Спортно-туристически комплекс „сютка“ о б щ у с т р о й с т в е н п л а н
Изтегляне 2.21 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Физико-геоложки явления и процеси
- Сеизмичност
Тектонска характеристикаРазглежданият район е малка част от западното продължение на Севернородопската антиклинала. Ядката на антиклиналата е изградена от скалите на Богутевската свита, а крилата й от Въчанската свита. Структурата е разкъсана от множество разломи с различна големина и ориентировка на скалите, а на запад е пресечена и преориентирана от Рило-Западнородопския батолит.Тектонско развитие Сложният тектонски строеж се определя от налагането на няколко структурни плана, отразяващи тектонските движения през докамбрийския и фанерозойския мегаетап. Деформациите от докамбрийския мегаетап са тясно свързани с полиметаморфното и полидеформационното развитие на скалите от Рупчоската група. За тях са характерни линейни почти И-З структури и напречни почти С-Ю подувания, които деформират първите и са образувани по време на мигматизацията на скалите. Фанерозойският мегаетап се характеризира с развитие на разломните структури и разпадане на докамбрийския фундамент и с внедряване на различни по възраст магмени скали, които налагат структурни и метаморфни промени на докамбрийските метаморфити. През Каледоно-херцинския етап се внедряват гранитоидите на Рило-Западнородопския батолит и малки гранитови тела, които заварват кристалинния фундамент дълбоко метаморфозиран и блоково разчленен. Гранитоидите пресичайки старите докамбрийски структури ги преориентират и налагат периплутонична гранитизация. По време на алпийския етап в Родопския масив се наблюдава оживяване на допалеогенските разломи и формиране на нови разломи. През късноалпийския етап започва развитието на две системи на разломяване, които се развиват и през неотектонския етап като разсядат плиоценски отложения и разместват разломите от по-стари епохи. На тази активност, проявяваща се и до наши дни се дължи високата сеизмична активност на района. Разломни структури По-конкретно за морфоструктурното оформяне на разглежданата област в съвременния й облик от първостепенно значение са Севернородопската и Изток-западна (до СИ-ЮЗ) разломна системи. Севернородопската разломна система представлява южен клон на Маришкия дълбочинен разлом. Тази система маркира границата между Рило-Западнородопския батолит и Средногорската структурна зона, а на изток от Белово и с Горнотракийския грабен. В структурно отношение тя е представена от система от почти субпаралелни разседи с преобладаваща посока СЗ-ЮИ (110°-130°), стръмно наклонени на СИ (75°-85°). Разломите от Изток-западната (до СИ-ЮЗ) разломна система са ориентирани косо на Маришката разломна зона. По-главен представител от тази система е Ветрендолската разломна зона, представена от система субпаралелни североизточно (50°-60°) насочени разседи. Подземни води - хидрология Хидроложката мрежа в района е гъсто разчленена, често с големи наклони на надлъжните профили. Наличните реки водят началото си от централното родопско било. Водите се събират под името р.Чукур, която се влива в Ели дере. Долините на реките им са тесни. Чрез система от водохващания водите на реките се вливат в яз. Батак. (сх. 1 на ЛУП) В района на проучване по-широко разпространение имат пукнатинните води с дълбока и плитка циркулация. Пукнатинните води с дълбока циркулация са привързани към пукнатинна водонапорна подсистема, която е свързана с разломните структури с дълбоко заложение, развити в докамбрийския метаморфен комплекс (гнайси, мрамори) и палеозойския интрузивен комплекс (гранити). Водите се отнасят към т.нар. акратотерми - пресни азотно-термални води. По състав са хидро-карбонатно-сулфатно-натриеви и сулфатно-хидрокарбонатно-натриеви, pH - от 8,2 до 9,2, обща минерализация 0,3-0,8 g/l и температура - от 32 до 78оC. През пролетта и лятото в зоната на регионалната напуканост се акумулират подземни води - пукнатинен тип с плитка циркулация. Този тип води дават началото на редица разсеяни низходящи извори с незначителен дебит в гнайсите, шистите и гранитогнайсите, и с по-значителен дебит - карстови и пукнатинно-карстовите води в мраморите, които участват при формирането на повърхностния отток на малки дерета. Основното подхранване на тези води е от валежите и топенето на снеговете. През периоди на засушаване, по-малките извори напълно пресъхват, а другите силно намаляват дебита си. Физико-геоложки явления и процесиЕрозия. Разглежданата територия от началото на неогена до днес е подложена на равномерно издигане, което благоприятства развитието на изветрителните и ерозионните процеси. От представените в района геоложки разновидности най-засегнати от ерозия са слабосвързаните неогенски седименти. Значително по-слабо ерозионните процеси се отразяват в терените, изградени от метаморфни скали. В тях ерозията засяга най-силно тектонските