Спортно-туристически комплекс „сютка“ о б щ у с т р о й с т в е н п л а н

При изчисленията на възможностите на ски пистите и техния капацитет са ползвани нормативи приети и предлагани в страни с по-голям опит в изграждането на материалната база на планинския туризъм.

Плътността на заетостта на ски пистите, изразена в броя на скиорите в един хектар е:

зелени писти - ползвани от начинаещи и слабо напреднали скиори - 45 чов./ха

сини писти - ползвани от средно напреднали скиори - 35 чов./ха

червени писти - ползвани от добри скиори - 15 чов./ха

черни писти - ползвани от професионално обучени скиори (експерти) -10 чов./ха

В нашите разчети приехме средно 26 чов./ха.

Основание за приемане на тази норма е желанието да се приближим към изискванията и стандартите приети при световно известни ски центрове. В нашите сега действащи ски курорти безотговорно се допуска прекомерно натоварване на ски терените, което е свързано с много нещастни случаи при сблъсъци между скиори. Този факт създава дискомфот и неудобства за скиорите и отблъсква скиорската публика.
За да се задоволи нуждата от специални писти за беговите дисциплини, (за които има засилващо се търсене), в проекта се отрежда територия в местността "Лингов дол" и "Лингови поляни" за обособяването на център за бягания - ски бягане и биатлон с малко стрелбище. Дължината на предвиденато трасе е 10000 м. Центърът за бягания е в близост до финалното пространство "Долно пашово", до което има осигурен достъп посредством съществуващия, но нуждаещ се от реконструкция път.
За нуждите на сноуборда се определят пистите разположени в най-западната част на разработваната територия, които слизат до река Бежаница, където ще се обособи специално за тази дисциплина специфично устроено финално пространство.
Самата реализация на мрежата от ски писти може да се ограничи само с първия или с втория етап, но ако търсенето нарастне и сметките за възвръщаемост на инвестициите покажат, че се налага по-интензивно натоварване на територията ще се пристъпи към реализация на следващите етапи.
Мрежата от ски писти е така устроена, че група от писти се събират в така наречените финални пространства, които са разположени на различна надморска височина с оглед да се търси последователно нагоре снежния фронт, като по този начин се цели по-голяма продължителност на скиорския сезон. С други думи, когато снегът намалее в края на зимата и изчезне на по-долу разположените писти, останалата по-горна част от ски писти може да функцинира още дълго време, до когато има сняг по тях. Така най-долното финално пространство при главния център събира писти на височина 1150 м. Следват финални пространства на коти: 1480 м, 1535 м, 1600 м, 1750 м и 1800 м. Всяко финално пространство представлява една зона на съсредоточие на повече хора, главно през зимата, образува се зона на зимно оживление, поради концентрация на дейности и обслужване. Тук се намират началните станции на подемните съоръжения, тук са подкрепителните и обслужващи пунктове. Финалните пространства са изходни пунктове за нагоре към планината за всички потоци туристи и скиори.

Почти всички трасета на ски пистите, както вече не веднаж споменахме са избрани така, че да се засегне колкото е възможно по-малко гората. Стремежът е бил пистите да минават през редини, сечища, поляни и съществуващи горски пътеки и пътища, които трябва само да се разширят и подходящо оформят.

Трасетта на ски пистите са така подбрани и устроени, че същите имат различни трудности и предлагат на ползвателите с различни възможности удобно и сигурно ползване. Предвидените писти са най-разнообразни по характер и трудност и по такъв начин се задоволяват вкусовете на всички категории скиори. Преобладаващи са средно трудните и по-леките писти, което се търси от широката маса ски любители. Намерени са писти, задоволяващи изискванията за високо спортно майсторство и състезания. Тук съществува възможност по една писта да се преодолее денивелация от 1000 м. По склоновете на връх Сютка могат да се организират състезания по "спускане мъже" върху писта, отговаряща на изискванията на FIS, каквато не съществува в други наши ски курорти. Намерени са и писти за търсещите силни преживавания - екстремни ски. В централното събирателно пространство в м.Качаков чарк е предвидено устройването на детски склон и детска rpaдинa за най-малките гости на комплекса.

