Спортно-туристически комплекс „сютка“ о б щ у с т р о й с т в е н п л а н

Заключение

1. Проучваната територия е годна за проектираното строителство. В дълбочина теренът е изграден от скали с докамбрийска възраст, които са добра предпоставка за необходимата носимоспособност и стабилност.

2. Инженерно - геоложките условия, видовете строителни почви и техните физико - механични свойства са дадени в т. 9 от текста с пълнота за фаза на проектиране ППП.

3. При проектиране във фаза РП е необходимо да се предвиди проектиране на пречиствателна станция за битовите отпадъчни води от комплекса.

4. Настоящият доклад може да послужи за инженерно - геоложка част за фаза ППП.

Неразделна част от доклада са графични приложения.

Според климатичното райониране на Събев - Станев (1963 г.) за нашата страна територията се намира в преходно-континенталната климатична област. Поради различията във физикогеографските условия се числи към Северородопския нископланински климатичен регион и планинския климатичен район - среднопланинска част. Поради бързото изменение на климатичните условия във височина планинският район може да се раздели на две части:

- среднопланинска (до 2000 м), която е относително по-топла и е с по-малко валежи, към която се числят почти всички части на гората с надморска височина над 1000 м.

- високопланинска (над 2000 м), която е с по-ниски температури, със значително по-големи валежи, по-силни ветрове и много по-устойчива и дебела снежна покривка. Към нея се числят само незначителни площи от гората около връх Сютка.

Характерна особеност на терена, намиращ се под влияние на планинския климатичен район са голямата надморска височина и значителната му пресеченост с преобладание на големи наклони.

Слънчево греене и температури на въздуха.

Топлинните условия в планинския район се определят почти изключително от надморската височина. В най-ниските части на района (1000 м н.в.) средната температура на най-студения месец - януари е около 1.5 ⁰ под нулата (табл. № 1).

Пролетта настъпва с голямо закъснение в сравнение с низините. В районите с н.в. 1800 м месеците април и май са със зимен характер. Лятото е късо и хладно. На 1500 м средната температура за юли е около 14С. Максималните температури в по-ниските части на района са около 25С. Във високите части - до 20С.
ТАБЛИЦА № 1

Средномесечни температури в района на връх Сютка

За средните дати на началото и края

на периода с устойчиво задържане на температурата

над 5 и 10 градуса

Есента е топла, по-суха и по-слънчева в сравнение с пролетния сезон. Продължителността на вегетационния период за буково-иглолистната зона е 5-6 месеца, а за смърчовата гора - 5 месеца. Средната относителна влажност на въэдуха е от 50 до 80%. Продължителни засушавания в гората няма.

Данните на денонощния ход на скоростта на вятъра сочат, че обедните часове са най-тихи за зимно-пролетния период. От направения анализ се вижда, че годишно преобладават ветровете със скорост от 0 - 1 м/сек, като най-голям процент са през зимния сезон или имаме случаи на тихи зими. Слабите и умерени ветрове със скорост от 2 до 5 м/сек са 19.5% за годината, като най-много са случаите през пролетта (22.4%). Картината показва, че средните по сила и силни ветрове от 10 -20 м/сек са най-често срещани през пролетния сезон, докато през зимата липсват ветрове със скорост над 18 м/сек, а тези със скорост над 20 м/сек липсват и през летния и есенен сезон.

Изводът е, че през всички сезони с най-голяма повтаряемост са североизточните ветрове, които са със сила над 2м/сек. С най-малка повтаряемост са югоизточните ветрове. През зимния и пролетен период вторите по значение на честотата са югозападните ветрове. С най-голяма сила през всички сезони са югозападните ветрове - от 3м/сек до 4.1 м/сек. Най-слаби през всички сезони са югоизточните ветрове.

През зимния и пролетен сезони най-силни са югоизточните, западните и североизточните, а през лятно-есенния сезон - североизточните и югозападните ветрове. Най-много тихи дни (безветрие) се наблюдават през зимния и есенен период.

Валежи и снежна покривка . Важно значение за развитието на района като ски център е режимът на валежите и тяхното тириториално разпределение във височина. Климатичните данни, заедно със значителните валежи (средно 150-210 мм през зимата) обуславят устойчивата снежна покривка, характерна за този район. Сумата на пролетните и летни валежи е от 190 - 270 мм, а на есенните - 160 - 210 мм.

С повишаване на надморската височена се завишава и годишната сума на валежите, като в най-високите части достига до 1000 мм. В района на връх Сютка дебелината на снежната покривка достига средно над 1 м. Липсват големите студове. Мъглите са рядко явление.

Количество на валежите

Тези климатични характеристики са изключително благоприятни за развитието на района като ски център.
3.2.5. Горскорастителна характеристика
Нашите изследвания на ландшафта на СТК "Сютка" показаха следните видове горско-растителни екосистеми, развити във височинно отношение в зависимост от хидроложките, морфографските и почвени условия. По произход горите са естествени и високостъблени. Общият облик в ландшафта се създава от иглолистните видове. Главните фитоценози са представени от тревисти , храстови и дървестни видове.

