Срастнато свързани заедно Джейкъб Луфи Превод: Емил Енчев Съдържание

-4- Правдата на Закона изпълнена

Но Йоан възлюбеният пише, "И видяхме славата Му, слава като на Единородния от Татко, пълна с благодат и истина" (Йоан 1:14). Тези ние, за които Йоан говори бяха всички онези, които видяха тяхната нужда от спасител. Те видяха своя грях и загубено състояние. Така, техните очи бяха отворени за да видят славата Господна скрита под земна външност.

Освен това, Яков ни казва, че ние трябва да бъдем изпълнители на закона.

Някой ще каже, "Ние не сме под закон, а под благодат." Това е истина. Но ако сме под благодат и сме приели благодат, ние сме призовани към по-висок стандарт на праведност отколкото е буквата на закона. "От този на когото много е дадено, много ще се изисква."

Притчата за опростеният домакин учи точно това. На неправедния домакин му беше простен дълг с голям процент от неговия господар. Но простеният слуга след това излезе и намери един, който му дължеше малко пари. Когато този, който дължеше в същност нищо помоли за прошка, лошият служител не му показа милост. Неправедния домакин (който получи благодат) се отнесе към своя длъжник според закона, а не според благодатта. Когато простилият господар бе информиран за поведението на лошия служител, той му се "ядоса" доста и се отнесе с него според закона. Аналогията, разбира се е много очевидна. Ако се хвалим с това, че сме получили благодат, ние тогава сме длъжни да простираме същата тази благодат към другите.

Петър мислеше, че щеше да бъде много великодушен към своя брат, ако му простеше седем пъти на ден. Господ тогава каза на Петър, "не седем, но 70 пъти по седем." Това, което Господ казваше беше, "Петре, ти трябва да живееш в едно продължително прощение на сърцето към всички." Такъв живот е невъзможен докато не сме изпълнени с Духа всеки миг.

За тези, които се стремят към Бог с цялото си сърце, законът ще ги заведе до същото заключение, което направи Павел в Рим.7. Законът ще бъде техният учител, учещ ги за тяхната неспособност да спазват закона, и това ще ги доведе до тяхната нужда от спасител (Галатяни 4:1-7). И така, те ще викат към Бог да им прости греховете и да промени сърцата им.

Всички, които истински служеха на Бог в Стария Завет се свързваха с Него чрез вяра, а не чрез закона. Това е, което Павел се опитва да покаже в Римляни:
"Както Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела: "Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити" " (Римляни 4:6-7).
Когато позволим на Духът на Бога да има Своя начин на действие в нас, ние изпълняваме правдата на закона. Когато говорим Неговите думи, когато следваме Неговото водителство, когато вършим Неговите дела, ние не само изпълняваме буквата на закона, ние изпълняваме Духа му.

"Казано е в старо време… но Аз ви казвам…" Това, което Господ каза беше много по-строго от това, което е било казано в старо време. Когато дойдем при Господа и изповядаме нашата абсолютна невъзможност да живеем пред Него и изповядаме нуждата си от това Той да живее Своя живот чрез нас, ние отваряме себе си за да приемем от Него всичко, което Бог направи Исус да бъде за нас:

Когато повярваме в Него, и докато вярваме в Него, от нашата утроба или най-вътрешно същество изтичат реки от жива вода. Тези води изтичат навън защото първо са текли навътре. Ние не сме източникът на тези води, Той е. Изтичането зависи от нашето отваряне за Него, или вярване в него. Ако имаме меко и разчупено сърце, ние ще позволим на реката на живота да изтича от нас за да докосва живота на другите.

Потокът на Господа е съвършен и цялостен, нищо не му липсва. Но ако ние, чрез грях, имаме коравина в сърцето, ние заприщваме потока на Бог и не му позволяваме да идва в нашите сърца или да тече. Запомнете, че нашите сърца ще се закоравят чрез измамата на греха. Това е, когато действаме от нашите грешни желания, ние се движим от закоравено сърце към все по-голяма закоравялост. Ако продължително грешим, нашите сърца се закоравяват повече и повече. Ние се съпротивяваме на потока на Бог, и ставаме бент за добротата на Бога.

Но когато се покаем, когато изповядаме нашата нужда, когато омекотим нашето сърце, добротата на Бог тогава е допусната да тече чрез нас. Тя не тече чрез нас в същата мярка, в която е текла в нас. Несъмнено не и в началото. Има толкова много "развалини" в нашите сърца, които не позволяват едно неограничено изтичане на добротата на Бог. Ние можем да оприличим себе си на фуния. Добротата на Бог е изляна в нас като реки в големия край на фунията, но нашето малко сърце ограничава потока към другите и само ручейче от Неговата доброта може да изтича от нас. Това поне е начало. Сега добротата на Бог има пробив, и неограниченият поток в нас ще започне да измива ограничителните развалини в нашите сърца. И скоро, от нашите най-вътрешни части ще идват потоци от жива вода защото добротата на Бог е сътворила канал в нас.
"Ако някой вярва Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му" (Йоан 7:38).
Ако вярваме в Него, докато вярваме в Него, и когато вярваме в Него, реките на жива вода потичат. Всеки момент когато вярваме, потокът продължава.
3. Мярката, с която ние мерим

"Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери" (Матей 7:2).
За нещастие мнозина говорят за мярката относно финансово даване. Господ не говори за финансова мярка. Той говори за потока, който излиза от нас за да докосне живота на другите хора. Това, което тече в нас от реката на живота съдържа в себе си желанието да даваме на другите това, което сме получили. Има произведено в нас желание, дори силно желание да бъде похарчено само в полза на другите. С каквато мярка мерим в нашия живот, с такава мярка ще ни се върне. С каквато мярка мерите -- абсолютно същата мярка!

"Помазанието" занася потока на Бог от нас към другите. Изисква се смирение от наша страна за да позволим на реката на Бог да тече чрез нас за да докосва другите. Колкото по-голяма е мярката, която тече от дадена личност, толкова по-голяма мярка се връща към тази личност.

"Но получих всичко и имам изобилно. Наситих се, като получих от Епафродит изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога" (Филипяни 4:18). Мярката, която изтече от Павел и докосна филипяните се върна при него по толкова много начини. Тъмничарят от Филипи, който заедно с целият си дом беше заведен при Господа от Павел, беше давал на Павел отново и отново. Жертвоготовната мярка на даване на Павел сътвори същото в този човек и в другите. Павел стана получател на тяхното жертвено даване защото първо той "отмери за тях."

Откъде взе Петър своята мярка? Откъде другите ученици получиха своите? От Господа. И мярката, която Исус им даде беше целият Му живот! И какво дадоха учениците обратно? Подобна мярка. Давид ни казва, "Има една река, потоците й веселят Божия град…" (Псалм 46:4). Ние трябва да бъдем канали за тази река, така че църквата да бъде изпълнена с радост и веселие.

Това е наша привилегия като вярващи да преживеем удовлетворението от това да имаме потока на помазанието на Бог изтичащ от нас за да посрещне нуждите на другите. Ние първо трябва да дойдем и "да пием от Господа" (Йоан 7:37). Това пиене е потокът на Бог идващ в нас. След като пием от Господа, ние можем да преживеем удовлетворението "потока да изтича от нас."

Например, законът казва, "Не лъжесвидетелствай."Книжниците и фарисеите, които нямаха Духът на Бог в техните сърца, постоянно нарушаваха този закон по отношение на Исус. Те говореха за Него, че е лакомник и пияница. Какво правеха те? Те лъжесвидетелстваха и по този начин нарушаваха самия закон, който привидно толкова високо уважаваха. Те свидетелстваха на другите за Исус, но тяхното свидетелство не казваше истината за Господа. В какво беше проблемът?

Павел ни казва, "Аз съм от плът, продаден под греха" (Римляни 7:14). По-нататък той заявява, че законът е свят, праведен и добър. Ако някой закон можеше да даде живот (на човека), то това беше законът даден чрез Мойсей. Но ние сме плът в нашата основна природа, което е напълно противоположно на закона. Така че когато святият и праведен закон идва при нас, беззаконните по природа, ние сме обречени на провал опитвайки се да го спазим. Да се опитваме да спазваме закона ще ни направи нещастни. Опита да спазваме закона ще ни и осъдени и религиозни до крайност.

Фарисеят, който стоеше отпред в храма осъди неправилно бирникът, който стоеше отзад. И той го осъди като възхваляваше всичките си добри дела! Но това, което не можа да види (защо опита да спазваме закона ще ни заслепи за собственото ни състояние) е, че той живееше в себеоправдание. Но бирникът, който нямаше добри дела, които да представи пред Бог, се хвърли в милостта на Бога. Нашия Господ каза, Този човек (този, който помоли за милост) си отиде у дома си оправдан от Бога. Другия човек напусна лишен от одобрението на Бог, защото "чрез делата на закона, никоя плът няма да се оправдае" (Галатяни 2:16). Това бяха милостта и благодатта, които посрещнаха нуждата на този човек, не законът. Така че нашия опит да пазим закона никога няма да възстанови разрушеното човечество.

Думата "съвършенство" означава "мъжественост," което се отнася до сила. Ние сме увещани от Павел да носим един на друг товарите си. Но какво, ако нашата сила е такава, че ние не можем усърдно да носим собствения си товар? Когато сме променени в характера на Христос, ние сме подсилени с мощ във вътрешния човек и така сме способни да носим това, което някога не сме можели да носим:

Когато братята на Йосиф се появиха пред него, той имаше силата да ги унищожи. Но Бог беше изработил съвършенство в Йосиф и го беше подсилил с мощ във вътрешния човек. Прославеният Йосиф държан като управникът на Египет имаше съвършенството на Бога като своя опора. Това съвършенство му даде способност да се справи със своите братя в любов като не им вмени техните грехове. Църквата трябва да бъде място където ние не си вменяваме грехове един на друг. Но такова действие изисква съвършенство изработено в нас от Духът на Бога.