В общата мрежа от ски писти са намерили своето място плацовете с по-слаби наклони, където ще се организарат ски училищата. Такива се предвиждат в близост до зимния стадион при главния център и горе близо до върха Сютка в североизточна посока от него, където при хубаво време могат да се организарат детски ски училища.

Терените за алпийските писти са разпределени приблизително така:

18 % за начинаещи скиори;

32 % за средно напреднали

36 % за напреднали скиори;

14 % за много добри скиори;
Основни правила при изготвянето нa писти

Отдавна индивидуалният спорт на отделния планинар се е превърнал в масов спорт за милиони. Тoва е едно и също действие на много хора в една повече или по-малко ограничена област, което има своя собствена закономерност. Често пъти ски склонoвете трябва да поемат на ден 6000 - 10000 скиори. Ето защо за изграждането нa ски писти днес важат други мащаби, отколкото някога и от гледна точка на скиора:

- ски пиститите трябва да са безопасни ;

- ски-пистите трябва да отговарят на възможностите за ски каране на широка маса скиори;

- начинаещите и средни скиори предпочитат изкуствено приготвената и изравнена писта, която те чувстват като сигурна, технически лека, привлекателна за семейството, затова пък често пъти еднообразна. Дoбрите скиори нaпpoтив, се чувстват по-добре върху един повече "естествено оставен" ски склон, богат на разнообразие и красив, но тежък и суров;

- пистите трябва да могат по възможност да се обработват нaпълно машинно. При склонове с наклон над 40% това изискване не може да се осъществява ;

- пистите трябва да имат различна дължина и характер. Спускането по една дълга писта би трябвало да продъпжи среднo 26 минути, по една средно дълга писта -17минути и върху една къса писта -около 10 минути. Повечето скиори предпочитат дългите писти, добрите скиори -мноro дългите писти ;

- пистите трябва да имат достатъчна ширина, за да не притесняват скиорите - препоръчваната ширина е не по-малко от 30 м.

- ски-пистите трябва да се вмесват в ландшафта хармонично и то при всеки годишен сезон;

- пистите трябва да следват естествените дадености на терена;

Разглеждаме този въпрос, макар и ненавременен на тази етап от проектирането, за да обясним на някои местни нетърпеливи ентусиасти, че изграждането на една писта не се състои само в простото изсичане на просека в гората. Изграждането на пистите е много трудоемка, сложна и отговорна дейност. Ако една писта се изгради прибързано и неправилно, много скоро след нейното изграждане тя може да се превърне в изровени от пороите каменни сепеи и ще трябва да се изгражда отново. Затова е необходимо да се знаят и да се спазват няколко установени правила и принципи.

Строителството на пистите трябва да се вписва по възможно най-добрия начин в естествната среда. При него се използват земекопни машини като булдозери, транспортни всъдеходи и др. Тези машини са ефикасни , но могат да нанесат значителни щети на естествената среда. Затова следва да се изполвзат внимателно. Никакво строителство не трябва да се предприема, преди да се извърши предварително едно сериозно проучване относно провеждането му.

Обикновенно редът на работите е следният:

- оценка на стойностите;

- проучване на тяхното влиние;

Изсичане на дърветата и другата горска растителност трябва да става много внимателно. Дърветата се изсичат ниско до почвата, дори е необходимо тя да се отстранява около дъветата временно, за да може отрязването на дървото да стане под повърхността на терена. Корените на дървото не се премахват, а се зариват с отстранената преди това почва. Корените на другата растителност, като издънки и храсти също не трябва да се премахват, защото те укрепват почвата.

Изземване на чимовете

Преди да се започне извършването на грубата работа, трябва навсякъде, където има растителен слой той да се изземе и складира встрани от строящата се писта, за да се използват чимовете в края на работата. Само чрез тяхното връщане обратно върху пистата ще може да й се придаде добър окончателен вид и тя да се интегрира в местността.

