Специфика на семейното възпитание в предучилищна възраст

Приоритетна цел в предучилищна възраст е изграждане на основите на култура на поведение. Диференцирането й се изразява в следните основни задачи на семейното възпитание:

- Създаване на условия за въвеждане на детето в средата, възприемане на семейната общност и солидаризиране с целите й;

- Пъвоначално овладяване на моралните и правни норми на обществото-знания, умения и навици за просоциално поведение;

- Формиране на базисна ценностна система чрез приобщаване към националните и общочовешките ценности;

- Приемане на самоценноста на предучилищното детство и стимулиране на индивидуалността и творчеството в опознаването на света;

- Развитие на самосъзнанието от индивидно към личностно чрез изграждане на представа за процеса на развитие като физическа когнитивна и емоционално - ценостнна идентичност, самоутвърждаване в социума;

- Създаване на условия за правилно физическо и здравно-хигиенно развитие;

- Изграждане на позитивно отношение към знанията.

Акценти в реализацията на задачите.

- Стимулиране на когнитивните способности.

Поощряването на инициативността, любознателността и самодейността на детето, провокирането на потребност от знания и експериментиране са важни условия за обогатяване на субективния му личен опит. Всички дейности в предучилищна възраст създават възможности за изграждане на категориално отношение към явленията и промените в природата на обществото, за моделиране на познавателната дейност на детето в план на стремеж към откривателство и саморазвитие, за овладяване на обобщени представи за предмети и обекти и създаване на предпоставки за понятийно - логическо мислене.

- Самосъзнание и социално развитие

Взаимоотношенията в семейството са еталон, чрез който детето се научава да ориентира поведението спрямо обкръжаващите го, да съобразява своите мнения и действия с тези на другите хора, да общува да се кооперира да отстоява собствени позиции. Чрез процесите на подражание и идентификация детето от предучилищна възраст придобива и развива представа за себе си като органично, възрастово, полово когнитивно, емоционално и социално -пространствено израстване, значимост и ангажираност. Поощрявайки стремежа към самостоятелност, самопрезентация и самоутвърждаване, родителите трябва да формират адекватна самооценка чрез реално оценяване на действията и постъпките на детето, да обогатяват репертоара от социално игрови роли чрез демонстрирани позитивни модели за подражание. За да се реализира пълноценно като личност, всеки човек е длъжен да усвои конкретна социално-психологическа роля, която е адекватна на биологичния му пол. Но формирането на съответна психика и поведение у детето като бъдещ мъж или жена не става механично, това е труден процес, чието основи се полагат в ранното предучилищно детство.

По своята същност половото възпитание е процес на взаимодействие и въздействие върху подрастващите за формиране на психичния им пол, което включва осъзнаването на своята полова принадлежност, овладяване на съответната социална-психологическа роля и изграждане на поведение, съобразно с нравствено-естетическите норми и ценности на обществото.

Мястото на родителите в системата на половото възпитание се откроява в няколко посоки:

- Формиране на верни представи у детето за половата му принадлежност, да осъзнава пола си и да бъде доволно от него.

-Родителя да съдейства за полагане на основите на специфичното за пола поведение и отношение към себе си, и към другите деца от своя и противоположния пол.

- Да се положат основите на сексуалната просвета относно анатомо-физиологичните аспекти на пола.

-Да се формират елементарни здравно-хигиенни умения и навици.

Като най-напред половите различия родителите трябва да подчертават чрез външните белези - цветове на дрехите, прически и др. След това диференцирането става чрез играчките. В предучилищна възраст могат да се наблюдават т.н. полови прояви, изразяващи се в излишно прекалено любопитство, игра с половите органи, ранно пробуждане на полово чувство.

Причините за различните полови прояви са:

- Здравно-хигиенни, нечисто бельо, тесни дрехи, вредни навици (опипване, хапане, смучене на пръсти) и др.

