Специфика на семейното влияние при възпитанието на пет-шестгодишните деца

Съществените закономерности във възпитателния процес в семейството са целите, задачите, съдържанието, формите и методите на възпитателния процес.

- Резултатите от възпитателния процес зависят от единодействието на семейството с другите социално-педагогически фактори-училище, предучилищни заведения, извънучилищни центрове и др.

- Съответствие на съдържанието, средствата и методите на възпитанието в семейството, на възрастовите и индивидуалните особености и възможности на децата.

- Осъществяване на възпитателния процес в семейството като единство на възпитанието и самовъзпитание на децата и родителите.

- Тясна връзка между дейността и общуването в семейството и резултатите от развитието на личността на възпитаника.

Т. Илина приема следните етапи на възпитателния процес а именно:

- запознаване с общи норми и изисквания на поведението;

- формиране на отношение към нормите и правилата на поведението, осъзнаване на необходимостта от тяхното спазване.

- формиране на правилни възгледи и убеждения;

- формиране на обща насоченост на личността;

- самовъзпитание и самоусъвършенстване, самооценка исамоконтрол.

Т. Малковска включва в структурата на възпитателния процес следните компоненти:

- цели на възпитанието.

- съдържание на възпитанието, отговарящо на поставените цели.

- очаквани резултати.

- условия, влияещи върху ефективността на възпитателния процес.

Целта на възпитанието в семейството е хармонично развитие на личността. Съвпадението или разминаването на целта на семейното възпитание с целта на възпитанието в обществото зависи от социалната ориентация на семейството - Личностно формиране: всестранно и хармонично развитие на личността на детето, стимулиране на индивидуалността на детето, постигане на хармония между физическото и душевното здраве, формиране на здраво, внимателно и щастливо дете.

- Адаптация в средата и взаимоотношения с другите: цели се ефективна психологическа адаптация в средата, научаване на адекватно поведение на детето, обучаване в изкуството на социалните игри.

Обобщаването на посочените тенденции ориентира целта на семейното възпитание към изграждането на компетентна личност, с чувство за собствено достойнство и възможност за ефективна социална адаптация, предполагаща способност за усвояване, интернализация и продуциране на система от ценности и социални роли.

Анре Вери смята, че крайните цели на семейството по отношение на детето може да се сведат до:

1. Развитие (формиране) на детската личност. Развитието е един сблъсък на вътрешни импулси и вътрешни стимули.

2. Адаптация на детето към социалния живот.

Механизмът към социална адаптация има две опори: реакция на „Аз-а” на външния натиск и обратно, силата на семейството, която се прилага спрямо „Аз-а” на детето. В този сблъсък става взаимно развитие (амбивалентна реакция) както детето се адаптира към средата така и семейството се адаптира към него. Семейството е първата социална среда за детето и много значим фактор е „майчиният език”.(Иванов, И. Семейна педагогика. Аксион, 1998, с.83).

Жан Келерхаус и Клеопатра Монтандон твърдят, че детската личност има четири основни измерения:

- Авторегулация-умение на индивида да формулира целите си, да ги следва постоянно, да бъде автономен, да се ориентира в информацията, да решава проблемите си.

- Акомодация-умение да подчинява да адаптира средствата към целите, да се спазва ред и дисциплина

- Кооперация-система от отношения насочени навътре в групата, умение да сътрудничи с други.

- Чувствителност-умение да фантазира въобразява, съчуства, да има идеи и идеали.

Близките отношения също са от важно значение. Те имат също важни насоки върху отговорностите. Далечните цели на семейството могат да се свържат с личностните черти на детето, които се проектират от родителите в бъдеще.

Под принципи на възпитателния процес се разбират тези основни положения, които определят неговите главни посоки и цялата му система: организация, съдържание, технология. Принципите отразяват определени закономерности и произтичат от новите обществени потребности и цели.

Обичта, уважението, взискателността и търпението на детето е основен човешки закон и принцип .Обичта и уважението са тясно свързани с доверието и взискателността на човека. За да се чувства равноправен член на семейството и обществото, на малкото дете трябва да се поставят изисквания ,съобразени с неговата възраст. На детето трябва да му бъде ясно, че освен права в живота има и задължения, които трябва всеки да се изпълнява.

Друг принцип е възпитание чрез дейностите игра, учене, труд. Възпитанието не е възможно без общуване.От комуникативната компетентност зависи стила (демократичен, авторитарен, или либерален) в семейството.

Важен е и принципа, който подготвя психически, и физически децата за живота. Възпитанието трябва да отразява икономическите, социалните и духовните отношения в обществото. Друг принцип гласи, че родителите трябва да познават потребностите, познавателните и естетически интереси, умения, предпочитания и др. Познавайки индивидуалността на своето дете, семейството трябва да диференцира изискванията, дейността и условията си към него. Родителят трябва да изучава детето, неговите интереси, творчески и изпълнителски способности. Да включва детето в живота и дейността на семейството, както и да стимулира самостоятелността и активната позиция на личността.