- да се вписват по възможно най-добрия начин в местността и да са в сърцевината на мрежата от писти;

- да се пресичат със ски пистите на места, където наклонът на пистите е най-слаб;

За да бъде ефективен едни път около строителен обект, той трябва да служи по всяко време. Лошо замислен път кара шофьорите на моторни средства да търсят други места за преминаване в ущърб на околната среда.

За да се попречи на отместените от земекопните машини камъни и скални блокове да се свличат надолу по склоновете, необходимо е да се правят траншеи или насипи напреко на склона. Тези "уловки за камъни" ще се заличат постепенно с напредване на работите. Те служат често пъти за основа на създаване на полезни гърбици с оглед да се наруши еднообръзието на склона. Те са също едно необходимо защитно средство в горските райони, за да се избегне нараняването на дърветата от скалните блокове.

Водата в планината е често пъти синоним на свличания на почвата. Тя има своите естествени оттоци. Налага се те да се запазят и поддържат. Да се работи във влажна зона, това задължава:

- да се разузнаят и да се маркират всички зони на оттичане. Най-благоприятният сезон за това е пролетта;

- да се дренира и отклони водата преди извършване на грубата работа;

- да се канализира и да се насочи тя в зони на естествени оттичания, като се следи за здравината на канализационната или дренажната система;

- отводнявания чрез дренажи трябва да се направят на всички места по пистите, които са застрашени от образуване на водни потоци по тях;

Изпълнението на работите в планински условия налага използването на мощно и тежко оборудване. Булдозерът е основната машина за извършване на грубата работа, но извършването на земекопните работи трябва да е обект на особена грижа и то трябва да става почти винаги ръчно.

Строителството на ски пистите е свързано с премахването на скалите и на някои акцентирани особености на релефа, но то не трябва да води до създаването на една монотонна лента, чиито релеф би загубил всякакъв характер и би придобил изкуствен вид. Трябва да се запази релефа, да се играе с терена, за да се направи по-привлекателна пистата, като се разнообрази с падове, обратни наклони и различни бабуни. Тук не става дума за правене на пътища. Една писта трябва да остава разнообразна.

Върху една писта не трябва да се оставят оголени райони, защото така те са изключително уязвими за ерозии. Веднага след привършване на грубата работа е необходимо да се пристъпи към прикрепване към оголените места на иззетата и складирана встрани почва. Естествената растителност не се вкоренява отново сама достатъчно бързо върху подтотвените с машини площи. Тя трябва да се въведе там по изкуствен начин чрез употреба на специални залепващи смески от лепила, торове и др. Растителната покривка ще изиграе напълно своята защитна роля само ако е непрекъсната. Стига един малък район да не бъде озеленен и това ще послужи за начална точка на ерозията, която може да застраши съседните затревени площи. Следователно трябва да се озеленят изцяло всички окопани площи, т.е. платното на ски пистата, а така също и склоновете в съседство и местата за изсипване на излишните материали.

Връщането на иззетата и складирана наблизо почва на мястото й е обект на особено внимание. Изравняването с булдозер има неудобството, че уплътнява прекомерно почвата и й отнема някои от нейните качества (порьозност, порестост, аерация и др.). Затова се препоръчва ръчно заглаждане с лопата и гребло.

Когато растителната почва не е в достатъчни количества, може да се прибегне до прибавянето на органични торове, които да подобрят качествата на повърхностния слой на почвата.

Те са предназначени за избягване оттичането на водите по пистите, като за целта те се правят напречно или косо на склона. Дълбоки са не по-малко от 20 см. Отдалечини са една от друга различно, в зависимост от наклона на местността. Колкото последният е по-стръмен, толкова канавките са по-близо една до друга, за да може водата, която е по-агресивна върху силен наклон, да бъде бързо уловена. 25 метра могат да се считат като едно средно разстояние между канавките.

