Спортно-туристически комплекс „сютка“ о б щ у с т р о й с т в е н п л а н

въведение

Богатите природо-географски ресурси на нашата страна, културното ни наследство, традициите в развитието на туризма, съществуващата материална база и възможностите за изграждане на нова такава, благосклонното отношение на местното население към туристите, очакваният интерес на западните туристи към нашата страна са само една част от предпоставките, за да се предложи туризма сред приоритетните отрасли за излизане от икономическата криза у нас.

Наличието на изключително ценни природни и антропогенни ресурси и условия за балнеолечение, климатолечение, планински туризъм, ски спортове, водни спортове, лов и риболов, маршрутно-познавателен туризъм, както и други форми на туризъм и възможностите за съчетаване при ползването им са важни дадености за превръщането на Западните Родопи в един от най-изявените курортни райони в нашата страна. Велинградската туристическа агломерация представлява една част от цялостна, комплексна програма за развитието на туризма в Западните Родопи, която е изготвена с оглед на най-ефективното използване на природните и антропогенните ресурси и условия в района.

1. общи сведения и встъпителни бележки

През периода на централизираната планова икономика споменатите по-горе предпоставки и възможности бяха използвани много ограничено, главно за задоволяване на социалния отдих на населението. Стопанският туризъм бе застъпен бегло само във Велинглад и се свеждаше до отдаването на частни квартири под наем. Наличният сграден фонд за отдих се използваше непълно, предимно през лятото. Още тогава се усещаше нуждата да се намерят възможности за по-пълноценното му използване, което е свързано с облекчаване на безработицата и увеличаване на заетостта на населението в района, ангажирано в обслужването. В търсенето на такива възможности се поражда идеята за създаването и развитието на спортно-туристическа инфраструктура главно за зимни спортове по северните склонове на родопския връх “Сютка”.

Стабилизирането на политическите и икономически условия и климат през последните две - три години подобри инвестиционния интерес към стопанския туризъм в нашата страна. Държавната администрация създаде условия от законово-нормативен характер и предостави информация на потенциалните инвеститори за секторите, в които могат да вложат своите инвестиции. По инициатива на Областния управител на Пазарджишка област, през първата половина на 1999 година бе възложено на екип с ръководител арх. Николай Чипев изработването на рекламна брошура, описваща (на основата на запазената документация) възможностите за изграждане на спортно-туристическия комплекс “Сютка” и социално-икономическия ефект от това. Независимо от ограничената информация, която се съдържа в нея, тя е предизвикала определен инвестиционен интерес сред наши и чужди инвеститори, на основата на който проектът за изграждане на спортно-туристическия комплекс “Сютка” е включен в плана за регионално развитие на Пазарджишка област за реализация през следващите 5 - 7 години. По своя мащаб и размер на необходимите инвестиции това е едно от най-значимите мероприятия в Пазарджишка област, което ще създаде условия за стимулиране на икономиката, намаляване на безработицата и развитие на частния сектор в туризма и ще даде отражение върху развитието на целия район на Западните Родопи. Поради своята значимост проектът е включен в националния план за регионално развитие, с което държавната администрация показва, че ще го подкрепи процедурно в съответствие със закона за регионалното развитие. Реализирането на проекта е едно от основните мероприятия в програмата за работа на новите общински ръководства на Велинград, Ракитово и Батак през техния четиригодишен мандат.

Важно условие за привличане на инвестиции за реализиране на идеята за СТК “Сютка” е проектната й осигуреност, която точно ще представи актуалната ситуацията (условия, изисквания, капацитет, функционална и пространствена организация, строителни стойности по окрупнени показатели, приходно-разходни разчети, ефективност на вложените инвестиции и др.) пред потенциалните инвеститори. В съответствие с това МРРБ съвместно с Акционерното дружество “Сютка – 2000” въз основа на договор № 1059 / 15.06.2000 възложи на Архитектурно бюро “Н.Ф.Чипев” да изготви в съкратени срокове актуализиран Общ устройсвен план на СТК “Сютка” – в първата му фаза – “предварителен проект” заедно с Ландшафтно-устройствен план на района, определен за изграждането на комплекса, които след тяхното представяне и одобряване да осигурят възможности за по-нататъшното проектиране и създаване на проектна обезпеченост за първоетапното строителство на СТК "Сютка".