Пактиликуди - Лизи и Ванденпласт Хоплер, разглеждат три принципа във възпитателната система: нормативна стабилност, комуникация, основана на емпатия, власт и авторитет. Нормативната стабилност се свързва с постоянството на подхода, точни норми, истинска дисциплина и стабилност на отношенията. Свързва се с правила като: да не се критикуват възпитателите, да не се интимничи с детето, дисциплината да е стабилна. Среща се като доминираща нагласа в 15% от семействата.

Систематика на принципните основания:

-Модел на средата и семейната атмосфера. (Средови критерии). Гарантирането на безопасна и стимулираща среда, емоционална топлина и уют, разумна организация на живот на детето, атмосфера на доброжелателност, любов и щастие, актуално възпитателно влияние и на двамата родители.

-Модел на възпитателни ориентации и възприемане на детето. (Перцептивни критерии). Детето е активен субект във фамилния и обществен просперитет. То възприема и оценява света по различен от възрастните начин. Родителят трябва да възприеме нестандартността на детето. Трябва да има баланс между любов и дисциплина.

-Актуален (действен) модел на родителско поведение (технологични критерии). Характерен със спазване на правилата в изкуството за общуване, диференциран подход към конкретната възпитателна ситуация, отказ от войнстваща морализация контрол без натякване, съобразяване с потребностите на детето, самоконтрол в поведението на информацията и управление на взаймодействието с детето.

Възпитанието на децата в семействато има следните основни задачи .(Костова, П. Семейно възпитание. Абагар. В. Търново, 1997, с.73).

- Обогатяване на знанията, представите и понятията на децата за природата, обществото и човека.

- Овладяване от децата на умения, привички и начини за нравствено издържано поведение.

- Формиране на реализъм у детето чрез реалистично и съзнателно отношение към него.

- Усвояване от детето на умения за ред, успеваемост, пестеливост, честност и доверие.

- Стимулиране на вътрешната активност, потребността и мотивацията към самовъзпитание и саморазвитие.

- Развитие на самочувствието и достойнството от най-ранна възраст.

-Стимулиране на позитивна и адекватна себепредстава.

- Формиране на ценностна система у децата.

- Изграждане на уважение към авторитета на родителите.

- С помощта на личния и обществения опит семейството обогатява социалния опит на децата. Възпитанието в семейството се осъществява в следните направления: нравствено възпитание, умствено възпитание, трудово възпитание, естетическо възпитание, полово възпитание, правно възпитание, здравно и физическо възпитание.

Особено значение за нравственото формиране на личността има овладяването на нравствените ценности. Чрез общуването родителите предават на своите деца нравствената позиция, мироглед, идеология,и ценностни ориентации. В семейството се изграждат навиците за културното поведение, формират се представи за добро и зло, отношение към парите, за честност и справедливост, за дълг и щастие. В семейството децата получават и първите уроци по родолюбие. От родителите детето разбира какво е отечество, родина, народ, какво е националност, честност и достойнство. Ето защо задачите на нравствено възпитание в семейството са:

- Овладяване на основни знания, за морални принципи, норми и ценности.

- Изграждане на нравствени чувства и мотиви на поведение.

- Формиране на нравствени убеждения.

- Изграждане на нравствени качества и нравствена култура.

Важно значение играе и умственото възпитание. Умственото възпитание означава „целенасочена дейност на възпитателите за развитие на умствените сили и мисленето на учащите се за изграждане култура на умствен труд”.

Ж. Пиаже различава следните стадии в развитието на интелекта: (Кутева, В. Проблеми на семейната педагогика. Университетско издателство, Св. Кирил и Методии, В. Търново, 1997, с.78).

1. Сензомоторен интелект (0-2години).

2. Предпонятийно, символично мислене (2-4години).

3. Нагледно мислене (4-6години).

4. Мислене в конкретни операции (6-12години)

5. Мислене във формални операции (след 12години).

Познавателното развитие на децата, Пиаже представя чрез три типа интелект: аутизъм, егоцентризъм и логизъм.

Основните задачи пред семейството са:

- усвояване на езика от детето, развитие и обогатяване на речта. Формиране на правилно произношение и достатъчен речников фонд.

- развитие на познавателни интереси на децата.

-формиране на съзнателно отношение и мотиви за учене, режим на учене, труд и отдих.

- развитие на творческите заложби.

- оказване на родителска помощ при насочване на определена професия, към усвояване на определени знания.

Целта на трудовото възпитание е формирането на съзнателно отношение към различните сфери на трудова дейност и подготовката за труд. Пред семейството стоят следните задачи за трудовото възпитание на децата:

- формиране у подрастващите на нравствени мотиви за труд, за потребност и готовност да се трудят.

- формиране на умения и навици за труд, възпитаване на морални качества като трудолюбие, уважение към хората които се трудят.

- развитие на познавателни интереси чрез трудовата дейност. Подготовка на децата и юношите за правилен избор на професия

Естетическото възпитание се определя като целенасочено формиране у човека на активно естетическо отношение към социалната и природна действителност. Предпоставка за духовното обогатяване на децата са потребностите и интересите им, атмосферата в семейството, културното равнище на родителите, отношенията им към изкуствата и т.н.

Основните задачи на семейното възпитание са:

- откриване на художествено-творчески заложби и способности.

- формиране на представи за красиво.

