Регионалния и в Националния план за регионално развитие

И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ

- еднородния характер на природо-географската среда;

- наличието на изключително ценни природни и антропогенни условия и ресурси за балнеолечение, климатолечение, планински туризъм, ски спорт, водни спортове, лов и риболов, маршрутно-познавателен туризъм и възможността за съчетаване на ползванто им;

- наличието на изявен център - Велинград и неговото влияние върху съседните общини, локализации и ядра в икономическо, социално, културно и административно отношение;

- транспортно-комуникационна обвързаност на територията и курорто-туристическите ресурси;

Хидро-минералните ресурси имат най-голямо значение за развитието на ро.айона. Съсредоточени са във Велинград и имат общ дебит 175 л/сек, температура от 38⁰ до 95⁰ С. Химическият им състав ги нарежда сред най-лековитите води в страната.

В момента за балнеолечебни цели се използват едва 30% от наличните води. При най-мащабно развитие на курортните заведения, потребностите от минерална вода няма да надхвърлят 100 л/сек., което осигурявя над 30 хил. водни процедури дневно. Следователно големите резерви на топлата минерална вода позволяват да се развиват и много други стопански функции - предимно оранжерийно производство, както и топлофицирането на курорта или устройването на балнеоложки център в него.

Климатът на Велинградския микрорайон е мек, здравословен и подходящ за климатолечение и климатопрофилактика.

Релефът на района е разнообразен и благоприятства за провеждането на планински пешеходен туризъм, алпинизъм и ски спорт.

Хидроложката характеристика показва добри възможности за провеждане на водни спортове и риболов в реките и язовирите Батак, Беглика, Широка поляна, Доспат и Тошков чарк.

Горите имат съществено значение за развитието на отдиха и туризма. Горският фонд заема 88% от територията, като преобладават иглолистните видове. В горския фонд са обявени 66 защитени природни обекти.

Районът на Велинград е богат на културно-исторически паметници - от най- дълбока древост до наши дни. В района на Велинград ежегодно се провеждат повече от 50 вида фолкрорни празници, чествания и обичаи. Всичко това представлявя голям интерес за посетителите и туристите.

Обемът на съществуващата леглова база във Велинградския туристически микрорайон възлиза на повече от 28000 легла. Но тази структура на легловата база не отговаря на изискванията за пълноценно съвременно използване на рекреационните ресурси и за развитието на курорт с международно значение. Незадоволително е състоянието на легловата база, на базата за санитарно-курортно лечение - балнеолечебниците и курортната поликлиника.

Теренът, предвиден за изграждане на Спортно-туристическия комплекс "Сютка" заема северните склонове на връх Голяма Сютка (2186 м. н.в.), ограничени от реките Дулдурана и Бежаница до долината на река Чукур в местността "Качаков чарк"(1160 м .н.в.), обхваща площ от 2600 ха и е достъпен посредством съществуващите пътища от Велинград и Ракитово. В момента тази територия има чисто стопанско предназначение, преди всичко - дърводобивно и по-малко за ловен туризъм на едър дивеч (вж.сх. № 3 от ЛУП). Най-общо растителността в този район представлява високостеблени иглолистни гори, примесени в по-ниските части с широколистни (букови) дървета, а в по-високите части с нискостеблени смърчови и храстови формации. Срещат се и високопланински ливади и поляни. Зоната около връх Сютка е предимно с поляни, примесени с иглолистни редини.

За нуждите на дърводобива в различни райони на гората чието функционално предназначение е предимно дърводобивно, са проведени голи сечи, които не са отразени в горските карти, но са налице и се виждат отдалече. Гората е силно прорязана от горски пътеки и пътища. На някои места пътищата за извозване на отсечената дървесина са прокарани доста брутално, вследствие на което са се създали условия за протичане на сериозни ерозионни процеси, при които пороищата са издъбали дълбоки, на места над два метра ровове, които правят гората много неугледна. Направени са и някои противопожарни просеки, но не са полагани грижи за санирането на района, изоставени са да гният множество паднали дарвета, допуснато е да действат различни вредители на гората. Девствената красота на гората е накърнена по един не особено подходящ начин. Необходимо е най-стриктно прилагане на мероприятията, залегнали в изготвения ландшафтно-устройствен план на района, за да се отстранят последиците от човешката намеса в природната реда, да се постигне хармонично и естетическо развитие на съществуващия ландшафт и да се съхрани екологичното равновесие.