Наклонът за оттичане на канавките не трябва да надвишава 10%, в противен случай водата, в момента на топенето на снеговете може да размие дъното на канавката или да подмие бреговете й. За да се укрепят тези канавки, би било уместно те да се "павират" (облицоват) с най-крупния чакъл, извлечен при почистването от камъни.

През първите две години след засяването ще се следи по-специално за доброто състояние на канавките. При топенето на снеговете се образуват често пъти задръствания на канавките със слама (от сламата за покриване на посева), преливането на уловената вода върху младата, слабо вкоренена трева води до локализирано размиване, което може бързо да застраши значителна част от извършените работи. Крайното отстраняване на стичащите се по канавките води се насочва към една солидна канализационна или дренажна система, която отвежда водите в близкото дере или рекичка.

Камъните по трасето на пистите се изчистват, за да се постигне:

- премахване на препятствия по пъвърхността;

- осигуряване максимум място за растенията, за да се получи колкото може по-плътна тревна покривка;

- разрохкване на повърхностния слой на почвата, за да се спомогне вкореняването на растенията;

Изчистването на камъните е една скучна и трудоемка работа, която може да се върши само ръчно. Греблото е по-малко пригодено за тази работа, защото отстранява прекалено малките камъни. За предпочитане е вилата, която позволява изчистването на камъните да се извърши добре и да се направи повърхностния слой по-рохкав. Събраните камъни могат да бъдат заровени в дупките по пистата. Теренът се подготвя за затревяване, като се подравнява с греблото.

Тази последна фаза се разчленява на няколко вида работи:

- разпръскване на торове;

- засяване на семена;

- покриване на посева със слама;

- закрепване на сламата;

В следващите фази на проектирането и по-специално при самото изграждане на пистите ще бъде разработен специален проект с детайлно определение на рецепта за подбора на торовете и тяхното разпръскване, за избора на семената съобразно местните условия и надморската височина, технологията и най-подходящия сезон за засаждане и др.

По време на експлоатацията на пистите се прави периодично наблюдение и поправка на дренажните канавки, повторно засяване на празнотите, допълнително почистване на камъните, допълнително отводняване и подобряване състава на почвата.

Освен наличието на различни и богати на разнообразие ски склонове се търси и задоволяване на претенциите за механизирано изкачване чрез достатъчен капацитет на подемните съоръжения, както и за останалите съоръжения при ползване на свободното време. Под това сборно понятие могат да се обхванат всички останали услуги, които могат да се предложат както през зимата, така и през лятото.

Още в началния стадий на планиране на една ски област за определяне на подемния транспорт и неговите станции трябва да се вземе под внимание съображението за възможното най-добро протичане на ски трафика. Механичните помощни средства за изкачване и чрез тях възможните ски склонове трябва да образуват една затворена верига, добре функционираща система. При това да се вземат под внимание следните основни съображения:

- в центъра на всички планирания трябва да стои скиорът с неговите "закономерности", предизвикани от упражняването на един масов спорт;

- сигурността и удобствата на скиора трябва да се вземат под внимание при всяко мероприятие.

Съвременните обувки и приспособления за прикрепване на ските към обувките в повечето случаи позволяват на скиора само една ограничена възможност за изкачване. Всяка по-голяма отдалеченост или дори незначителни височинни различия, които изкачвайки трябва да се преодолеят със собствени сили, стават неприятни, отнемащи време и почувствани като ненужни.

По-доброто съоръжаване, съвременната техника за ски каране и повтаряемостта на спортното упражнение носят със себе си подобряване на умението, а с това също и до по-големи скорости.

Разчетите за поемните въвможности на ски пистите лежат в основата на проучванията за определянето и разполагането на подемните съоръжения (седалкови въжени линии и влекове). Местата на събиране на ски пистите определят и мястото на тръгването на съоръженията за транспорт (долни станции). Крайните (горни) и междинни станции, както и платформите за слизане и качване се разполагат на най-високите точки, от където става постепенното раздалечаване на скиорите.

При определяне на местата, вида и капацитета на подемните съоръжения са взети предвид допустимите дължини на различните видове въжени линии, теренните особености, снегозадържането и събирателните точки на ски пистите.