Необходимостта от актуализиране на Общия устройствен план се поражда от голямата отдалеченост във времето (повeче от 10 години) и настъпилите през този период промени във вижданията за развитието туризма в съответствие с променените социални и икономически условия в България, независимо че настоящите разработки са изготвени до голяма степен на базата на идеите, заложени в предишните разработки.

Основания за актуализиране на ОУП с ЛУП на района дават следните съображения:

- повишаване на значимостта на СТК “Сютка” като национален курорт, привличащ значителен брой наши и чуждестранни туристи, при извеждане на туризма като една от приоритетните области в икономиката на България и в конкретния случай на региона;

- всеобщо установената необходимост от изграждането на нов целогодишен високопланински спортно-туристически комплекс в пространството между София и Пловдив и по-точно в Сюткянския дял на Западните Родопи, с оглед на нарастналата популярност на зимните спортове и търсенето на нови дестинации и съоръжения за тяхното практикуване – като обективен фактор, както от социална, така и от икономическа гледна точка;

- необходимостта от осъвременяване на вижданията за планиране и изграждане на курорта в съответствие с икономическите и соционални промени в България, с настъпилите промени в българското законодателство, отнасящо се до опазването на защитените природни ценности и правомощията на местните органи на управление;

- съобразяване с търсенето на нов, различен от досега предлаганите туристически продукт и с изискванията на международните туроператори с оглед включването на комплекса в техните регистри;

- изясняване на тенденциите за бъдещото финансиране, развитие, стопанисване и управление на курорта;

- необходимостта от създаване на политика за изграждането на комплекса и контрола върху развитието му, на политика за осигуряване качеството на средата и управление на територията с оглед на възникването на много и противоречиви интереси относно територията, разделена между две общини, между български и чуждестранни инвеститори, местно население, туристически организации, защитници на природната среда, спортни деятели, икономисти, социолози и други;

- необходимостта от наличие на ППР в по-представителен вид, за да могат те да бъдат показвани на заинтересовани наши и чужди потенциални инвеститори;

- необходимостта от създаване на правилник за приложение на ОУП на СТК “Сютка” с цел превенция от некомпетентна намеса;

2. Изходни данни

1. 
   ТЕКСТОВИ И ГРАФИЧНИ материали, ползвани при разработването на общия устройствен план на СТК "Сютка"
   

За разработването на Общия устройствен план на СТК “Сютка” бяха използвани следните източници:

- задание за проектиране на ОУП на СТК "Сютка" -януари 2000 г. с приложение - актуализирана работна програма за І-вата фаза от м. юни 2000 г.;

- стари топографски карти в М. 1:10000 и в М. 1:25000, изработени през

70-те години, с много неточности и пропуски, които се нуждаят от реамбулиране, ако ще се ползват като автентичен кадастър при следващите фази на проектирането;

- горски карти в М. 1: 10000 на Горско-стопански участък “Качаков чарк” – неактуализирани, (без да са отразени извършените до сега мероприятия, като проведените законни и незаконни сечи, новите залесявания, прокараните пътища, направените водохващания и др.)

- предварителни проучвания на лесоустройствен проект за проучваната територия в М. 1 : 10000 с таксация – категоризация на горския фонд, “Агролеспроект” – Велинград, 1999 – 2000 г.;

- предварителен проект – Общ устройствен план на СТК "Сютка"– арх.Н.Чипев и колектив, 1989 г.;

- становище на НЕК–ЕАД клон “Електроснабдяване” гр. Пазарджик за електроснабдяването на СТК “Сютка” и схема на разположението на съществуващите ел.съоръжения;

- справка от ПК гр. Ракитово за собствеността на гори и земи в този район,от която е видно, че разработваната територия е държавна собственост;

Друга изходна информация не се предостави. Изискваните от проектантите изходни данни и информации, като: геоложки и хидрогеоложки картни данни за местността "Качаков чарк - Сютка", информация за охранните зони и инвентаризация на насажденията и културите, данни и материали за състоянието на съществуващата в района инженерна подземна и надземна инфраструктура, данни за състоянието на пътно-транспортната мрежа и парспективи за нейното развитие, регионален план (перспективи) за развитието на туризма в района и туристическата агломерация и др. не бяха предоставени от инвеститорите, въпреки че това беше тяхно задължение.