Местността "Качаков чарк" - където се предвижда според настоящия проект изграждането на главния център на бъдещия комплекс се намира непосредствено до сливането на двата пътя от Велинград и от Ракитово в един, който води с едно разклонение по-нагоре до Беглика и с друго - до местността Долно Пашово. Тук ландшафтът по долината на река Чукур, която тече успоредно с пътя е с изключително завидни качества, въпреки осезателната антропогенна дейност. Природната среда в този район предлага изключителни физико-фито-географски условия за изграждането на неголямо селище с необходимата обслужваща и спортно-туристическа инфраструктура. Районът, предназначен за изграждането на СТК "Сютка" като цяло притежава всички необходими физико-географски условия, които са необходими за създаването на един добър, съвременен планински курорт за целогодишно ползване.

2. 
   Локализация на района и предпоставки за интеграцията му в туристически район “Западни Родопи”
   

Районът, предвиден за изграждане на спортно-туристическият комплекс Сютка” е разположен на територията на общини Велинград и Ракитово. Принадлежността му към територията на двете съседни общини, намиращи се в Чепинската котловина и част от северните склонове на Баташка планина (в района на вр. Голяма Сютка), в обхвата на Западните Родопи, определя неговия надобщински, т.е. регионален характер. В по-конкретен, географски план локализацията на терените предвидени за изграждане на комплекса са в северните склонове на вр. Сютка (който дава и наименованието на самия комплекс). Условните граници на терена на комплекса преминават през вр. Сютка и реките Дулдурана, Чукурска и Бежаница. Територията на бъдещия спортно-туристически комплекс е на разстояние около 14-15 км от двете най-големи селища в Чепинското корито – градовете Велинград и Ракитово.

По отношение на административно-териториалното устройство разглежданата територия като цяло попада в обхвата на Пазарджишка област. В регионален аспект тя е включена в обхвата на неформалния Южен централен район за планиране. Както бе споменато, територията на бъдещия спортно-туристически комплекс е разположена в административните граници на общини Велинград и Ракитово. Посочената територия е с потенциали за развитие на туризма, което се подкрепя със степента на изявеност на туристическите функции на двете общини – Велинград и Ракитово. Това дава основание тя да търси своята идентификация и в структурите на туристическото райониране в страната.

Като цяло проучваната територия попада в обхвата на Западнородопско-Пловдивсксия туристически район , обхващащ Западните и Средните Родопи и прилежащите части на Горнотракийската низина с гр. Пловдив и гр. Пазарджик. Характерното за този туристически район е относително добрата балансираност на природния и антропогенния ресурсов потенциал, високото качество и многообразието на туристическите ресурси , възможностите за развитие на широка гама от туристически дейности и добрата осигуреност с туристическа инфраструктура.

По отношение на по-ниските структурни елементи на туристическото райониране, територията на високопланинския спортно-туристически комплекс “Сютка” попада в обхвата на Велинградско-Баташкия туристически подрайон (включващ общини Велинград, Ракитово, Батак и Пещера). Основанията за обособяването на този туристически подрайон се съдържат във високата осигуреност на тази територия с разнообразни и качествени туристически ресурси (балнеоложки, природни забележителности, качествени водни ресурси, изградена туристическа инфраструктура и др.).

В границите на Велинградско-Баташкия туристически подрайон, територията, на която се предвижда да се изгради спортно-туристическия комплекс “Сютка” се ситуира във Велинградския туристически микрорайон. Факторите за обособяването на този микрорайон също са свързани с осигуреността на тази територия с туристически ресурси, тяхното качество и разнообразие, изградеността на туристическата инфраструктура и т.н.. Туристическите функции на общини Велинград и Ракитово, които определят и обхвата на посочения микрорайон са свързани с развитието основно на социалния туризъм - главно балеолечение, планинския климатичен отдих. Ловният, риболовнният, познавателният, ски туризмът са били с по-ограничени възможности в досегашното туристическо развитие на микрорайона. В същото време, оценките на микрорайона сочат, че той е със значителен туристически потенциал. Това, както вече бе посочено, е едно от основанията да се предложи реализирането на проекта за изграждане на високопланинския спортно-туристически комплекс “Сютка”.