Капацитетът на въжените линии се определя от възможнистите на ски пистите. Часовият капацитет на въжените линии в нашия случай е приет да бъде малко по-голям от този на обслужваните писти, за да не се натрупват опашки при долните станции на лифтовете.

В настоящата разработка е посочено в специална схема етапното изграждане на комплекса, която по-точно третира етапите за изграждане на неговите най-главни компоненти - ски пистите и обслужващите ги подемни съоръжения. При определянето на етапите се взе под внимание съображението, че при изграждането на даден етап трябва да се изградят онези писти, които ще могат да се захранват от предвидените за обслужването им подемни съоръжения, а така също всеки изграден етап да може да фунционира самостоятелно и пълноценно.
Oпределянето броя на скиорите и оразмеряването на съоръженията в комплекса става по следния нaчин:

Скиорите извършват за 1 чac средно спускане от 0.7 км до 1 км разлика във виcoчинa.

Мощнoстта на съoръженията, обслужващи комплекса е равно на капацитета на съoръженията ( чов/час) , умножен по денивелацията в километри.

Брой на скиорите Мошност на съоръженията х денивелацията

(които за даденo време = Средно постижение на 1 скиор за 1 ч.

се спускат)

Цифpoвите данни на извършените проучвания за устройството на спортнo туристически хомплекс "Сютка" относно пapaмeтрите на подемните съоръжения и обслужваните от тях ски писти са дадени в прилoжената таблица. (табло № 5)

Високите транспортни мощности на инсталациите, механичното приготвяне на пистите и социалният аспект на съвременното ски каране обуславят едно силно съсредоточаване (струпване) на предвиждащи се отчасти бързо, отчасти по-бавно скиори, върху ограничено пространство. Поради това, че много хора в определени периоди извършват едно и също нещо, получават се определени временни натрупвания на скиори, подобно на върховите моменти в уличното движение, които още при планирането трябва да се имат предвид.

Съблюдаването на известни основни правила обуславя в рамките на едно мрежово планиране разполагането на началните, средните и крайните станции на подемните съоръжения, при което се взеха предвид в проекта следните изисквания:

- при долните станции - трябва да се предвидят възможности за паркиране колкото може по-близо до станциите. При нашето решение паркирането при главния център е в непосредствена близост до долното финално пространство, а при по-горните финални пространства - паркирането е под тях. Паркирането трябва да бъде съобразено с трафика, да се осигурят добри и прегледни възможности за достъпа му, да се намери унисон с транспортната мощност на подемните съоръжения и поемната възможност на ски областта. При долните станции трябва да има достатъчно пространство за процесите - информиране, приготвяне, изчакване и изкачване.

- горните станции на главни или захранващи въжени линии трябва да бъдат разположени толкова високо, щото всички по-нататък входящи лифтове да могат да се достигат със ски спускане, а не чрез изкачване. На горните станции трябва да се обърне внимание върху наличието на една достатъчно голяма и благоприятно наклонена сборна и стартова площадка. Тя служи на пристигащите с лифта като пункт за изчакване и срещи на учебните ски групи, като сборно място на скиорите, като зона за затягане на обувките и приготвяне преди спускане и на нескиорите - като място за изгледи и престой.

Важно е да се създаде възможност от всеки отделен ски склон да се достигне до централната лифтова станция чрез ски спускане. Около централната станция трябва да има достатъчно пространство, което да служи като площадка за сбор, срещи, затягане на ските и тръгване. Подходът към началната станция на подемното съоръжение трябва така да се предвиди, че навлизащите скиори да не застрашават непосредствено изчакващите за качване. В проекта е предвидено в по-горните финалните пространства да се занижи темпото на спускане посредством един по-слабо протичащ наклон на терена, чрез изкуствено повдигане на финалите, които завършват върху плоча, под която са устроени паркингите и други обслужващи помещения. Последните сектори на ски склоновете и склоновете за обучение се обявяват са зони за бавно каране.