Извънредно кратките срокове, определени за извършване на разработката, а така също и настъпилите изменения и преструктурирания в сферата на законодателството, администрацията, научните и проектантски звена в страната не позволиха да се извършат по-задълбочени и цялостни проучвания и да се събере, актуализира и обработи достатъчно информация за проблемите във всички аспекти. Поради тези причини се налага липсващите данни и проучвания да се допълнят успоредно с изработването на по-следващите фази на ППР за комплекса.

2. 
   Измененията и допълненията в законово-нормативната база, взети под внимание при разработването на общия устройствен план на СТК "Сютка"
   

При разработването на актуализирания устройствения план за СТК “Сютка” се взеха под внимание следните по-важни нормативни документи:

изм. и доп. ДВ, бр. 15/22.02.1991 г; изм. ДВ, бр. 104/06.12.1996 г; бр.41 и

бр.79 от 1998 г; попр. бр.89 от 1998 г.;

2. Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство

ДВ, бр.62/07.08.1973 г; изм. и доп. ДВ, бр. 53/10.07.1987 г;

ДВ48/26.05.1995 г; изм. бр. 30 от 1996 г; бр.7 от 1998 г;

изм. и доп. Бр.2 от 1996 г; бр. 6 от 1998 г;

попр. Бр.14 1998 г; бр.95 бр. 140 от 1998 г;

3. Закон за опазване на околната среда – ДВ, бр.86/11.10.1991 г.

изм. ДВ, бр.100/09.12.1992 г; ДВ, бр.67/27.07.1999 г;

4. Закон за защитените територии – МОС, 1993 г. ДВ, бр.133/11.11.1998 г.

изм. бр. 98/12.11.1999 г;

5. Закон за горите – ДВ, бр. 26/23.03.1999 г;

6. Правилник за прилагане на Закона за горите – МС от 06.04.1998 г.

ДВ, бр. 41 от 10.04.1998 г;

7. Правилник за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността

върху горите и земите от горския фонд – МС от 05.03.1998 г.

ДВ, бр. 83/21.09.1999 г;

8. Закон за устройство на териториите – МТРС, 1993 г.;

9. Закон за единния кадастър – ДВ, бр.104/06.12.1996 г;

10. Заповед № 988/04.11.1993 г. на МОС за определяне на защитени

територии и обекти с международно и национално значение - ДВ, бр.

69/04.08.1995 г ;

11. Закон за защита на природата – ДВ, бр.133/11.11.1998 г;

12. Наредба № 19 за строителство в горите и земите от горския фонд –

МЗГАР, МРРБ, МОСВ ДВ, бр.89/12.11.1999 г;

13. Наредба № 4 за оценка на въздействието върху околната среда – МОС,

МТРС и МЗ, МЗГАР ДВ, бр. 10/28.1992 г. изм. ДВ, бр.84/22.07.1998 г;

14. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи –

ДВ, бр. 17/01.03.1992 г. изм. бр. 28/1992 г. изм. ДВ, бр.68/30.07.1999 г;

15. Наредба № 2 за застрояване в земедески земи – МТРС и МЗГАР,

ДВ, бр.47/04.06.1993 г. изм. ДВ, бр.48/28.04.1998 г;

16. Наредба № 4 за изграждане на буферни зони – КОПС, ДВ, бр.77/1980 г;

17. Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на

селищната среда - ДВ, бр. 46/04.06.1992 г; изм. ДВ, бр. 46/07.06.1994 г.

бр.89/22.10.1996 г. бр.101/26.11.1996 г. бр.101/04.11.1997 г.

бр.20/05.03.1999г;

18. Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите

МНЗСГ, ДВ, бр. 96/03.08.1987 г. изм. ДВ, бр.12./03.02.1995 г;

19. Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационни

системи - МТРС, ДВ, бр. 77/23.09.1994 г. изм. Дв, бр.70/06.08.1999 г.;

20. Закон за енергетиката и енергийната ефективност – ДВ,бр. 64/16 07.1999

21. Правилник за определяне, устройство и стопанисване на горите и

териториите със специално предназначение – 1993 г.;

22. Норми за проектиране на спортни сгради и съоръжения под общата

редакция на проф.арх. Ив. Татаров , 1988 г.;

23. Закон за регионалното развитие - ДВ, бр. 26/23.03.1999 г ;

