І.СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ НА ОБЩИНА НИКОЛАЕВО

Община Николаево е разположена в централната част на Република България. Намира се в източния край на Розовата долина, между Стара планина- на север и Средна гора- на юг, по поречието на река Тунджа. Включена е в териториалните граници на област с административен център Стара Загора и Югозападния район за планиране. Община Николаево граничи с три общини, както следва: на север и изток с община Гурково, на запад с община Мъглиж и на юг с община Стара Загора.

Територията на общината е с площ от 96.5 км.² или 1.87 % от територията на област Стара Загора. Тя е най-младата от общините в областта и спада към много малките общини в страната.

Графика 1 „Територия на Общините – относителни дялове”:

Населението на общината е 5130 човека (към м. Септември 2013 г. по данни на НБД „Население”, което също я включва в категорията на много малките общини.

Община Николаево и най-вече общинският център- гр. Николаево е с много благоприятно транспортно-географско местоположение по отношение на структуроопределящите елементи на транспортна инфраструктура - автомагистрали, първокласни пътища, главни железопътни линии. Територията на общината се пресича от участъци на един първокласен път (І-6 (Е871)); един третокласен (ІІІ-5007) път и участък от главната ж.п. линия – София – Варна. В непосредствена близост, периферно, североизточно от общината е магистрален път Русе-Свиленград, преминаващ през «Прохода на републиката». Автомагистралата София – Бургас също е в близост до общината, южно от нея.

Това географско местоположение на общината е предпоставка за развитието на потенциала й като транспортно-комуникационен център и представянето й като привлекателно място за външни инвестиции.

1.1.3. ПРИРОДНИ ДАДЕНОСТИ

РЕЛЕФ

Релефът на общината, предвид местоположението й, е разнообразен – равнинен, хълмист и включващ част от Сърнена Средна гора. Средната надморска височина е 380 метра.

Районът на гр. Николаево е сравнително беден на природни ресурси. Има единични находища на нерудни полезни изкопаеми. В землището на с. Елхово се намира находище на червена глина, което не е достатъчно проучено и не е установено дали експлоатацията му би била ефективна.

Община Николаево попада в преходно- континенталната климатична област.

Климатът е умерено – континентален, повлиян е от разположението й между двете планински вериги на север – Стара планина и на юг – Средна гора. Влиянието на северните въздушни маси е ограничено. Резултатът от това е сравнително мека зима и лято без големи горещини. Валежите са около средните за страната.

Снежната покривка е сравнително неустойчива, като продължителността й се увеличава в северна посока и е най-дълга по планинските склонове. Първите снеговалежи започват обикновено към 1 декември, а последните са през март. Средната продължителност на снежната покривка е средно 90 дни. Средната височина на снежната покривка през месец януари, когато е най-дебела е 29,3 см.

През летните месеци се наблюдават значителни засушавания.

Като цяло средногодишните количества валежи са достатъчни за пасищата и другата естествена тревна растителност, но са в недостиг за селското стопанство.

Климатът е подходящ за развитие на земеделието и отглеждане на трайни насаждения, зърнени и технически култури.

Наличието на високи оградни планини възпрепятства преноса на студени въздушни маси от север, ето защо районът се характеризира със слаби ветрове, неоказващи влияние върху селското стопанство в района.

Почти цялата територия на община Николаево попада в зоната на технологично неизползваемия към момента вятърен потенциал със средна годишна скорост под 4 м/сек. Въпреки това, по индикативни данни от измервания съществуват зони в хълмистата част на общината над 5 м/сек.

Вятърът е от особено голямо значение за естественото пречистване на въздуха и разсейването на локалните приземни концентрации на вредности на по-голяма площ и намаляването на техните стойности до допустимите. От основните му характеристики - посока и скорост, зависят посоките и разстоянията до които достигат със съответната концентрация праховите и газови вредности.

През пролетта и лятото има редки случаи на градушки, които нанасят значителни поражения на селскостопанските култури.