На територията на Велинградския туристически микрорайон се разкрива обективното съществуване на отделни селища с изявени курортно-туристически функции. Такива са Велинград, Ракитово, Юндола. Някои от тях са със статут на курорти - Велинград и Юндола.

Въпросът за локализацията на бъдещия спортно-туристическият комплекс “Сютка” и възможностите за неговата интеграция в структурните единици на туристическото райониране (туристически микрорайон, подрайон и район) има важно значение за неговата бъдеща идентификация. Интегрирането на бъдещата туристическа локализация (спортно-туристически комплекс “Сютка”) в посочените туристически териториално-структурни единици в голяма степен зависи от такива критерии като:

- неговото местоположение от гледна точка на туристическите дестинации (съществуващи и очаквани);

- характера и особеностите на туристическите ресурси, с които разполага територията, в която е предвидено да бъде изграден самият спортно-туристически комплекс;

- реалните възможности за създаване на необходимата и с високо качество инфраструктура на спортно-туристическия комплекс – туристическа, техническа (транспортна, енергийна, водостопанска, съобщителна и др.), социална и т.н.

Оценката за местоположението на бъдещия туристически комплекс се прави от гледна точка на това дали е благоприятно или не по отношение на утвърдените туристически маршрути. В момента туристопотока е ориентиран към изградените туристически локализации в двете общини – Велинград и Ракитово (Велинград, Юндола, Куртово, “Цигов чарк” - яз. “Батак”, яз.” Доспат” и др.). Очакванията са, че бъдещият спортно-туристически комплекс “Сютка” ще бъде обект на посещение както на целеви туристопоток (с цел ски-спорт и туризъм), така и на част от туристопотока формиран с цел балнеолечение, познавателен туризъм, еко туризъм, ловен туризъм и др. Характерът на бъдещия туристически комплекс, предвижданията за неговата висока категория, неговите национални и регионални функции ще доведат до привличане на значителен туристопоток от страната и от чужбина. Очакваното разкриване на новия граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Гоце Делчев –Драма (Република Гърция) е друга предпоставка за появата на нов потенциален туристопоток към туристическия микрорайон Велинград.

За целите на туристическия комплекс със сигурност ще се използват пътните трасета на сега съществуващите черни пътища по долините на реките Чукурска, Дулдурана и Бежаница, съответно реконструирани и частично наново изградени, както и предвижданата теснолинейна ж.п. линия от кв. Чепино до местността "Качаков чарк". Въжените линии, които ще бъдат елемент на бъдещата туристическа инфраструктура също ще имат и функциите на довеждаща транспортна инфраструктура. С етапното строителство на спортно-туристическия комплекс ще се осъществява и неговото осигуряване с необходимата инфраструктура. Насищането на комплекса с леглова база, спортни обекти, заведения за хранене, обекти на съобщенията и др. ще увеличи размера на туристическата и на социалната инфраструктура в двете общини. Тази инфраструктура ще се ползва от туристите на двете общини. По този начин ще се осъществи и по-тясното обвързване на комплекса “Сютка” с останалите туристически локализации в общини Велинград и Ракитово.

2. 
   ПРИРОДНИ РЕСУРСИ - ОЦЕНКА НА ПРИРОДНАТА СРЕДА
   

1. 
   Геоморфология и особености на релефа
   

Родопският масив има сложен литоложки състав и геоложки строеж, резултат на неговото продължително геоложко развитие. Върху съвременния облик на планината са оставили дълбоки следи геоложките събития, развили се през стария терциер, изразили се във формирането на дълбоки грабенови депресии и високи издигнати блокови структури. Най-старият период от геоложката история на Родопите е започнал от архая и протерозоя и е завършил през палеозоя и отчасти олигоцена.

