Специфика на семейното влияние при възпитанието на пет-шестгодишните деца

А – качества, които родителите желаят детето им да притежава.

В – качества, които родителите считат, че са изградили до момента у детето.

Тези качества могат да се разделят на две групи:

1. Ориентираност (отношение) към себе си като самоувереност, честност и др.

2. Ориентираност (отношение) към другите като контактност, отзивчивост, уважение възрастните и др.

Диаграма№3

Л
егенда:

1. Любознателност 2. контактност 3. организираност 4. сдържаност и търпение

5. справедливост 6. настойчивост и упоритост 7. самостоятелност

8. целенасоченост 9. учтивост 10. общителност 11. уважение към възрастните

13. оптимизъм 14. чувство за хумор 15. честност 16. честност

17. родолюбие 18. отговорност 19. самоувереност

Най - позитивните качества, които родителите приоритетно искат да формират у децата са: оптимизъм (70%), трудолюбие, справедливост и организираност (65%), сдържаност и търпение (55%), както и самоувереност и отговорност (55%.) В действителност, родителите отчитат, че приоритет има и изграждането на качества като контактност (50%), самостоятелност и решителност (45%). Запитани за житейските приоритети, които искат да внушат на детето си, родителите отговарят, че то трябва да уважава възрастните хора (50%). От отговорите на родителите се вижда, че те имат желание да изградят у децата си качества харектерни повече за възрастните като целенасоченост (30%), учтивост (30%), чувство за хумор (30%), честност (35%) и родолюбие (30%). С нисък процент са качества като любознателност (10%), устойчивостq 10% и общителност (15%). Това е така, защото родителите смятат, че вече са изградили тези качества у децата си.

Д
иаграма №4

Легенда:

2. контактност 13. оптимизъм

3. организираност 14. чувство за хумор

4. сдържаност и търпение 15. честност

5. справедливостчувст 16. решителност

6.настойчивост и упоритост 17. родолюбие

7. самостоятелност 18. отговорност

8. целенасоченост 19. самоувереност

9. учтивост

10. общителност

11. уважение към възрастните

От Диаграма №4 се вижда, че родителите смятат, че са изградили качества като любознателност (80%), справедливост (55%), контактност (45%), настойчивост и упоритост също 45%. До момента смятат, че са формирали у детето и качества свързани с отнотношението към другите като учтивост (30%), общителност (55%), чувство за хумор (40%), уважение към възрастните (20%). Не на последно място са отбелязани и качества като организираност (25%), трудолюбие (25%), честност (20%), оптимизъм и отговорност (10%. С нулеви проценти са отбелязани качества като справедливост, целенасоченост, сдържаност, търпение и родолюбие. Това е така, защото в диграма №3 се вижда, че те желаят да формират тези качества.

Д
иаграма №5

Легенда:

2. грижовен родител

3. възпитател

4. да изслушва и подкрепя

5. да дава материална подкрепа

6. да дава нужния респект

85% смятат, че родителят трябва да подкрепя и изслушва своето дете. 80% от анкетираните, твърдят че родителят трябва да бъде преди всичко приятел с детето си. А 75% твърдят, че той трябва да бъде и добър възпитател. Материалната подкрепа също не е маловажна за 65% от анкетираните. Не трябва да се забравя и нужния респект (45%).

2.2.. Анализ на резултатите от интервюто с децата.

Интервюто с децата бе проведено в неформална обстановка, под формата на свободен разговор. Интервюирахме 20 деца от които 8 момчета и 12 момичета на възраст 5- 6 години.

На въпроса „ Какъв/а/ искаш да станеш” една част от децата посочват дадена професия (учителка, докторка, балерина). Другата част посочват герой от детски филмчета като суперменка, пепеляшка, принцеса. Момчетата посочват типично мъжки професии (полицай, индианец, пилот, пожарникар), характерни с качества като сила, бързина, защита на по - слабите, докато момичетата такива с по - творческа насоченост, свързани с красота и женственост.

Има разнородни отговори относно въпроса „С кого се разбираш най- много?” Най - голям брой деца твърдят, че се разбират добре и с двамата, 11 от интервюираните отговарят, че ги наказват чрез рано лягане, прибиране по стаите, сядане на столче.

7 от децата твърдят, че не ги наказват в къщи а 2 от тях само понякога.

Най - честа препоръка от страна на родителите е да не бъдат лоши, а да бъдат добри.

12 от децата отговарят, че любимото им занимание е да гледат детски филмчета, 4 от децата обичат най - много да разглеждат книжки и същият броой обичат да играят най- много.

Мама и татко отделят внимание на своите деца като ходят на море на планина, в парка при баба и дядо.

•Класирайте в клетките от 1 до 18 място предложените ценности.

Това е начин да изясните Вашите житейски ориентации, защото чрез подражание и идентификация детето Ви ги възприема като ръководни максими в живота /ценности-цели/ , като правила за постигане на целите /ценности-средства/ и в крайна сметка като ценностни модели на поведение /Персонализъм, Идеализъм, Материализъм/.