Половото възпитание е свързано с психическото здраве на личността и неговото полово сексуално здраве. Според биологията и медицината през първите 10-12 години половата система не функционира, но от най-ранно детство започва развитието и формирането на психичния пол, който има три основни прояви:

- изграждане на полово самосъзнание, за полова принадлежност.

- формиране на специфично за пола полово поведение.

Родителите трябва да задоволяват детското полово любопитство, да внушават половата му принадлежност, да подържат съответстващ външен вид (облекло, прически и др.) В педагогически аспект половото възпитание и в частност сексуалното възпитание целят да подготвят младите хора за пълноценен полов живот, да се повиши „качествата на половите взаимоотношения и самоцелната удовлетвореност на личността от сексуалното общуване с партньора”.

Екологичното възпитание в семейството има следните основни задачи:

- да се обогатят знанията на децата за природата и нейните закономерности, за околната среда и въздействието върху човешкия организъм.

- да се формира екологично съзнание у децата.

- да се възпитават чувства на грижовност за опазване на природата, за чистотата на околната среда.

Чрез правното възпитание се цели формиране на граждани на демократично общество, чрез правно съзнание, правна култура и правно поведение. Правното обучение и възпитание като част от гражданското възпитание започва в семейството. То има за цел да формира овладяване на знания, за правата и задълженията на гражданина за правоотношения и правни ценности.

Основни задачи за формиране на правно възпитание са:

- формиране на правно съзнание и установяване на правила на поведение в обществото.

- изграждане на навици и правила на поведение, съобразено със законите.

Физическото възпитание е свързано с физическото развитие. То ускорява положителните изменения, които се извършват в организма, съдейства за укрепване на телесните сили. Грижите за физическото възпитание започват в семейството и затова пред него стоят следните основни задачи:

- да съдействат за правилното физическо развитие и укрепване на здравето на детето.

- формиране на двигателни умения и навици.

- запознаване със същността и ролята на физическата култура.

- възпитаване на траен интерес и потребност от системни занимания с физическа култура.

В семейството се формират навици за хранене, за чистота, за хигиена на тялото, за закаляване, за двигателна култура. Включването на детето в спортни занимания укрепва неговия организъм, калява го физически, формира нравствено-волеви качества. А контактът с природата, с чистият въздух, зеленината, тишината укрепват физическото и психическото здраве на подрастващите.

3. Социално - личностно развитие на детето от предучилищна възраст.

Развитието на човека е жизнена предпоставка и динамична система, образуваща се от взаимодействието на съзряването и научаването, от амалгамата на физически, психически и социални процеси.(Борисова, В. Възрастова динамика и диагностика на психичното развитие., 2000, с. 78).

Промените в развитието са резултат от съвкупното влияние на биологически, психологически, социални, исторически и еволюционни фактори. То се определя пряко от жизнените връзки, жизнените ценности, личностните особености и възпитателните ориентации на родителите, и косвено, от ролята на семейството на „посредник” във взаимоотношението „дете-общество”.

Едно от най-важните условия за правилното физическо развитие на детето през ранно детство е положителното емоционално състояние.

Веселото настроение, радостните емоционални реакции са предпоставка за стимулиране на цялата психическа активност при усвояване на нови знания при формиране на умения и навици при осъществяване на контакти с възрастни и деца. Детето възприема, наблюдава, научава нови неща, когато тава е свързано с радостни преживявания, а се дистанцира или реагира отрицателно, противопоставя се на гневни реакции при забрана. Радостта се изразява чрез чувство на увереност, сигурност, значимост. Увереността на детето, че е обичано поражда радост от общуването. Детето трудно овладява емоциите си. Това показва, че чувствата са нетрайни, тяхната сила се променя.

Често бодрото, жизнерадостно настроение при незначителни поводи преминава в противоположно състояние, което също така бързо може да се промени. Лабилността на настроението в голяма степен се определя от бързо настъпваща умора на детето, която идва в резултат на не достатъчен сън или в следствие на пренасищане с нови впечатления и движения. Умореното дете е двигателно неактивно, няма желание да играе, смуча пръст или хленчи не може да определи какво иска или обратно-превъзбудено, агресивно в поведението-къса, хвърля, крещи и др. Усъвършенстването на моториката, развитието на говора, натрупването на собствен индивидуален опит при контактите с възрастни и деца постепенно разнообразяват емоционалните преживявания и ги освобождават от непосредствените сетивни впечатления.