24. Сборник нормативни актове по лицензирането и категоризацията на

туристическите дейности и обекти. Комитет по туризъм при МС – 1996 г.;

25. Закон за туризма ;

26. Закон за чуждестранните инвестиции;
Горепосочените законови постановки се взеха предвид при актуализирането на предварителния проект на общия устройствения план и въз основа на тях, се сформираха параметрите на бъдещото развитие, определиха се границите на комплекса, капацитета на легловата база и на спортно-туристическите съоръжения, дава се предложение за статута на курорта, режима на стопанисването му, използване и охрана, разработи се схема за неговото управление, като се взе под внимание, че съседните селища ще окажат въздействие върху структурата на тази схема.

3. СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНИЯ И

НАЦИОНАЛНИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ СЕКТОР И ТЯХНОТО ОТРАЖЕНИЕ

ВЪРХУ ИЗРАБОТВАНЕТО НА ОУП
3.1. Общи тенденции в развитието на туризма
В съвременния свят туризмът отдавна се е превърнал в ефективна икономическа дейност. Една от най-важните му особености е, че туристическите пътувания вече са с утвърден глобален характер. Националните граници години наред не са сериозна пречка за съвременното развитие на туристическата индустрия. По размера на приходите и участието му в БВП, по обема на инвестициите, трудовата заетост и др. туризмът се е превърнал във важен сектор в икономиката на много страни.

Очертаните досегашни тенденции в развитието на този сектор в икономиката, както и очакванията за неговото бъдещо развитие сочат, че туристическата индустрия ще се развива с такива темпове, които ще позволят тя да затвърди добрите си икономически, социални, естетико-познавателни, здравно-възстановителни и други позиции през следващите години.

Представа за мястото, ролята и значимостта на съвременната световна туристическа индустрия дават следните данни на Световната Туристическа Организация:

- създаденият от участието на туризма относителен дял в световния БВП вече достига 5,5%;

- общият размер на продажбите (приходите от туристическа дейност) в световната икономика възлиза на около 2 трилиона щатски долара;

- постигнатият средногодишен ръст в приходите от туристическа дейност надхвърля 4-5% и др.

Очакваните тенденции в развитието на световната туристическа индустрия са с позитивен характер. Пак по данни на Световната Туристическа Организация до 2010 г. се предвижда:

-общите продажби в туризма, т.е.приходите от тази икономическа дейност да достигнат около 3 трилиона щатски долара годишно;

-общият размер на туристическите пътувания да бъде в рамките на 950 млн.годишно;

-разкритите нови работни места да достигнат около 100 млн.бр.

Реализирането на тези очаквани прогнозни параметри е свързано с провеждането на политика, насърчаваща развитието на туристическия сектор. В стопански оборот се очаква да бъдат въвлечени нови туристически ресурси, да бъдат използвани нови потенциали за развитие на туризма.

Основните направления в развитието на световната туристическа индустрия са както по линия на съществуващите и станали традиционни сегменти на туристическия пазар – морски, планински и познавателен туризъм, така и на редица нови туристически дейности – селски, еко, лечебен, религиозен, ловен, бизнес, конгресен, приключенски и други видове туризъм. Възможностите за комбинирането на различни форми на туризъм се разглежда като едно от предимствата за туристическата привлекателност на отделната страна или регион. Това изискване е характерно както за страните с традиционни форми на туризъм, така и за тези, които са с по-малък опит в това отношение. За целта се провежда целево ориентирана държавна (национална), регионална и местна политика за разкриване и за експониране на нови туристически ресурси, както и за по-пълното усвояване на туристическия потенциал.

Общите тенденции в развитието на туризма в глобален аспект ще имат своето отражение и върху характера и особеностите в развитието на българския национален туристически сектор. Република България както преди години, така и в момента не е встрани от световния туристически пазар. Макар и да е със скромно място в него, очакванията са тя да заеме по-съществен дял в световния туристически комплекс (пазар). Основанията за това следва да се търсят в наличието на благоприятните, качествени туристически ресурси, които са с голямо разнообразие. От друга страна, обявяването на туризма като приоритетен икономически отрасъл в провежданата от българската държава политика, предполага неговото превръщане в перспективен сектор на стопанството на страната. За целта се изхожда от обективните възможности да се предлагат традиционни и нововъзникващи туристически продукти (лято-море, балнеология, зима-планина, неувредена природна среда и т.н.)