- Педагогически - неблагоприятна семейна атмосфера и отрицателен модел на поведение от страна на възрастните- неуважение, неравноправие и грубост в отношенията между майката и бащата, сексуално поведение на родителите, неприлични разговори и цинизми и др. Ако се появят такива прояви родителите трябва да открият причината за тях. Честа грешка на родителите е че се срамуват да говорят по тези теми, а това кара децата да натрупват фрагментарни, повърхностни знания, поднесени в цинични форми. Това води до обърканост, страх и смущения. При други родители е налице другата крайност - увличат се и дават пълни отговори на детските въпроси за пола и взаимоотношенията за половете. Трябва да се казва само тази част, която интересува детето в дадения момент, защото предизвиква излишно любопитство.(Динчийска.Ст. Детето, семейството, детската градина. Стара Загора, 1993, с. 48).

В ранна предучилищна възраст се проявяват редица отрицателни прояви като инат, лъжа и капризи. Движещите сили на упоритостта са разумната настойчивост, готовността да се преодолеят препятствия за достигане на целта. Упорството е статично, неподвижно, неволно намерение на всяка цена да се постигне желаното. Близък по съдържание до упорството е капризът, характеризиращ се с немотивирани прищевки, и своенравни постъпки. Към негативните прояви спада лъжата, кражбата, жестокостта. Смята се, че причината децата да проявяват упорство, негативизъм и капризи е поради обективни причини (неблагоприятни атмосферни условия) и поради влошено здравословно състояние- повишена телесна температура, възпитателни процеси, инфекциозни заболявания и др. Както и психологически (бърза уморяемост, разсеяност) и материални (хленчене, поради лоша обстановка в семейството и др.) Неспазването на детския режим, постоянното нарушаване на хигиенните навици дразни малкия човек. Непосилното натоварване на детската психика може да доведе не само до капризи но и до неврастения. Прекалените амбиции на родителите също води до негативни прояви. Безогледното задоволяване на детските желания ги превръща в капризи. Също и неконкретните отношения в семейството са отрицателен модел за подражание. Някой родители смятат, че ако се скарат на децата си пред други хора ще доведа до коригиране на поведението на своето дете. Това също е погрешно схващане. Неуважението към детето, общуването от неравноправни позиции засилва желанието за неподчинение и противопоставяне. Източниците на детския негативизъм могат да бъдат и случайни-стряскане от непознат човек, предмет, животно.

Родителя трябва да вземе превантивни мерки, а именно:

- общуване и сътрудничество между равни, което изключва грубостта в отношенията;

- изграждане на здрав пълноценен режим;

- повече игри и движения на открито;

- закаляване на тялото и дух.

- Физическа дееспособност и здравно хигиенни норми.

Семейството трябва да бъде естествена среда за добро здраве и жизненост. Нужно е родителите да стимулират проявите на двигателната активност, развитие на функционалните възможности на организма, моториката и координационните способности чрез спортно подготвителни съвместни упражнения и игри. Защото здравословният начин на живот на семейството е гаранция за правилно физическо развитие на детето, изградените в предучилищна възраст навици за самообслужване са основата на детската самостоятелност.(Пенев,.Р.Систематика и типология на семейното възпитание в детството. Веда Словена – ЖГ, С., 2006, с.203).

- Предметно - практическо и битово сътрудничество.

У детето се формират умения за преодоляване на трудности както и усвояване на интелектуални компоненти на дейността. Семейството формира у детето положително отношение към училището. В специалния аспект на готовността семейната подготовка следва да акцентира върху овладяването на граматически правилна разгърната свързана реч, развитие на фонематичен слух, овладяване на достъпни математически представи, понятия и отношения. Начинът на общуване в семейството и възпитателния стил на родителите е от значение и за усвояване на елементи на учебно-познавателни умения като предпоставка за ефективна училищна адаптация.

Модели на родителско поведение.

Според М.И. Лисина, под общуване се разбира взаимодействие между двама или повече души. Това взаимодействие не е произволно, а е насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия. Общуването с родителите е жизнено необходимо за малките за тяхното физическо, психическо и социално изграждане. Чрез общуването със социалната и с природната среда детето се изгражда в интелектуално и нравствено - естетическо отношение. В процеса на активно взаимодействие със своите деца родителите изживяват различни социални роли и превъплъщения, а именно: Родителят-генератор има за девиз:”Ти си моето умно дете и аз ще ти помогна да израснеш!”