През втората година започва отделянето на детето-първите прояви на самостоятелност. Детето съзрява себе си със своето име. То започва да отстоява своите желания с думите: дай, искам, и др. В края на втората и през третата година взаимоотношенията се разширяват. Детето започва да търси контакти с деца, а за целите на играта може да поеме изпълнението на различни роли. Привързаността към близките става по-силна. При неудовлетвореност от контакта с тях могат да се появят обида, срам, съчувствие или радост от съвместни игри с други и желание да помага. При силно желание от страна на детето, да бъде забелязано, разбрано, оценено, то съзнателно може и да извърши и лоши постъпки. Първите три години от живота на детето се свързват с интензивното развитие на мозъка, промяна която се отразява на психичните функции. Интензивното развитие на зрителни, слухови, осезателно-вкусови усещания променят сетивните възможности на детето. Това е възрастта, в която се развива опорно-двигателният апарат. Към края на третата година започва изграждането на представа за добро и лошо, пораждаща съответни нравствени преживявания. В своята дейност детето забелязва и се стреми към добро и красиво. Общувайки с възрастни и деца, то разширява своите психични възможности. Започва да се съобразява с някои изисквания, да спазва правила в поведението си, да съжителства с другите. В края на периода е в състояние да отстъпи любима играчка, да се откаже от дейност, която околните не одобряват. През третата година детето открива себе си като присъствие сред другите. Пробуждането на „Аз-а” го стимулира към самоизява. С думите като „Аз сам”, „Дай ми”, „Гледай ме” обръща внимание на околните към себе си и това което прави. Това е период на първична интеграция на „Аз-а”. Сливането на „Аз-а” изгубва своето значение и отстъпва място на стремежа за утвърждаване, за самостоятелност. Това е периода на детския инат, капризи, и други негативни прояви. Една от основните причини за появата на капризи и упорство е непознаването от възрастния на детето

При 3-4 годишното дете преживяването на неувереност самостоятелно и бавно се обособява в срамежливост.

Емоционално-волевото развитие при (4-5г.) продължава с конфликта между желанието за утвърждаване и страха на неуспеха. Мисълта за отделяне от другите хора предизвиква реакции на любопитство и привличане от хора, към които изпитва привързаност, но не с лекота започва да ги отхвърля. Често се получават най-големи конфликти с хора, към които е много привързано. По този начин като търси съчувствие и се противопоставя, детето овладява нови форми на поведение, установява равновесие между стремежа си за самостоятелност и подчинение на определени социални правила.

Възрастният може да стимулира преживяванията в ситуацията като подпомага детето:

- да реагира емоционално при предлагане на определени форми на поведение отвън;

- да изпитва чувство на сигурност в позната среда и привързаност към детската градина и семейството;

- да изпитва радост от близостта на всичко живо;

- да изпитва емоционална удовлетвореност от вниманието на другите;

- да реагира емоционално на характерни природни и социални явления.

През този период детето проявява диференцирано отношение към другите, но запазва връзката си на привързаност. В случай на раздяла на близък човек продължително страда.

При 5-7 годишните деца преживяването на раздяла с обекта на привързаност може да доведе до капсулиране на вътрешен протест, който под формата на отчуждаване става причина за емоционален дискомфорт. За развитието на чувствата при 5-7 годишните деца възрастният може да съдейства за преодоляване на негативни емоции и стимулиране на радостни преживявания. Децата показват подчертана активност в играта. Познавателните чувства на удовлетворение и неудовлетворение се свързват с умения да разпознават букви от азбуката, или да обсъждат филми. Детето настойчиво обяснява и повтаря. Нравствените чувства започват да го ръководят в сприятеляването и избора на партньор в играта, в осмислянето на съвместна дейност с общи цели и реализиране на собствен замисъл. С развиването на нравствените чувства се разширяват възможностите за сътрудничество.

С образователната стратегия може да се въздейства на чувствата и волевото усилие в някои насоки :

- детето да преодолява ситуативността в поведението си при общуване с другите;

- да изпитва удовлетвореност при поява на физическа и духовна активност;

- да съпреживява достигнати резултати и да оценява художествени произведения показвайки самочувствие и подкрепа.

Социалното развитие на детето от предучилищна възраст е пряко отражение на процеса социализация. Чрез играта детето най-сполучливо показва своето присъствие в социалната среда и възможност да отговори на своите потребности. Играта в предучилищна възраст има водещо значение. Тя е път към емоционалното – социалното развитие на детето. В предучилищна възраст е от значение в организацията на детските игри да се търси взаимодействието в преживяванията. Такъв подход в играта създава условия детето непрекъснато да научава нови неща в игрите и да вербализира игровите си действия пред други деца или възрастни. Водещият мотив за включване на детето в сюжетно-ролевата игра е да преживее действията на възрастния. Това потвърждава значимостта на играта и ролята на съдържанието и за социалното развитие:

- конструиращ момент в играта на каквато и да е роля от детето;

- същността на играта е в пресъздаването на социалните отношения между хората;

- смисълът на играта се променя в различните възрастови групи;

- зад всяка роля се скриват правила на действие или обществено поведение;

Детето преминава през четири стадии в играта. Първият стадий все още няма правила поради липса на роля. На втория - правилото се показва само при случай на конфликт. В третият стадии правилото излиза напред в ролята, но то не определя напълно поведението на детето. Четвъртият стадии се характеризира с поведение, което се определя от поетата роля, вътре, в което ясно излиза правилото на поведение. Игрите с правила-дидактичните и подвижни, израстват от ролевата игра с въображаема ситуация. Те способстват за развитието на наблюдателност, подпомагат интелектуалното и социалното развитие, вътрешната координация на движенията - развиват бързина, сила, ловкост у детето. Развитието ни играта съдейства на психичното формиране. Според Елконин от 3 до 5 години основното съдържание на играта се отнася към логиката на реалните действия на детето. В следващите 5-7 години социалните отношения между хората и обществения смисъл на дейност се съотнасят с реалните отношения между хора.

