II. Кратко съдържание на дисертационния труд

II. Кратко съдържание
на дисертационния труд

В параграф едно най-напред са разкрити съдържанието и еволюцията на три дефиниции за селски райони: на ОИСР, Евростат и националната дефиниция, използвана в България. В европейското законодателство и практика все още няма единно определение за селски район, макар че тяхното изследване в много държави протича от десетилетия. Посочени са и някои причини за тази липса на уеднаквяване. Представените три дефиниции се различават по отношение на прилаганите прагове на разделение между селски и градски общини, но използват един и същ критерий - гъстотата на населението.

Задълбочено са анализирани и най-често срещаните възгледи за това, какво следва да включва понятието "развитие на селските райони", като се придържаме към мнението, че развитието на селските райони се обяснява като процес, протичащ едновременно на различни нива и включващ различни заинтерсовани субекти (Van der Ploeg et al., 2000). От историческа гледна точка приоритетите и конкретните мерки и средства за развитието на селските райони непрекъснато се променят, като в момента тече етап на устойчивост, многосекторна инициатива и мултифункционалност. В литературата са известни два основни възгледа относно съдържанието, което следва да се влага в разглеждането на процеса на развитие на селските райони. От една страна, Knickel (1990), Meyer (1996) и Roep (2000) смятат, че развитието на селските райони следва да се разглежда като средство за намиране и изграждане на нов модел за развитие на аграрния сектор. От друга, Marsden et al. (1993), Depoele (1996) и Ploeg (1999) предлагат ролята на земеделието да бъде преразгледана с цел да бъдат посрещнати непрекъснато променящите се нужди на обществото, като твърдят, че участниците в процеса на развитие на селските райони са всички данъкоплатци, а не само хората, пряко ангажирани в земеделския процес. Тази дискусия в литературата и в политическите среди е катализатор за създаването през 2006 г. на нова "парадигма за развитие на селските райони" от ОИСР. Двата основни момента при дефинирането на тази нова парадигма са промяна на фокуса от "секторен" на "териториален" принцип и смяна на инструментите за постигане целите на политиките от предоставяне на субсидии към инвестиране.

Направен е преглед на формулираните от Sotte (2003) три "пътя на развитие на селските райони" и тяхната еволюция: аграрен (традиционен), индустриален и постиндустриален. Посочени са: критериите за тяхното разграничаване; основните икономически проблеми, пред които са изправени селските райони; ключовите сектори за тяхното развитие; фокусът и целите на прилаганите политики; дадено е предложение за това, кои мерки на аграрната политика са най-подходящи. В този контекст е направен изводът, че българските селски райони следват все още аграрен път на развитие.

Във втория параграф на първа глава са разкрити теоретичните основи на инпут-аутпут модела. Аргументиран е изборът на термина "инпут-аутпут" и на същия за метод на провеждане на изследването. Разглеждането на инпут-аутпут метода започва с определяне на неговото място в групата модели на общото равновесие. Впоследствие са разгледани някои от характеристиките на инпут-аутпут модела, които ясно го отличават от неговите предшественици (таблиците на Quesnay и Walras) и в същото време продължават да бъдат ценени от неговите "потомци" (SAM и CGE).

Инпут-аутпут моделите и техният анализ е проблем, изследван в многобройни публикации през периода от неговото съществуване. Един бърз преглед на заглавията от последните години ни води до заключението, че И-А е широко използван преди всичко в регионалния анализ (Augurzky & Neumann, 2005; Midmore et al., 2006; Bonfiglio et al., 2005) и в анализа на околната среда и природните ресурси (Llop, 2007, Yu et al., 2007), или в комбинация от двата типа (Loizou et al., 2000; Dietzenbacher & Velazquez, 2007). Основната причина е изключително подробната структура на икономиката (предимство при регионалния анализ) и връзките в нея, които моделът представя, и въз основа на които могат да бъдат проследени преките и косвените ефекти от всяка дейност (например ефектът от производството и потреблението върху околната среда).

Инпут-аутпут моделът не е освободен от недостатъци. Като основен недостатък се посочва линейната функция на производствения процес, което предполага постоянни технически коефициенти, като структурата на производството и потреблението не се променят при една и съща технология. Друг недостатък е, че в статичния инпут-аутпут модел системата винаги е в равновесие при фиксирани цени и няма ограничения в капацитета на производствените фактори, или предлагането на ресурси е перфектно еластично, т.е. всеки сектор може да предоставя ресурси на останалите без значение на търсеното количество. По този начин производството е изцяло движено от търсенето. Трети недостатък е, че производството в инпут-аутпут таблицата е представено от хомогенни продукти и не се извършва замяна между различните суровини и ресурси.

