Спортно-туристически комплекс „сютка“ о б щ у с т р о й с т в е н п л а н

Докамбрий

Комплекс на базични метавулканити (bPeD-F)

Комплексът се състои от слоисти, средно - до дребнозърнести амфиболити със или без гранат, всред които се срещат по-дребнозърнести разновидности с масивна текстура и черно-зелен цвят.

Слоисти амфиболити преобладават във вулканогенно-седиментните свити и те най-вероятно представляват метаморфозирани базични туфи и туфити.За останалите скали се допуска, че са метаморфозирани базични вулканити.

Като метаморфен продукт всички изброени скали са амфиболити до амфиболови шисти. В петрографския им състав съществуват неголеми вариации - изградени са от амфибол, плагиоклаз (андезин), понякога кварц, биотит, епидот, рутил, титанит, магнетит и др. По химизъм, текстурно-структурни особености и пространствена засебеност тези скали могат да бъдат характеризирани като метаморфозирани базични лави, туфи и туфити.

Към този комплекс се отнасят телата от серпентинити и серпентинизирани перидотити и дунити, отбелязани от Кожухаров и др. (1956 ф, 1963ф) по източните склонове на вр. Г. Воден и поречието на р. Въча, от Кацков и др. (1961ф, 1964ф) по поречието на Широколъшката река и долното течение на р.Въча и от Вълкови и др. (1970ф, 1972ф) в горното течение на р. Бистрица и в областта южно от Ракитово.В почти всички разкрития телата от метасерпентинити са стратиграфски привързани към скалите от Рупчоската група, където тясно асоциират с базични метавулканити и метагабра. Размерите им са най-разнообразни - от няколко сантиметра до няколкостотин метра.

По време на регионалния метаморфизъм в амфиболитов фациес върху серпентиновите тела или по зони на срязване в тях са се образували различни по дебелина зонални обвивки от хлоритови, актинолитови или талк-хлоритови скали (Кожухаров, 1966; Кожухарова, 1977), като най-външната зона от няколко сантиметра е от биолит или вермикулит.

Добростанска мраморна свита (doPeF)

С пълен профил за първи път е отделена като свита на мраморите в Централните Родопи (Кожухарова, Кожухаров, 1962) и по-късно въведена официално от Кожухаров (1984а). Стратотиповият разрез е направен югоизточно от Асеновград (на к.л.Чепеларе) по безименен приток на Мулдавската река, която минава през лагер “Горна вода”и завършва на 650 km преди х.”Сълзица”.

В обхвата на к.л.Ракитово скалите на Добростанската свита се установяват в три несвързани помежду си района – в околностите на с.Равногор и южно от гр. Пещера, където мраморите имат тектонски контакт с постилащите ги скали от Рупчоската и Ситовската група; в югоизточните части на картния лист по рида Мурсалица и северозападно от с. Тешел, където участвуват в блокови структури и са пресечени от Барутин-Буйновските гранити, а са покрити от палеогенски седименти и вулканити; и по продължението на Хремщишката грабен-синклинала между мест. Хремово и г.с. ”Беглика”, където контактите й с околните скали са тектонски. Долната граница на свитата не се разкрива, а горната с Белащенската свита между селата Настан и Гьоврен е нормална конкордантна.

В типовата област Добростанската свита се състои от три члена, които са изградени от различни по състав мрамори. По описаните разкрития към долния член могат да се отнесат сиви, сиво-бели нечисти мрамори до калкошисти от югоизточната част на Хремщишката синклинала, където те съдържат и различни по дебелина прослойки от амфиболити, двуслюдени и биотитови шисти и калкошисти. Общата разкриваща се част от този член не превишава дебелина 200 - 220 m.