В края на палеогена в дълбоките хлътнини се проявяват едни от най-големите вулкански изригвания по нашите земи. В Западните Родопи по разседи са се излели обилни лавни маси, образуващи обширни риолитни покривки, заели южнат част на Баташкия рид, Перелишкия дял, част от Чернатишкото било. Тези риолити придават на релефа особена привлекателност.

През неогена движенията на земната кора в Родопите са по-еднообразни. Масивът е бил подложен на цялостно издигане, усложнено с блоковоразломяване и разседни потъвания. При това издигане в корпуса на планината са се оформили стъпални разседи, които днес са благоприятни за развитието на туризма и ски спортовете.

Характерни за Родопите са две групи скални комплекси, които могат да се разглеждат и като структурни етажи. Родопският дънер е изграден от типични за тази област метаморфити и от внедрените в тях южнобългарски гранити. Към втория структурен етаж се отнасят горно еоценските и олигоценските вулканогенно-седиментни комплекси. Плиоценските утайки се разкриват само на отделни места в Родопската област и то там, където са съществували неголеми котловини. Масивът Сютка е част от Рило-Родопския архаичен купол, съставен от западно-родопски гранити, гнайси кристални шисти, амфиболити и други масивни скали. На запад от река Хремщица около м. Хремово и долинните части на реките Чукура и Бежаница се очертава мраморно находище с много добри качества.

В морфографската структура на Родопския масив ясно проличават различията между двата основни дяла - западния и източния. Първият дял, в който се намира проучваната територия, обхваща по-голямата част от масива и се състои от сложна система от планински ридове и дълбоко вкопани долини. Дълбокото разрязване на земната кора е доказателство за интензивно развитие, което е обословило планинския характер на релефа и неговото силно разчленение. Резултат от тази еволюция е и сложно развитата речно-долинна мрежа.

Западните Родопи са по-голямата част от планинския масив, която е с подчертано морфографско единство. Разчленението им е резултат от развитието на речните системи на главните реки - десни притоци на р. Марица. Те извират от южните части на планината и я прорязват на север с дълбоко вкопани долини. Това са реките Чепинска, Въча и Чепеларска. Най-дългата от тях е Въча, която разделя Западните Родопи на две различаващи се в морфографско отношение части - западна и източна. Проучваната територия попада в западната част - Баташко - Сюткенския дял.

Релефът на Западните Родопи най-общо може да се охарактеризира като рязко разчленен от речните долини, с плоски билни заравнености и редица тектонски обусловени котловини и долинни разширения. Със своите природни дадености Западните Родопи притежават неповторим облик и са много привлекателни. Тяхната подчертана височина и силно изразена заобленост на билата действат успокояващо. Тези особености на релефа имат силно емоционално и психологическо възействие и са от голямо значение за развитието на туризма. Те са отчетени при разработването на концепцията за развитието на курорта, тъй като силното разчленяване обуславя обособяването на отделни ядра, между които се намери обвързващия център и най-благоприятното взаимодействие между съответните пространствени, визуални и комуникационни връзки и елементи.

Разглежданата територия за отдих е с типично планински релеф. Това е една от най-високите части в Западните Родопи. Най-високият връх е Сютка 2186 м н.в. От централното било при вр. Сютка в северна посока се спускат била, които очертават водосборните басеини на р. Дулдурана, Бежаница и Чукура. Между разчленената хидрографска мрежа се очертават второстепенни била и дялове със заоблени и залесени върхове. Множество по-малки върхове и възвишения оформят склоновия, стъпаловиден характер на района. Освен вр.Сютка, който е с най широк панорамен обзор, други характерни пунктове в разглеждания район са : Мухов връх, Горно и Долно Пашово, Червените скали, Калето и други по-малки възвишения, оформящи долината на река Чукур в местността "Качаков чарк" (сх.1 на Луп)

Наклоните на терените в проучваната територия не са много големи. Изложенията са разнообразни и преобладават сенчестите местности, което е благоприятно за задържането на снежната покривка, но е неблагоприятно по отношение на някои други изисквания към зимните курорти, като прекомерно усойния и неуютен характер на много места.

