-8- Оценяване на Тялото на Христос

-8- Оценяване на Тялото на Христос

Понякога, съм питан дали някога съм писал книга. Първата мисъл, която ми е идвала когато са ме питали така е, "Как мога някога да получа миналите признания?" Аз знаех, че никога не мога напълно "да дам доверие където доверието е дължимо."

Скоро след като дойдох при Господа през 1970, аз започнах да посещавам петъчни вечерни събрания в една църква на Пълното Евангелие. Обикновено, само шепа хора присъстваха. Първата част от събранието беше прекарвана в чакане на Господа. Никой не правеше нищо, но седеше тихо. Аз не знаех нищо за чакането на Господа, но се приспособих към това, което всеки друг правеше. След период на чакане, някои даваха свидетелства. Тогава можеше да има време за молитва при олтара. В някои случаи, лидерите на църквата се молеха за нас и дори пророкуваха.

Когато определени неща бяха изговаряни върху мен, аз си мислех,"Тези хора не ме познават много добре." Някои от нещата изглеждаха толкова пресилени, че аз не позволявах на техните думи да потънат дълбоко в сърцето ми. Те казваха такива неща като, че аз ще проповядвам евангелието в чужди страни на много хора.

Лесно ми е да разбера защо Сара се засмя когато чу, че щеше да има бебе в много напреднала възраст. Всичко изглеждаше толкова абсурдно. Думите изговаряни от тези лидери бяха против здравия разум за мен. Аз бях личност изпълнена със страхове. Освен това, мислех, че за да проповядва някой евангелието той трябва да бъде служител; а за да бъде служител, той трябва да изкара някакво Библейско училище. Аз нямах намерение да ставам служител или да ходя на Библейско училище. И бях абсолютно убеден, че никога няма да стъпя в чужди земи.

Все пак днес, тези думи са се изпълнили в моя живот. Това, което беше необходимо да ме принесе от мястото където бях по времето на тези събрания до мястото където пророчествата се изпълниха, беше снабдено от Бог и често чрез други членове на Тялото на Христос.

Когато призивът на Бог дойде към Гедеон, този човек отиде надълго и нашироко за да убеди Господа, че той беше най-малко подходящата личност в целия Израел. В Гедеоновия ум и сърце, Бог не беше направил правилния избор. (Звучи познато?) Дори след като му говори ангел, и Бог доказа Себе Си в две руна, Гедеон не беше способен да извърши Божията воля. Но Бог е снизходителен и дълготърпелив. Той дойде при Гедеон с още едно слово за да го укрепи и да му даде възможност да извърши волята на Бога.

Имало е три служби, в които целият курс на моя живот е бил променен. Словото на Бога е мощно. То може да вземе човек, който се движи в една посока и да го обърне напълно обратно. Когато Господ ме спаси, Той ме докосна по много драматичен начин. Хората разпознаваха призива на Бог върху моя живот много по-бързо отколкото аз желаех да допусна. За три години след като Господ ме призова, аз продължавах да работя в светски бизнес, но без никакво вътрешно задоволяване. Посещаването на църковни събрания стана важно защото то усилваше Господното свидетелство за мен, че аз не бях там където се предполагаше да бъда. Въпреки това, нашето семейство посещаваше повечето служби включително и тези в неделните вечери.

Една от тези служби беше водена от друг учител от Библейското училище, което накрая посещавах. Служителят тази вечер говори разглеждайки посланието на Илия към един бунтовен народ. "Тогава Илия дойде при целия народ и каза. Докога ще куцате на две страни? Ако Господ е Богът, следвайте Него; а ако е Ваал, следвайте него…" (3 Царе 18:21). Имаше много хора на тази служба, но те всички изглежда избледняха докато този човек говореше. Беше като че ли той държеше огледало пред мен казвайки, "Погледни се." Бог беше хванал вниманието ми. И чрез Неговата благодат, аз Му се предадох тази вечер.

Как можем да се отплатим на такива служители за тяхната вярност към Бог? Едно нещо, което можем да направим е да ги ценим високо за работата, която Бог върши за нас чрез тях. Всеки път когато името на човек се споменава, моето сърце казва, "Благословен е този, който идва в името на Господа." Словото на Бога беше достатъчно мощно да ми даде способност да оставя моята светска работа, да продам къщата си, и да взема жена си и четирите си деца за да рискувам в Библейско училище.