Растителните формации, които оформят облика на иглолистните гори са смърчът, елата и белият бор.

■ Нископланинска растителна зона - обхваща територията с н.м. до 1200 м, включваща долинното разширение на река Дулдурана до местността Качаков чарк. Тази зона е с разнообразен състав, представен от черборови, букови и елови формации. Спътници на основните видове са яворът, шестилът, калината, планинският бряст, трепетликата, брезата, ивата и др. От храстовите видове се срещат леска, бъз, хвойна, дафне и др.

■ Среднопланинска растителна зона - обхваща склоновите територии до 1800 м н.в. В рамките на зоната могат да се срещнат формациите от бук, ела, смърч и бял бор, буково-елова екосистема, елово-букова, смърчово-елово-букова екосистема и белборови популации. Екозоната е с подходящи рекреационни функции.

■ Високопланинска растителна зона - обхваща териториите в диапазона между 1800-2000 м н.в. Тук преобладава смърчово-белборовата екосистема с боровинки и светлика. Тя е характерна за стръмните склонове със северна компонента върху средно дълбоки, свежи, каменливи планинско-горски, тъмноцветни почви. Екосистемата е със защитен характер. Препоръчват се изборни сечи с внасяне на бяла мура.

■ Субалпийска зона - с н.в. над 2000 м. Разпространена е субалпийската смърчова гора на полегати и стръмни склонове към горната граница на гората върху планинско-горски, тъмноцветни, плитки и средно дълбоки, силно каменливи почви. Преобладават съобществата с отворен склоп. Добре изразен е етажът от хвойна, участие на боровинки, мъхове и др. в тревнохрастовата покривка.

Екосистемата е с изключително изразени защитни функции, които могат да се поддържат главно чрез санитарни сечи.

- среднопланински - насажденията попадат в зоната от 1100 до 1600 м н.в. Короните са широки, клоните покриват почти цялата височина на стеблата на дърветата

- високопланински екотип - разпространението му е над 1600 м н.в. По типа на разклоняването се срещат следните форми: с хоризонтални клони, пирамидални и с провиснали клони /pendula/

Елата участва в следните екосистеми на разглеждания район:

- смърчово-елово-букова гора със светлика в зоната от 1400 до1800 м н.в.

- елово-буково-смърчова гора - разпространена е по доловете

и по полегатите склонове в пояса от 1200 до 1400 м н.в. Храстите са представени от черен и червен бъз, леска и малина. Тази екосистема е с изключително високи социални и екологични функции.

Бял бор - ценен и широко разпространен дървесен вид с обширен ареал и изключителен полиморфизъм. Във вертикален разрез са отделени следните екотипове:

- нископланински екотип - обхваща териториите до 1200 м н.в.

Според короната преобладава ширококоронния и хоризонтално-клонест биотип.

- среднопланински екотип - в диапазона от 1300 до 1600 м н.в.

В чистите и смесени борово-смърчови насаждения преобладава типът с тясна корона. В района се срещат едни от най-хубавите, жизнени и качествени популации на бял бор у нас.

- високопланински екотип - разпространен е в района с н.в. до 2000 м. Характерен вид е пирамидалният и хоризонталноклонестият.

Белият бор формира чисти или смесени насаждения с оптимум в разтежните условия в зоната до 1600 м н.в. По-главните екосистеми са:

- свежа до суха белборова гора с боровинки - в пояса от 1400 до 1600 м н.в. на свежи до сухи, средно богати кафяви горски, светли почви

- белборова гора с разнотревие - разпространена върху средно дълбоки до дълбоки кафяви горск, светли почви на височина от 1300 до1600 м н.в.

- свежа белборово-смърчова гора с разнотревие в пояса от 1400 до 1700 м н.в. Склоновете са полегати и стръмни , а почвите са кафяви горски тъмни, средно дълбоки и свежи.

- белборова гора с брусници - по изпъкналите теренни форми в пояса от 1400 до 1700 м н.в. Почвите са светли кафяви горски плитки до средно дълбоки, средно каменливи и сухи.

Смърч - разпространен е в района на Сютка в различни надморски височини. Образува чисти и смесени насаждения с плитка коренова система. По общ хабитус на короната се срещат следните форми: пирамидални, с плачеща корона, ниски вариатети при горната граница на гората и в субалпийската зона.

По-характерни екосистеми са:

- смърчово-елово-букова гора с боровинки в пояса от 1400 до 1600 м н.в. Тревното съобщество е от черни боровинки, светлика и др.

- елово-смърчово-борова гора - от 1400 до 1600 м н.в. Дървостоят е с добре изразена етажност. Екосистемата е с висок екологичен и рекреационен ефект.

Разнообразието от дървесна и храстова растителност, различните надморските височини, различни изложения създават условия за богатството от птици и бозайници както във видово, така и в количествено отношение. За тази част на Родопите са характерни следните животински видове: сърни, елени, диви свине, различни видове сови, някои кълвачи, сойки, врани и др. В района на в. Сютка могат да се срещнат мечки, диви котки, диви свине, сърни и елени. В по-долните пояси в м. Г. Пашово, м. Марчов гров, Горна и Долна Влахсечина, Пещера,

Гарвана и Зелена гора са ареалите на глухарите /така наречените токувища /, които са под особени грижи за опазване.

