ГЛАВА ВТОРА: ХИПОТЕЗА, ЗАДАЧИ, МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

В условията на нравствена криза в обществото особено е необходимо в семейството да се създава по- хуманна обстановка, по - благоприятна атмосфера на откровеност, емоционална отзивчивост, съпричастност и човечност. Следователно, в центъра на възпитателните въздействия и взаимодействия в семейството следва да се постави личността на детето.

Личностният подход акцентира вниманието върху необходимостта от разглеждане на психическите свойства на човека като социално обусловени, докато индивидуалния подход изисква да се има предвид и социалната, биологичната им обусловеност. Прилагайки индивидуалния подход, родителите се съобразяват с психологическата неповторимост на отделната личност, различието й от другите, с конкретните й особености, присъщи само на нея. Основна предпоставка, за да се прилага индивидуален и личностно - хуманен подход в семейството, е да се изучават и познават децата. Родителите трябва да познават мотивите, интересите, потребностите, стремежите определящи поведението и дейността на детето. Изучаването на децата в семейството е по- сложно, отколкото в училище, защото то не се регламентира, процесът на възпитание се извършва до голяма степен стихийно, на основата на преки и косвени влияния на семейната и околната среда. Изучаването и опазването на децата е по-ефикасно в дейността и общуването в семейството, тъй като те там са свободни, естествени, открити и искрени. Изучаването на децата и юношите може да се извърши чрез наблюдение, беседи, чрез резултатите от дейността им. Наблюдението трябва да има ясна цел, да е насочено не само към външни прояви на поведението, но и към вътрешното им съдържание. То следва да се извърши системно, в естествени условия, организирано обективно да се правят анализи и изводи.

Обект на изследването са: ориентациите на родителите и представите на техните деца за взаимоотношенията помежду им.

Предмет на изследването е: спецификата и особеностите на възпитателно влияние на семейството върху 5-6 годишни деца.

Поставената цел на изследване и теоретичното проучване на проблемната област ни насочи към следната хипотеза:

Конкретизацията на хипотезата определи следните: основни задачи:

1. Теоретична обосновка на проблемната област.

2. Проучване на възпитателните ориентации на родители относно процеса на развитие в предучилищна възраст, конкретно при 5-6 годишните деца.

3. Проучване ориентациите на 5-6 годишни деца за взаимоотношенията в семейството и спецификата на възпитателния процес.

4. Разработване и апробация на форми, дейности и упражнения за педагогическо образование на родителите.

Изследването се проведе в ОДЗ №25, гр. Банкя в периода ноември 2009 до януари 2010 г.с двадесет пет – шестгодишни деца и техните родители.

В изследването използвахме следните Методи и свързаните с тях Показатели:

2.1. Анализ на литературни източници

Теоретичен анализ на проблема - обект на внимание бяха постановки, свързани с:

- Социализиращите възможности на семейството.

- Особености, същност, цели, принципи и задачи на семейното възпитание.

- Социално-личностното развитие на детето от предучилищната възраст.

- Специфика на семейното възпитание в предучилищна възраст.

- Същност и характеристика на педагогическото образование на родителите.

2.2. Психолого-педагогически експеримент.

При този метод целенасочено се предизвикват проявления на децата. Възможна е повторяемост на явленията с цел да се провери достоверността на резултатите. Експериментът има две разновидности: лабораторен и естествен. Взехме под внимание само естествения експеримент - организира се само при естествени условия на учебно - възпитателния процес. Естествеността на този експеримент допринася за избягване на напрежението, за предотвратяването на преднамереността при изследваните лица, склонността към симулации и т.н. Този експеримент позволява психичната дейност да се изучава в условията на труда и играта.

В рамките на този етап приложихме следните конкретни методи:

Анкетата е метод, който помага за бързото събиране на голям масив от информация, най - често се използва за проучване на голям брой хора. Тя е стандартизирано допитване, извършващо се като отговори на писменно зададени въпроси. Успехът на анкитирането, като метод за проучване зависи до голяма степен от точността на зададените в анкетната карта въпроси. Въпросите в анкетата трябва да са с конкретно и ясно съдържание; могат да бъдат „открити” и „закрити”. При откритите въпроси, след поставения въпрос се оставя празно място, в което анкетирания отговаря свободно, а при закритите въпроси, като отговори са изброени няколко варянта, от които анкетираният е длъжен да избере.

