-3- Съдийският престол на Христос: СЕГА!

-3- Съдийският престол на Христос: СЕГА!

Давид заявява, че "свидетелствата на Господа, Неговите присъди, Неговия закон (или поток) са, по-желателни от злато, да от най-чисто злато.” Давид осъзна ценността на присъдите и свидетелствата на Господа, защото неговия успех в царството на Бог се дължеше на подчиняването му на тях.

Следващата илюстрация ни дава промените, които ще се случат в нас при съдийския престол на Христос. (Когато говоря за този съдийски престол, нямам предвид последният съд, но по-скоро настоящите присъди на Господа в нашия живот, които ще причинят последния съд да бъде място за награда и радост за всички, които слушат Неговия глас ежедневно).

ГОСПОДНОТО СЪДЕНЕ
От:	Във:
Поквара	Непоквареност
Заслепяване	Виждане и разпознаване
Духовно невежество	Познаване на Бог
Смърт	Живот
Себецентрирано неправилно съдене	Праведно съдене без пристрастие
Търсене на справедливост	Пълнота от милост
Светско и земно	Освещение
Лъжесвидетелство	Вярно и истинно свидетелство

Преди да приемем Господа в нашето сърце, ние сме изпълнени с тези неща споменати в лявата колона. Пред съдийския престол на Христос ние преминаваме от тези неща в десния списък. Можем да видим тази истина много ясно в евангелията.

В евангелието на Лука ни се казва, че самаряните отхвърлиха Господа, ”Защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.” Неговите ученици Яков и Йоан бяха много разстроени от това отношение:
“Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?” (Лука 9:54).
Яков и Йоан представиха себе си “пред съдийския престол на Христос” за да получат одобрението да се избавят от тези “врагове.” Какво беше вътрешното им състояние когато се приближиха до Господа? Те дойдоха в духовна слепота и невежество, и с дух противоположен от този на Господа. Когато Исус идва Той порицава или осъжда греха в плътта. И тъй като Той е същия вчера, днес, и завинаги, Той все още порицава греха в плътта. Това е, Той ще го осъди в нашата плът. И когато ние се съгласим с Неговата присъда и изповядаме греха си, Той ще ни очисти от нашата неправда. Господният отговор към Яков и Йоан беше този: Лука 9:55-56, ”А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте, защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси). И отидоха в друго село.”

Нито Яков нито Йоан бяха научили тази истина в предишното поучение на Господа. Те бяха там когато Господ даде проповедта на планината. Неговото поучение включваше, ”Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят” (Матей 5:44). Ние сме като тези ученици, това, което не сме научили в класната стая може да бъде научено в обстоятелствата на живота. Господ е добър учител, който ще повтори същия урок по друг начин. Колкото по-меки са нашите сърца, от толкова по-малко сурови уроци се нуждаем.

Ключовата дума в горните стихове е “унищожение.” Господ използва това за взаимоотношенията в живота на хората и го прилага за тези, които по това време Му се противопоставяха. Въпреки тяхното отхвърляне, Той остана верен на тях, винаги търсейки да донесе спасение и живот за тези, които са в нужда. Но има един, който възнамерява да разруши живота на хората, и това е Сатана.
2. Разваленият образ

Сатана имаше три цели в ума когато се приближи при Адам и Ева в Градината.

Той възнамеряваше да:

Павел в Римляни 1:29-31 описва степента на работата на врага в сърцата на хората.

“Изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност; клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви.” (Римляни 1:29-31)
Тези характеристики са толкова противоположни на образът на Бог. Павел ни казва по-нататък в Римляни, че човекът промени славата на Бог (Това е, славата на Бог, която присъстваше в първоначалното Му творение) и я направиха като "тленен човек, птици, и четириноги зверове, и пълзящи неща." Ето защо Исус нарече Ирод лисица. И ето защо Йоан Кръстител нарече книжниците и фарисеите, "ехидни." А в Псалм 22, виждаме, че силни бикове и кучета заговорничеха против псалмиста и, пророчески, против Господа по време на Неговото разпъване. По този начин, образът на Бог беше унищожен в човека чрез сътрудничеството на човека със Сатана.

Но Исус дойде за до потърси и да спаси това, което беше загубено. Той направи това спечелвайки отново сърцето на човека, което беше откраднато от Сатана и беше направено слуга на греха. Той повежда поробеният по пътеките на правда и възстановяване. Когато взаимоотношението с Бог израства и се задълбочава, човекът е променен от "лъжа в истината." Човекът тогава е съобразен с образа на Бог и става истински и верен свидетел на Бог.