7. 
   Екологическа характеристика и оценка
   

В изследвания район се срещат следните типове месторастения:

- Д 3 - богати влажни и сравнително богати свежи типове на кафяви горски почви. Върху този тип се срещат предимно елови и в по-малка степен смърчови формации.

- С 2 - свежи типове на кафяви горски, преходни или планински почви. Основните растителни видове тук са еловите и смърчови насаждения във всички растителни пояси.

- С 23 - свежи до влажни на кафяви горски и планински почви. Този тип заема малки участъци, разпръснати мозаечно в района.

- С 3 - сравнително богати влажни типове, разпространени във високо-планинския пояс на планински почви. Основен представител са смърчовите формации

- В 1 - сухи типове месторастения, разпространени на силно излужени почви. Това са карстовите райони около пещерата Лепеница и южните склонове при подхода към Качаков чарк. Заети са от черборови насаждения.

- В 21 - сравнително бедни и сухи до свежи типове. Това са малки територии с разнообразен растителен състав - бял бор, черен бор и смърч.

Пълнота и натовареност

В разработката са проучени различните участъци според гъстотата на насажденията. Определени са различно уплътнените растителни участъци. На тази база е изчислена поемната способност на територията, за да се запази екологическата среда. Капацитетът на територията е от 15 до 30 000 души. Подробно е отразен за различните среди в таблицата.

Ландшафтният район "Сютка" е с благоприятно разположение спрямо туристическите изходни пунктове като : квартал Чепино /Велинград/, гр. Ракитово, летовището Цигов чарк, яз. Батак, ГС Беглика, яз. Голям беглик, с. Селище, с. Сърница, яз. Доспат. Около ландшафтния район Сютка се намират:

- на север - защитената местност Клептуза;

- на изток - природният резерват Мантарица;

- на юг - природният резерват Беглика;

Клептуза е един от най-големите карстови извори, свързан с водопад и езера. Заобиколен е с голям и добре устроен лесопарк от 3500 дка.

Природният резерват Мантарица /577 ха/ е обявен през 1968 г. в землището на гр. Ракитово. Разположен е в живописните местности : Мантарица, Петлите и Кайнаците /сх. 4 към ЛУП/. Тук се съхранява вековна гора и ценни представители на българската фауна. Най -хубавите смърчови гори се намират около възвишенията Знака и Горните хармани. В резервата се намират най-големите находища на глухари в Родопите. В границите на резервата се намират девет извора. Всичко това го прави привлекателен обект за отдих и туризъм в съседство с ландшафтния район "Сютка".

Природният резерват Беглика е красива местност в Баташката планина в изворната област на Девинската и Баташка река /сх. 4/. Характеризира се с обширни горски масиви от бял бор и смърч, редувани с големи поляни. В съседство е Чакмаклии - голямо горско селище при водослива на р. Семиза и р. Суюсуз.

В района на проучваната територия се очертаха следните центрове на познаватлния туризъм:

- Връх Голяма Сютка - широкият панорамен обзор определя високите ландшафтни достойнства на този връх, втори по височина в Родопите. Погледният обхват минава на север през Баташкия язовир, Тракийската низина и достига до Старопланинската верига. На запад е надигнала мощна снага Рила планина с извисилият се над планинския свят връх Мусала, а на югозапад се виждат белоснежните върхове на Пирин. На юг погледът се спуска към Доспатската долина, за да се спре на Снежанка и Голям Перелик и към планините на Гърция;

- Пашовото - система от върхове - Горно и Долно Пашово са в близост до високопланинските рекреационни центрове, от където се насочват маршрути за близки преходи;

- Калето - това е защитен природен обект с обща площ 4.7 ха. Намират се останки от древна крепост;

- Червената скала - местност с високи пейзажни качества;

- Пещерата "Лепеница" - природна забележителност с обща площ - 5.2 ха. Пещерата е дълга 1356 м и е една от 17-те национални пещерни обекти в България. Тя е триетажна и поразява с богатите се образувания - сталактити, сталагмити и сталактони, каменни завеси, нежни драперии и чадъри, които се отразяват в кристалните води на езерата. Едно от богатствата на пещерата са пещерните кратери - уникална находка в България.

Тези обекти е наложително да бъдат включени в цялостната система на отдиха при проектирането на бъдещото устройство на района.

4. 
   АНТРОПОГЕННИ ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ
   

Социално-икономическото развитие, условията за осъществяване на жизнения цикъл на населението, са фактор, който може да играе ролята на привличащ или отблъскващ туристите фактор. Процесите и тенденциите в социално-икономическото развитие на разглеждания район не се различават от тези, протичащи в останалите общини в страната. В разглежданите две общини (Велинград и Ракитово) в условията на преход от планова към пазарно ориентирана икономика през последните 10 години са настъпили значителни промени. Те засягат отрасловата икономическа структура, структурата на собствеността, икономическата дейност на стопанските субекти, пазара на труда.