Като метеорологично явление мъглата е елемент, формиращ климата в даден район. Мъглите благоприятствуват за повишаване нивото на замърсителите във въздуха с прах, сажди от изгарянето на течни и твърди горива и други горими продукти. Разсейването на мъглите става с повишаването на температурата през деня, появяването на вятър, разрушаването на температурната инверсия. През летните месеци мъгли не падат, защото не става интензивно охлаждане на въздушните маси.

Водните ресурси включват теченията на реките Тунджа, Радова и Лазова – предпоставка за развитието на селското стопанство. На територията на община Николаево няма микроязовири. В непосредствена близост до общината се намира язовир Жребчево, малко използван от местната общност ресурс.

Общата площ на водните течения и водни площи е 4807 дка, 3078 дка от които са рибарници.

Общината е богата на високи подпочвени води, а повърхностният оток се формира предимно от валежите и в по-малка от снеготопенето.

Данните за средногодишните количества за общината са близки до средните за страната.

Водите от реките Тунджа и Радова са единствен източник за водопой на отглежданите в населените места животни и за поливно земеделие.

Почвите в община Николаево са разнообразни. Преобладават кафявите и кафявите

горски почви. Кафявите горски почви са представени от три подтипа: кафява горска тъмна 1,9%, кафява горска светла - 4,1% и кафява горска преходна – 42,2%. Кафявите горски почви, с изключение на светлите, са сравнително богати, със запазено почвено плодородие. На отделни места част от тези почви са ерозирани и са загубили частично или цялостно дървопроизводителните си възможности. Кафявите горски тъмни почви заемат северните части и се отличават с мощен почвен профил. Хумусно – акумулативният им хоризонт е до 30 см, с тъмен цвят. Кафявите горски светли почви

заемат южните изложения и имат значително по-малка мощност. Хумусно-акумулативният им хоризонт обикновено е на 5-10 см. Кафявите горски преходни почви заемат междинно положение и са най-разпространени. Добре запасени са с хумус и общ азот.

По механичен състав кафявите горски почви са от глинесто-песъчливи до средно песъчливо-глинести. Имат от силно кисела до слабо кисела реакция.

Почвите в района са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, етерично - маслени и технически култури, както и някои видове зеленчуци.

В общината няма промишлени замърсители и обработваемата земя е с високо качество на почвата.

БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Предпоставки за изключително богатото разнообразие на видове, местообитания и ландшафти на територията на община Николаево са разнообразният релеф, климатичните условия и значителния горски фонд.

Горските територии са разположени на 42944 дка в хълмистите и планински части на общината, което е близо 43% от територията, при 32,4 % за областта. Горите са предимно от листопадни широколистни дървета. Горският фонд се стопанисва и експлоатира от Държавно лесничейство - Гурково. Използва се предимно за добив на дървен материал.

Общината се характеризира с много богато разнообразие от растителни видове. Растителността е предимно широколистна - дъб, габър, дива ябълка, клен, глог, дива круша, върба, ясен, липа, орех, акация и др. Иглолистните масиви са редки и са предимно от черен бор и частично от смърч. От храстите често срещани са: смрадлика, глог, шипка, бъз, трънка, къпина, дрян, леска и др. От тревистите растения, които се използват за билки, най- разпространение са: маточина, подбел, бял равнец, жълт кантарион, дива чубрица, дива мента, оман, бабини зъби, блатен аир и др.

Животинският свят е също много разнообразен. Въпреки че унищожаването на горите е причинило изчезването или съвсем ограничено запазване на редица горски обитатели, в района на община Николаево се срещат зайци, сърни, елени, глигани, чакали, язовци, лисици, катерици и др. Голямо разпространение имат гризачите – зайци, мишки, лалугери и др., костенурките, а от влечугите – гущер, смок, пепелянка, усойница, и др.

Голямо е разнообразието на орнитофауната. Разпространени са черните и сиви врани, гарги, дивата и зеленоглава патица, белочелата и сива гъска, кадънки, полски чучулиги, синигери, поен дрозд, славей, пъстър кълвач, сова, сокол, кукумявка и др.

Според направено проучване в района на рибовъдното стопанство на Николаево са регистрирани 167 вида от 16 разреда птици.