Изпълнението на това намерение означава, от една страна от детето да се изисква, а от друга да му се покаже онова, което се иска от него. Детето се нуждае от помощ, за да организира и уплътни времето си. По този начин детето опознава действителността, родителя му помага да се справя с живота. Една опасна илюзия при това равнище на общуване е желанието на децата да се „скрият” по собствен образ и подобие, защото не е нужно децата да стават по-добри от родителите си. Родителят-ерудит издига девиза „Ти си просто едно малко дете, което иска да знае”.

Чрез общуването със социалната и природната среда детето се изгражда в интелектуално и нравствено-естетическо отношение. Защото способността да се цени красотата и да се създава не е вродено качество. Стратегията на родителя - ерудит има предвид културата на човешкото общуване взето в нейните елементарни проявления - „Благодаря, моля, извинявай!”системата на висшите нравствени добродетели - уважение, коректност, хуманизъм. Друг вид родители са тези, които твърдят „Ще науча детето си да живее самостоятелно”. Тази цел се осъществява с дистанциране в общуването. Зачита се мнението, правото му да вземе правилно решение. Създаването на комфорт за развитието на детското „аз” означава да му се даде възможност, самостоятелно да проявява индивидуалното си своеобразие, в същото време да обмисли баланса между своите права и тези на другите, между своите и чуждите задължения. Чрез уважение и доброжелателност детето се учи на емпатия, толерантност милосърдие, и благородство. Родителят - критик съветва „Не признавай нищо в замръзнал вид”. Изграждането на критично отношение означава творчество. Необходимо е да се провокира непрекъснато движение на детското мислене, да се стимулират дръзките идеи. Необходимо е дозирано критично отношение към дейността и общуването на детето. Тогава то ще овладее изкуството на хуманно -демократичните ценности. „И аз съм като теб-незнаещ и неможещ” е девизът на родителя наивник. В тази стратегия родителя показва, че и той не знае много неща, греши и се нуждае от помощ. Така детето се поставя в позицията на знаещ, можещ и даващ. Смяната на позициите дава възможност на родителя да види себе си през очите на детето и да коригира своя стил на общуване. По този начин се провокират редица умения както за делово сътрудничество така и за личностно общуване - планиране на предстоящата дейност, осигуряване на обстановка, контрол, оценка, разбиране и съпреживяване на общи събития.

Основният принцип определящ, актуалността на педагогическото образование, е този, че родителите са първите и най-влиятелни възпитатели на своите деца. Педагогическото образование на родителите е систематично провеждана и теоретично обоснована програма, целта на която е предаване на знания и формиране на съответстващи представи и навици у участниците в различни области на семейното възпитание. Образователната философия в работата с родителите акцентира върху личностното формиране на детето чрез ефективизиране на възпитателните установки на родителите. Основната характеристика на образователния процес е интеракцията, която впоследствие трябва да се транслира във взаимоотношенията „родител-дете”.

■ Основните цели на педагогическото образование на родителите са насочени към:

- Помощ на родителите и децата им в усвояването на повече подходящи типове взаимодействия, основани на принципа на социалното равенство между тях- модел: „Демокрация и компетентност”(Пенев, Р. Педагогическо образование на родителите. ИК. Д. Убенова, С., 2002).

- Предоставяне на родителите на модел за демократични взаимоотношения с децата-модел: „Тренинг за родителска ефективност”.

- Изграждане у родителите на чувство за собствено достойнство, комфорт и увереност в себе си ще им позволи да бъдат внимателни към емоционалното, интелектуалното и социалното развитие на детето-модел: „Грижа, общуване и усещане на реалността”.

- Преоткриване възможностите на семейната среда за емоционално - психологическа близост чрез вникване и разбиране от родителите на собственото поведение и това на обкръжаващите - модел: „Всичко е наред”.

- Запознаване, възприемане и прилагане на етапите на теория за социалното научаване, с цел промени в мотивацията на детето-модел: „Модификация на поведението на детето”.

- Провокиране у родителя на желание за промяна, свързано с изграждане на следните доминантни аспекти в отношенията с децата - разбиране, радост, уважение, любов, търпимост. „Идеалният родител” проявява разбиране и съчувствие, не осъжда, не критикува и помага.