Толкова много от Божията работа е извършена в тайно. Дори тези, които са ни най-близки могат напълно да не забележат това, което се е случило. Колко от нашия потенциал е скрит зад това, което е естествено в нас. Исаак обичаше Исав. Следователно, Исаак обичаше този когото Бог мразеше (отхвърли). Исаак беше решил да благослови Исав въпреки Божието отхвърляне и въпреки Словото дадено на Ревека, че по-младият (Яков) ще управлява. Изглежда, че Якововата духовност и потенциал не бяха лесно разпознати от Исаак, може би защото Яков действаше "естествено" толкова често. Но Бог гледа на сърцето и вижда неща, които ние не можем да видим.

Ние в Църквата трябва да внимаваме да не съдим според външния вид. Ние също трябва да бъдем внимателни да дадем място на благодатта на Бог да промени и обогати другите. Ние не можем да поставяме другите, като наше мнение за тях, на определено духовно ниво или капацитет. Една от главните функции на Тялото на Христос е да расте в любов. Този растеж ще се покаже в тези, които влизат в царството след нас. Той ще се покаже дори в тези, на които трябва да служим в тяхната нужда и слабост. Той ще се покаже в тяхното превъзходство над нас в област или области на развитие. Варнава отиде и намери Савел от Тарс. По-късно, в Писанието, името на Савел е променено на Павел, и на него му беше дадено служение, което беше равностойно и дори превъзхождащо първоначалните апостоли на Господа.

Ако съдим според естественото, ние ще бъдем примамени от това, което се харесва на нашия плътски човек в другите хора. Ние трябва да оставим настрана такова съдене и да се обръщаме към другите във вяра, надежда, и любов, знаейки, че Бог е способен да направи цялата благодат изобилна към тези, които ние можем да считаме за по-низши. Бог може бързо да вземе някой, който изглежда да е последен и да го направи първи. Точно както Бог направи с Исус Навин, Той може да го направи и с други: "В този ден Аз ще започна да те възвеличавам пред очите на целия Израел" (Исус Навин 3:7). Бог е Бог на изобилие, Той излива Своите благословения върху нас ежедневно по такъв начин, че ние не можем да ги поберем. И Той е избрал човешки инструмент предназначен да предаде Неговата благодат на нас.
"От когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта" (Ефесяни 4:16).
Когато "държим главата," ние приемаме благодатта и живота, които Той има за нас за да послужи на Тялото. Когато ние допринасяме, Тялото се назидава и расте: Колкото повече допринасят членовете, толкова е по-голямо назиданието.

Истинското служение в Духа не може да бъде измерено чрез видими резултати. Тъй като повечето от Божията работа се върши в тайно, ние можем да не знаем за дадена ефективна работа в живота на някой друг дълго след като тази работа е извършена и когато това, "което скрито бъде изявено." В някои случаи, както в случая със Стефан и Савел от Тарс, ефективната работа е открита след смъртта на служителя на Божията благодат (в този случай, Стефан). Популярност, численост, сгради, и други външни "доказателства" за успех могат да бъдат много заблуждаващи в отсъждане на истинска духовна стойност.

Когато "многото ученици" напуснаха Исус когато Той им даде думи, които те не можеха да погълнат, смали ли се Неговото служение? И когато дори единадесетте се разпръснаха когато Господ беше разпънат и Той остана Сам, престана ли Неговото служение? Ние знаем, разбира се, че не само, че то не се смали, но нарасна отвъд нашата способност да схванем неговия обсег. Истинското служение може да бъде измерено единствено чрез дали това, което се прави е във или не е във волята на Бога. Всяко истинско осъждане относно такова служение трябва да изчака Съдийския Престол на Христос, в което време Неговото отсъждане може да се отнесе до това служение. Не позволявайте вашето понятие за служение да бъде ограничавано от традиционни идеи.

Разгледайте "служението" дадено от Бог на Йов — служение, за което Павел говори в Ефесяни:

Някои от коринтяните направиха точно това с апостол Павел. Поради тяхната плътщина, те не можаха правилно да оценят този велик мъж на Бог. Често пъти ние идваме в контакт със служител на евангелието, който е платил голяма цена за да получи богатствата, които сега притежава в Духа. Но този служител няма да започне да цитира всяка от жертвите, които той/тя е направил. Поради правенето на тези жертви, е станала промяна (смиряване) в мъжът или жената на Бог, която няма да позволи такова себепревъзнасяне. Самият Господ проповядваше евангелието и никога не спомена какво трябваше да плати за да носи това помазание. И повечето не знаят или даже не ги е грижа, че Той трябваше да плати цена. Мнозина от тези, които приемаха от Него дори не се вълнуваха за да покажат някакво оценяване, такива като деветте от десетте прокажени. Други, които говореха добре за Него по едно време, се отвърнаха от Него по-късно. Павел преживя същите неща. В един момент, галатяните желаеха да "извадят очите си за Павел." Но стана промяна в тях и те го отхвърлиха.

