Срастнато свързани заедно Джейкъб Луфи Превод: Емил Енчев Съдържание

-1- Никаква друга основа

Сълзите на мъка бяха добра гледка за Небесния Баща, Който преследваше този човек толкова дълго време. Работата на Бог беше положила основа в неговото сърце. Това е основата на покаяние и съкрушаване на сърцето, която всички вярващи трябва да имат поставена в тях от Святия Дух. Този покайващ се човек беше на вратата на велико благословение: благословение, което щеше да потече в него и вън от него до много други. Колко живота ще бъдат докоснати от Духът на Бога чрез това, което сега протича през този “нов човек”? Колко снабдяване ще дойде чрез него за да посрещне нуждите на другите? Преградата на греха беше разрушена; канал за протичането на Святия Дух беше прокопан.

Добротата на Бог беше довела този човек до покаяние. Добротата на Бог сега ще тече в този съд с вечно увеличаваща се мярка, ограничавана единствено от неговата способност да приема от тази доброта. Този, Който не пожали Собствения Си Син сега свободно ще даде на този човек всичко, от което се нуждае. Този човек сега беше отворен за Господа, и Исус щеше да стане за него “мъдрост, и праведност, и освещение, и изкупление…”

Ако местното Тяло е дошло до това, което Бог възнамерява за него да притежава, тогава отделните личности на това местно Тяло трябва да имат правилната основа в тях положена от Бог. Павел напомня на коринтската църква, че само една основа е била избрана от Бог като основа за Неговото царство. Тази основа е Исус Христос. Но как се полага тази основа правилно в едно сърце?

Нашия Господ заяви съвсем ясно, ”Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Татко…” (Йоан 6:44). Защо е необходимо Татко да привлече човека? Пророк Исая ни казва:
“Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме” (Исая 53:2).
Словото не казва, че Исус няма вид или великолепие. То казва, че Той нямаше това, което ние, ослепените от плътското, бихме пожелали. Ние трябва да разберем, че ако Бог избра да не украсява Господа във вид или великолепие, които се харесват на плътския човек, тогава и ние не трябва да го правим. Защото, ако се харесваме на плътския човек на плътското ниво, ние ще доведем плътското в църквата. Как тогава човек може да бъде спасен? ”Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Моя Баща!”

Божият метод за евангелизиране е Неговата доброта изразена чрез Църквата Му. Това изразяване се вижда в дългото страдание на вярващия, в търпението, в благостта, в милостта, във верността, и в святостта. Павел ни казва да побеждаваме злото чрез доброто. Това побеждаване може да бъде доста дълъг процес и да струва доста скъпо. Савел от Тарс беше “победен” от добротата на Бог в ранната Църква. Той я видя в Стефан и после и в другите, които преследваше. Отговорите дадени на Савел от Църквата станаха остените, срещу които той риташе. Ранната Църква нямаше гимнастики, нямаше програми, нямаше “чувствени свидетелства,” нямаше схеми за “бързо забогатяване.” Те имаха добротата на Бог изпълваща техните сърца. Те имаха Исус, а Той не се нуждае от нищо да бъде прибавяно към Него.

Майка Тереза е говорела на хора, които са идвали да се срещнат с нея от целия свят. Сред групите, на които тя е говорела имало една от религиозните сестри от множествата Северно Американски ординарци. След своята беседа тя попитала дали има някакви въпроси. ”Да, аз имам един,” казала жена седяща отпред.” Както знаете, повечето от ординарците представляващи тук са били изгубени членове. Изглежда, че повече и повече жени напускат през цялото време. Все пак вашият орден привлича хиляди след хиляди. Какво правите?”

Без колебание, Майка Тереза отговорила, ”Аз им давам Исус.”

“Да, зная,” казала жената, ”но да вземем обичаите, например. Възразяват ли вашите жени да спазват обичаите? А правилата в ордена, как се справяте с това?”

“Давам им Исус,” отговорила Майка Тереза .

“Да, зная, Майко,” казала жената,” но можете ли да бъдете по-точна?”

“Давам им Исус,” повторила отново Майка Тереза.

“Майко,” казала жената, ”Ние всички забелязваме вашата чудесна работа. Бих желала да узная нещо друго.”

Майка Тереза казала спокойно, ”Аз им давам Исус. Няма нищо друго.”