Днес икономическата структура на района е доста по-различна от тази преди 1989 г. Този основен извод се подкрепя от количествените параметри на няколко основни икономически показателя. Такива са:

• 
  приходи от дейност;
  
• 
  дълготрайни материални активи;
  
• 
  заети лица.
  

• 
  В общият размер на приходите от дейност намалява относителната
  

• 
  В структурата на дълготрайните материални активи, промишлеността
  

Аналогични са и отрасловите структурни промени в икономическото развитие на двете общини и по отношение на заетите в промишлеността. Само за периода 1995 –1998 г. броят на заетите в промишлеността в община Велинград е намалял от 3719 д. на 2297 д., т.е. от 40,4% на 29,7%. За община Ракитово –този спад е от 40,7% на 29,0%.

Както бе отбелязяно, макар и с отстъпени позиции първичният (селско и горско стопанство и добивна промишленост) и вторичният (обработваща промишленост) сектори в икономиката на общини Велинград и Ракитово, все още имат своите запазени възможности за развитието на разглежданата територия. Тези отрасли са обект на определени структурни промени, с които се цели тяхното превръщане в конкурентни и модерни отрасли с възможности да устояват в агресивната конкурентна среда.

Дърводобивната и дървообработваща промишленост, макар и със силно променени икономически показатели все още е структуроопределяща за района като цяло. В нейната отраслова структура, частният сектор става равностоен, а в някои производства на дървопреработването (мебелната промишленост) той е с водещи функции.

С определена тежест в промишленосто развитие в района е и текстилната, трикотажната и шивашката промишленост. Добивът на кариерни материали и минерални суровини (обработка на скални облицовъчни материали от мрамор) успя да запази своите икономически и пазарни позиции в структурата на промишлеността в община Велинград.

Промишленият облик на района днес се определя от дърводобива и дървообработването, текстилната промишленост, обработката на скални и облицовъчни материали, химическата промишленост (колофон, терпентини и др.), частично - от машиностроенето.

От останалите отрасли на материалното производство в района селското и горското стопанство все още запазват своите позиции, но техните функции са все още допълващи. Специализацията на района в аграрния сектор е в картофопроизводството и хмелопроизводството, както и в отглеждането на груби тревни фуражи. Оранжерийното производство, което е с традиции във Велинград постепенно започва да възстановява загубените си през последните години позиции. На него може да се разчита за задоволяване на потребностите на туристическия сектор с пресни зеленчуци през зимния и зимно-пролетния сезон.

Оценките на аграрния сектор в района дават основание да се разкрият неговите потенциали за превръщането му в хранителен тил на туризма в двете планински общини. Селското стопанство е в състояние да осигури пълно задоволяване на потребностите от картофи (вкл. и на производи чрез тяхната дълбочинна преработка), потребностите от оранжерийни зеленчуци, мляко и млечни произведения, месо и местни произведения и др. Предимството на района следва да се оценява и от гледна точка на възможностите за осигуряване на екологично чиста селскостопанска продукция, което ще се оценява като стимулиращ развитието на туризма фактор.

Днес в социално-икономическата структура на общини Велинград и Ракитово с нарастващо участие се характеризира третичният сектор (търговия, туризъм, образование, здравеопазване, транспорт, съобщения, култура и др). Индикатор за това е и увеличеният относителен дял на заетите лица в него. Статистическите данни за 1998 г. показват, че за община Велинград относителният дял на заетите в третичния сектор се е увеличил с 8,1% в сравнение със същия през 1995 г. Навлизането на частния сектор е най-осезаемо именно в третичния сектор. Най- бързо нараства броят на стопанските субекти в сферата на търговията и общественото хранене, туризма, транспорта, здравеопазването и др.

Както бе отбелязано, наличието на разнообразни и качествени туристически ресурси на територията на двете общини, степента на развитост на туристическите функции, изградеността на съответната туристическа инфраструктура са все предпоставки туризмът да се утвърждава все по-твърдо в социално-икономическото им развитие. Неговият облик в основни линии се определя от балнеологията и социалния отдих. Те разполагат и с най-голямата по размер леглова база в общини Велинград и Ракитово. По-големите обекти на балнеологията и курортолечението са балнеохотел “Велина”, балнеологичен център “Камена”, балнеосанаториум на Строителни войски, профилакториум на “Неохим” Димитровтрад (частен) , балнеосанаториум на Министерство на отбраната, учебен център на Българския спортен тотализатор и много други. Общият размер на легловата база за нуждите на туризма и социалния отдих (вкл. и в частните квартири) е около 28000 легла. В община Ракитово легловата база е в по-ограничени размери.