- Приемане философията на „позитивната дисциплина”, равнозначно на обучение в отговорност за избори, действия и решения, и обвързваща родителя с желанието да се учи също от детето си-теория за позитивното възпитание.

■ Същност на педагогическото образование на родителите.

- Обучение в използване на методи за семейно възпитание, съгласуване с понятието равенство („равни ценности и взаимно уважение” )– R.Dreikurs.

- Педагогическото образование провокира усилията на родителите към ефективизация на взаимоотношенията с децата - T. Gordon.

- Изграждане на стратегия за семейно възпитание у родителите чрез възприемане на система от възпитателни координати и тренинг на психологическата компетентност - H.Ginnot.

- Запознаване на родителите със скритите взаимоотношения в игрите „родител -дете” и изграждане на самоконтрол в подаването на информация - E.Berne.

- Обучение в навици за междуличностно общуване-модел: „Тренинг за родителска ефективност”.

- Ефективно управление на взаимодействията с детето модел: „Всичко е наред”.

- Обучение в познание, разбиране и приемане реалността на собствените негативни чувства към детето, изграждане на позиция, свързване във вникване на в детската душа и отказ от авторитарна войнстваща морализация - H.Figdor.

- Научаване и прилагане на ефективни начини за възпитание на децата през годините на интензивно развитие и свързаните с тях предизвикателства - теория за позитивното възпитание.

■ Основни задачи на педагогическото образование на родителите:

- Създаване на емпатийна среда в процеса на обучение на родителите - H.Ginnot.

- Диференцирано приложение на методите за въздействие, в зависимост от потребностите на личностните характеристики на родителите - H.Ginnot и R.Dreikurs.

- Изграждане на умения за изслушване, съкращаване количеството на наставленията, разпорежданията и предпазването - H.Ginnot.

- Обучение в класифициране факторите на средата в зависимост от това кой от тях променя поведението на детето-модел: „Модификация поведението на детето”.

- Усвояване на умение за провокиране на истинска близост с децата чрез използване на положителни комуникати - модел „Всичко е наред”.

- Разбиране на посланията, закодирани в постъпките на децата и възрастните и научаване в извличане на практическа полза от разбирането, т.е. претворяването му в действия - H.Figdor.

-Усвояване възпитателните средства на „позитивната дисциплина”, алтернативи на наказанията-теория на позитивното възпитание.

■ Цел и основни задачи на семейното възпитание в програмите за педагогическо образование на родителите:

- Изграждане на компетентен човек, използващ конструктивни средства за формиране чувство на собствено достойнство, чрез създаване на емоционално благополучие - R.Dreikurs.

- Промяна в мотивацията на детето, формиране на социално-полезни установки и типове поведения по отношения на сътрудничество-модел „Модификация поведението на детето”.

-Обучение на децата в психологическа адаптация чрез формиране на способност да се включва в безопасни за тях взаимоотношения - H.Ginnot.

- Преодоляване на дискомфорта във взаимоотношенията с децата, изграждане и развитие на детската индивидуалност - модел „Всичко е наред”.

- Обучение на детето в това, на какви игри и как да играе, процес на социално взаимодействие - E.Berne.

- Осъзнаване проблемите на детето чрез позитивното му и безоценъчно възприемане - T. Gordon.

-„Правилното възпитание” е свързано със създаване на условия, в които на родителите ще се отдава да не ограничават прекалено индивидуалните потребности на детето- H.Figdor.

- Позитивното семейно възпитание е свързано с развитието на самочувствието, достойнството и отговорността в детството, чрез изграждане на стойностни социални умения и разумно поведение към околните. (Теория на позитивното възпитание).

■ Предназначение и предметна насоченост на педагогическото образование:

- Процесуално-технологичен подход.

В зависимост от сферите на приложение педагогическото образование се свързва с:

- индиректно образователно взаимодействие, чрез възможностите на психолого-педагогическата литература за информация, продуциране на педагогическа култура и евентуалното й повишаване чрез самообразование.

- привличане на участие към форми на взаимодействие, свързани с реализацията на програми в образователните заведения при основен критерий категоризиране на групи родители според възрастта на децата.