зони, където скалите са силно натрошени и изветрели. Свлачища. Патенциално могат да се проявят в метаморфния комплекс в участъци с интензивно разломяване. Те са предимно от консеквентен тип. Сипеи и срутища в района не са установени. Заблатявания. Не са често явление. Срещат се предимно в по-просторните заравнени участъци. Карст възможен е на места, където се разкриват мраморите от Добростанска мраморна свита (doPeF). СеизмичностРайонът на проучване е със сеизмична интензивност - VIII степен по скалата на МШК. Стойността на сеизмичния коефициент е 0,15. Той е определен от картата за сеизмично райониране на територията на България за период от 1000 години - вж. “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” от 1987 г. Водоизточници На територията на проектирания спортно – туристически комплекс се намират няколко водоизточника, от които се осъществява част от водоснабдяването на град Ракитово. Това са два каптирани извора – 1 и 2, намиращи се по Пашов дол и шест извора, намиращи се по Сюткински дол. Всички извори са низходящи. Водите са пукнатинни с плитка циркулация. На Сюткинския дол е направено и открито водохващане, което се включва за водоснабдяване през есенния сушав период от годината. Общото минимално водно количество за шесте водоизточника е Qмин. = 7,7 л/сек, измерено през зимния период от проведените режимни наблюдения през 1989 год., а максималното – Qмакс. = 10,5 л/сек, измерено през месец юни. Максимумите и минимумите на дебитите на тези извори съответстват на максимумите и минимумите на валежите през годината и са пряко свързани с тях. В близост до проучваната територия се намира низходящ, карстово – пукнатинен извор - “Тупаров чарк”, подходящ за водоснабдяване на бъдещия комплекс. Същият извира от мрамори, сравнително съсредоточен при разкриването му и каптиран през 1991 год. Замерения при режимни наблюдения (1989 год.) Qмакс. = 52 л/сек, а минималното водно количество - Qмин. = 23,2 л/сек. За запазване качествата и запасите на подземните води около водовземните съоръжения ( каптажите ) е организирана санитарно – охранителна зона с три пояса – “А”, “Б” и “В”. Пояс “А” – на строг режим. Границите на пояс "А" се разполагат на 15 м от крайните външни контури на подземните части на каптажното съоръжение, които ще бъдат оградени със специална защитна мржа. В него се забраняват всички дейности, които не са свързани с експлоатацията на водоизточника. Достъпа на външни лица е забранен. Планираните писти и подемни съоръжения отстоят на повече от 15 м. отстояние от каптажните соъръжения и по този не влияят на водохващането.
Поради нееднородността на водовместващите скали границите на пояси "Б" и "В" са определени, съобразявайки се с повърхностния водосбор. Условия на фундиране. Проучваната територия е годна за проектираното строителство и в дълбочина е изградена от скали с докамбрийска възраст – биотитови и двуслюдени гнайси, гранитогнайси, гнайсошисти, амфиболити и мрамори. Всички те са тектонски разломени, а в горната си част, вследствие ерозионните процеси, са напукани и изветрели. Мраморите са окарстени и разломени. Условното изчислително натоварване при фундиране върху скална основа приемаме 0,5 МРа, определено по табл. 3.7. от Наредба №1 за проектиране на плоско фундиране. Възможно е при фундиране върху наклонени терени да се създадат предпоставки за образуване на консеквентни свлачища, ако не се предвидят укрепителни мерки. При определяне на площадките за сградите и съоръженията на спортно – туристическия комплекс и при проектиране във фаза РП е необходимо да се проведе и детайлно инженерно – геоложко проектиране, при което да се определи: - носимоспособността на земната основа конкретно за всяка площадка; - наличието или не на физико-геоложки явления (карстови образувания в района на Качаков чарк, където ще се проектира главния център, тъй като в голяма част от този район мраморите се разкриват и на повърхността; - съществува ли опастност от предизвикване на свлачищни процеси в наклонени терени по склоновете, спускащи се към многобройните долове в района и др.); - наличието на подземни води, условията за спазване на изискванията на Наредба №2 за санитарно-охранителните зони (СОЗ) при близостта на каптираните за питейно-водоснабдяване водоизточници. На територията на бъдещия спортно – туристически комплекс няма подземни води, които биха попречили на бъдещото строителство. Необходимо е само да се имат предвид поясите “А” на санитарно – охранителните зони на каптираните извори, посочени в т. 8 от текста, където се забраняват всички дейности, които не са свързани с експлоатацията им. Това означава, че пистите могат да тангират с границите на пояс “А”. При невъзможност да се избегне такава близост, то може да се приложи изискването на чл.37, ал.3, но по преценка на специалист по инженерна геология и хидрогеология.
Изтегляне 2.21 Mb. Сподели с приятели:
|