При съставянето на анкетата се ръководихме от следните показатели:

- Социологически данни.

- Проект на личностни качества изграждани (изградени) в семейството: идеален, реален проект.

- Проект на личностни качества изграждани (изградени) в детската градина: идеален, реален.

- Житейски максими, внушавани от родителите.

Предложените житейски максими свързахме със следните представи на родителите за влияние върху детето:

а) Зависимост

б) Уважение към другите

в) Инициативност (отстояване на собственото мнение)

г) Борбеност

д) Общителност

е) Пренебрежение/ независимост

ж) Контрол

з) Сервилност

и) Самостоятелност

- Възпитателна идеология на родителите

Предложените възпитателни девизи отразяват следните модели на родителското поведение:

а);г) Авторитарен

б);е) Либерален

в);д) Авторитарен

- Представа за ролята на родителите в предучилищна възраст

- Представа за отношението на детето от предучилищна възраст към родителя: идеален, реален проект.

Методи на възпитание:

- Представа за методите на възпитание свързани с формирането на житейски позиции у детето.

- Представа за методите на възпитание при негативно поведение на детето.

Групираме методите по следния начин:

а);д) индуктивна техника

б);в) силови методи

г);д) липса на методи за възпитание

- Представа за методите на възпитание при адекватно поведение на детето.

а);в) морален

б);е) материален

в);д) стимул към познание

- Интервю с деца (Приложение №2)

Интервюто може да се характеризира като свободен разговор върху определена тема, който протича по стандартизирани, частично стандартизирани или нестандартизирани въпроси. То обаче не е обикновен разговор, а разговор чрез който се цели набиране на определена информация, интересуваща изследователя. Като негов недостатък се сочи трудността да се формулират ясни изисквания по отношение на съдържанието на въпросите и технологията на задаването им с оглед осигуряване на научен характер на тази информация. То може да бъде индивидуално или групово (колективно). Успехът му до голяма степен зависи от комуникативните способности на интервюиращия. Разграничават се документално интервю (за установяване на едни или други факти) и оценъчно интервю (за проучване на мнения или отношения).

Интервюто, което използвахме е стандартно с открита форма на въпросите, като целта бе да се получи обратна информация за общуването и възпитателния стил в семейството. С цел сравнителен анализ на резултатите част от въпросите в интервюто с 5-6 годишните деца бяха съставени по показатели, свързани с въпросите в анкетата с родителите.

При структурирането на въпросите в интервюто взехме под внимание следните показатели:

1. Социологически данни: име, възраст и пол на детето.

2. Отношение на родителите и начин на живот.

- Хронология и начин на прекарване на свободно време.

- Представи за методите на възпитание при негативно и позитивно поведение.

- Представи за взаимоотношения с родителите.

- Проекти на развитието( идеален и реален).

- Любими занимания.

2.2.2.Формиращ етап на експеримента.

На този етап от експерименталната работа разработихме и апробирахме теми и образователно съдържание за педагогическо образование на родителите, разработени от Р. Пенев/Модели на педагогическо взаимодействие „семейство – детска градина,2008/.

- Портрети на развитието.

1. Моят житейски автопортрет.

2. Житейският автопортрет на моето дете.

- Какво внушавам на детето си?

- По какъв начин реализирам внушенията си?

След реализацията на образователното съдържание за педагогическо образование на родителите проведохме беседа с тях с цел получаване на впечатления относно успешността и пригодността на тематиката и технологията във формиращия етап на експеримента.

ГЛАВА ТРЕТА: АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

1. Актуалност на педагогическото образование на родителите

1.1. Проблеми и тенденции във взаимодействието „детска градина - семейство”.