Ние не трябва да избираме новак да управлява в Църквата, защото му липсва съвършенство…"Да не би да се надигне в гордост!" Позицията на лидерство изисква съвършенство. А съвършенството се прибавя към нас чрез благодатта на Бога и чрез общението с Господа и Неговото Тяло.
"Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас…" (2 Коринтяни 4:17).
Славата има тежест със себе си. Колкото по-голяма е славата, толкова е по-голяма и тежестта. Съвършенството е това, което издържа тежестта на славата. Ако нашето внимание е на славата от някоя позиция в Църквата, нашите очи са на погрешното нещо. Когато отидем до мястото нашата грижа да е фокусирана на това Бог да произведе характера на Своя Син в нас, тогава ние сме фокусирани на същото нещо, за което е загрижен и Бог.
"Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение" (Евреи 2:10).
Има един продължителен процес на слизане и възкачване в славата и съвършенството. Има една голяма трансформация, която трябва да стане в нас. Бог призова Авраам в славата да бъде "бащата на много народи." Но от времето когато напусна Ур Халдея докато принесе Исаак на планината, Авраам стана напълно променен човек. Колко сила и съвършенство му бяха необходими за да се вдигне и да върже Исаак, неговия син, върху олтара, който Бог му беше поискал да построи?

Славата е в изцеляване на прокажения; съвършенството е в докосването му.

Славата е на Планината на Преображението; съвършенството е в издържането на рева на невярващите в долината.

Славата е в това да ти бъде дадено име над всяко друго име; съвършенството е в това "първо да слезеш в най-ниските части на земята."

Славата е да бъдеш "коронясан с чест и слава;" съвършенството е в носенето на трънения венец.

Бог направи автора на нашето спасение съвършен чрез страдание. Ще ни води ли Той по друг път? Ако сме призовани в слава, ние също трябва да отговорим на този призив като ходим в пътя, който произвежда съвършенството на Бог в нас.

Все пак, когато чрез Своето работене Той може да открие Своите действия на нас, това ще донесе хваление в нашите сърца. Когато Господ прави нещо за нас, без значение дали ще бъде мигновено или за период от време, Той ни разкрива частица от Своята слава и ние не можем да помогнем, а само Го хвалим. Ние сме създадени за да гледаме и да отразяваме Неговата слава.

Всички тези мъже казваха в своите сърца, "Това е делото на Господа, и то е чудно в нашите очи." Когато Давид написа тези думи за "Господните дела," той говореше в частност за разпъването на Господа. Все пак когато това беше извършено, никой не го видя като дело на Господа — нито римските войници, нито юдеите, нито учениците. По-късно очите на учениците бяха отворени да видят, че това беше Господното дело, и това произведе тяхната похвала в Неговата слава. Когато вярваме, ние ще видим славата на Бог, и виждайки я, ние ще бъдем изпълнени с хваление към Него. Такова хваление, придобито единствено чрез вяра, винаги произвежда "похвала в славата на Бог." Павел говори относно това хваление:

Вторият и третият аспект са много по-добри защото учудването е извършено от "вътре." Когато Йосиф стоеше пред фараон, той беше изпълнен със страхопочитание и възхищение за това, което Бог беше направил. Неговото страхопочитание дойде от издържане на делата на Господа докато той вярваше на Бога. Той беше огладнял за правда и сега този глад беше възнаграден. Истина е, че "никоя плът няма да се прослави в Божието присъствие." Но работата на Бог в даден човек безспорно ще се прослави в присъствието на Бога. Йосиф беше пълен с хвалението, което идва единствено за тези, в които Бог е извършил Своята работа.

Третият аспект на учудване включва тези, които разпознават работата на Бог извършена в другите поради работата на Бог извършена в тях. Когато Мелхиседек и Авраам си тръгнаха от срещата си един с друг, техните сърца бяха изпълнени с "похвала в славата на бог" защото те можеха да видят работата, която Бог беше извършил в другия. И защо те можеха да видят тази работа? Само защото бяха позволили на Бог да работи в тях.

Такава работа никога не може да бъде извършена в някой, който се свързва с Бога чрез спазване на закона. Тази личност никога няма да се издигне над нивото на плътта. Тази личност трябва да остави всичките си плътски, религиозни усилия и трябва да се предаде на бог. Те трябва, чрез вяра, да оставят себе си на Бог и на работата, която Той желае да извърши в тях. Тази работа ще бъде извършена в обстоятелства, места, и начини, които са вън от техните предпочитания; но тя ще произведе съвършенството, праведността, и славата на Бог, които само Бог може да произведе.