На територията на общината има биологични ресурси от лечебни растения, чиято срещаемост е на петна или поединично и те се използват за лични нужди.

Местата, попадащи в екологична мрежа Натура 2000 са определени в съответствие с две основни директиви:І

• 
  Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и
  
• 
  Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици.
  

„Язовир Жребчево” с обща територия от 2513 ха, „Река Тунджа 1” с обща територия 8159.75 ха, както и землищата на Елхово, Николаево и Нова махала.

Територията на община Николаево създава благоприятни предпоставки за опазване на жизнена биологична структура на средата.

КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Община Николаево попада в районите, в които нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове. Силно ограничената промишлена дейност е предпоставка за липсата на сериозно замърсяване на въздуха. Като основни източници на замърсяване се явяват:

-увеличения автомобилен трафик;

-повишеното количество на остарелия автомобилен парк;

-засиленото потребление на твърди отоплителни материали през зимния период.

Не са извършвани измервания за наличието на замърсители в атмосферния въздух на територията на общината и макар, че тя не е засегната от промишлени замърсявания, е необходимо набавянето на количествена информация за качеството на въздуха.

Основен източник на вредни вещества в атмосферния въздух са МПС.

ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ

На територията на общината няма значими източници на шум. Съществуващите шосейни и железопътни артерии не са сериозно натоварени и не представляват проблем по отношение на шумовото натоварване на околната среда. В това отношение нарастналия автомобилен трафик е факторът, който допринася за завишаване на шумовото натоварване.

Променените климатични условия влияят върху икономиката като цяло и увеличават натиска върху околната среда от много сектори. Природните рискове се класифицират по различни показатели:местоположение, размер, вид на риска, честота и др.

Територията на общината е най-застрашена от горски пожари. Тази тенденция се засилва с промените на климата. В това отношение особено уязвими са иглолистните гори.

Това налага общинската администрация да вземе необходимите мерки за увеличаване на противопожарната безопасност на територията на Община Николаево, които включват:

• 
  Картиране на застрашените от пожар насаждения;
  
• 
  При прочистване на горите да се упражнява контрол на горивата, използвани от механични резачки;
  
• 
  Подобряване на видовото разнообразие в застрашените от пожар райони;
  
• 
  Възстановяване на старите и създаването на нови пожарозащитни пояси.
  

Нарастването на честотата на екстремните природни събития може да доведе до увеличаване на смъртността и заболяваемостта и до разпространението на сериозни инфекциозни векторно преносими заразни болести, включително зоонози. Увеличените предпоставки за наводнения, които са последица от редица фактори: нарастване на населените места и стопанските активи, намаляването на естествената способност на почвата да задържа вода, изискват предприемане на мерки за намаляване на този риск. Ефективността им ще бъде по-голяма, ако те се съгласуват с другите общини по протежението на басейна на р. Тунджа.

Зелените площи поглъщат около 60% от серния двуокис и 70% от въздушния прах. Те се явяват белите дробове на природата. Необходимостта от увеличаването на уличните дървета се мотивира и от наблюденията, че над тях се образуват низходящи въздушни течения, утаяващи праха и увеличаващи относителната влажност на въздуха.

Създаването на нови и поддържането на съществуващите алеи, паркове за обществен отдих и кътове за детски игри подобряват състоянието на околната среда и способстват за по-добър екологичен комфорт.

Разпределението на зелените площи на територията на общината е регламентирано с подробните устройствени планове на населените места. Средната задоволеност със зелени площи е 25 %. Растителността е представена от декоративни дървета и храсти: кестен, липа, бреза и др., цветя: теменужки, рози, лалета и др., в съответствие със сезона. Поддържането на зелените площи се извършва от лица, наети по националната програма „ОСПОЗ”, които се ръководят от общински служител-отговорник „Озеленяване”. През пролетния сезон, благоприятстващ развитието на акарите, се извършва косене на зелените площи, предимно в близост до и в детските градини и училища и се провежда двукратна дезакаризация.

Проблем за озеленените площи е опазването им от недобросъвестни граждани и преминаващите животни, които нанасят щети върху цветните насаждения. На територията на общината няма паркове за отдих извън населените места.