В досегашното развитие на туризма в Република България, основният туристически продукт е служил като база за развитие, основно на два типа туризъм - морски и зимен (планински). Морският туризъм е развиван на основата на много добрите туристически ресурси на Черноморското ни крайбрежие. В продължение на десетилетия тези ресурси и потенциали са използани за целите на морската рекреация. Това направление обхваща около 80% от туристическия поток , включително и основната част от чуждестранните туристи. Пазарният сегмент на планинския туризъм ( включително и за ски туризма) е с по-ограничен дял. Неговото място в туристическото развитие на страната е в подчертано несъответствие с подходящите налични условия и с осигуреността на качествени природни и антропогенни ресурси за развитието на подобен тип туризъм. В това отношение потенциалите за развитие на планински туризъм, подходящ за развитие на ски туризъм в Западните Родопи, Пирин, Рила, Западна Стара планина изобщо не са изчерпани напълно. Привлекателността на някои от планинските райони на страната за развитието на планинския туризъм нараства от предлаганите възможности за комбиниране на различни форми на туризъм – ски туризъм, балнеолечебен , еко и познавателен, ловен туризъм и др. В това отношение благоприятни предпоставки за подобно съчетание на различни форми на туризъм съществуват в някои части на Западните Родопи. Такива са районите на Чепинската котловина и оградните й планински склонове, районът на Девин и др. На настоящия етап, съществуващите потенциални туристически ресурси в тази част на Западните Родопи са все още частично усвоени. Един съществен дял от туристическите потоци по света се очаква да се насочи към нашата страна, ако в нашите планински курорти се подобри съществуващата и се изгради нова, модерна спортно-туристическа инфраструктура, а така също, ако се наблегне на разнообразяването на туристическите услуги, съобразно изключително повишените изисквания на туристите.

Като особено перспективен в това отношение се очертава районът на Чепинското корито заедно със северните оградни склонове на Баташка планина (в района на вр. Голяма Сютка). Разнообразието от ресурси за развитие на различни форми на туризъм тук е безспорно. Наличието на многобройните термоминерални извори в района на гр. Велинград, близостта до планинските язовири “Батак”,” Широка поляна”, “Беглика”, “Белмекен”, пещерите “Лепеница” и “Снежанка”, няколкото природни резервати (“Купена”, “Мантарица”, “Дупката”, “Беглика”) , ловното стопанство “Чепино” и др. са все туристически ресурси и дадености, които са със значителен потенциал за привличане на туристически потоци. Световните тенденции в развитието на туризма се очаква да окажат съответното въздействие върху характера и особеностите на туристическия сектор в общини Велинград и Ракитово, в чийто териториален обхват попадат и северните склонове на вр. Голяма Сютка.


3.2. Фактори , въздействащи върху развитието на туризма у нас

Туризмът, разглеждан като сложна стопанска и организационно-управленска система се развива под влиянието на комплекс от разнообразни фактори. Същите могат да бъдат диференцирани по следния начин:

- Социално-икономически;

- Екологически

• 
  Инфраструктурни;
  
• 
  Геостратегически и политически;
  
• 
  Природни, исторически, културно-битови и др;
  

- Социално-икономическата характеристика на страната, региона и на конкретната територия;

• 
  Ролята на туризма като стопанска дейност и значението му за социално-икономическото развитие на съответната страна или регион.
  

Този фактор е с водеща роля за развитието на туристическия сектор в икономиката на Република България. В структурата на туристическите ресурси, с които разполага страната ни важно място заемат:

• 
  природните компоненти, които могат да привлекат интереса на туристите;
  

В това отношение, значителна е и ролята на природните условия и ресурси, стимулиращи развитието на туризма в нашата страна. Те лежат в основата на основните типове природни комплекси, а именно:

• 
  морски (Черноморски);
  
• 
  планински;
  
• 
  балнеоложко-климатичен.
  

- многобройните лесопаркове;

• 
  водни обекти (езера, язовири, реки и др.)
  
• 
  природните забележителности и др.
  