Към средния член принадлежат по-голяма част от останалите разкрития на Добростанската свита. Те са изградени от предимно бели до сиво-бели дребно- и среднозърнести мрамори с масивна структура. В средните и горните отдели на члена се срещат прослойки от доломитни и доломитови мрамори. Във всички разновидности на мраморите на отделни места се срещат дребнолюспест графит и по-рядко кварц и слюда. Разкритата дебелина на средния член в отделните разкрития варира от 500 до 750 m.

Горният член се разкрива по рида Мурсалица и по долината на р. Триградска Въча, където постила в синклинални структури скалите на Белащенската свита. Представя се от сиви, сиво-бели до бели доломитови и доломитни мрамори с дребнозърнесто устройство, масивна текстура и характерно изветряне. Непосредствено под Белащенската свита мраморите са бели и предимно калцитови. Отделни прослойки от мраморите в този член съдържат дребнолюспест графит. Дебелината му не превишава 450 m.

В богатите на органично вещество прослойки от Добростанската свита са установени микрофитофосилни (Кожухаров, Тимофеев,1979).

Разкриващата се част от Добростанската свита на к.л. Ракитово достига дебелина 1000 - 1200 m.

В качеството на маркиращо ниво в стратиграфската колонка на докамбрия е отделена в Централните Родопи (Кожухарова, Кожухаров, 1962) и по-късно официално въведена в същия стратиграфски обем и разпространение (Кожухаров, 1984 г).

Скалите на свитата се установяват в периферията на Въчанското подуване, в един блок южно от Девин и на запад изграждат ядката на Северородопската синклинала между местността Хремово и връх Знака. Долната граница на Бачковската свита представлява постепенен преход от Бойковската, а горната с Луковишката свита е нормална конкордантна и също представлява преход посредством Мандренския член, като се бележи от смяна в литоложкия състав.

Свитата е изградена от средно - до дребнозърнести левкократни лептинити, които показват еднообразие във всички разкрития. Лептинитите са мусковитови до двуслюдени, но се срещат и чисто биотитови. Съдържанието на слюдата е 5 - 7% и когато се увеличава , скалите преминават в лептинитови гнайси. Съдържанието на фелдшпатите е високо и променливо по отношение на плагиоклаза и микроклина - в някои прослойки то достига 60 - 80%. Често в тях се срещат гранат като акцесорен минерал.

В целия профил на Бачковската свита всред лептинитите се срещат тънки прослойки от амфиболити, мусковитови и двуслюдени гнайсошисти и шисти, а в преходните зони с Бачковската и Луковишката свита се установяват още мрамори и дребнозърнести биотитови гнайси.

Метаморфната диференциация в свитата е изразена в тънки послойни кварцови ивици, понякога с фелдшпат, присъствието на които в горните отдели на свитата се увеличава.

В типовата област дебелината на Бачковската свита намалява от изток на запад от 800 докъм 160 m в източната периферия на Въчанското подуване. На запад в околностите на с. Равногор тя отново се увеличава на 300 - 400 m, за да достигне южно от Батак и Ракитово в Севернородопската синклинала докъм 900 m.

Бойковска гнайсова свита (boPeE)

Въведена е официално в номенклатурата от Кожухаров (1984а). Типовият разрез се намира на к.л. Чепеларе и е направен по шосето между селата Плочник и Брезовица -з апочва на 400 m южно от с. Брезовица и продължава по шосето на северозапад и завършва на 500 m след разклонението на пътя за с. Ситово.

Бойковската свита се разкрива в Периферните части на Въчанското подуване, в Севернородопската синклинала южно от Батак и Ракитово и в два тектонски блока от Девин и в горното течение на р. Бистрица. Долната й граница е напълно конкордантна с Въчанската свита, но се бележи от рязка смяна в литоложкия състав. Горната граница с Бачковската свита представлява бърз, но постепенен преход, който се изразява в алтернация между скалите от двете свити с участието на тънки прослойки от мрамори, амфиболити и двуслюдени шисти.