Основавайки се на характеристиките на самия модел и прегледа на съществуващата литература, определяме осем най-често използвани приложения на инпут-аутпут анализа: симулации; прогнози на нужните количества внос при промяна на крайното търсене; прогнози на необходимите трудови ресурси при предварително зададен растеж; прогнози на необходимото количество инвестиции при предварително зададен растеж; изчисляване на мултипликатори на преките и косвените влияния от екзогенните фактори; оценка на връзките между отделните сектори на икономиката; описание на производствената структура.

В тази връзка е направен опит да се класифицират видовете инпут-аутпут модели, които биват: статични и динамични; физически и монетарни; затворени и отворени; основани на търсенето (demand-driven) или на предлагането (supply-driven); за оценка на последиците върху околната среда (LEM); световни, национални и регионални.

Трета част на втори параграф е посветена на структурата на инпут-аутпут модела, който се изгражда с помощта на три матрици: на междусекторните потоци (транзакциите), на преките разходи (потребности) на ресурси и на пълните разходи (потребности) на ресурси. В основата му стои инпут-аутпут таблицата (представена в табл. 1), от която може да бъде взета почти цялата необходима информация, за да се получат вече споменатите три матрици. Допълнително е посочен начинът, по който може да бъде изграден инпут-аутпут моделът с помощта на таблиците "ресурс" и "използване" при липса на инпут-аутпут таблица.

Последната част на втори параграф е посветена на регионализирането на националните инпут-аутпут модели, което се заражда през 1951 г. с модела на Isard. Подробно са представени трите начина за изграждане на регионални инпут-аутпут модели: чрез използване на първични данни, т.е. по същия начин, по който е изграден националният модел; чрез прилагане на различни методи за регионализация на вече съществуващ национален модел; или чрез смесването на тези два подхода. В литературата те се срещат под термините експертен (survey), неекспертен (non-servey) и смесен (hybrid) подход. Коментирани са техните предимства и недостатъци и е направен подробен преглед на приложенията им.

Експертният подход е първият, с чиято помощ започват да се изграждат регионални инпут-аутпут модели. По същество целта е да се изгради регионална инпут-аутпут таблица посредством събирането на първични данни от провеждането на редица анкети, в които са включени голямо количество фирми и потребители, които трябва да отговорят на редица въпроси, засягащи (грубо казано) техните покупки и продажби. Това означава събирането на огромно количество информация, свързано със значителни финансови и времеви разходи, което в голяма част от случаите е почти нереализуемо на практика³. По тази причина през 50-те години на миналия век започват да се разработват други техники за изграждане на инпут-аутпут таблици, или това е т.нар. неекспертен подход, при който с помощта на различни модификации, първични и вторични статистически източници от националната таблица се получават коефициенти, които служат за изграждане на регионалния модел. Тяхната популярност продължава почти 30 години, макар че им биват отправяни две сериозни критики: за неточност и систематична предопределеност. С цел да се преодолеят недостатъците на неекспертните методи, но без да се връщат към експертните, учените започват да прилагат смесица от посочените два подхода, или това е началото на т.нар. смесен подход⁴. Според Bonfiglio & Chelli (2007) смесеният подход е "компромис" между експертния и неекспертния, за да бъдат намалени разходите, свързани с провеждането на анкетите, като се достигне задоволително ниво на надеждност с преодоляването на критиките на неекспертния подход. Понастоящем смесеният подход за изграждането на регионални инпут-аутпут модели е най-често използван (Midmore, 1991; Lahr, 1993; Jackson, 1998; Madsen & Jensen-Butler, 1999; Lahr, 2001; Ciobanu, 2004).

Специално внимание в тази част на първа глава е отделено на извеждането на разпределителните коефициенти SLQ, CILQ, FLQ, SDP, RPC, ко­и­­то се използват в смесената GRIT техника, смятана за една от най-под­хо­дящите за изграждане на регионални инпут-аутпут модели. Методът GRIT е предложен през 1979 г. с цел изграждането на регионален И-А модел за областта Queensland в Австралия (Jensen et al., 1979).

Основно предимство на техниката GRIT и нейна отличителна черта от останалите смесени подходи е възможността в модела да бъдат включени външни първични данни, от направени изследвания или вторични източници, което може да се осъществи на различни етапи от регионализацията. Това от своя страна осигурява изчистването от значителни грешки на получаваните таблици.