Срастнато свързани заедно Джейкъб Луфи Превод: Емил Енчев Съдържание

-2- Не сте ли още плътски?

Тези, които бяха благосклонни към Аполос или Кифа повече отколкото към Павел можеха да се разбунтуват и да кажат, ”Кой си мисли, че е Павел?” Но Павел щеше да снабди това, което липсваше в Тялото и това, което никой в Коринт изглежда не можеше да снабди. Без това снабдяване, ситуацията нямаше да бъде коригирана. Нещата в Църквата щяха да отиват от лошо към по-лошо.

Тогава Павел имаше трудната задача, която много служители срещат, която е да постави по-голяма мярка в по-малката. Павел беше духовен, но той говореше на тези, които бяха плътски. ”Естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост” (1 Коринтяни 2:14).

Скоро след идването ми при Господа, аз посетих една църква в Питсбърг, Пенсилвания. Църквата беше без пастор по това време, така че те бяха помолили близкото библейско училище да снабди учители за техните служби. Един от учителите, който дойде да служи току-що се беше върнал от мисионерска работа в Перу, където е бил за много години. Посланието му траеше около час, и когато свърши, аз се обърнах с разочарование към жена си и казах, ”Кое е в Словото от това, което каза този човек?” Аз имах колежанско образование и можех да разбирам нормално повечето говорители, но този човек ме остави объркан. Но аз никога няма да забравя как го гледах когато напусна амвона и се отправи към края на залата. Знаех в духа си, че той имаше нещо в Бог.

Скоро след това, през което време аз и жена ми отговорихме на призива на Бог да посетим същото това библейско училище, аз влязох в класната стая само за да открия същия този служител като мой учител. И все още, аз не го разбирах нито бях много отворен за да приема това, което той имаше да каже. Моята нужда ме накара да напусна библейското училище за около 6 месеца, през което време преживях голямо разочарование. Но след интензивно разчупване на себичната ми сила от Господа, аз се върнах в училището. И отново, имах този човек за мой учител, но сега открих себе си способен да приемам това, което той имаше да каже.

И повече от това, аз не можех да получа достатъчно от това, което той казваше! Беше ли се променил той по това време? Не! Аз се бях променил. Моята плътщина, моята себична сила беше претърпяла смъртоносен удар от Господа и аз станах отворен да приемам от някой, който имаше много по-голяма мярка от моята. Когато някой е разширен в неговото сърце от Господа (както този учител беше), те могат да разпознаят някои, които все още нямат същата тази работа извършена в тях. Те не само могат да разпознаят тази липса, но поради тяхното разширяване те могат също така търпеливо да я понесат.

Павел прецени трудната задача да постави своята по-голяма мярка в коринтската по-малка мярка. Пишейки своето писмо, Павел знаеше рисковете, които включваше то. Ако коринтяните не отговореха правилно на неговите коригиращи думи, той щеше да бъде отхвърлен и вероятно помолен никога да не се връща там. Но това беше риск, който той желаеше да предприеме.

Има трудност, която се намира в духовния човек да говори на плътски хора. Трудност, не за духовния човек да вложи думи, които иска да каже, но трудност за плътските хора да приемат това, което се казва. Лесно е да се говори на духовни хора за духовни неща. Духовните слушатели помагат на говорителя в представянето на посланието му. Слушателите, които са с твърди сърца затрудняват теченето на Духът на Бога чрез говорителят. Седмица след седмица в същата църква, духовната атмосфера и способността на хората да слушат може да се промени. Тази способност за слушане може да се променя дори всеки момент в дадена служба!