Когато сме променени в образа на Бог, ние също ще се стремим да спасяваме живота на хората, а не да ги унищожаваме. Тази трансформация се случва когато се подчиним на присъдите на Господа.

Павел ни казва в Коринтяни, че както сме носили земният образ, по същия начин да носим небесният образ. Как идваме до мястото на носене на земният образ? Ние сме били родени в живота с тази земна природа. После на тази природа и е било послужено и ние сме пораснали, развили сме се и сме узрели. По същия начин ще носим небесният образ. Ние трябва да се новородим или да бъдем родени отгоре, или трябва да ни бъде даден живот отгоре. Когато на този живот му е послужено в нас, ние израстваме, развиваме се и узряваме.

Както се подчиняваме на безчислени съдби отнасящи се за земната природа, по същия начин трябва да се подчиним и на съдбите на Господа отнасящи се за новата природа. Тези съдби са облечени в милостта на Бога.
"Правда и съд са основата на престола Ти, милост и истина ходят пред лицето Ти" (Псалм 89:14).
Бог обитава в светлина, в която никой човек не може да пристъпи. Тази светлина включва Неговите съдби и Неговата правда. Никой от нас, в собствената си сила и праведност, няма възможност да приближи това обиталище на Бог. Ние трябва да имаме работа с милостта и тогава да бъдем променени от тази милост. Само когато сме потопени в Неговата милост, ние сме способни да приемем Неговата истина, която тогава променя разваленият образ в Неговия образ. Преди Адам да съгреши, той свидетелстваше за Бога просто чрез това как Бог го беше създал. Той беше истински свидетел. Той изглеждаше като Своя създател. Но когато съгреши, той повече не отразяваше образа на Своя създател. Той стана фалшив свидетел. И всички хора, които са изпълнени с греховете описани от Павел в Римляни 1:29-31, изложени по-горе, също са намерени за фалшиви свидетели.

Но Исус дойде за да възстанови изгубеният образ на Бога в човека и да промени лъжата, фалшивото свидетелство, обратно в истината. И ние Му съдействаме като се съгласяваме с Неговите съдби. Това е природата на плътския човек да съди (или по-добре неправилно да преценява) всичко. Но Павел ни предупреждава,

Ние сме инструктирани да "идваме смело пред престола на благодатта." Но Исус е "поставен от дясната страна на трона на Всевишния в небесата." Тези два престола съставляват две напълно различни места в духа. Ние можем да отидем до едното, което е, престолът на благодатта. Но престолът на Всевишния в небесата е недостъпен за нас, ако не сме заведени там от единствения посредник между човека и Бога, човекът Христос Исус. И нашият духовен прогрес по този начин е напълно зависим от нашето приемане на съдбите на Господа лично за нас. "Нека да вървим към съвършенство! И това ще направим, ако Бог позволи!" Защо да не го позволи? Защото не сме се предали на определени съдби.

Правдата и съдът, които са основата на трона на Бог включват вечните пожари, за които се говори в Исая 33:14 и са споменати от писателя на Евреи, когато говори за нашия Бог, който е "пояждащ огън." Никоя плът няма да се прослави в Неговото присъствие защото ще бъде погълната когато човек влиза по-дълбоко и по-дълбоко в центъра на това присъствие.
3. Но Аз ви казвам

Поради Господното предаване на всичките съдби на неговия Баща без да се провали, Той получи и позна всичките съдби на Бога. Неговите думи са дух и живот; направени са такива чрез Неговото покорство на Бог. Той говореше с авторитет, който идва от лично преживяване:
"Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб." А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата" (Матей 5:38-39).
"Око за око!" Къде човек получава това? Чували ли сте някога някой в света да казва това? Това е правда и съд. Око за око! Но Господ не се свързва с Бог или с човек според закона, но по-скоро чрез милост и истина. Той не беше син чрез религия, но чрез взаимоотношение. И от своето взаимоотношение, Той научи сърцето на Своя Баща. Той изяви сърцето на Бог на нас.

Той Самият беше изпратен от сърцето на Бог:

И от този духовен прогрес и взаимоотношение с Неговия Баща дойде Неговото, "Но Аз ви казвам." Тези думи бяха Неговите съдби. И те бяха изпълнени с милост и истина. Защо?

Когато наистина видим тази нужда, ние сме доведени до изповядване и до място на оправдаване на това, което Бог казва (относно нас). Вижте Римляни 3:4. Нашата уста тогава спира да осъжда другите, защото ние виждаме собствения си грях и нуждата от милост. Бивайки осъдени, и приели милост, ние тогава сме способни да даваме тази милост на другите.