Единството на общественото и семейното възпитание се възприема в по-голяма степен като подчинение на семейното възпитание на общественото. Според родителите, възпитанието е естествено, но не и професионална дейност. Голяма част от тях имат по - скоро обща, а не конкретна възпитателна концепция за развитието на собственото дете, която смятат за единствено правилна. Често обществото смята, че ако се оставят родителите изградят безконтролно и самостоятелно да възпитават своето дете, няма да пълноценни граждани на обществото.

Изхожда се от тезата за взаимодействието между семейството като социализиращ елемент и детската градина и училището като образователни фактори. Работата с родители в предучилищните заведения се разглежда като многостранен процес, който предполага форми и стратегии за сътрудничество с родителите. Традиционните форми за работа с родителите могат да се систематизират в следните основни групи:

- Индивидуални посещения по домовете - беседи, консултации и поръчения в процеса на поддържане на връзката „учители - родители”. Основната им цел се състои в усвояването на доверителни взаимоотношения в процеса на сътрудничество, взаимна обмяна на информация и определяне на обща педагогическа стратегия спрямо конкретното дете.

- Групови: беседи, конференции, семинари, родителски клубове, училища за родители- Зелено училище и Настоятелство. Тези форми се организират в зависимост от предпочитанията на родителите или съвместно организационни, материални и образователни въпроси свързани с функционирането на училището и детската градина. Основната им цел е свързана е повишаване на груповата и индивидуална компетентност относно дискутирания общ проблем.

- Колективни: родителски събрания, родителски срещи, родителски университети, конференции, открити дни в детската градина и училището, открити уроци; конкурси, празници, развлечения и екскурзии. Колективните форми имат преднамерен характер, основните им цели са: обогатяване представите на родителите относно образователния процес в детската градина и училището. Нетрадиционните форми на сътрудничество в индивидуален и групов вариант имат за цел оптимизация на взаимодействието и повишаване на педагогическата култура на родителите чрез акценти върху образователни програми обединяващи информации от различни образователни направления, свързани с изграждане на различни компетенции у децата здравно-хигиенни, двигателни, спортно- познавателнии и др.

Като нетрадиционни форми могат да бъдат посочени:

-„Споразумение между семейството и педагогическия екип”: рамкиране на позициите на възпитателните субекти като взаймни очаквания, права и задължения.

-„Стая на семейството”: битова и възпитателна среда за общуване на педагози, родители и деца, даващи възможности за реално присъствие на семейството в образователното пространство и взаймодействието с детската градина и училището.

- Делови и ролеви игри: състезание между отбора на децата и отбора на родителите .

- Бюро за педагогически услуги: индивидуални и групови консултации, базирани на принципите на игровата психотерапия.

- Пряк телефон: форма на вербална, писмена или електронна кореспонденция.

- Кръгла маса: дискусия относно определена тема или проблем.

- Педагогически параван: конкретни практически съвети по интересуващи родителите въпроси.

- Телевизионни програми „на живо”.

- Участие в проучване на възпитателния потенциал на семейството.

-„Оказване на признание : насърчаване на активността и оценка на педагогическите способности на родителя чрез изказване на благодарност.

Реализацията на традиционните и нетрадиционните форми на взаимодействие „образователни институции - семейство” имат условен характер и се осъществяват както във формален, така и неформален план. Формалните стратегии за сътрудничество рамкират позициите на възпитателните субекти с техните права и задължения, по посока развитието на децата в детската градина, училището и дома. Неформалните стратегии за взаимодействие изхождат от тезата за позитивна комуникация със семейството, базирана и реализираща се върху следните акценти:

- Родителите са потенциално добри педагози, добронамереното отношение и квалифицираната помощ може да ги направи „експерти” във възпитанието.

- Доверието и откритостта във взаимоотношенията е най-важната предпоставка за ефективно сътрудничество.

- Реално практическо взаимодействие: Съвместно планиране и приемане на решения, обмяна на информация са предпоставка за позитивно развитие на децата.

- Успешното взаимодействие се осигурява чрез поддържане на системна връзка както в регламентиран (беседи), така и процесуален (участие в дейностите с децата) план.

- Осигуряване на условия и възможности за демонстрации от родителите на професионални и специални умения, оптимизиращи процеса на социално научаване при децата.