Стадиите в развитието на мисленето на детето са показани от Ж. Пиаже, който изхожда от своето разбиране на законите на умственото развитие на детето. За да се направи разлика между фазата (стадия) на психическото развитие на детето и периода на детството трябва да се отбележат характерните й особености. Т.е.фазата (стадият) е качествено изменение в психиката на детето, което настъпва закономерно и в определена последователност в процеса на развитието. Всички фази са свързани приемствено помежду си. Всички деца извършват един и същ път на развитие.

Важно значение играе и психичното развитие на детето в предучилищна възраст. Психичното развитие на детето се изразява в следните съществени моменти:(Люблинска, А. Детска психология. Наука и изкуство. С., 1978, с.133).

1. Преустройва се познавателната дейност на подрастващия човек: формира се единна, цялостна система от осмисляни знания за околния свят и се усъвършенствуват самите познавателни процеси.

2. В процеса на развитие взаймодийствуват всички фактори в тяхната съвкупност: биологически, социални, вродени и наследени, а така също и придобитите в процеса на развитието на индивида.

3. Роля в процеса на общуването играе активността на самото дете.

Нека разгледаме развитието на психичните процеси в предучилищна възраст: развитие на сетивността, на възприятието, на вниманието, на паметта, развитие на мисленето, на речта, на чувствата ,и на волята. Развитието на усещанията, а с тях и на чувствителността продължава през предучилищната и по-големите възрасти.

1. Развитие на сетивността.

Осмислянето на дразнения, които постъпват от външния свят посредством сетивните органи, се осигурява от възбуждането не само на ретината на окото или на кортиевия орган на окото, но и на онези зони на кората, които са свързани с процесите на умствената дейност на човека.

При децата на предучилищна възраст (след 3г.) най-ясно се разкрива ролята на думата в усещанията (цветовите). Изследванията на А. А. Люблинска, З. М. Богуславска и други показват, че при малките деца често се забелязва значително разминаване между умението да се различават цветовете и техните оттенъци, знанието на тяхното наименование, умението самостоятелно правилно да използват словесните обозначения на всеки цвят и възможността да се използват известните на детето оттенъци на цветовете в собствената му дейност. След четвъртата година се установява връзка между цвета и неговото наименование. След петата година децата се стремят да обособят отделните тонове. Точността при различаване на оттенъците се увеличава два пъти към шестата година. Не случайно Ф. Енгелс твърди, че към дейността на нашите сетивни органи се присъйдинява и мисловната дейност.

В педагогическата система на М. Монтесори е осъществена идеята за развиване на чувствителността у децата на предучилищна възраст посредством система от тренировъчни упражнения. Тези упражнения тренират детето да различава цветовете, звуковите оттенъци възприемчивостта към степента на постепенно засилване или отслабване на силата на шума.

Т. В. Ендовицка определя остротата на зрението на децата от предучилищна възраст като предлага на децата да посочват къде е скъсаното място в пръстена на Ландолд. Тя е установила, че остротата на зрението от което детето е способно да види скъсаното място в пръстена, редовно нараства с възрастта на децата, и че при едни и същи деца остротата на зрението рязко се изменя в зависимост от задачата, която им е поставена. Резултатите от тези изследвания ни убеждават, че различаването на цветовете и височината на звуковете е сложен вид психическа дейност. Ето защо за сензорното развитие на децата от предучилищна възраст най-ефективна е онази дейност, в която децата могат да различават качествата на предметите, да ги обозначават с думи и да затвърдяват тяхното знание с практически действия. Към тази дейност се отнася преди всичко наблюдението и трудът сред природата, рисуването и лепенето, слушането и движенията под музикален акомпанимент, грижата за растенията и разнообразни дидактически игри.

2. Развитие на възприятието. То е отражение на човека на даден предмет или явление като цяло при неговото непосредствено въздействие върху сетивните органи. Възприятието е съвкупност от усещания. При изучаване на възприятието на деца в предучилищна възраст е установено, че цветът на предмета представлява опознавателен признак за детето. Съществена роля при предпочитането от детето на един или друг признак на предмета играе думата. Фиксирайки предмета, думата обособява като основен опознавателен признак формата. При децата на ранна предучилищна възраст обаче формата се слива с предметното съдържание. Три - четиригодишните деца виждат в триъгълника покрив, в конуса с дъното нагоре - фуния, в правоъгълника-прозорец. Пет-шестгодишните деца могат да обособят именно формата по сходство и с определен предмет. Те сравняват кръга с колело, кубчето със сапун. Огромно значение за продуктивността при възприемането на предмета от детето има действието, което детето използва при възприятието. Детето от ранна предучилищна възраст изследва възприемания от него предмет посредством практическо разгърнато действие. При детето от предучилищна възраст изследването на нов предмет разкрива онези негови страни и признаци, които отговарят на някои вече известни му образци, еталони, възникнали в обществения опит. Децата от предучилищна възраст трудно могат правилно да възприемат картинки, защото дори най-простата картинка, представлява изображение на два предмета.