Като цяло зелените площи на територията на общината са достатъчни и равномерно разпределени по населените места;

Необходимо е възстановяване и подновяване на запустелите зелени площи чрез ограждането им и засаждане на нови растения;

За опазване на зелените площи следва да се предвидят допълнителни мерки за дезакаризация и ограничаване достъпа на животни до тях.

Територията на общината е в зоната с високи сумарни стойности на слънчевото греене, което е потенциал за използване на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и по-специално соларната енергия.

Почвите в района са плодородни и подходящи за отглеждане на разнообразни култури: зърнени, технически, етерично-маслени, плодове, зеленчуци и билки.

Има наличие на достатъчно запаси на плитки подземни води за изграждане на напоителни системи, които да осигурят развитието на високопроизводително поливно земеделие, както и развитието на аквакултури.

На територията на общината се наблюдава изобилие от различни представители на флората и фауната.

Мекият климат и високото слънцегреене осигуряват продължителен вегетационен период за растенията, както и благоприятни условия за парниково земеделие.

Не са извършвани измервания за наличието на замърсители в атмосферния въздух на територията на общината, но липсата на крупни промишлени предприятия определя този компонент на околната среда като незасегнат от промишлените газови замърсявания. Основен източник на вредни вещества в атмосферния въздух са МПС.

Въпреки липсата на замервания за определяне на шумовото замърсяване, като цяло въздействието му върху здравето на хората е незначително.

Следва да се отбележи, че промяната на климата ще повиши риска от наводнения през студеното полугодие, ще удължи периода на маловодие и засушаване, както и риска от горски пожари през лятото.

Липсата на залесителни мероприятия, както и бракониерската сеч са сериозна заплаха за горските ресурси в общината.

Необходимо е възстановяване и подновяване на запустелите зелени площи чрез ограждането им и засаждане на нови растения.

Общият поглед към териториалната структура на общината разкрива няколко основни закономерности-преобладаването на горските територии, които заемат 45 % от цялата площ на общината, следвани от обработваемите земи-ниви, представляващи 33%. Населените места- 4 на брой: общинският център - град Николаево и трите села: Нова махала, Елхово и Едрево са разположени върху около 3,5 % от територията на общината.

Няма тенденция за промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски цели, предвид липсата на проявен инвеститорски интерес за това.

Поради намаляване на броя на населението и голямото количество на неизползваем сграден фонд в урбанизираните територии, не се констатира необходимост от промяна на земеделски територии в урбанизирани.

Относителен интерес се отчита към терените на бившите стопански дворове и производствени територии (пр. на „ЕЛПО“) и прилежащите им територии като потенциал за разширение.

Ромските самообразувания неформално са променили реалното функционално използване на съответните територии, без да има законово основание за това.

На територията на землището на с. Едрево има две бивши военни бази без устройствен статут и конкретна яснота за местоположението.

Като необходимост се очертава увеличаването на площта на терените за гробищни паркове и съобразяване с изискуемите хигиенно-защитни зони.

Селищната мрежа на община Николаево се състои от четири населени места. Това са град Николаево и селата Нова махала, Елхово и Едрево.

Град Николаево е административен център на общината. Общата площ, която заема е 14.867 км2. Отстои на 203.104 км от гр.София. Обявяването му за град става на 18 август 1977 година.

Анализът на пространствената характеристика на селищната мрежа в общината показва една специфична особеност. Тя се е формирала в характерен линеарен тип, следващ граничните контури между долината и хълмистите части в подстъпите към ограждащите планини. Гр. Николаево и с. Нова махала са в подножието на Стара планина, а селата Едрево и Елхово – към Сърнена Средна гора.

Тази пространствена особеност в организацията на селищната мрежа оказва влияние на функционирането на селищата в община Николаево. Близкото разположение на населените места до ключови транспортно-комуникационни артерии е мощен фактор, определящ както пространствената характеристика на селищната мрежа, така и функционалната характеристика на населените места.