- Запознаване с работата на педагозите и придобиване на адекватна представа за отговорността и спецификата на учителската професия.

Взаимодействието между родители и педагози получава по-нататъшно развитие чрез такива форми като родителски конференции и посещения по домовете. На конференциите се обсъждат пътища за уеднаквяване и реализация на целите в интерес на детето, търси се оптимална програма за всяко дете, както и се набелязват форми на взаимодействие. Родителите също се запознават с интересите на своите деца в детското заведение. Учителите и родителите се информират взаимно как най - добре да се отнасят към децата при налагане на ограничения, разрешаване на проблеми и преодоляване на различни видове страх. Във връзка с посещенията по домовете се разработват и програми за домашно възпитание на децата. Тази форма способства за развитие на сътрудничеството и обмяната на информация. Извършва се и подготовка на майки за самостоятелно обучение на децата вкъщи. Като главни цели на програмите за домашно възпитание са: насочване усилията на родителите към максимално възможно то високо ниво на развитие на децата; формиране у родителите на умения, благоприятстващи това развитие; както и предоставяне на децата и родителите разнообразни образователни услуги.

Програмите за педагогическото образование на родителите са изградени на принципа на „клиентелизма”. Изхожда се от разбирането, че личността се формира в конкретната обитавана среда и е част от обществената система на възпитание. Педагогическото образование е систематично провеждана програма целта на която е предаване на знания и формиране на представа и навици у участниците в различните области на семейното възпитание. Идеологията му акцентира върху конкретни възпитателни проблеми, свързани с личностното формиране на детето. Педагогическото образование предполага обучение на родителите на неформално и официално равнище, то е свързано с изключително многообразие от форми на сътрудничество.

Една от основните цели на тези програми е родителите да осъзнаят, че те оказват основно и продължително влияние върху емоционалното и интелектуалното развитие на детето. Тези съществени моменти, намираме в програмата „HEAD START”, чиито положения са в основата и на известната в България програма „Стъпка по стъпка”.

Целта и задачите на тази програма са свързани с оптимизация на възможностите за планирани дейности подпомагащи адаптацията и бързата интеграция на децата в средата чрез участието на семейството. Акцентира се върху прогресивното развиващо обучение, даващо възможност на децата да разбират и творчески да променят света около тях. То се разбира като процес на взаимодействие между възрастните децата и средата. В конкретно приложен план се приемат, разработват и реализират следните идеи:

- идея за „съвместно практикуване” на информация, планиране, работа в центровете за деца и комфорт с цел преодоляване на различията в представите на родители и педагози за „важността” на възпитателните им възможности чрез уважение и взаимна отговорност, по посока на индивидуалните особености и интереси на детето. Това е рамкиране на позициите на образователните субекти чрез т.нар. „споразумение между семейството и педагогическия екип” - форма за изява на очакванията на родителите към детската градина относно образователната стратегия.

- идеята за „параметри и сътрудничество”- разнообразие от форми за включване и участия на семействата в програмата. Основно значение се дава на неформалните стратегии за общуване със семействата - поддържането на постоянна и системна връзка като планирана и структурирана форма не само за беседи, но и за съвместни игри и дейности, табла за съобщения, бюлетини и др. Целта на формалните форми е свързана с обсъждане на равнището и възможностите за развитие на децата и тяхното поведение в детската градина и вкъщи – консултации, отчети, посещения по домовете.

- идеята за „философия на общуването” - родителите са загрижени и заинтересовани от развитието на децата и ролята на педагогическия екип е да конкретизира програмата към индивидуалните личностни характеристики и възможности на детето, създавайки атмосфера на доверие, интимност и откритост във взаимоотношенията със семейството. Родителите се разглеждат като експерти спрямо децата си, тяхното присъствие в детската градина се насърчава чрез разбирането, че педагогическият екип наистина се нуждае от помощта им.