Всичко, което преследваната Църква в Китай има да предложи на евангелизма е добротата на Бог. И е пресметнато, че въпреки интензивното преследване, хиляди нови вярващи се прибавят ежедневно към техният брой. Ако ние прибягваме към едно лесно приемане на Христос без покаяние, тогава няма да имаме истински обръщения. Ние в действителност водим хората далеч от Господа вместо при Него. Ние не се опитваме да обърнем хората към доктринална позиция, или да се опитваме да ги убедим, че Библията е истинна поради някои настоящи архелогични открития. Ние изразяваме добротата на Бог. Ние издигаме Господа изразявайки Го чрез нашия живот, и добротата на Бог, която хората могат да видят ще ги накара да “прославят нашия Баща в небето.”

Бог трябва да привлече човека вън от мястото където живее в плътското ниво на гордост, себедостатъчност, себеправедност, и бунт. Той ще привлече човека там където Исус живее в смирение и кротост и скромност на ума. Това е “добротата на Бога, която те води към покаяние” (Римляни 2:4). Тази доброта се протяга към човека по много начини, но тя се протяга особено чрез Църквата. А за да бъде така протягаща се, тя първо трябва да се намира в Църквата. Когато някой отговори на привличането на Бог, той е доведен до място на покаяние. В следствие на това, той се отваря за да бъде изпълнен, с постоянно увеличаваща се мярка, с повече от добротата на Бог.

Добротата на Бог ще води човека до покаяние показвайки му грешността на собственото му сърце. Това не е приятно пътешествие за такъв човек, за да дойде при Исус Христос. Той трябва да бъде разчупен. Той трябва да бъде свален долу. Той трябва да бъде опустошен.
2. Благословено опустошаване

Ако истински ще познаем Бога, ние трябва да бъдем смазани от откровението за греховността на собственото ни сърце. Тази греховност, за която говоря е нашата основна природа. Това е природа, която не може да бъде подчинена на закона на Бога; това е природа, която е в бунт срещу Бога.

Исая преживя това откровение и извика, ”Горко ми…аз съм човек с нечисти устни!” (Исая 6:50). Еремия също го откри в себе си и каза, ”Сърцето (на човека) е измамно повече от всичко и е безсилно…” (Еремия 17:9). Апостол Павел видя себе си и извика, ”Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта” (Римляни 7:24)? Всеки, който ще бъде част от тялото “подходящо свързано заедно,” трябва да преживее това опустошаване, защото това е мястото където ние сме “подходящо свързани” с Тялото на Христос.

В това място на нужда е когато ние, за първи път, виждаме красотата на Господ Исус Христос. В това място на нужда от спасител е, когато нашите очи са отворени за да видят това, което някога не са можели да виждат. Сега ние откриваме "формата и красотата," които през цялото време са били в Исус. Тук ние започваме да "виждаме Царя в Неговата красота" (Исая 33:17). В това място на покаяние е когато ние започваме да виждаме славата на Бог в лицето на Исус Христос.

Покаянието е работата на Бог, върху която всички други работи на Бог са изграждани. Когато се покаем, ние сега имаме нещо добро в нас. Това добро нещо е съкрушено сърце и разкаян дух. Такова сърце има недоверие към себето, и голяма увереност в Бог. Сега Бог има нещо в нас, върху което може да гради, нещо в нас, което може да пастирува, и нещо, което може да нахрани.
4. Нещо, върху което да гради

Нашия Господ не се обвързва с нас. Той се обвързва със Своята работа в нас.
“И когато беше в Ерусалим на Пасхата, по време на празника мнозина повярваха в Неговото Име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките хора” (Йоан 2:23-24).
Петър се закле, че няма да се отрече от Господа, но Господ не му се довери. Той знаеше, че клетвата на Петър дойде от себична сила вместо от работата на Бог в него. Мнозина правят велики обещания във времена на емоционално възбуждане. Но царството на Бог не се гради върху емоционални възбуди. То се гради върху работата на Бог в дълбочините на човешкото сърце. Това е работа, която има като резултат разрушаване на плътската човешка сила и желания.

“Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Исус Христос” (1 Коринтяни 3:11). Когато човек се покайва, Бог има основата, която е търсил в този човек. Исус каза на Петър, ”Когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:32). Обръщането за облягащият се на своята сила Петър щеше да бъде това да няма никакво доверие на плътта. Такъв човек може “да утвърди братята” защото той е основан върху Канарата, Христос Исус. В действителност тази ситуация с Петър не беше неговото първоначално обръщение, но по-скоро “полагане отново основата на покаяние от мъртви дела” в Петровото сърце (Евреи 6:1). Въпреки това, целият духовен прогрес зависи от това да имаш правилната основа.

“Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души” (1 Петрово 2:25).

Всички тези характеристики на новата природа; основа за Бог, върху която да гради, следването на Пастира, глад за нещата на Бог, съдържат своя произход в покаянието.