За развитието на туристическите функции на двете общини, освен значителната база за подслон създадена тук се използва и другата инфраструктура (пазарна, туристическа и социална). Това са функциониращите туристически бюра, квартирни бюра, валутни обменни пунктове, съществуващите агенции за туризъм и транспорт, спортната база (игрища, стадиони, открити плувни басейни), широката мрежа от заведения за хранене, отдих и развлечение, обекти на културата и др. Един от индикаторрите за мястото на туризма в икономиката на двете общини е броят на заетите в този отрасъл. Статистиката дава информация за броя на наетите, т.е. на лицата, които са с регламентирани трудови провоотношения. Данните за 1998 г. показват, че за община Велинград броят на наетите възлиза на 327 д, а за община Ракитово – 67 д. Самонаетите и работодателите са няколко пъти повече от наетите, но за тях липсва достоверна статистическа информация. Достатъчно е само да се посочи, че има цели фамилии, които през активния туристически сезон се занимават с подобен вид бизнес, без да се отчитат официално от статистиката.

Характерна особеност на икономиката на разглеждания район е наличието на голям брой стопански субекти. Само на територията на община Велинград са регистрирани общо 3636 бр. фирми. Преобладаващата част от тях са еднолични търговци (ЕТ)- над 95% от общия им брой. Дружествата с ограничена отговорност (ООД) са 139 бр., а акционерните дружества – само 12. Една голяма част от стопанските субекти, осъществяват своята дейност в сферата на третичния сектор – туризъм (хотелиерство, ресторантьорство, други туристически услуги), търговия, транспорт, здравеопазване и др.

Населението на двете общини Велинград и Ракитово се анализира и оценява чрез система от общоприети демографски показатели:

- брой;

- полова и възрастова структура;

Според броя на населението двете разглеждани общини са от различен тип. Данните по този показател сочат, че към 1999 г. в община Велинград живеят 43455 д, а в община Ракитово – 16141 д. По броя на населението си община Велинград може да се класифицира като средна, а община Ракитово – като малка.

За периода 1990-1999 г. не се наблюдават съществени изменения в числеността на населението на двете общини. Броят на същото в община Велинград за посочения десетгодишен период е нарастнал от 43021 д. (1990 г) на 43455 д. (1999 г.). За община Ракитово тази тенденция е относително по-благоприятна – тя е увеличила броя на населението си от 15387 д на 16141 д. В сравнение с преобладаващата част от общините в страната, където се наблюдава процес на трайно обезлюдяване, то в общини Велинград и Ракитово демографското развитие е от т.нар. стагниращ тип. Една от основните причини за подобно демографско развитие е специфичната етническа структура на населението – с висок относителен дял на българомохамеданско население, за което е характерен по-висок естествен прираст.

Броят на населението е резултат от комбинираното влияние на естествения и на механичния прираст. Тенденциите в развитието на посочените два демографски показателя са по-благоприятни за община Ракитово в сравнение с тези за община Велинград.

Населението разглеждано като трудов ресурс показва, че в това отношение в разглеждания район съществуват редица проблеми по използването му като производителна сила. Данните показват, че броят на активното население в община Велинград към 1999 г. възлиза на 19485 д., а на община Ракитово – на 7624 д. Тези данни показват, че разглежданата територия разполага със значителен трудов потенциал. Проблемите тук са породени от ниската трудова заетост на населението. Така например в община Велинград са заети едва около една трета от активното население (7736 д.). От тях 64,3% са ангажирани в обществения и 42,5% в частния сектор. Съпоставката между броя на активното и на трудово ангажираното население дава представа за броя на безработните и за равнището на безработица. Последният показател за община Велинград е 29,7%, а за община Ракитово – 32,3%.

Проблемът с пазара на труда (заетостта и безработицата) се очертава като едно от най-сериозните икономически и социални затруднения в развитието на двете общини. С привличането на нови инвестиции за изграждането на спортно-туристическия комплекс “Сютка” и с по-нататъшното развитие на туристическия бранш в двете общини се разчита този проблем да бъде значително облекчен.

5.3. Селища (селищна мрежа)
Селищната мрежа в разглеждания район включва общо 27 населени места. От тях 2 са градове, а останалите 25 – села. Броят на селищата в община Велинград е 24, а на тези в община Ракитово – само 3. Характерно за селищното развитие на община Велинград е, че то е от смесен (компактен и пръснат) тип. Компактни са селищата в Чепинската котловина – Велинград, с. Драгиново. Останалите населени места са от пръснат тип – първоначално са възникнали като махали и колиби. След това в своето селищно развитие постепенно те се оформят като самостоятелни населени места. През последните две десетилетия те получават статут на села. През 1983 г. за село е обявена и курортната местност Юндола.

Трите населени места в община Ракитово са разположени в Чепинската котловина. Сред тях доминира общинския център – гр. Ракитово.

Между всички населени места в разглежданата територия съществуват традиционни, утвърдени връзки – по линия на обслужването, трудовите пътувания и др. За това допринася и обособеността на Чепинското корито и оградните планински склонове в една физикогеографска област – Чепино. Наличието на транспортна инфраструктура (пътища между всички селища – някои от които са с влошена качествена харасктеристика) също е предпоставка за селищното обвързване.

Сред всички населени места тук доминират двата общински центъра. В гр. Велинград са разположени и инфраструктурни обекти, много от които са с надобщинско значение. По капацитет те са оразмерени да задоволяват и потребностите на населението от община Ракитово. С гр. Велинград в транспортно отношение са обвързани всички населени места от района.