В планинските райони се формира и основната част от водното богатство на страната. По-голямата част от реките водят своето начало от тези райони. Тук са и повечето естествени езера. Немалък брой от по-големите язовири също са разположени в планинските части на страната. Съществена особеност на този природен ресурс – водата - е неговата чистота. В екологическо отношение разликата между характеристиката на планинските реки и езера и съответната за реките и езерата в равнинните части е очевидна. Тази особеност е от съществено значение при оценяване на потенциалите и на ресурсите на планинските райони за развитието на туризма

Голямата и нарастваща конкуренция в туристическия пазар изисква солидна рекламна дейност, за да се направи известно в света името на курорта.

По степента на развитост на курортно-туристическите си функции гр. Велинград има значителни предимства пред останалите населени места в тази част на Западните Родопи. Изградената в него туристическа инфраструктура е със значителни мащаби. Тя е създавана в продължение на десетилетия и днес включва около 20 хотела, от които над 90% са малки (до 10-15 легла) предимно в частния сектор. Легловата база на туризма във Велинград се допълва от легловия фонд в частните квартири (около 300), предлагащи от 4-5 до 8-10 легла средно всяка една от тях. Легловият фонд в по-големите хотели на Велинград е в размер на 190 легла. Балнеолечебният туризъм и курортното дело в общината се осъществява от общи 43 почивни станции, профилакториуми и санаториуми. Те са в основата на т.нар. социален туризъм. Легловата база в трите хижи, намиращи се на територията на община Велинград възлиза на 160 легла.

Възможностите на изградената туристическа инфраструктура в община Ракитово са доста по-скромни от тези на община Велинград. Тя е представена от 1 хотел с 47 легла, и няколко почивни станции. Частният сектор също се ориентира към развитието на туризма в общината.

Изискванията за етапната реализация на спортно-туристическия комплекс “Сютка” предполагат използването на възможностите на съществуващата туристическа инфраструктура в общини Велинград и Ракитово. Намеренията за първоетапно изграждане на ски пистите в комплекса “Сютка” ще наложи необходимостта от използване на туристическата леглова база в гр. Велинград и гр.Ракитово. Това ще позволи още на този етап на реализация на спортно-туристическия комплекс да се създадат предпоставки и възможности за комбиниране на балнеоложкия със ски туризма. Това ще е и едно от предимствата – предизвикателства - на новия спортно-туристически комплекс, което е рядко срещано на други места. Тази възможност ще се запази и през следващите етапи на строителството на комплекса, когато ще се изгради и неговата леглова база.

Наличието на леглова база в малки хотели от ниска категория (от пансионатен тип) във Велинград и в гр.Ракитово, както и на леглата в частни квартири дава възможност една значителна част от туристопотокът, ориентиран към спортно-туристическия комплекс “Сютка” да ползва легловата база в двете селища, а в комплекса да използва само ски пистите и другата спортна и туристическа инфраструктура (подемни съоръжения, ски - гардероби, ски-училища, заведения за хранене, други спортни обекти и др.).

На туристическият поток, който ще използва легловата база (от по-висока категория) в самия спортно-туристически комплекс също трябва да бъдат осигурени възможности за комбинирано използване на туристическите ресурси в района на Велинград - Ракитово. На първо място това се отнася за балнеоложкия ресурс за отдих и възстановяване на туристите. Когато комплексът се ползва за цели на високото спортно майсторство подобно съчетание е задължително. Благоприятните възможности за развитие на познавателния туризъм (наличието на разнообразни и качествени природни и антропогенни ресурси) също е възможност за подобно комбиниране на различни форми на туризъм.

Съществуват богати възможности за разнообразяване на рекреационните и туристически дейности в района на комплекса и околността. Наличните минерални извори с известните минерални бани и новооткритите ресурси в съседство са предпоставка за развитето на лечебния туризъм и ефективното съчетаване на разнообразни форми на отдих, туризъм с профилактика, балнеолечение и климатолечение.

Провеждането на културни празници и фолклорни фестивали могат умело да се съчетаят с различни форми на туриъзм, опирайки се на традиционните ценности и специфичната атмосфера, които могат да се открият в Родопите. Така развиването на културния туризъм ще помогне за удължаване на туристическия сезон и за съживяване на икономиката на определени райони.

Развитието на туризъм в близост до природни ценности трябва да се осъшествява в съответствие с новото законодателство за защита на природата и в създаване на традиции за повишаване на екологичната култура на местното население. Работата в това направление е свързана с търсене на възможности за развитие на някои от многобразните форми на екотуризъм, поради това, че в основата си той се явява връзката между природната консервация и туризма.