- участие на програми извън системата на образование на децата, специално ориентирани към проблемите в общуването и основани върху общността на интересите на родителите, относно отделните периоди в детското развитие и възможностите за диагностика, оценка и корекция на поведението на детето.

- индивидуално-консултационни разновидности на педагогическото образование, включващо работа с родителите в специализирани кабинети, образователни звена и семейна среда.

- Терминологично-схематичен подход.

Систематизираните подходи към педагогическото образование позволяват то да се разглежда отделно като психотерапията, така и от популярната и популистката презентация на проблемите в развитието на детето.

-Професионална насоченост:

Групата от терапевти има официално рамкирана професионална пригоденост, докато групата от преподаватели в програмите за педагогическо образование е значително по-разнообразна.

-Процес на комуникация:

Основната задача на терапевта е изграждане на доверителни отношения с пациента, докато степента на участие на преподавателя в разрешаване на личните проблеми на родителите има по - ограничен характер (споделяне на информация и тренинг в навици за семейно възпитание).

-Групова идентичност:

Степента на съвместна индентификация в групите за педагогическо образование е по-ограничена, за разлика от психотерапевтичния процес, където тя е основна задача.

-Личностна ориентация:

Педагогическото образование не се занимава с проблема за възстановяване на психичните функции на личността, за разлика от психотерапията, но чрез предаване на знания и формирането на навици все пак води до промени в поведението на родителите.

-Методология:

Целта и задачите на педагогическата просвета са следствие от постановката за единство на обществено и семейно възпитание чрез водеща роля на общественото възпитание .Нужно е непосредствено въздействие на възпитателите и учителите върху родителите с цел педагогически целесъобразна организация на живота в семейството.

-Технология:

Педагогическото образование на родителите е ориентирано към извличане на практическа полза от придобитите знания чрез изграждане на педагогически умения. Родителите се запознават и обучават в приложение на конкретни техники за ефективно възпитателно взаимодействие.

-Организация:

В организационен план педагогическото образование е свързано с изключително разнообразие от форми за сътрудничество с родителите.

-Резултатност:

Педагогическото образование е ориентирано към подобряване на общуването „родители-деца”. Неговата идеология акцентира върху конкретните проблематични възпитателни парадокси, а не върху глобалната идейно - нравствена общност на общественото и семейно възпитание. Важно в детството е съпричастността и солидарността с ценностите и традициите на семейната общност, които са евентуално основа за изграждане на гражданско самосъзнание.

Характеристика на моделите за педагогическо образование.

Базират се на връзката социално- психологически подход собствено - педагогически методи на възпитание и в тях са заложени следните основни принципи:

-„Деневротизация” на емоционалната сфера на родителите чрез осъзнаване от тях на истинските чувства, оценки и очаквания.

- Възпитателно - психологически подход чрез система от социално - психологически координати за емоционален микроклимат, изживяване на авторитарен „синдром у родителите”, открит диалог с родителите.

- Ефективно комуникационни стратегии за действена стимулация на процеса на самоотъждествяване на родителите с така наречения „модел на демократични взаимоотношения”, изразяващ се в установяване на взаимно - приемлив стил на личностно взаимодействие. Адекватна социална адаптация на детето се осигурява от родителите не чрез критика на неприемливо поведение (мързел, агресивност, инат, непослушание ),а чрез умение за възприемане на детската логика.

- Тренингът за ефективизация на процеса на семейно възпитание не трябва да има нищо общо с така наречения „медицински модел на консултиране”, при който родителите се чувстват като пациенти. Изхожда се от тезата, че те страдат от липса на опит, от собствената си неподготвеност и неумение за общуване.

- Всички програми, реализиращи моделите на педагогическо образование, трябва да имат добра материална подкрепа. Акцентира се върху конкретните им практически измерения.

- Продължителността в реализацията на програмите в рамките на няколко седмици, съдържанието им се свързва с обсъждане на конкретните цели, дискусии, обмяна на мнения, формиране на определени навици. В групата трябва да се създаде атмосфера, близка до тази на семейството. Основна задача на лидера на групата е умела организация на дискусията, подготовка на въпросите, смяна на акцентите. Всеки член на групата приема периодично ролята на лидер. Задължителна съставка на обучението е така наречената „домашна работа”, при което получените знания и навици се затвърдяват на практика чрез опити, дневници, устно представяне на резултатите.