Когато съдбите на Господа дойдат до нас, ние сме смазани от тежестта на Неговите думи. Нашите колене тогава се превиват пред Него и ние "ставаме виновни пред Бог." Тази дума "виновни" може да бъде преведена: "Обект на съдът на Бога." Да бъдеш подложен на съдът на Бога е влизането в пътя на голямо благословение. Тука е където приемаме милостта на Бог и Неговото оправдание в нашето сърце. Това оправдание е единственото нещо, което ще задоволи нашата нужда от милост. Фарисеят оправда себе си пред Бог чрез своите добри дела. Но Бог не го оправда, защото чрез делата на закона няма да се оправдае никоя плът. Бирникът, обаче, призоваваше името на Господа да го опрости защото беше грешник. Неговата изповед беше чута, и Господ заяви относно него, "Казвам ви, че този човек слезе у дома си оправдан, а не другият…" (Лука 18:14).

Божият ред е съд, милост, и вяра:

Тези думи не само осъждат, те обръщат, защото са част от потока на реката на живота, която постоянно идва от Самия Бог.

Йона беше пророк на Бог. И все пак никога наистина не влезе в този поток на Господа. Той имаше посланието на Бог относно ниневийците, но нямаше сърцето на Бога. Ако имаме сърцето на Бога ние ще носим посланието на Бога. След като беше погълнат от рибата, и понеже беше в бунт срещу Бог, това му отне три дни и три нощи преди да се помоли на Господа да го избави. Когато Господ простря милост към Йона, той беше много щастлив. Щастлив да приеме Божията милост, но не и щастлив да я предаде на ниневийците. Той беше пълен със себеоправдание до такава степен, че даже обвиняваше Бога.

Исая, от друга страна, прие съдът на Бога относно себе си и заявява:

Йона беше, който заяви:

Докато не преминем през съдийския престол на Христос за нас е невъзможно да изпълним Господната заповед да "съдим със справедлив съд." Ние сме толкова себецентрирани за да вършим това. Ние сме толкова много пълни със себична любов. Лесно се засягаме, и искаме справедливост. (Това е, ние сме бързи да искаме справедливост ЗА себе си, но не сме толкова бързи да даваме справедливост ОТ себе си.)

Ние оперираме в мъдростта, която е отдолу. Тъй като сме от земята, земни, ние се обръщаме към мъдростта, която е земна, душевна, и дори дяволска. Докато не позволим на Господа да осъди тези неща в нас, ние не можем да оперираме в мъдростта, която е отгоре. (Вижте Яков 3:15-17).

Мъдростта, която е отгоре е първо "чиста." Ние трябва да бъдем очистени от покварата на греха в нашия живот. Когато това се случи, ние имаме мир с Бога и можем да Му се доверим да се грижи за нас и да ни закриля без нашата намеса. Ако някой ни измами, ние не искаме справедливост. Ние си почиваме в Бога. Ние вярваме, че Той ще изработи всичко за наше добро. Ако някой лъже относно нас, ние претърпяваме това защото сме в мир. И ние не позволяваме грешните действия на другите да смутят този мир.

Ние, в контраст на онези, които Павел описва в Римляни 2:29-31 като "непримирими," "лесно понасяме да се отнасят зле с нас." Някой, който е непримирим няма да отстъпи и един инч. Те ще искат справедливост. Те ще използват всеки аргумент (дори и ако в действителност са ги победили). Но този, който лесно понася да се отнасят зле с него няма да спори. Те с готовност отстъпват правата си на другите. Те предават своята земя както направи Авраам когато се разправяше с Лот. Помните ли неговите думи? "Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб… защото ние сме братя." Защо той можа да каже това нещо? В края на краищата, той имаше повече право отколкото Лот.

Авраам беше приел съдбите на Бога лично за себе си. Той оперираше в мъдростта отгоре и лесно понасяше да се отнасят зле с него. Пресмятали ли сте някога, в светлината на това, че земята е Господна, колко земя Бог е преотстъпил? Защо? Той лесно понася да се отнасят зле с Него.

И това, което е в главата несъмнено ще бъде и в тялото. Така че ние, като части на тялото на Христос, трябва да оперираме в мъдростта, която е отгоре. Не само че тази мъдрост е чиста, миролюбива, и лесно понася да се отнасят зле с нея, но тя също е и пълна с милост. При съдийския престол на Христос ние ставаме виновни пред Бог и се нуждаем от милост. Пред съдийския престол на Христос е, където получаваме милост. Павел говори, че е бил един "който е получил милост." И неговия живот и думи постоянно отразяват един, който е бил "пълен с милост."