В. Щерн, А. Бине са установили, че съществуват три равнища на възприемане на картинка от детето. Първи стадий на изброяването, е характерен за деца от две до пет години, вторият-стадий на описването продължава от шест до девет, десет години, третият-стадий на тълкуването е характерен за деца след девет, десет години. Установява се, че на най-високо равнище децата тълкуват картинката, както и използват своя опит, своите разсъждения за онова което е изобразено. Разкриват вътрешни връзки между предметите по пътя на осмислянето на цялата ситуация, изобразена на картинката. Но преминаването към това високо равнище на разбиране по никакъв начин не може да се обясни с възрастовото съзряване. А. Люблинска смята, че описанието на картинката зависи преди всичко от нейното съдържание, което е познато или слабо познато на детето, от структурата на картинката. Обикновено най-силен компонент на картинката за детето е човекът, изобразен в действие. Изучаването на възприемането на картинката от детето показва еволюцията на една от главните форми на умствената дейност на децата-наблюдението, позволява по-добре да се разкрие теоретическата основа на един от най-важните дидактически принципи-нагледността. Чрез думите и наблюдението детето научава предмета. А основните категории на възприеманото пространство са големината на предмета, неговата форма, отдалечеността от наблюдателя, местоположението и пространствените отношения, които съществуват между предметите. Много автори твърдят, че още през втората година децата познават отдалечеността и местоположението на предмета въз основа на мускулното чувство, към което се присъединяват зрителните усещания. Функцията на двигателния анализатор се оказва водеща до три-четири години. Едва след пет-шест години детето може да се ориентира в разстоянието върху основата на зрителното възприятие. Децата от предучилищна възраст не могат да отделят пространствените отношения от предметната ситуация и да ги възпроизведат при други предмети. За децата от пет-шест годишна възраст съществена роля играе съчетаването на осезателно и зрително възприемане на предмета. Използването на различни думи за точно обозначаване на пространствени отношения между предметите осигурява на шест-седем годишното дете да разглежда позната площ (стая, легло и др.) За децата на предучилищна възраст най-трудно е усвояването на ляво и дясно.

Времето е също такава обективно съществуваща реалност, както и пространството, тъй като всички явления от действителността съществуват не само в пространството но във времето. За детето отражението на времето е по-трудна задача. Децата от яслена и предучилищна възраст се ориентират по чисто битови показатели. За детето в предучилищна възраст е много трудно да обособи времето като обект на познанието, но на него му е много по-трудно да определи времето в отделни минали събития.

3. Развитие на вниманието.

Основните изменения, които се извършват в развитието на вниманието на децата от предучилищна възраст, са:

- разширяване на обема на вниманието;

- увеличаване на устойчивостта на вниманието;

- формиране на преднамерено внимание.

Развиващата реч, по-голямата самостоятелност в поведението на детето и разнообразната дейност разширяват обема на вниманието на децата от предучилищна възраст. Детето от тази възраст по-лесно възприема думата, затова речта на възрастния става обект на вниманиета на детето. След като започне да действа самостоятелно, детето все по-често има нужда от помощта на възрастния, от неговите оказания, обяснения и одобрения. Ролята на речта се засилва тогава когато се сблъскват с правилата, изискванията поставени от възрастните. Разширяването на обема на вниманието се отразява и на това, че детето на горна предучилищна възраст вече може да възприема не само един предмет или една картинка, но може и да разглежда последователно два дори три обекта и да възприеме всеки един от тях.

При 4-6 г. обемът на вниманието е не достатъчен за различаване на сложни по съдържание един от др.обекти. Устойчивостта на вниманието нараства с възрастта. Нарастващата устойчивост доминантата свидетелствува за формиращата работоспособност на нервните клетки, за намаляването на умората при изпълнението на каквато и да е умствена работа.

Децата на 5-7 г. се учат преднамерено да насочват вниманието си към онези обекти, които изискват съсредоточаване от страна на детето. И тъй като вниманието не представлява някаква специална форма на психическата дейност, но в една или друга степен е включено във всеки психически процес, естествено е, че то се усъвършенства в различните видове психическа дейност на децата, разумно организирана от възрастните.

4. Развитие на паметта

Представите или съхранилите се образи на възприети преди това предмети представляват основното съдържание на паметта на детето от предучилищна възраст. Характерни особености на ранните детски представи са тяхната смътност, слятост, разпокъсаност, безсистемност и неподвижност. Те се проявяват най-вече в детските рисунки. До три години детето просто драска с молива върху хартията и е доволно от получаващите драскулки. След четири години то изобразява нещо като човече, но рисунките са му уродливи. Доказателство за това са липсата на основни части, главата на човечето често е квадратна, ръцете чертички, овали и т.н.

З.М. Богусловска е изучила въпроса за съотношението межда възприемането и изпробването на геометрична и предметна форма от децата в предучилищна възраст. Тя стига до следният извод, че рисунките на децата се подобряват ако у тях се формират не единични, а обобщени представи за предметите и техните форми както и, че основната причина за рязкото разминаване между съществуващите у децата представи за обектите и техните изображения е липсата на зрително - двигателни връзки. Характерът на действията, които изпълнява детето от предучилищна възраст е различен. С уточняването на някаква задача в която да се създаде определен образ, действията придобиват по-организиран характер. Детето по няколко пъти променя положението на всяка фигурка, създава няколко комбинации последователно и се спира на онази която най-много му харесва. Пресъздаването на образа в мисленето изисква от детето да владее речта. Речта осигурява умението да сравнява, разсъждава критически, да се осмисля онова, което се е получило в резултат на извършеното време. При шест-седемгодишните деца речта - разказ по дадена картинка придобива формата на разгърнато повествование, което говори, че детето осмисля цялата получила се картинка и за възникване на нов тип въображение - опериране с образите, изразени с думи. Особена роля при съхраняването и пресъздаването на образа играе специално подбраната дума.