•Проведете беседа с детето относно неговите ценностни ориентации. Можете да използвате следните примерни въпроси и да предложите на детето примерните отговори в скобите:- Кои неща са важни за теб? /здравето, подаръците, приятелите, игрите, парите, гледането на телевизия, да се разбирам с мама и татко, да помагам на мама и татко, похвалите на учителите, обичта в семейството, новите и интересни неща.

..................................................................................................................................................................

- Как искаш да ги постигнеш? Какво трябва да направиш? /да слушам възрастните, да бъда добър с другите деца, да не се глезя, да не се бия, да не се оплаквам, да питам за нещо, което ме интересува, да държа на това, което говоря и искам, да запомням това, на което ме „учат”в детската градина, ................................................................................................................

• Сравнете двата портрета, опитайте да се поставите на мястото на детето, припомнете си какъв житейски портрет сте имали на неговата възраст.

2. Какво внушавам на детето си?

• Кои от позициите внушавате на детето си? Заградете до три отговора.

Тези внушения изразяват следните позиции:

1. Зависимост; 2. Уважение; 3.Достойнство; 4. Борбеност; 5. Общителност;

6. Пренебрежение; 7. Пасивност; 8. Потиснатост; 9. Инициативност; 10. Скованост.

Могат да се комбинират и като двуполюсни качества:

Зависимост – Инициативност; Уважение – Пренебрежение; Достойнство – Потиснатост; Борбеност – Пасивност; Общителност – Скованост.

Опитайте се да направите обективен избор на предложените сентенции. Те изразяват спецификата на позициите, които искате да възприеме Вашето дете и характеризираите

доколко сте зависими един от друг. За да разберете това, помислете до каква степен детето е възприело Вашата основна сентенция и го попитайте коя е неговата.

___________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

3. По какъв начин реализирам внушенията си?

• Как оказвате влияние върху детето? Заградете до три отговора.

Тези начини на възпитателно влияние са свързани със следните позиции и методи на възпитание:

1.Индуктивна техника ; 2. Контрол; 3. Потискане; 4. Недоверие във възможностите на детето; 5. Жертвоготовност; 6. Доверие в детето; 7. Личен пример; 8. Провокиране на ситуации за „трупане” на опит; 9. Либерализъм; 10. Награди; 11. Безразличие.

•Методите на възпитание характеризират Вашите практически педагогически действия. Помислете и си отговорете на следните въпроси:

- Кои са методите, които прилагате по принцип? /като ориентации за правилно възпитание/;

-Кои са методите, които използвате в ежедневните взаимоотношения? /в зависимост от това, дали поведението на детето е позитивно или негативно/;

-Как детето възприема Вашите методи на възпитание?

-Как детето реагира на Вашите методи на възпитание?

- Отчасти това са съзнателни опити, отчасти – несъзнателна имитация. Отнасят се до моделите на поведение в междуличностните взаимоотношения и са свързани както с правилата, изисквани от родителите (готови “рецепти”), така и с наблюдение на взаимоотношенията на родителите с другите хора и помежду им (личен пример).

Семейството е най-референтната за детето социална група, защото членовете й са свързани чрез родствени връзки и грижата един за друг. Същевременно, то е разновъзрастова група от две и повече поколения, които имат различни ориентации и критерии за оценка на жизнените явления, различни идеали, убеждения и гледни точки. Степента на тяхното сходство определя спецификата на семейните взаимоотношения.

Родителите отглеждат и възпитават детето, но то също оказва голямо влияние върху тях. Детето е фактор за създаване на семейството, чрез него родителите реализират своите генетични заложби и необходимостта от продължаване на рода. След раждането неговата безпомощност и същевременно, пластичността и динамиката в развитието му провокират грижите и необходимостта от възпитание. И в двете роли детето стимулира възрастните към самоусъвършенстване и саморазвитие.

3. Полимотивираност и интуитивизъм: Конкретните житейско - възпитателни ситуации се разрешават в определяща степен чрез личностните особености на родителите и децата.

- Влияние върху детето оказват не само преднамерените въздействия, но и всички особености в поведението на родителя. Мотивите за възпитание са следствие както на субективно осъзнати потребности, очаквания и претенции към детето, така и от подсъзнателни желания за проектиране на детското развитие, възпитателните интеракции и роли (собствените и тези на детето). Ежедневните възпитателни ситуации са свързани с личностните характеристики на участниците в тях и чувствата, които изпитват един към друг. Реално действащият мотив за възпитание може да се изрази (замести) чрез друг, емоционално актуален. Играта на съзнателни и неосъзнати мотиви е минусът и същевременно, чарът на семейното възпитание.

След дейностите и упражненията за педагогическо образование на родителите проведохме беседа с тях относно ефективността на апробираната методика за повишаване на тяхната педагогическа култура.

Целта на тази беседа бе до повишим педагогическата култура на родителите. И наистина се получи така, че изградихме у родителите чувство за собствено достойнство, увереност в себе си, което ще им позволи да бъдат внимателни към емоционалното, интелектуалното и социалното развитие на детето.