Каква чудесна основа е избрал Бог, върху която да изгради Своята Църква. Тази основа винаги е базата на зданието. Тя никога няма да бъде махната. Ако ще градим правилно, ние трябва да градим върху нея — никога върху друга основа — дори през цялата вечност! Тази основа на сърцесъкрушаване трябва винаги да стои в отделните личности в местното тяло от вярващи. Колкото по-дълго присъства в сърцата на вярващите, църквата ще преуспява в Бога.
7. Търсенето на Авраам

„Защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог" (Евреи 11:10).

Когато Авраам се върна от спасяването на Лот, двама царе го срещнаха. Единият беше царят на Содом. Авраам нямаше нищо общо с него защото царят на Содом нямаше нищо в себе си, което да можеше да послужи на това “излез” в Авраам. Но другият цар, Мелхиседек, имаше много, което да му предложи. Всъщност, по-малкият (Авраам) беше благословен от по-големият (Мелхиседек).

Не просто някой човек благослови Авраам. Това “излез” във вярващия трябва да му бъде послужено на известно ниво и то от тези, които имат същото “излез” от Бога в тях. Авраам с готовност разпозна живота на Бога в Мелхиседек. Той с готовност прие това, което “първосвещеника на Всевишният Бог” му предложи. Благословението на Мелхиседек укрепи Авраам да отхвърли предложеното от царя на Содом. Авраам разпозна, че Мелхиседек имаше същата основа за живота, която и той имаше. Разликата между двамата беше, че Мелхиседек, на това място, беше в по-голямо съвършенство отколкото Авраам. Разликата беше, че Авраам осъзнаваше вътрешно поради нежността и смирението на неговото сърце.

Тази среща на Мелхиседек и Авраам беше наредена от Бога и се случи в определено време от Авраамовия живот. Тя се случи след като Авраам “постави отново основата на покаяние” чрез построяване на олтар на Бог. Авраам построи този олтар след своя неуспех в Египет. (Битие 12:9-20). Той се върна до мястото където “в началото беше издигнал олтар” (Битие 13:4).

Защо построи той този олтар? Когато Бог го спаси в Египет, очите на Авраам се отвориха за да види добротата и верността на Бог лично към него. Сърцето му беше изпълнено с благодарност и вярата му беше възобновена. Той можеше да види, дори и само неясно, видението за това, което Бог можеше да направи във и за него. Олтар се издига защото такива елементи като благодарност, вяра, и видение изпълват сърцето на човека. Човека на вяра издига олтари. Построявайки тези олтари той изповядва, че е чужденец и странник на земята. Той жертва естествения си живот, със своите привързаности, на тези олтари. Когато издигаме олтари, ние казваме на Господа, ”Бъди строителят на моя живот.”
8. Жертвата на Авраам
Авраам принесе “духовни жертви” на Господа. Той постави на олтара своя грях и своята слабост, които го изкараха от волята на Бога в първото място. Той постави своите неуспехи на този олтар. (Понякога определени хора намират за много трудно да поставят своите неуспехи върху олтара. Причината за тази трудност може да има своите корени в себеправедност и тайно желание да се доближим до Бога въз основата на дела.) Когато построи този олтар, Авраам прибави възобновено посвещение да върши волята на Бог за своя живот. Той казваше, ”До каквато степен мога, аз ще платя цената необходима за да върша волята на Бога.” Сега, с основата отново сложена на място в живота на Авраам, беше време да отиде в съвършенство. Бог щеше да позволи прогреса на Авраам, и повече от това, Той щеше да го причини и да го подпомогне. От каквото и да се нуждаеше Авраам, Бог щеше да го снабди. Това снабдяване включваше благословението на Мелхиседек, който донесе хляб и вино. И двете щяха да участват в Господната вечеря.

Бог иска отново да положим основата и да работим с нея. Да направим това спестява толкова време на вярващия.

“Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога И това ще направим, ако Бог позволи” (Евреи 6:1, 3).

С основата поставена на място, ние сме готови да се придвижим в целите на Бог за нашия живот.

Човекът в моя офис този ден беше доведен до място на “благословено опустошение.” Той изповяда греха си защото Бог му беше отворил очите за да го види. Преградата на греха в сърцето на този човек беше разрушена, и сега от “най-вътрешното му естество” можеха да текат реки от жива вода. Той говореше за глада, който имаше за Божието Слово, за нуждата да бъде заедно с хора със същата скъпоценна вяра. Той беше променен човек, който беше чул Божият глас да му говори думи на вечен живот. Благословението беше вече очевидно. Основата беше положена. Този човек беше изпълнен с нужда от Бог. Той беше правилно свързан с тялото на Христос.