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

Съгласно заповед на МРРБ №РД-02-14-256/31.05.2004г. за категоризация на АТЕ и ТЕ, община Николаево е 5 категория. Така тя заема последно (девето) място по важност в област Стара Загора, заедно с общините Братя Даскалови и Опан. Всички останали общини в областта (8 от общо 11) са с по-високи категории (от 1 до 4).

Категоризацията е показател за значимостта и потенциала на общината на регионално ниво.

Според показателя „брой на населението” община Николаево се нарежда на десето

(предпоследно) място в област Стара загора. Община Николаево е и 36,8 пъти по-слабо населена от Община Стара загора. Данните за показателя „гъстота на населението” отреждат на общината 3 място сред останалите общини от областта с 50,0 д./км2.

Това я поставя в групата на по-слабо населените общини в страната, за която общата гъстота на населението е 67,6 д/км2.

Селищната мрежа на община Николаево включва 4 населени места, от които 1 град (общинският център – гр. Николаево) и 3 села, две от които: Едрево и Елхово, са с население под 500 човека, и само в Нова махала населението е над тази бройка /възлиза на 715 души/според данни от националното преброяване през 2011 г./

Според показателя средна гъстота на селищната мрежа община Николаево е с 4,15 населени места на 100 км2, което е малко под средно отчетените за страната 4,8.

Категоризацията на населените места в общината сочи, че по- голямата част от тях са с ниска категория – 6 и 7. Град Николаево е от 4 категория, село Нова махала е от 6, а селата Едрево и Елхово са от 7 категория. Този показател дава косвена индикация за потенциала на населеното място и носи информация за това до каква степен са развити основните селищни функции.

Град Николаево е със статут на общински център, а селата Едрево, Елхово и Нова махала изпълняват функции на кметства. За периода 2001 – 2011 г. няма извършени промени в ЕКАТТЕ, засягащи общината или населените места в нея.

Общият поглед върху териториалната структура на общината разкрива няколко основни закономерности – преплитането на горски и земеделски територии и съответстващите им дейности, както и доминиращата роля на общинския център за пълноценното функциониране на цялата община.

Градоустройствената характеристика на населените места в община Николаево се пределя от следните фактори:

- Природните условия на територията, отличаваща се с разнообразните релефни форми – равнинни, хълмисти, нископланински, специфични за тази част от Розовата долина;

- Производствената характеристика на селищата, развила се главно на базата на растениевъдството и животновъдството и свързаните с тях дейности.

Градоустройствените характеристики могат да се дефинират със следните особености: - Селищата са с предимно компактна селищна структура, разположени в по-равнинните части на терена. Тази структура е характерна за населените места, исторически развили се в равнинен релеф. - По начин на застрояване селищните територии са с изключително свободно застрояване. Сградите са разположени по периферията на имотите – характерен подход в селищното устройство за периода между двете световни войни на XX век, когато на практика се е осъществило урегулирането и подмяната на застройката в тези селища.

- По характер застрояването е преобладаващо едноетажно за сградите, строени до средата на XX век и двуетажно застроежите след този период. Едноетажният характер на жилищното застрояване е обусловен от типа на използваните строителни материали и потребностите и възможностите на хората през онзи период. Съчетанието на преобладаващо едноетажно

жилищно застрояване и едноетажните стопански постройки в имотите придава общо взето едноетажен облик на урбанизираните територии.

- Всички населени места са с действащи регулационни планове, които в по-голямата си част са приложени. Уличните мрежи са със сравнително правилни форми, което е

предпоставка за добро благоустрояване, но и опасност от еднообразие в общото пространствено въздействие на селищата.

- През втората половина на XX век във всички селища е осъществена реконструкция на централните зони и оформяне на площадно пространство с обществен характер и

разполагане на основните обществени сгради около него.

През този период са изградени нови училищни сгради и детски заведения, обособени са спортни терени и малки зелени площи с публичен характер.

- В периферията на селищата и в извънселищните граници по време на социалистическия период на развитие и кооперирано селско стопанство са изградени стопански дворове и

животновъдни ферми, които някъде частично са разграбени, разрушени, изоставени и неизползваеми, но в по-голямата си част са приватизирани и функционират с променено предназначение.