Важна предпоставка за интегрираното развитие на различни форми на туризъм във Велинградския туристически микрорайон е и потенциалът му за осигуряване на необходимите човешки ресурси за тази дейност. Не без значение в това отношение е фактът, че в гр. Велинград от около 10 години съществува професионално училище (техникум за подготовка на кадри по туризъм и обществено хранене “Алеко Константинов”) за изпълнителски кадри с добра професионална подготовка и квалификация.

4. 
   Насоки за развитие на туризма, отразени в Националния план за икономическо развитие
   

В поредицата от управленски документи на страната, свързани с изпълнението на Националната стратегия и Националната програма за присъединяване към Европейския съюз (Национална секторна стратегия “Туризъм”, Национален план за икономическо развитие –2000-2006 г., Национален план за регионално развитие –2000-2006 г.) се разглеждат състоянието, проблемите, стратегическите цели, стратегическите приоритети и възможности за развитието на туризма в страната.

- анализиране на състоянието на туристическия сектор в страната с неговите предимства и недостатъци и с оценяване на обективните възможности за развитие на туристическия продукт на страната;

- набелязване на конкретните мерки (практически действия) за реализация на приоритетите и на стратегическите цели, стоящи пред отрасъла през следващия седемгодишен период в областта на проучването на туристическите ресурси и потенциали на територията, на туристическия пазар, на маркетинга, на провежданата държавна и местна политика в сферата на туризма и т.н.

В Националния план за икономическо развитие на страната най-същественият момент, засягащ развитието на разглеждания отрасъл е това, че туризмът заедно с аграрния сектор и част от преработващата промишленост са изведени като приоритети на бъдещото икономическо развитие. Това е едно важно обстоятелство, което неминуемо ще даде съответното отражение както върху цялостната стратегия, така и върху целево провежданата политика за развитието на този сектор от икономиката на страната. В конкретен план, този приоритет е свързан с подобряване конкурентоспособността на българската икономика. В това отношение, акцентите върху бъдещото развитие на туризма в страната са ориентирани към:

- провеждане на политика за привличане на по-големи контингенти от платежоспособни туристи;

Основните насоки за развитието на туризма, заложени в Националния план за икономическо развитие са ориентирани към създаване на условия за предлагане на традиционните за Р. Бългания туристически продукти:

• 
  лято-море;
  
• 
  зима –планина;
  
• 
  климатични и термоминерални ресурси – балнеология
  
• 
  други природни и антропогенни дадености – познавателен и културен туризъм и т.н.
  

Действията по реализация на основните насоки на стратегията за развитие на туризма засягат привличането на нови пазарни сегменти в една силно конкурентна среда, устойчово използване на наличните туристически ресурси, подобряване качествата на предлагания туристически продукт включително и на туристическите услуги. Чрез привличането на нови, свежи инвестиции (в т.ч. и чуждестранни) се очаква да се подобри качеството на съществуващата туристическа инфраструктура и изграждането на нова такава.

С осигуряването на нови инвестиции, целево ориентирани към туристическия сектор става възможно да се усвоят нови туристически ресурси и да се използва туристическия потенциал на нови територии в националното пространство. В това отношение по-големи са възможностите на планинския природен комплекс.

В Националния план за икономическо развитие са отразени само най-общите насоки за развитие на туризма и са посочени в най-общ вид предлаганите действия за реализиране на стратегическите цели и на приоритетите в развитието на този стопански отрасъл. В този държавен документ не се разглеждат конкретните територии и обекти, които са със стратегическо значение за развитието на туризма. В този смисъл в Националния план за икономическо развитие не се разглежда конкретно и мястото на бъдещия СТК “Сютка” в туристическото развитие на страната. В случая по-важното е да се намерят обосновки и аргументи подкрепящи изграждането на този комплекс, които да не са в противоречие с основните идеи и с основните насоки за развитието на туризма през следващите години. Този туристически комплекс, който се характеризира с висока капиталоемкост и с потребността от значителни по размер инвестиции се очертава като един от стратегическите туристически комплекси в планинските райони на страната. Това е и едно от основните основания да се предприемат съответните проучвания , включително и с териториалноустройствен характер .