В проучваната територия се разкриват разнообразни форми, развити в мраморите и във вулканските скали. Срещат се много карстови форми като пещери, редица скални образувания оформят отвесни стени, които ще се използват за скално катерене и алпинизъм.

За развитието на туризма добри условия предлагат и пещерите в района, по известни от които са Лепеница - природна забележителност с обща площ 5.2 ха, която е три етажна и поразява с богатите си образувания.

2. 
   Геоложки строеж и хидроложка характеристика на района
   

Пълнотата на проучването е изготвена за фаза ППП.

В процеса на проучване за локализация на комплекса е изследвана обширна територия под връх “Сютка”. След изясняване на най – целесъобразните трасета на ски пистите и съоръженията е определена границата на целия комплекс, обхващащ обща площ около 2600 ха. В тази територия са включени не само терените, функционално необходими за ски спорт, но и терените, които ще бъдат под влияние на провеждащата сe туристическа дейност общо в района.

Климатична характеристика

Районът попада в Европейско континенталната климатична област на България, в преходно-континенталната й климатична подобласт, и по-точно в среднопланинската част на припланинския климатичен район. Зимата там е студена, пролетта и есента прохладни, а лятото меко, като всички сезони са равномерно овлажнени.

Проучваният терен е разположен на височина от 2186,4 м при връх Голяма Сютка до 1150 – 60 м при местността Качаков чарк. Масивът на Сютка е част от Рило-Родопския архаичен купол, съставен от гранити, гнайси, кристални шисти, амфиболити. Теренът е планински със стръмни склонове. Характерни за района са дълбоки оврази, формирани от буйните пролетни води.

Климатът и неговите главни елементи оказват пряко влияние върху количествата, режима и качествената характеристика на повърхностните и подземните води в района. Факторите, имащи най-голямо значение са валежите, температурата, влажността на въздуха и др.

Средногодишният брой на дните със снежна покривка е от 100 до 120 дни, като средната дата на първата снежна покривка е 01 ноември - 20 ноември, а последната - 10 - 30 април. Средната дебелина на покривката е 80 см, като достига до 150 см. Направената кратка характеристика на валежния режим в района показва, че делът на подхранването на подземните води е преобладаващ.

Средномногогодишната температура на въздуха е 6°С. Средната януарска температура е от -2 до -3°С, а средната юлска е 15°С.

Дебелината на проникване на мраз в почвата е 50 см.

Валежите представляват главна приходна част в баланса на подземните и повърхностните води. Режимът на валежите (дъжд и сняг) в района подчертава преходно – континенталния климат. Средногодишната сума на валежите за 50 годишен период за най – близката станция – Велинград е 954 mm. Средномесечната, сезонна и годишна сума на валежите (mm) за станция Велинград (1931 – 1985год.) са нанесени в таблица 1.

Главните максимуми за региона са два - през месеците май и юни и през есента – ноември, декември, а главните минимуми - през периода август - септември.

Проучваният район се намира в северния дял на Западните Родопи, като теренът му е изграден изключително от материалите на Родопския кристалин. Те са с долнопротерозойска възраст /Pt/. По-долу е направено описание на геоложките разновидности, които са обхванати от приложената геоложка карта. Основно района на вр. Голяма Сютка е изграден от скални комплески с докамбрийска възраст.

На проучваната територията се установяват следните основни лито - и хроностратиграфски единици и магмени тела:

- Прародопска надгрупа - докамбрий: неразчленена Прародопска надгрупа и Арденска група (Маданска свита):

- Родопска надгрупа - докамбрий: Рупчоска група (Чепеларска, Богутевска и Въчанска свита), Ситовска група (Бойковска, Бачковска и Луковишка свита) и Асеновградска група (Добростанска и Белащенска свита);

- горнокредни гранитоиди: Барутин-Буйновски плутон и по-малки тела от дребнозърнести биотитови гранити и аплитоиднопегматоидни гранити ;

По-долу описаните геоложки разновидности са извън обсега на проектирания обект, но са отбелязани, поради това, че попадат в засегната част от геоложката карта:

- палеогенски литостратиграфски единици: брекчо-конгломерато-аргилито-пясъчникова задруга и туфогенно-пясъчникова задруга;

- палеоген-неогенски вулканити, пирокластити и дайки;

- неогенски седименти и кватернерни отложения.