С изявени туристически функции са гр. Велинград, с. Юндола и гр. Ракитово. Село Сърница е с потенциал за развитие на планински туризъм, който не е напълно оползотворен. Както бе отбелязано туризмът е с водещо присъствие и в поредица от курортните местности в района.

5.4. Техническа инфраструктура
На територията на двете общини са развити основните подсистеми на техническата инфраструктура - транспортна, съобщителна, енергийна, водостопанска.
Транспортната инфраструктура е представена от линейни и точкови елементи на пътната и на железопътната мрежи. На територията преобладават четвъртокласните пътища. От цялата пътна мрежа – около 40 км. са пътища от втори клас. Като цяло качествената характеристика на пътната мрежа в района е с лоши показатели (настилки, маркировки, сигнализации, предпазни огради и др). През територията на двете общини преминава участък от теснолинейната ж.п. линия Септември - Добринище. Има четири действащи гари.
Електроенергийната система е с добра изграденост. Всички населени места са електрифицирани. В резултат на намаленото потребление на електроенергия (свързано със спада в производствената дейност основно в промишлеността) се освобождават производствени енегомощности. По такъв начин се очертава една добра перспектива за енергозахранването на бъдещия спортно-туристически комплекс.

Съобщителната инфраструктура е с добра изграденост и в двете общини. След разширението на телефонната централа в гр. Велинград се подобри телефонната плътност в района. Велинград ще бъде включен в оптичната мрежа през 2002 година.

Във водостопанската система един от сериосните проблеми е свързан с осигуряване на допълнителни водоизточници и реконструкция на силно амортизираната водопреносна мрежа. Решаването на проблемите с осигуряването на питейна вода за спортно-туристическия комплекс “Сютка” от местни водоизточници няма да влоши снабдяването на населените места от района с вода.

Горските масиви са голямото богатство на района. Доброто стопанисване на горските екосистеми изисква осъществяването на оптимален баланс на стопанските интереси с всички останали функции на горите: - природозащитни, водоохранителни, почвозащитни, климаторегулиращи, спортно-туристически и др. На първо място в ползването на горите в разглежданата територия в момента обаче се нарежда дърводобивът от главни и отгледни сечи, които се предвиждат в лесоустройствените проекти.

Разглежданата територия, отнесена към горскостопанското административно членение спада към IV-ти горскостопански участък "Качаков чарк" на държавно лесничейство "Ракитово" към Пазарджишка област. Той е съставен от 48 горски отдела, които заемат 2700 ха горскопланинска площ.

В момента територията, предвидена за изграждането на СТК "Сютка" има чисто стопанско предназначение и преди всичко - дърводобивно. Гората тук се сече усилено, законно по план и в повечето случаи - бракониерски. Във връзка с тази дейност, цялата местност е силно пресечена от безброй горски пътища и пътеки, изоставени на произвола на ерозията, без да са предприети някакви мерки против това. Провеждана е някакъв вид имитация на грижи за опазване на природнта среда, но същинската дейност в тази част на планината на практика е свързана главно с максималното извличане на дървен материал.

Предстои изготвянето на нови лесоустройствени проекти, чиито цели освен планирането на дърводобива и създаване на по-интересна структура на насажденията и обогатяване на ландшафта, ще бъде и ефикасното включване на спортно-туристическите и технически съоръжения, както и на застройката на СТК "Сютка" в обкръжаващия ландшафт. Важно за отбелязване е, че цялата спортно-туристическа инфраструктура, предвидена в настоящия проект за изграждане за нуждите на комплекса (писти и лифтове) се разполага според лесоустройствения проект на "Агролеспроект" - Велинград изключително и само в зона с фунционалното определение като дърводобивна (вж. сх № 3 на ЛУП). С настоящите проучвания е направен опит да се решат няколко основни проблеми, отнасящи се до следното:

- съгласуване на интересите на различните ведомства, които ще ползват, стопанисват, поддържат и охраняват горите в проучваната територия;

- уедняквяване на режимите за ползване на горите на комплекса и на тези в съседните територии, като се вземе под внимание неминуемото взаимодействие между тях;

Решаването на проблемите за горите в настоящия общо устройствен и ландшафтноустройствен план на територията се извърши въз основа на анализа, както на общите, така и на специфичните за проучваната територия условия успоредно с разглеждането на някои постановки от лесоустройствените проекти.

В този горскостопански участък са формирани следните функционални зони:

- курортни гори - изпълняват санитарно-хигиенни, защитни и украсни функции като създават среда за отдих;

- дърводобивна зона - заета е от гори със стопанско предназначение с основна задача - производство на дървесина, в която зона проектът за СТК "Сютка" предвижда да бъде изградена спортно-туристическата инфраструктура на комплекса (дърводобивът в зоната, предвидена за ски писти и съоръжения ще се ограничи само в площите заети от тях);

- труднодостъпни гори;

- вододайни зони /пояс А и Б/ - защитните гори във вододайните зони са категории гори със специално предназначение, определени с два режима на охрана;

▪ пояс А - строг режим

▪ пояс Б - ограничен режим

За лесничейство "Ракитово" тези зони са определени с протокол от 25.07.1989 г. Границите им са отразени в опорния план и в ландшафтноустройствения план и мрежата от ски писти е съобръзена с Наредба № 2 за санитарно-охранителните зони.

