност,
доходите и заетите по сценарии, %

3) По отношение измененията по финансови инструменти основният извод е, че и при двата сценария през периода 2007 - 2013 г. ОСП е този финансов инструмент, който е източник на най-големи средногодишни въздействия по отношение на вече споменатите показатели. Нейното първо място се измества единствено при "Екологичния" подсценарий, където предимство има ОП "Околна среда". Предвид обхвата на ОП "Рибарство" същата регистрира най-ниски резултати от трите разглеждани финансови инструмента.

ОСП оказва влияние в най-голяма степен върху търсенето на заети. Предвид намаляването на населението в селските райони, от една страна, и нежеланието на хората да се ангажират със земеделска дейност този ръст едва ли ще намери съответствие в реалното предлагане на пазара на труда. ОП "Рибарство" ще има незначителен ефект при пълното усвояване на предвидените средства по нея, което се обяснява с част от мерките за преориентиране на заетите в този сектор към други. Около 0,5 % от общия ръст в търсенето на работна ръка в ЮИР ще бъде в резултат от изпълнението на големите инвестиционни проекти в селските територии на разглеждания регион по ОП "Околна среда".

4) По отношение измененията по икономически сектори общият извод, който може да се направи и за двата сценария (при пълно и частично усвояване на финансовите инструменти за селските райони на ЮИР), е, че през новия програмен период 2007 - 2013 г. делът на селското стопанство и услугите в регистрираната брутна продукция, добавена стойност, доходи на населението и работни места в изследвания регион постепенно ще намалява за сметка на отрасъла индустрия, включващ и сектора "Строителство" (фиг. 2).

Източник: Собствени изчисления.

Фигура 2. Изменение в брутната продукция, добавената стойност,
доходите и заетите по сценарии и сектори, %

Очаква се и повишен интерес към неземеделските дейности, обучение, подобряване на маркетинга на произведените продукти, насърчаване на туристичските дейности (предимно чрез създаване на микропредприятия). С това се отхвърля първата хипотеза, а именно, че макар и стратегически отрасъл за селските райони, земеделието не е двигател за тяхното развитие. Финансовите инструменти на ОСП, ОП "Рибарство" и ОП "Околна среда" ще ускорят промяната в традиционния (аграрен) път на развитие на селските райони в ЮИР към индустриален, което е стъпка към постиндустриалния тип, по който функционират вече развитите селски райони в ЕС. С това се отхвърля и втората поставена хипотеза, а именно, че с усвояване средствата от мерките на ОСП и оперативните програми "Рибарство" и "Околна среда" земеделието ще допринесе за икономическото и социалното развитие на селските райони.

В заключение резултатите и от двата разработени сценария (оптимистичен и реалистичен) потвърждават поставената теза, че развитието на селските райони в България зависи от социално-икономическото развитие на регионите, към които принадлежат, както и от капацитета, с който ще бъдат усвоени финансовите инструменти от ОСП и от оперативните програми "Рибарство" и "Околна среда".

III. НАСОКИ ЗА БЪДЕщА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАБОТА ПО ТЕМАТА

Актуалността на темата на дисертационния труд и изследваните в него въпроси предопределят основните насоки за по-нататъшна изследователска работа по проблема. Те могат да се групират в следните направления:

Провеждане на изследване сред икономическите агенти на избрания регион с цел подобряване структурата на регионалния инпут-аутпут модел, както и емпирична проверка на други срещани в литературата коефициенти на разпределение.

При наличие на достатъчно статистически данни е възможно и надграждането на регионалния инпут-аутпут модел в SAM и CGE.

Разширяване обхвата на сценариите с включване на допълнителни климатични данни с цел оценка на климатичните промени, както и с финансови инструменти на механизмите на други регионални политики.

IV. справка за приносиТЕ
в дисертационния труд

Научните и научноприложните приноси в дисертационния труд се свеждат до следните:

1. 
   С помощта на инпут-аутпут метода за първи път у нас е разработен и приложен в конкретни условия регионален инпут-аутпут модел за определяне на ефектите от използването на различни финансови инструменти на ниво NUTS 2, което позволява сравнение с аналогични региони в ЕС. То ще съдейства на институциите за по-пълно усвояване на средствата.
   
2. 
   Усъвършенствани и адаптирани са етапите на регионализиране на националната инпут-аутпут таблица.
   
3. 
   Установена е финансовата рамка за изследвания Югоизточен район на планиране (ЮИР) за новия програмен период 2007 - 2013 г. по източници и по сектори. На регионално равнище това се прави за първи път.
   
4. 
   Разработен е методически подход за установяване ефектите на ОСП и оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" (2007 - 2013 г.) и оперативната програма "Околна среда 2007 - 2013 г." върху икономическите показатели на предимно селски NUTS 2 район. Методическият инструментариум може да бъде прилаган по отношение и на други райони и нови финансови инструменти.
   

V. списък на публикациите по темата
на дисертационния труд

Статии

1. 
   Големанова, А. 2005. Регионализация на Input-Output модела. Избор на регион за изследване. Икономика и управление на селското стопанство. 3, стр. 29-38.
   
2. 
   Мишев, П. & А. Големанова. 2006. Избор на политики за развитието на Североизточния регион на България. Икономика и управление на селското стопанство. 1, стр. 11-21.
   
3. 
   Golemanova, A. 2008. South-East Region in Bulgaria: Economic Performance and Key Sectors Analysis. The Annals of "Dunarea de Jos" University of Galati. Fascicle 1 - 2008. Economics and Applied Informatics. Year XIV, pp. 25-30.
   

Научни доклади и конференции
4. Golemanova, A. & A. Kuhar. 2007. Post-accession opportunities for rural development in Bulgaria. In: Ševarlić, M. and D. Tomić. (eds.). Development of Agriculture and Rural Areas in Central and Eastern Europe: thematic proceedings/100^th Seminar of the EAAE, 21^st - 23^rd June 2007. Beograd: Mladost-biro, pp. 177-186.

1 Оттук насетне в изложението: оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" (2007 – 2013 г.) се споменава само като ОП "Рибарство"; оперативната програма "Околна среда 2007 – 2013 г." се споменава като ОП "Околна среда".

2 Прието е крайното търсене да е външно за модела, понеже всяка икономическа дейност сред участниците в тази категория е предизвикано от външни за модела сили.

3 Boster & Martin (1972) установяват, че съотношението между разходите, направени за изграждането на регионални инпут-аутпут модели, следвайки експертния и неекспертния подход, е 20:1.

4 За критика на неекспертните подходи виж Tohmo (2004), а за подробно сравнение на експертните и неекспертните Mattas et al. (2006).

Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт

Изтегляне 0.59 Mb.

Сподели с приятели: