Срастнато свързани заедно Джейкъб Луфи Превод: Емил Енчев Съдържание

-5- Библейско благополучие

Ако човек, който има земни ценности и привързаности чете този стих, той би си помислил, че Давид се моли за материално благоденствие. Но следващия стих ни казва какво считаше Давид за истинско благоденствие:

Библейското благополучие не означава материално благополучие. Разгледайте Йосиф: Той беше намразен и предаден от своите братя, продаден в робство, хвърлен в затвор, и накаран да страда за дълъг период от време. Все пак посред всички тези неблагоприятни обстоятелства, Библията описва Йосиф като благоуспяващ човек, въпреки че не притежаваше абсолютно нищо от благата на този свят.

Павел трябваше да се справи с "дребнавостта" на коринтяните. Бог вече се беше справил с "дребнавостта" на Павел. Спомнете си, че Павел беше юдеин от юдеите и фарисей на фарисеите. Бивайки такъв, той нямаше никакво място в своето сърце за езичниците — вероятно за нито един! Но след своето обръщане, Бог разшири сърцето на Павел така че той можеше да каже,

Ние говорим за това да "молим Господ да дойде в нашите сърца." Обмисляли ли сме някога колко стеснена мярка Му предлагаме и Го молим да я разшири? Все пак, Той е повече от желаещ да изтърпи тези ограничени области за живеене познати като човешки сърца. Той е уверен в своята способност да промени съществуващите условия, които открива когато влиза в началото.

Ако съдействаме на Господната работа в нас, ние ще бъдем разширени за да носим благословението на Бог. Нашето благоуспяване в Него ще има за последица благоуспяването на другите. Павел говори за хвалене в своите немощи. Тази дума "немощи" може да бъде описана като "неспособността да се произвеждат резултати." Тази неспособност ни кара да гледаме към друг източник за помощ. В такива обстоятелства ние можем да бъдем разширени защото сме излезли от себичната сила и сме принудени да разчитаме на Божията сила. Нашите очи са преместени от плътта като наш източник, и ние търсим снабдяването да дойде от безкрайния Бог.
4. Духовно здраве и сила

Как оценяваме някой за здрав? Господ дойде да ни изцели в здраве. Изцелението е процесът, докато здравето е състоянието. Изцелението е прогресивно. Нашето здраве трябва винаги да е непрестанно увеличаващо се. Как можем да оценим здравето? Какъв трябва да бъде нашия стандарт? Несъмнено, силата е мярката за нечие здраве.
"Защо за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки…" (1 Петрово 2:21).
Петър откри здравето и силата необходими за да следваме по стъпките на Господа. Веднъж той вярваше, че беше преминал задачата. Но неговата сила го провали. Той трябваше да бъде изцелен в здравето, което носи такава сила.

Йосиф, докато "буташе напред," упражняваше себе си в божествена и по-велика сила. Йосиф премина от една степен на духовно здраве към още една степен. Той премина от това да бъде благословен в дома на своя баща Яков, до това да може да издържи да бъде третиран като грешникът когато той не беше съгрешил. Това не е нещо, което земна личност може да издържи. Такива действия изискват животът и здравето на Бог.

Йоан, в своето послание, пише относно същото това благоуспяване:
"Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти" (3 Йоан 2).
Йоан не пожелаваше, а се молеше за този край. Освен това, той заявява, че неговата молитва е била отговорена и че Гай наистина благоуспява. А как можеше Йоан да оцени дали Гай (или някой друг) благоуспява или не? Когато гледаше дали те ходят в истината!
"Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и свидетелстваха за истината, която е в теб, как ти ходиш в истината" (3 Йоан 3).
Йоан беше човек, който беше използван от Бог по много начини, включително физически изцеления и възкресение на мъртвите. Той беше на Планината на Преображението, видя Господа да ходи по водата, и много подобни неща. Все пак той заявява, че най-голямата му радост от всичко, което е преживял в своето ходене с Бога, е да слуша, че неговите "деца ходят в истината."

Гръцката дума за "да бъдеш здрав" използвана от Йоан в това послание се среща много често в писанията на Павел. Той винаги използва тази дума като "здрав" и я отнася до доктрина, думи, и вяра, но никога до физическо изцеление или здраве. Всъщност, тази дума е използвана от Павел когато предупреждава Тимотей, че ще дойде времето когато хората "няма да държат здравата (да бъдат здрави) доктрина." "Времето," за което Павел говори тука не са "последните времена." По-скоро, това е време в живота на всеки човек когато този човек казва "не" на взаимоотношенията с Бог.

Това е време когато човек няма да държи самото слово на истината, което би го завело в повече от Божия вечен живот. Вечният живот е качество на живот, не дължина на живот. Исус каза, "Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно." Виждате ли степените на качеството тука? Думите на Бог докосват чувствата на нашето сърце. И понякога ние можем да кажем, "Аз няма да ти позволя да докоснеш това чувство — аз съм толкова привързан към него." В това "време" ние ще спрем да държим здравата доктрина, и ще се обърнем към тези, които ще ни накарат да се чувстваме удобно в нашата съпротива на взаимоотношенията с Бог. Ние ще търсим да ни "гъделичкат ушите."

Когато дойдем в местната църква, ние донасяме своите отпечатъци и се събираме с други, които също имат отпечатъци. Поради нуждата представена от тези, които се събират заедно, винаги съществува възможност нещо да бъде казано или извършено, което да ни засегне. Ако сме плътски, или "болни," или слаби, ние ще отговорим на тези поводи от плътта. Ние ще бъдем наранени, повредени, засегнати. Тогава поглеждаме "обидника" и оправдаваме себе си, че ние сме в правдата, а той е в грешката. Но Бог не се занимава нито с обиденият нито с обидникът. За мен (или за теб) Божието внимание е върху това в нас, което може да бъде засегнато.

Ние трябва да изповядаме нашия грях или болест, което е коренът на това да бъдем наранени или засегнати. Ние трябва да видим тези, които ни засягат като дисциплинирането на Господа в нашия живот. И тогава трябва да направим "здрави пътища за краката си;" което означава, че ние трябва да отидем направо при Господа с нашата нужда и да отговорим на Неговата дирекция за нас, така че нуждата в нас да бъде посрещната. Ако нуждата не е посрещната, ако нашите крака са куци когато ходим в пътищата на Господа и ние не Му се покоряваме, ние накрая ще "излезем от (Неговия) път."

Ние се справяме с болестта и слабостта в нашия вътрешен човек когато "направим здрави пътища за краката си." Това означава, че когато ходим в личното Слово на Господа за нас, ние ще открием божествена сила и изцеление течащи в нашето вътрешно същество. Скоро, това, което някога ни е засягало повече няма да ни кара да се спъваме, и то не защото поводът за спъване е премахнат, а защото нашата слабост е била разменена за Неговата сила и ние можем да преодолеем това, което някога е било непреодолимо за нас.

Когато Господ попита множеството ученици, които бяха близо да Го изоставят, "Това съблазни ли ви?," Той се опитваше да насочи вниманието им към нуждата, която беше в тях. Когато ние сме засегнати от Неговите думи, това ни сигнализира, че ние трябва да бъдем променени за да се съгласим с Неговото Слово. Небето и земята ще преминат, и всичко, което не е съобразено с Неговото Слово, но Словото на Господа пребъдва завинаги. Еремия оприличава това Слово на чук, който строшава скалата на парчета, или на жито, или на огън. Същото това Слово може да бъде всяко едно от тези три неща за нас в зависимост от нашето настоящо състояние на сърцето.

Ако моето сърце е кораво, тогава словото става чук за да разбие коравината. Но ако сърцето ми е гладно, същото това слово може да бъде хлябът на живота, за да ме нахрани.

Думите на Господа ни довеждат в божествено здраве. Но те трябва да бъдат държани. Мнозина, които чуват Словото на Бог ще правят това в началото с радост. Но когато дойде времето в техния живот когато словото започне да разделя душата от духа, те бягат от него. Правейки това, те изоставят собственото си здраве. Господ описа това в притчата за сеяча:

Но има един проблем, който имаме относно това дисциплиниране. "Сега нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб…" Писателят на това послание е преживял дисциплинирането на Господа. Той познаваше реакцията, която то произвежда в земния човек. Той описва реакцията в стих 12 като "укрепете немощните ръце и отслабналите колена." Това е днес, когато Татко се справя с нас за да отидем в определена дирекция, ние в началото, естествено отговаряме в слабост. Все пак, нашето изцеление е в това да бутнем настрана слабостта докато издържим, чрез покорство, Словото, което нашият Баща е изговорил за нас:

Ако отхвърлим дисциплинирането, ние няма да изглеждаме като нашия Татко. Нашите действия и отношения няма да отразяват и прославят Него. Вместо единството в Духа, ние ще имаме хаосът на плътта с нейната борба, завист, църковно разцепление и др. подобни.

Без разширяване, духовно здраве, или духовно притежание от отделните личности в местното Тяло, Църквата живее далеч по-долу от там, където Бог възнамерява. Местното Тяло е съставено от отделни вярващи. И когато тези индивидуалности дойдат в това, което Бог възнамерява за тях да имат, Църквата като цяло не може да помогне, а само да благоденства. Давид каза, че истинското благоденствие е "някой, който идва в името на Господа." Тогава той продължава казвайки за онзи, който идва с благословението на Бог, "Благословихме ви от Господния дом" (Псалм 118:26).

С други думи, тези, които сега са благоуспяващи, са такива заради благоуспяването на другите, които са могли да ги благословят и да ги обогатят. Тези благословените познават източника на тяхното благословение. "Благословихме ви от Господния дом." Те казват, "Това, което имаме не произлиза от нас, а по-скоро от Бог." Господ има изобилие чакащо всички, които биха Му се предали. Това беше същото изобилие, което даде възможност на Павел да коригира грешките на коринтяните, така че те също да могат да дойдат в благоуспяването, което Бог възнамеряваше те да имат.