По отношение на житейските максими, които родителите се стараят да внушат на детето си, най - значими са уважението към другите, послушанието, общителността и отстояване на собствено мнение, като принцип към когото детето трябва да се стреми. Благодарение на анкетата родителите си спомниха за своите житейски ориентации, защото чрез подражание и идентификация детето ги възприема като ръководни максими в живота (ценности – цели), като правила за постигане на целите (ценности – средства) и в крайна сметка като ценностни модели на поведение.

Беседите между родители и експериментатора показаха, че родителите могат да водят спокоен разговор,да се вслушат в отговорите на децата си и да ги опознаят по – добре. По този начин се извършва усвояване на умения за свободно изразяване на чувствата, усвояване на умения за провокиране на истинска близост с децата чрез използване на „положителни комуникати” – изслушване, похвали, докосвания, вникване в поведението.

Груповото консултиране и проведените дейности и упражнения дадоха възможност родителите да придобият умения за самооценка на своите педагогическите способности. Болшинството от родителите споделиха, че такава форма(чрез дейности и упражнения) e подходяща за повишаване на педагогическата им култура.

Социализацията на децата се осъществява в процеса на непосредствено общуване с родителите и други членове на семейството. Тя е двупосочен процес, основан на динамиката на взаимодействието между родители и деца. Чрез този процес децата усвояват от рано компоненти на глобалната култура на обществото, както и моралните ценности, етническите стереотипи и религиозните традиции на семейната субкултура.

В семейството децата овладяват моралните и правни норми на обществото. В семейството се формира отношение към знанията и учебната дейност, изграждат се умения за организация на учението. Необходимо е родителите да знаят какво трябва да възпитават у детето, и как да го правят, макар, че всичко е много специфично, индивидуално и се извършва по интуиция.

Семейното възпитание е многостранно взаимодействие на родителите с детето с цел формиране на неговия възпитателен облик ,съответстващ на националните и общочовешките ценности.

Беседите на родителите с децата имат много голямо значение за изучаването и взаимното опознаване. Чрез тях се осъществява обратна информация, обогатяват се знанията, обменя се опит, изясняват се мотивите на действие. Беседите се водят по определена конкретна тема и трябва да са достъпни, разбираеми и непринудени. За да има ефект, те се нуждаят от голяма тактичност, внимание, без упреци и назидания. Друга важна предпоставка, за да се прилага личностно - хуманен подход, е познаване целите и задачите на възпитанието. Родителите следва да знаят какво да възпитават у детето и да умеят да приложат тези знания. Това означава да са наясно какви качества се стремят да формират у децата си, с какви средства, методи и похвати ще ги постигнат. Родителите трябва да се съобразяват с потребностите и изискванията на обществото към младата личност, да работят в единство с училището и другите социално-педагогически фактори за постигане на целта и задачите на възпитанието. Чрез оптимистичен подход към децата се хуманизират възпитателните взаимодействия в семейството. Оптимистичния подход към възпитанието на децата предполага вяра в силите и възможностите им. Всяко дете притежава някакви способности и заложби, потребности и интереси. Важно е родителите навреме да ги забележат в каква сфера и в коя дейност се проявяват. Възпитателните взаимодействия в семейството следва да се изграждат на принципа на сътрудничеството.

Теоретичното проучване на проблема и анализа на резултатите от експерименталното изследване ни доведе до формулирането на следните ИЗВОДИ:

1. В предучилищна възраст семейството е най-референтната социална група за личностно развитие на детето. Именно чрез своите родители детето навлиза в по-широката социална среда и усвоява базисни представи, ценности и норми на поведение.

2. Резултатите от анкетата с родителите откроиха следните тенденции в техните възпитателни ориентации:

- Добрият възпитателен стил спомага за адекватното личностно развитие на детето;

- Родителите имат желание да изградят у децата си качества, повече характерни за възрастните, като оптимизъм, трудолюбие, справедливост, организираност, и самоувереност. Но за момента са постигнали резултати при изграждането на качества като любознателност, устойчивост, упоритост и общителност;

- Родителите възприемат своето дете като приятел и равностойно на тях същество и се стремят да му дадат нужната закрила;

- Повечето от родителите се отнасят с обич и разбиране към детето си. За поощрение при адекватно поведение на детето, родителите посочват като използван метод похвалата, както и материалната награда. Същевременно, те често изискват от детето, защото знаят, че ще се справи само чрез напомняне и указания.

- Родителите смятат, че трябва да бъдат грижовни, да подкрепят, изслушват и да бъдат добри приятели с детето.

3. Сравнителният анализ в ориентациите на родителите и децата не показа съществени разминавания в техните представи относно проектите за личностно развитие, методите за възпитателно влияние, атмосферата и взаимоотношенията в семейната констелация.

4. Резултатите от формиращият етап на експерименталната работа доказаха актуалността на формата и образователното съдържание за педагогическо образование на родителите, защото болшинството от родителите споделиха, че благодарение на дейностите и упражненията от формиращия етап на експеримента са повишили своята педагогическа подготовка.