В развитието на образната памет и въображението на детето през предучилищния период се извършват забележими промени, които се изразяват в следното:

1. Увеличава се обемът на съхраняваните представи.

2. Благодарение на културата възприятията и представите за предметите и явленията, които са схематични, слети и дифузни при малките деца стават все по - осмислени.

3. Представите стават свързани и системни могат да се обособят в групи, категории или картини.

4. Расте подвижността на съхраняваните образи. Детето може да ги използва при различни видове дейности и в различни ситуации.

Огромна роля в развитието на детето от предучилищна възраст продължава да играе паметта за движенията, или моторната памет. Въз основа на нея се формират навиците. При децата от средна и горна предучилищна възраст някои движения и действия стават навици и преди всичко трудови

Паметта на детето се характеризира не само от това, какво запомня то но и от онази връзки, на които то се опира при съхраняването на възприетия материал. Развитието на словесно - смисловата памет влияе непосредствено върху изменението на процеса на въображението. При децата се използват нагледни конкретни опори за да се създадат нови образи.

Шест-седемгодишните деца могат да фантазират и без действие. Те могат да съставят разказ по серия картинки. Проявяват логическо запаметяване. Колебанията между реалното и измисленото също са характерни за тази възраст. Съществено значение за запаметяването и възпроизвеждането имат онези начини на запаметяване и онези условия, които се оказват най-ефектни. Към края на предучилищния период детето усвоява началните форми на управлението на своята памет. В развитието на преднамерената памет припомнянето се проявява по - рано от запомнянето. През втората половина на предучилищната възраст у децата може да бъде предизвикана дейността на преднамерената памет. Процесът на преднамереното запомняне и припомняне значително се облекчава, ако се използват картинки и други нагледни помагала с които се свързват запомняните думи. Като съществено значение за запомнянето има активността на децата като значителното разширяване на обема на паметта у децата в периода на предучилищното детство, нарастването на точността и трайността на запомнянето а така и умението да запомня смисловото съдържание.

5. Характеристика на мисленето.

Мисленето както усещането и възприятието, е психически процес. При децата от предучилищна възраст все още играе значителна роля действената форма на мисленето, обаче в мисловния процес си извършват забележими изменения. Кръгът на мисловните задачи се разширява особено бързо в тази възраст. Детето на 3-6 години се занимава с различни видове дейности, които обогатяват знанията му за предметите и техните свойства. Децата от ранна предучилищна възраст (3-4г.) не използват винаги действие, адекватно на поставената задача. Те решават конкретно дадена задача чрез пробващи действия, а осмислят получавания резултат едва след като завършат действието.

При децата от средна предучилищна възраст осмислянето на задачата и начините за нейното решаване се извършват в самия процес на действието. Речта на пет-шест годишните деца им служи като опора на изпълняваното действие. При децата от горна предучилищна възраст (6-7г.) отново се изменят отношенията между сетивното възприятие, практическото действие и речта. В предучилищна възраст продължава да се развива действената форма на мисленето. Тя се усъвършенства като преминава на по-високо равнище, което се характеризира със следните особености:

- При децата от горна предучилищна възраст действеното решение на задачата се предхожда от мисленето й решение, дарено от словесна форма.

- На тригодишните деца им е ясна крайната цел, която трябва да се постигне, но те не виждат условията за решаването на тази задача. Затова техните действия имат хаотично пробващ характер. При децата от горна предучилищна възраст тези пробващи действия намаляват.

Действената форма на мисленето сякаш остава резерва и когато се сблъска с нови умствени задачи, детето отново прибягва до действения начин на тяхното развитие. Детския опит се обогатява детето се среща с различни предмети, определя различните им качества, страни и свойства, което води до обобщена представа за тях. Конкретната образност на детското мислене се проявява ясно в процеса на развитие на словесните форми на мисленето и преди всичко в процеса на овладяване на понятия.

Според К.А. Некрасова детето често се ориентира по най-разнообразни признаци. В единия случай детето от предучилищна възраст обединява предметите със събирателна дума (обединява елха бреза в цялостно понятие-гора). Или обединява обектите по субективни преживявания което те предизвикват у него (пожар, болест всичко това е лошо). Едва след шестата година обобщенията като „колекция от неща” в жизнената ситуация се заменят. Или равнището на обобщението което достига три - шестгодишното дете зависи от степента от запознаване на децата с многообразието на предметите и знанието на думата която обобщава всички предмети влизащи в дадена група. Логическото мислене на детето от предучилищна възраст се отличава с характерни черти, четири годишното дете не знае, че във всеки от сравняваните предмети трябва да обособява еднородни признаци и да ги съпоставя по двойки - цвят с цвят, големина с големина. Натрупването на речников запас, усвояването на прости а след това и сложни граматически структури, умението да слуша от другите е необходимо условие за развитие на логическите форми на мислене у детето от предучилищна възраст.