Защо той трябваше да става "глупак в хваленето?" Защото коринтяните бяха плътски, и така не можеха да оценят това, което той имаше. Те не бяха платили никаква цена за това, което бяха получили. Безплатно те бяха получили от този човек наречен Павел. Те бяха направо облагодетелствани от неговото служение без да знаят цената, която той е платил така че те да бъдат облагодетелствани. И тяхното отношение към него ги изключи от това да получат още повече.

Първият човек е от земята, "земен." Той е жива душа. Следователно, той цени нещата на това ниво. Вторият човек е животворящ дух. Това е далеч по-висше ниво на живот носещо напълно различно оценяване. Ние в Църквата не съществуваме на нивото на живата душа. Ние трябва да бъдем животворящи духове. Павел беше такъв. Но тези от нивото на душевната област не оценяваха и не можеха да оценят това, което той притежаваше.

За да получи някой ценностите от областта на "животворящия дух," той трябва да плати цената в "областта на живата душа." Загуба трябва да бъде претърпяна в някой, ако печалба ще бъде освободена в другите. Когато някой започне да плаща цената да получи духовни неща, той бързо развива чувствителност за тези, които вече са платили тази цена. Авраам беше бърз да даде десятък на Мелхиседек защото той позна стойността на този човек. Той позна неговата стойност защото той самият беше издигал олтари на жертва в своя живот.

Как някой слага временно оценяване на неща от вечна стойност? Представете си, че Бог използва някой да помогне да възстанови неуспешен брак. Къде свършва ценността на това възстановяване? Например, след възстановяването, събралата се отново двойка може да има много деца, които след това могат да имат много деца и т. н. и т. н. Нищо от това нямаше да се случи без възстановяването чрез служителя на Бог.

В химна 'Исус, идвам при Теб,' авторът пише тези думи, "От дълбочините на разпрострените руини, в прегръдката на ръцете Ти, Исусе, идвам при Теб." Ако си бил коригиран, увещаван, назидаван, и възстановяван от членове на Тялото на Христос, и ако си бил поставен в пътеката на живота, ти си избягнал руини, които в противен случай си щял да преживееш. Това е поради благодатта на Бог дадена чрез Тялото на Христос. Колко ценно е избягването на такива руини?

Каква ценност е поставена върху някой, който е използван от Бог да донесе физическо изцеление за другите? Колко ценен е човек, който може да отваря слепи очи, или да прави сакатият да ходи? Колко ценен е човек, който може да даде животопроменяща истина или да донесе примиряване с Бог? Кой беше по-ценен за Израел от този, който можеше наистина да каже, "Така казва Господ?"
5. Разширяването носи оценяване

"И не се хвалим с това, което е извън нашата мярка, тоест с чужди трудове, но имаме надежда, че с растежа на вашата вяра ние, според областта си за работа, ще се възвеличим още повече между вас…" (2 Коринтяни 10:15).
Павел търсеше духовен растеж в коринтяните. Той знаеше, че ако това стане, "той ще бъде възвеличен чрез тях." Това е защото те ще отворят сърцата си да бъдат изпълнени с благодарност за този човек, който претърпя толкова много неща заради тях дори преди те да го познават. Павел беше истински куфар с ценности и носеше тези богатства със себе си навсякъде, където ходеше. Той участваше в "богатствата на мъдростта на Бог скрита в Христос Исус."

Господ ни каза:

Такава липса на оценяване не трябва да съществува в Църквата. Когато посветим себе си на Господната воля за нашия живот, ние ще си навлечем загуба и преминаване през скръб. Правейки това, ние ще спечелим постоянно увеличаващо се оценяване за тези от същата скъпоценна вяра. Ние ще бъдем като деца, които самите те като станат родители, започват да виждат жертвата на техните родители от любов към тях. Ние също ще видим жертва на любов към нас, изразена към нас чрез Тялото на Христос. Такова виждане ще изпълни нашите сърца с благодарност към Господа и благодатта, която Той толкова щедро е изпратил към Църквата. Това ще ни привлича винаги по-близо един към друг, срастването на Тялото ще бъде подсилено още повече.