Програмата съдържа двадесет тричасови занятия, чрез които се оптимизира дейността на родителите. Родителите се учат да анализират своите ценностни ориентации, да модифицират детското поведение и т.н. Характерна е и програмата, която привлича родителите като асистенти в индивидуализираното обучение на деца с физически и умствени недостатъци. Съвместното планиране на индивидуалната програма за детето изхожда от следните положения: родителите искат да усъвършенстват общите и специалните си познания и навици; родителите имат право на поправка и промени в програмата. Функциите на родителите в подобни програми са свързани с участие в работа на административните и консултационни съвети, връзки с финансови и специализирани органи, работа като педагози, както и участват в разработването на конкретни аспекти от програмата, диагностика и оценка на развитие на детето. Обучението на родителите може да се осъществи и в домашни условия.

Една от най-разпространени програми е „The Portage Project”. Основна цел е прилагането на различни модели за модификация на поведението на детето. Ръководството на курса за обучение включва следните етапи и средства: контролен списък на периодите в развитието на детето с описание на 450 поведенчески форми, характерни за децата до пет годишна възраст в различните сфери, чрез които учителят ежемесечно ориентира родителите към усвояването на определена от него форма на поведение. Други програми за домашно обучение са предназначени за слепи деца от ранна възраст, майките се обучават в приложение на специална осезателно-слухова езикова система за общуване с детето. Също и за деца от предучилищна възраст, страдащи от различна форма на умствена недостатъчност-родителите се обучават в използването на различни специални средства за занимание с деца-изрязване на черно-бели геометрични фигури, чрез избора на които детето показва готовността си за изпълнение на задачите.

Важни са програмите за деца до 6-годишна възраст с физически или умствени недостатъци, които се обучават с нормални деца, а също и програмите за многостранно обучение на родители и деца, страдащи от церебрална парализа-предполагат индивидуално консултиране на семейството, групови конференции, запознаване с методика и работа с деца. Програмите за участие на родителите в образователния процес се реализират в детските градини, подготвителните класове и чрез програмата „HEAD START”.

Подобна е програмата за родители, свързани със соматични или психически заболявания на децата. Моделът на педагогическото образование включва пет етапа: запознаване-привличане към дейности довеждащи до прогресивното развитие на детето в образователното заведение и вкъщи; обучение родителите се запознават с методи на обучение; поддържане и овладяване на навици за специализирана помощ на децата; разрешаване емоционалната и социална увереност на родителите е основа за усвояване на различни модели на поведение на детето; съхраняване-развитие на знанията и уменията чрез подкрепа на специалисти. Характерна е и работата с деца от непълни семейства, смесени семейства, семейства с осиновени деца, семейства възпитаващи чужди деца, семейства общини, където възпитанието се осъществява от всички възрастни, както и работа с родители предоставили децата си в детски домове. Програмите за обучение на такива родители съдържат следните моменти:

- обучение до приемането на детето - взаимодействие между семейство и официални учреждения с цел оценка на проблемите, свързани с откъсването на детето от родното му семейство.

- обучение след приемане на детето - ориентация към въпросите на развитие, методите за управление на поведението, навиците на общуване и проблемите свързани с отклоненията в поведението на детето.

Специалистите от социалните служби контролират възпитанието на децата. Взаимодействието между родните и приемните родители е необходимо условие. Съществуват и профилактични програми за предотвратяване на насилието към децата. Насилието се дефинира като нанасяне на вреди върху физическото и психическото здраве и благополучие. Прилагат се следните програми за да се предотврати насилието:

Програми за установяване на близки взаимоотношения между децата и възрастните, осъществяват се програми за домашни посещения извършва се курс за педагогическо образование, осъществява се научнопопулярен информационен бюлетин „Пеликан” (брошура с илюстрации и къси разбираеми текстове), обучение на родителите чрез средствата за масова информация, консултативни и анонимни центрове за родители и програми за противопоставяне на насилие.