- семепроизводните зони са заети от семепроизводствени насаждения, които са ценни популации от даден дървесен вид, те не се засягат от строителството, предвидено в проекта за СТК "Сютка";

- нелесопригодни зони и голини - площи, които повече от 50% са покрити със скали, лишени от дървостои;

- горски поляни и дивечови ниви;

- природни забележителности;

- исторически места;

Горскостопанската дейност намира отражение в системните сечи и залесявания, но съществуват и много незаконни и непланирани сечи и чрез промяна на статута на гората в този район, ще се въведе пранирано и ограничено изсичане на гората. Чрез планираните сечи се разрешават две задачи: едната от лесовъден характер, а другата от лесо-експлоатационен характер.

■ главните сечи се предвиждат в дървостои, достигнали до зряла възраст и се групират в три системи: голи, постепенни и изборни;

■ отгледните сечи имат за цел подобряване на състава и санитарното състояние на насажденията;

■ селекционните сечи се извеждат в семенните бази за подобряване на генетичната им структура;

Всички мероприятия и елементи на ландшафтно-устройствения план са съвместени с Общия устройствен план за изграждане на СТК "Сютка", като са отчетени и лесовъдните мероприятия, които предстоят, да се отразят в окончателния лесоустройствен проект.

2. 
   Въздействия на спортно-рекреационната дейност върху
   

Измененията, които настъпват в природната среда и в цялостния облик на една територия в процеса на превръщането й в зона за отдих и туризъм произтичат в два основни етапа:

- предварителен - по време на инженерното преустройство на територията и

- постоянен - по време на експлоатирането на природните и антропогенни рекреационни ресурси.

По време на инженерното преустройство на територията настъпват положителни и отрицателни подследствия.

Положителните изменения се изразяват преди всичко във внасянето на благоустойствени преобразувания в местността. Това се изразява в следните мероприятия:

- превръщането на естествените гори в добре подредени и поддържани лесо-паркове за курортно ползване с определен статут и охранителен режим;

- създаване на паркоустройствени съоръжения на места, на които преди това не е имало такива;

- мелиориране на определените за рекреационна дейност територии за намаляване на отрицателните ефекти от някои стихийни явления като поройни улеи, свлачища, срутища, сипеи, каменопади и др;

- превръщането на трудно достъпни преди това, включително и неблагоустроени интересни природни обекти в търсени и достъпни за туристите места;

- изграждане на хармонираща с околната природна среда техническа инфраструктура, включително хотелски фонд, помощни сгради и съоръжения, позволяващи нормалната експлоатация на рекреационните ресурси и в същото време ненарушаващи естествения вид на средата.

- частични или цялостни изменения на естествения воден дренаж на местността;

- нарушаване на естественото равновесие в динамиката на земната повърхност, което може да доведе до активиране или разконсервиране на свлачища, срутища, сипеи, и каменопади;

Всичко това може да доведе не само до някои изменения на релефа, но и да причини преки щети на вече построени технически и други съоръжения.

Голямото строителство на хотелския фонд може да се отрази отрицателно чрез по-трайни нарушения като:

- превръщането на естествената природна среда в урбанизирана, която не предоставя на почиващите подходяща за психическото им разтоварване среда;

- нецелесъобразна, масова сеч и изкореняване на дървета, което води до изменение на ландшафта;

Освен влиянието на инженерните мероприятия, съществено влияние имат постоянните промени. По начало въздействието на отдиха и туризма влияе отрицателно върху природната среда, тъй като туристическите потоци упражняват постоянен натиск върху нея. В основни линии това въздействие може да бъде систематизирано в следните няколко пункта:

1. Върху растителната покривка: смъкване и унищожаване на тревното покритие, поради движение извън очертаните пътеки и алеи; върху храстовата растителност, като отчупване на клони и корени;

2. 
   Върху почвенатата покривка: замърсяване, утъпкване и уплътняване на
   

2. 
   Върху животинския свят: намаление, видоизменение и изчезване на
   

2. 
   Върху хидроложкия компонент: замърсяване на повърхносно течащите,
   

2. 
   Върху въдушната среда: частично влошаване на микроклимата, поради
   

Обемът на така изброените отрицателни въздействия върху природната среда се намират в пряка зависимост от следните по-съществени фактори:

- степепта на урбанизация на рекреационната територия;

- средния брой на почиващите върху единица площ;

- общата продължителност на ползване на териториата за отдих;

- степента на ползване на тези територии - сезонно или целогодишно;

- степента на грижите и мерките за опазване и възстановяване на природната среда в рекреационната територия и екологичната култура на туристите, както и тази на самите стопани на територията.