Следващата привилегия спомената от Яков относно мъдростта, която е отгоре е толкова различна от земната мъдрост, най-вече в употреба. Яков ни казва, че Божията мъдрост е безпристрастна. Ние сме толкова пристрастени към толкова много неща. Но ако открием корените на нашата пристрастност, ние ще видим, че те са здраво засадени в почвата на себичната любов.

"Моето семейство, моите деца, моята църква, моят пастор, моето единство, моята деноминация, моята страна, моето, о, моето, о, моето!" Мнозина казват, че желаят единството на ранната църква. Как получиха те такова единство? Те преминаха през съдийския престол на Христос където Той осъди техният грях в плътта им. Те трябваше да изповядат тяхната борба и пристрастност и разкол. И правейки това те дойдоха до мястото където имаха един Господ, една вяра, и т. н. Те трябваше да изоставят желанието да бъдат най-великите в царството. Тази мотивация беше погълната от огъня на Господния съд. Те бяха очистени от това и от много повече и влязоха в мир един с друг. Такова единство се случва чрез нашето преминаване през съдийския престол на Христос.

Още едно качество изговорено от Яков относно мъдростта отгоре е, че тя е "нелицемерна." Докато не преминем през съдийския престол на Христос ние не можем да помагаме без да бъдем лицемерни. Това е една от характеристиките на земният образ. Павел описва тези тънки, скрити действия, за които всеки от нас е виновен докато не се подчиним на съдбите на Господа лично за нас:

Агнето на Бога дойде за да махне греховете на света. Това е, Той ще ги махне от пътя на нашето взаимоотношение с Бог и с другите хора. Сега, когато тези грехове са махнати от пътя, милостта на Бога обслужва живот във взаимоотношенията. Внимавайте да не би неохотно да станете съработник със Сатана, обвинителят на братята, който желае да донесе обратно греховете, които Господ е махнал, и да ги постави между вас и другите. Яков трябваше да смъмри братята за вършенето на това нещо. И какво се случваше тогава? Борби и воювания между тях.

Павел говори относно тази характеристика на Господа, която също трябва да бъде и в нас:

Въпреки това, понеже Той е верен, Той ще пребъдва така дори в нашата невярност. Той не може да се отрече от това, което е, а Той е верен. Тази характеристика на Господа също трябва да бъде и в нас. Църквата трябва да бъде пълна с вярност дори към тези, които са неверни към нея.

Църквата трябва да бъде пълна със съд. Църквата става пълна със съд когато позволим на Господа да ни съди. Павел казва на коринтяните, че ако църквата е пълна със съд (това е да прилага Господния съд), и дойдат невярващи, присъствието и словото на Господа ще бъдат толкова силни, че сърцата на невярващите ще бъдат осъдени. Как може такава сила да дойде в църквата? Като църквата първо се подчини на съдбите на Бога.

Ако откажем да "съдим себе си," ние ще се наричаме християни, но ще мислим, и действаме, и говорим като света. Това съдене на себе си е нашето съгласяване с Господното свидетелство относно нашето сърдечно състояние. Той е верен в Своето свидетелство.

Каин отхвърли този съд, когато по това време, загубата беше във формата на разбито взаимоотношение с неговия брат. Но следващия път когато Бог дойде за да се справи с Каин относно греха му, той беше извършил необратимо действие и беше убил Авел.

Отговора на Каин към новия съд на Бога беше, "Наказанието ми е повече отколкото мога да понеса." Да отложим съдът на Бог днес, това го прави по-непоносим в бъдещето. Но повече от това, то причинява загуба, голяма загуба, понякога невъзвратима загуба. Поради отхвърлянето на съдът на Господа в църквата, продължават разцепленията, разделенията, и душевните болки, и вътрешните борби. Тези неща не би трябвало да ги има и не се нуждаем от тях.

Всяка част може да бъде трансформирана подчинявайки себе си на съдийския престол на Христос. А такава трансформация донася небесното тук на земята. Тогава ние, нетленното семе, можем да бъдем взети от Земеделеца и да бъдем засяти от Него във всяка ситуация така че плодове на правда да могат да бъдат събрани от нашия Господ. Чрез съдбите на Господа това, което е в главата е и в тялото. Нашето спасение се съдържа в съдбите на Господа.