В съвременните руски програми за образование на децата се акцентира върху възпитателните възможности на семейството и формите на работа с родителите. Взаимодействието между педагози и родители е необходимо условие за корекционно- образователна работа, успешно развитие на детето и адекватна педагогическа и гражданска позиция на детето. Програма „Развитие”- дело на авторския колектив от Психолого - педагогическият център „А. А. Венгер”. Смятат, че съвместната дейност „учител - дете” се реализира чрез посредничеството и активното участие на семейството. Родителите да сътрудничат на педагозите чрез конкретни предложения, предвидени са за тях тематични беседи. Обогатява се педагогическата култура на родителите чрез запознаване с етапите и закономерностите в развитието на самосъзнанието в детството, осъзнаване на собствените преживявания и умение за управлението им. Концепцията за семейно - обществено възпитание в ранното детство е разработена в „Центъра по предучилищно детство „А. В. Запорожец”. Моделът се базира върху интеграцията на семейното и общественото възпитание чрез ориентация към социо-културната среда, в която се възпитава детето.

В основата му са заложени следните принципи:

- Вариативност - предполага различни форми на взаимодействие между детското заведение и семейството. Като моделите детски заведения се избират от родителите.

- Научност - обосновава се на тезата, че решаващи за психо - физическото развитие в ранното детство са социалните условия на живот - общуване, обучение, организация на живот и др. Смята се, че семейното възпитание не трябва да се противопоставя на общественото.

- Перманентност и цялостност на възпитателния процес в детското заведение и семейството. Преодоляването на различията в образователните степени чрез единни програми, обхващащи предучилищното детство и началното образование.

Програма от детство към юношество-предназначена за деца от 4 до 10 години. Обединяващо звено са двете й основни направления „Здраве” и „Развитие”. Изхожда се от разбирането, че участието на родителите в живота на децата в детската градина и училището ще им помогне да:

- погледнат света от позицията на детето;

- да се отнасят към детето като към равен и е недопустимо да го сравняват с другите деца;

- да познават и отчитат силните и слабите черти на детето.

Направление „Здраве” - на родителите се предоставя възможност съвместно с медицинските работници да проучат и установят здравословното състояние на децата си.

Направление „Развитие” – педагозите трябва да се съобразят с предложенията на родителите, да запознаят родителите с програмата. Родителите трябва да променят своето отношение към възпитанието и развитието на детето. Програма „Деца, Театър, Образование” - концепцията му се основава върху съединяването на принципите на театралната педагогика, хуманитарните, естествените науки и изкуството. Обръща се внимание на форми на взаимодействие със семейството.

Преди постъпване на детето в детската градина се обявява „Ден на открити врати” запознаване с образователно - възпитателния процес и др. Осъществява се събеседване с двамата родители за начина му на живот. В първите няколко дни родителите могат да участват в живота на детската група. Попълва се дневник „Нашето дете” от родители, педагози, психолози. В рамките на образователния процес се извършват занимания, осъществява се планиране и провеждане на празници и игри, представя се творчество на децата, извършват се родителски срещи и занятия, развиват се майсторски класове „Домашен театър”извършват се посещения на театрални постановки.

Програма „Рекорд - Старт”- e създадена от Института по предучилищно образование и семейно възпитание. Програмата разработва съдържанието на педагогическия процес в недържавното образователно учреждение „Рекорд”, в системата на гимназиалното образование. Методологията на програмата акцентира върху правото на детето за всестранно участие в културния и творчески живот, основната й цел е създаване на условия за творческо развитие на 4-7 годишните деца. Изградена е върху принципа за развиващ характер на обучение и възпитаване чрез „необикновеност”, т.е. насищане на образователното съдържание с културни и исторически значими универсалии на човешкия опит.

Съвременни български програми за предучилищно образование и работа с родителите. Те са насочени и към взаимодействие със семейството като задължително условие за повишаване ефективността на образователния процес. Характеризират се със следните основни моменти:

- Съхраняване и развитие на самоценността на детството чрез промяна в разбирането за позицията на възрастния спрямо детето-интегриране на педагогическите цели по посока на личностния потенциал на детето.

- Детето е неповторима индивидуалност и една от основните задачи на предучилищното образование е запазването и насърчаването на нейната самоизява.

- Създаване на богата стимулираща среда с цел поощряването му към общочовешките ценности.

- Цялостното развитие на личността на детето се осъществява чрез адаптация, индивидуализация и интеграция на неговите активности в средата, чрез акцент върху детските потребности и приемственост във всяка възрастова група.