Средство за установяване на атмосфера на любов и доверие е „семейният съвет”. В дейността си като възпитатели родителите трябва да се опират върху следните принципи: принцип на логическите и естествени последствия, отказ от използване на сила, приемане на реакция спрямо детските потребности. Участниците в групата за педагогическо образование трябва да приемат, че управлението на процеса на формиране личността на детето е свързано с четири негативни типа поведение: мъст, възмездие и утвърждаване на своята непълноценност. Промяната на дефектните цели у децата е свързана с инициатива у родителите за модификация на своето собствено шаблонно противодействие. Моделът на педагогическото образование на родителите се състои от две части:

- организация на групите от самите родители- изучаване и групово обсъждане на идеите за възпитание на децата и обмяна на опит.

- движение за организиране. Центрове по педагогическо образование-консултиране на родители.

R. Dreikurs, твърди, че трябва да има „социално равенство” за да се избегне негативно поведение.

Идеите на A.Adler и R.Dreikurs залагат в основата на теорията за „позитивната дисциплина”, която акцентира върху необходимостта от разумен подход. Този вид възпитание се изгражда на базата на уважение приятелство както и на разширяване на обичта чрез педагогическо (само) образование: нужно е да се предотвратява лошото поведение без наказания, отказ от битка за надмощие, прилагане на възпитателни методи, модели за подражание и идентификация от страна на детето както и желание и умение за вникване в детското поведение чрез изкуството на общуване.

Според H.Ginnot съществуват три вида групова терапия на родителите:

- групова психотерапия-прилага се при родители, които не могат да извлекът полза от педагогическото образование.

- групово консултиране- стреми се да се потуши конфликтът, да се внесе обективност във взаимоотношенията на участниците в групата с децата им.

- педагогическо образование на родителите - методика на груповата психотерапия се използва при психически здрави родители, чиито проблеми нямат хроничен, а епизодичен характер.

Тренинг на родителска ефективност. Моделът се основава върху възпитателно - психологическия подход на R.Dreikurs и принципите на предложената от C.Rogers психотерапия за позитивно-безоценъчно възприемане на пациента и развитие на комуникацията с него. Според C.Rogers основната потребност на участниците в групите е да предизвикат позитивно отношение към себе си от страна на терапевта. T. Gordon смята, че формалното образование е неефективно като знания и умения за сферата на човешките отношения. В основата на разработения модел се съдържат следните идеи:

- педагогически, вместо медицински модел на обучение;

- към участие в програмата трябва да се привличат и бащите;

- курсът да се адаптира към местните условия;

- достъпност на знанията за родители от различни етноси;

Модел „Всичко е наред.”

Акцентира се върху тезата на E.Berne, че неразбирането и конфликтите във взаимоотношенията между родители и деца се получават от представата на родителя за непълноценността на детето като физическо и социално несъвършенство. Е. Бърн и Т. Харис твърдят, че човек, познавайки транзакционния мето, може да се научи сам да анализира характера и начина си на поведение. Предлаганата от тях нова структура на личността включва трите състояния на” Аз-а” - Родител, Възрастен и дете. Във всеки момент от своето съществуване, човек се проявява в едно от трите състояния на” Аз-а”. Родителят – това са записаните в мозъка, в съзнанието на човека предупреждения правила и норми. Детето това са вътрешните преживявания, проявили се като реакция на външни дразнители. Възрастният това е преработка на информация от Родителя и Детето с цел търсене на най-ефективни решения. Е. Бърн откроява две основни функции на родителя: първо това е състояние на подготовка за бъдеща социална роля на родител на собствените деца; второ-родителят ни дава възможност да изградим стереотипи на поведение позволяващи ни да се впишем в обществото.

Програмите за педагогическото образование на родителите са ориентирани към груповата терапия и се базират към следните принципи:

- хората могат да участват активно в развитието на своята индивидуалност;

- децата още в предучилищна възраст приемат за себе си важни решения, което влияе върху техните усещания, убеждения и стил на поведение.

- гаранция за развитие на индивидуалността е обменът на положителни комуникати (докосване, загриженост и др.