Брекчо-конгломератно - пясъчниковата задруга се разкрива на юг от Батак, в яз.”Батак” и около с.Ракитово като фрагменти на Велинградския плиоценски басейн. Навсякъде задругата заляга трансгресивно върху кристалинния фундамент. На някои места се покрива от кватернерни отложения. По генезис това са континентално - алувиални образувания. Представени са от брекчо-конгломерати, пясъци и глини, често не добре споени и без изразена слоистост.

Брекчо-конгломератите са полигенни, пъстри на цвят с размери на късовете от 1 до 30-40 cm. Спойката е глинесто-песъчлива почти винаги слаба.

Пясъчниците са ръждиво-кафяви, жълтеникави до сиво-бели, обикновено грубозърнести.

Песъчливи глини се срещат рядко като тънки прослойки сред пясъчниците. Предимно тъмносиви глини, прослоени с въглищни чернилки, се установяват по сондажни данни в чашата на яз.”Батак”. Въглищни лиски се установяват и СИ от Ракитово в по-дълбоките части на разреза.

По сондажни данни в Брекчо-конгломерато-пясъчниковата задруга могат да се отделят две нива: долно-изградено предимно от пясъчници и песъчливи глини с въглищни прослойки, и горно-изградено от брекчо-конгломерати с редки прослойки от пясъчници.

Дебелината на задругата стига до 90 m.

В района на с. Дорково сред глинести пясъчници и алевролити е открито богато находище на бозайници (Тома и др., 1986). Повечето от тях са Anancus arvernensis. В най-долните нива на задругата при с. Дорково се срещат и останки от Prosomys insuliferus (Arvicolidae) и Tetralophodon longirostris, които определят понтдакска възраст. По този начин брекчо-конгломерато-пясъчниковата задруга може да се корелира с първия и втория макроцикъл на Ахматовската свита и има възраст понт-еоплейстоцен (Драгоманов и др.,1981 ).

На юг от яз.”Доспат” се намират малки разкрития, изградени от грубозърнести пясъчници, слабо споени конгломерати, гравий, чакъл и валуни, които вероятно трябва да се отнесат към същата задруга.Тук обаче континентално-алувиалните образувания са преплетени с мощни наносни конуси, което придава специфичен характер на седиментите.

Палеоген (Pg)

Палеогенските седименти се установяват в няколко грабена, наредени по линията с. Борино - Девин -с. Фотиново. Били са обект на проучване на редица автори (Яранов, 1940, 1943, 1956; Боянов и др.,1957ф). Направените опити за въвеждане на официални литостратиграфски единици не отразяват правилно действителното положение и предизвикват превратни представи за характера на седиментацията. Като имаме предвид, че “поредица от странично прекъснати тела, сходни по литоложки състав и стратиграфска позиция, могат да бъдат обединени в една свита при положение, че тяхната големина и раздалеченост не са достатъчно основание за обособяването им като отделни свити” (Коюмджиева и др.,1982), възприемаме три неофициални литостратиграфски единици.

Разкрива се в основата на палеогенските седименти в ивицата между селищата Борино, Тешел, Девин, Селча и Фотиново. Заляга трансгресивно върху различни нива на кристалинния фундамент. Горната граница е постепенен преход към туфогенно-пясъчниковата задруга.

Основната скална разновидност в тази задруга са брекчоконгломератите и конгломератите, изградени от разнообразни късове, предимно гранитоиди и по-рядко различни видове гнайси и шисти, мрамори, амфиболити, пегматити, аплити и кварц. На някои места се срещат прослойки от гравийни и грубозърнести пясъчници. На север в Пещерския басейн и на изток в Смолянския басейн количеството на пясъчниците сред тази задруга е чувствително повече.

Дебелината на задругата е от порядъка на 250 m.

Сигурни данни за възрастта липсват. Въз основа на цитирания полен, намерен при кв. Забрал (Вацев, Чолаков, 1978), и по общи геоложки съображения приемаме долноолигоценска възраст на задругата.