Свитата е изградена от среднозърнести биотитови, мусковит-биотитови до двуслойни гнайси. Гнайсите са двуфелдшпатови, на места с преобладание на К-фелдшпат. Всред тях се установяват прослойки с незначителна дебелина от амфиболити, мрамори, двуслюдени до мусковитови гнайсошисти и шисти и по-рядко аплитоидни мусковитови лептинити. На различни нива гнайсите имат дребно- до средноочна текстура по микроклина, но метаморфната диференциация в долните и средните й нива се изразява от обособяването на кварц-фелдшпатови послойни ивици, които нагоре по профила постепенно преминават в кварцови и създават впечатление за послойна кварцова инжекция.

В разкритията южно от Батак и Ракитово свитата е представена по аналогичен начин, но тук очните разновидности се срещат много рядко и в най-горните й части се установяват двуслюдени гнайсошисти с гранат и кианит (Кацков и др.,1977).

Дебелината на Бойковската свита варира от 700 до 1 000 m, като от изток на запад се увеличава постепенно.

Въведена е от Кожухаров (1984а) с типова област Централни Родопи. Стратотиповият й разрез е в обхвата на к.л. Ракитово. Започва на 1200 m южно от вр .Средния юрт и завършва на 200 m преди стената на яз.”Антонивановци”.

Свитата има широко разпространение по долината на р. Въча, а на запад се проследява в околностите на градчетата Батак и Ракитово и по източните склонове на вр. Голям Воден. Във всички споменати разкрития изграждащите я скали се разполагат нормално конкордантно върху скалите на Богутевската свита с бърз постепенен преход. Горната й граница също е конкордантна със скалите на Бойковската свита, но там липсва преход - границата е съпроводена от рязка смяна в литоложкия състав.

Въчанската свита е изградена от един основен фон на дребно - до среднозърнести биотитови гнайси (около 40-50% от общия обем), на който алтернират прослойки с различна дебелина от амфиболови и амфибол - биотитови гнайси, мусковитови гнайси до аплитоидни лептинити, двуслюдени гнайси, гнайсошисти и шисти на места с гранат и кианит, амфиболити, мрамори, калкошисти, гондити и железоносни кварцити. Предимно в гнайсите и шистите на отделни места се установява графит, а в мраморите - и флогопит.

Скалите на свитата са мигматизирани сравнително по-слабо от останалите две свити в групата, но на места са обилно пресечени от мигматични пегматоидни жили, които в близост със западнородопските гранити са пресечени от гранитови, пегматитови и аплитови жили.

Дебелината на Въчанската свита в обхвата на к.л. Ракитово варира от 700 -800 m, като дебелината й се увеличава от изток на запад.

Богутевската свита се разкрива в ядката на Въчанското подуване, по източните склонове и билото на вр. Голям Воден и в ядката на Севернородопската антиклинала - в северните части на картния лист между селата Ракитово и Нова махала. С нормален контакт свитата се разполага върху скалите от Чепеларската свита само южно от вр. Цанков камък - западната периферия на Лясковското подуване. В останалите разкрития долната й граница не се разкрива. Горната граница с Въчанската свита също е нормална и свързана с постепенен преход.

Свитата е изградена от среднозърнести биотит-плагиоклазови гнайси, които на места преминават в амфибол-биотитови или амфиболови .В гнайсите се срещат тънки прослойки от амфиболити, мрамори, двуслюдени гнайси и гнайсошисти и рядко тънки прослойки от аплитоидни лептинити, които по обем представляват около 5% от общата й дебелина.

Скалите от свитата са засегнати неравномерно от мигматизация, вследствие на което в отделни разкрития те придобиват текстурите на предимно послойни ивичести мигматити, по-рядко порфиробластични мигматити.

Всички скали в свитата съдържат послойни и секущи мигматични пегматоидни жили, които в разкритията по източните склонове на вр. Голям Воден са пресечени от гранит-порфирови дайки и пегматитови и аплитови жили от две генерации.

Дебелината на разкриващите се части от Богутевската свита достига 800m.