Рекреационната дейност на човека действа разностранно на горската биоценоза. Свързаното с нея уплътняване на почвата води до значително изменение на състава на тревната покривка. Някои специалисти смятат, че най-усилено е антропогенното въздействие върху ски пистите. Уплътнението на снега водело до увеличаване на неговата топлопроводност и следователно до замръзване на почвата. Освен това по пистите снегът се свличал надолу и това пораждало по-бързото му стопяване през пролетта, което е една от причините за ерозия. Непрекънатото ерозионно измиване на почвата върху ски пистите водело постепенно към изменение на нейната киселинност и промяна на механичния й състав. Изменял се видовия състав на тревната растителност не само на ски пистата , но и около нея. Затова се налага предприемане на редица хидромелиоративни мероприятия и създаване на по-устойчиви биоценози, способни да съществуват при по-големи рекреационни натоварвания. Други специалисти - еколози пък твърдят, че чрез утъпкване на снега по пистите посредством утъпквателните машини се постига по-дълго задържане на влагата върху тревите по пистите. Когато пистите се обработват машинно, свлечения от скиорите сняг се връща отново и пак се утъпква, като по този начин той и съответно влагата се задържа много по-дълго и през пролетта тревите избуяват по-силно, а пистите се превръщат в тучни пасища. В проекта за ландшафтното устройство са предвидени редица мероприятия, касаещи този проблем, защото търпейки щети от рекреационната дейност, природната среда на териториите за отдих може до голяма степен да снижи своите привлекателни качества, ако не се вземат необходимите мерки и не се предприемат съответните мероприятия, с което да се намали не само рекреационния ефект, но и потребителското търсене за целите на отдиха.

Мястото, ролята, функциите и значението на проучваната територия, предвидена за изграждане на спортно-туристическия комплекс “Сютка” могат да бъдат обективно характеризирани и оценени, при положение, че се анализират от гледна точка на регионалните й измерения. Тази теза се подкрепя и от самите намерения разглежданият спортно-туристически комплекс да се оформи като туристическа локализация с подчертани регионални и национални параметри.

Оценката на същия от подобна гледна точка може да се направи, ако се оцени мястото му в системата на сега съществуващите планински спортно-туристически центрове от подобен род в страната. В териториален аспект тези туристически локализации са разположени в Южна България – в Рила (“Боровец” и “Белмекен”), Родопите (“Пампорово”), Пирин ("Банско"), Витоша (“Алеко” и “Щастливеца”) и др.

Регионалните измерения на територията, в която ще се изгражда спортно-туристическия комплекс “Сютка” се анализират и оценяват и от гледна точка на значимите туристически потоци, формиращи се в национален и в регионален план. Проучванията в това отношение показват, че такива потоци се създават от по-големите селищни центрове и селищни агломерации в страната, както и от по-големи, компактни групи от чуждестранни туристи. Опорни пунктове на подобни изходящи центрове на по-големи туристически потоци в страната са столицата, гр. Пловдив, промишлено - селищната агломерация Пловдив- Асеновград –Пазарджик и другите по-големи градове в страната. Първоначално направените разчети за очакваната посещаемост на високоппланинския спортно-туристически комплекс “Сютка” показват, че потенциалният туристически поток ще се формира основно от територията на Южния централен район за планиране, т.е от Пазарджишка, Пловдивска, Старозагорска, Хасковска и др. области.

Едно безспорно предимство на разглеждания високопланински спортно-туристически комплекс “Сютка” в системата от висококласни подобни планински курорти (“Боровец”, “Белмекен”, “Пампорово” и др.) е във възможностите за интегриране на различни форми на туризъм на територията на област Пазарджик. В регионален аспект, в границите на Велинградско-Баташкия туристически подрайон (общини Велинград, Ракитово, Батак, Пещера, Белово) съществуват туристически ресурси за комбинирано развитие както на ски-туризъм (“Белмекен” и “Юндола), планински климатичен туризъм (“Юндола”, “Куртово”, ”Цигов чарк”, “Св. Константин”), балнеолечение (Велинград, Варвара) познавателен туризъм (Батак, пещерите “Снежанка” и “Лепеница”), ловен туризъм (ловно стопанство “Чепино”, горски стопанства “Селище”, “Чехльово”, “Беглика” и др.), риболовен туризъм и туризъм свързан с водни спортове (язовири “Батак” , “Широка поляна” “Беглика”, “Доспат”, “Белмекен” и многобройните реки в региона), екотуризъм (природните резервати “Купена”, “Дупката”, “Мантарица”, “Беглика” и др.). Подобни възможности за комбинирано развитие на различни видове туризъм в регионален аспект не съществуват в нито един от останалите високопланински спортно-туристически центрове от посочената верига – “Боровец”, “Белмекен”, “Пампорово”.

Прогнозирането на търсенето на съвременен туристически продукт в разглежданата територия е с акцент на мястото на бъдещия спортно-туристически комплекс “Сютка” в общото очаквано развитие на туризма в целия микрорйон (ски туризъм, планински климатичен туризъм, балнеоложки туризъм, други алтернативни видове туризъм).