6. Развитие на речта

Развитието на речта се изразява преди всичко в това, че детето се усъвършенства в разбирането на речта. Петгодишните деца разбират простият сюжет на приказката или късият разказ. Детето от средна предучилищна възраст маже да си представи ярко хората, техните действия и преживявания за които се говори, разбира се ако този разказ е познат. Детето на 4-6 години употребява много глаголи, местоимения и съединителни думи. В процеса на развитието, на слушането у децата от предучилищна възраст интересът към думата расте. Децата често измислят нови думи каквито не съществуват. Интересът към думата предизвиква у пет-седемгодишното дете внимание към стиховете, образните изрази, и поетичните сравнения.

През яслената възраст речта на детето е експресивна, откъслечна и аграматична. Постепенно ситуативната реч се заменя със свързана. Реч. Развитието на разговорната свързана и изразителна реч е свързана извънредно тясно с формирането на вътрешната реч. Речта на детето, адресирана до самото него, представлява преход от външната разговорна реч към вътрешната. Този преход се извършва у детето по време на практическата му проблемна дейност, когато възниква необходимостта от това да се осмисли изпълняваното действие.

7. Развитие на чувствата.

През предучилищна възраст се извършват забележими изменения както в съдържание на чувствата така и във формата на тяхното протичане. Възникналите преди това чувства се задълбочават и стават по-устойчиви и ясно изразени. Чувствата на симпатия, нежност, съчувствие към близките хора също укрепват. Развиват се и интелектуалните чувства. Двегодишното дете обича да слуша приказки, защото изпитва радост да общува с възрастния. При децата от предучилищна възраст интерес предизвиква съдържанието на разказа или приказката. Нови обекти, които вълнуват децата са животните и птиците. Друго което ги вълнува е трудовото усилие постигнатият успех,както и самостоятелното направено откритие. Възниква интерес към новите жизнени условия - животът от групата в детската градина и др. Осъзнават потребността от общуване с връстниците, потребността от съвместни игри. През този период възникват наченки на приятелски отношения. Формират се и нравствени чувства. При възпитанието на нравствени чувства трябва да има органична връзка между знанията оценъчните отношения и практическите действия върху основата на които се създават нравствени привички - уважително отношение към хората. У пет-седемгодишното дете се формират чувства на гордост, неувереност в себе си, самоувереност, чувство за превъзходство. Поява на чувства за самостоятелност. Формират се и естетически чувства. Чувствата на детето стават все по-дълбоки.

8. Развитие на волята.

За да изпълни каквото и да е било поръчение на възрастните, детето трябва да задържа желанията си и да прекрати интересуващата в дадения момент работа. Това е тренировка за развиващата се воля на детето. Много често децата от предучилищната възраст се захващат с нещо без да преценят своите възможности. В това се проявява импулсивността, липсата на достатъчно развит мисловен анализ, на критична оценка за предстоящо действие.

При шест-седемгодишните деца значителна роля продължава да играе подражанието при изпълнението на волеви действия. При децата от тази възраст се проявява етап на предварително ориентиране в настоящо действие. Характерно за тази възраст, е че децата рязко преустрояват мотивите за волеви действия. Често детето е в очакване на оценка на неговите действия отстрана на възрастния. Особено внимание сред особеностите на волевите действия на детето от предучилищна възраст заслужават инатът, капризите и негативизмът. Инатът е проява на неразумна воля. Негативизмът е крайна степен на инат. Той се изразява в общ протест на детето, което отхвърля всяко искане на родителите. Близки до ината са и капризите на децата. Т.е. безпричинната смяна на своите желания и упорития стремеж да се доведе всяко от тях до изпълнение. Инатът и капризите са резултат от неправилно възпитание. Т.е. от онзи опит от общуването с възрастните който детето е успяло да придобие през своите 4-7 години. За това се изисква не потискане на тяхното желания, замисли и инициативи, а организиране на децата, насочване на техните волеви усилия, на тяхната енергия към постигането на разумни и достъпни цели. В предучилищна възраст се извършват още по - значителни промени във формиране на личността на детето. През тази възраст се изменя режимът на живот на децата. Животът на децата се регламентира от много правила, които децата знаят и които са длъжни да изпълняват. Променя се и съдържанието на живот - провеждат се занятия, децата имат възможност за съвместни игри, за общуване между тях. Трябва да се учи детето на самостоятелност, да се поощрява инициативата на детето. За да формира самостоятелност в поведението си то трябва да се научи във всеки конкретен случай да обособява най-важното, същественото и да се ориентира кое е главното. В предучилищния период се формира най-важното качество на подбудите, на което се подчиняват действията на зрелия възпитан човек - съподчиняването на мотивите. У него все още липсва обикновеното съподчиняване на всички мотиви. Затова 5-6 годишното дете често попада в конфликтни ситуации и се подчинява най-често на онази подбуда, която емоционално е най-силна. Отличителна особеност на формирането на личността в предучилищна възраст е изменението на мотивите, от които се ръководи детето. В подбудите на децата се появява определена последователност. При 6-7 годишното дете общественото мнение е придобило значение, то се съобразява с мнението на околните за неговите постъпки.