В ситуация когато е пълна с плътщина, също като тази в Коринт, единственото спасение е проповядването на Словото съчетано със слушащи сърца и покаяние.
“Приближете се към Бога, и ще се приближи и Той към вас. Измийте ръцете си, вие грешници, и очистете сърцата си, вие колебливи. Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне в плач и радостта ви в тъга” (Яков 4:8-9).
Защо ще има смях и радост в такива събрания като това в Коринт? Защото себичната сила надделява над твърдостта на сърцето! Словото на духовния човек, ако е прието, ще донесе обвинение, което ще доведе до тъга на сърцето и сълзи. Тогава Бог може да обърне тази тъга в радост, която ще има истинска божествена основа. Второто писмо на Павел до коринтяните беше продиктувано от радост защото те приеха неговото Слово, тъжаха с божествена тъга, покаяха се, и поправиха ситуацията. Тогава Павел ги похвали (вижте 2 Коринтяни 7:11-16), и можеше да се радва с тях, защото неговата трудна задача беше изпълнена.
2. Не сте ли още плътски?
“И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос. Храних ви с мляко, а не с твърда храна; защото още не можете да я приемете, а и сега още не можете. Защото и досега сте плътски. Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки” (1 Коринтяни 3:1-3)?
Павел описва себе си като мъдър майстор-строител, и той наистина беше такъв. Той знаеше какво трябва да бъде направено, и знаеше редът, по който трябва да бъде направено. Ето защо той прекарва първите две глави на своето писмо сравнявайки превъзходството на Божията мъдрост с мъдростта на света. Тогава казва, ”А ние имаме ум Христов” (1 Коринтяни 2:16). Той отнася до себе си притежаването на Христовия ум, за да приемат мъдростта, която се канеше да им даде. Ако коринтяните имаха умът на Христос, те със сигурност не го упражняваха. Докато завист, борба, амбиция, разделение, и спор присъстват в Тялото, това са явни доказателства, че плътско мислене управлява членовете.

Павел открил в църквата в Коринт всичките грехове, които можете да откриете в света. В един случай, той им казва, че те дори са надминали езичниците в грях. ”Светът” изпълваше тази Църква защото светско мислене и привързване към света изпълваха сърцата и умовете на членовете й. Завист, борба, амбиция, и други подобни изпълваха църковните събрания защото членовете носеха тези неща в църквата .

Това, което носеха в техните събрания им причиняваше да напускат с по-малко духовна сила отколкото когато са дошли. Мнозина измежду тях бяха болни и слаби, а някои бяха дори духовно мъртви. Павел беше сърцесъкрушен относно тази ситуация защото той знаеше Божието намерение за тези и за всички други вярващи.
“На които Бог пожела да изяви какви са богатствата на славата на тази тайна за езичниците, която е Христос във вас, надеждата на славата…” (Колосяни 1:27).
Богатствата на Неговата слава! Какво богатство е това? Каква пълнота е обещал Бог за вярващите! Но докато сме плътски, ние не можем да имаме благословението и пълнотата на Бог. Как идва Господ и обитава в нас (малките съдове, които сме) в цялата Си пълнота? Той трябва да скрие славата Си от нас защото ние не сме способни да я понесем. Той ще продължава да крие славата Си от нас, докато не сме променени вътрешно, така че да можем да приемаме от Неговата слава. Докато пребъдваме в Него е, когато идваме до познаване на Бог, което е резултатът от това, че Господ е разкрил славата Си на нас.

Йоан използва фразата “ние знаем” отново и отново в първото си писмо. Това е знание получено от пребъдване и ходене с Господа. Това е знание от интимност. Знанието не винаги е любов, но любовта винаги съдържа знание. Това е знание, което идва чрез откровение за богатствата на мъдростта на Бога скрита в Исус Христос.

Когато получим нашето знание по този начин, ние го държим правилно, защото за да получи откровението, нашия естествен човек трябва да бъде умъртвен. Естественото в нас отхвърля нещата от Духът на Бога. Такива неща са глупост за един земен човек. Но следвайки Господа, това, което е противоположно в нас за приемане от Него е погълнато, правейки място за правилното знание. Такова познание не е резултата от нашата естествена надутост, защото то се намира единствено в пътеки на смирение и себеумъртвяване. Религиозни книги, библейски училища, теологични семинари, и дори самата Библия не могат сами по себе си да предадат такива истини в нашите сърца. “Тогава Исус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва” (Мат.16:24). Ученикът е студент или някой, който учи. Истинското познание за Бог лично за нас идва когато пребъдваме в Него и Го следваме.
3. Умът на Христос

Ние като отделни вярващи сме отговорни за упражняването на умът на Христос в нашите ежедневни работи и в нашите взаимоотношения един с друг.
“Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Исус” (Филипяни 2:5).
Павел ни показва, че Господното мислене винаги беше отправено към линиите на смирение и себеизпразване.
“Който, като беше в самата си природа Бог, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога, направи себе си нищо, като взе образа на слуга и стана подобен на хората” (Филипяни 2:6-7, NIV).
Вижте Господното слизане! От равенство с Бог, Господ слезе за да стане човек, после слуга, после покорен до смърт, и не просто някаква смърт, но смъртта на кръста. Този който не познаваше грях беше третиран като че ли беше грешникът. Това слизане беше неговото умонастроение. Това също трябва да бъде и нашето умонастроение. Това умонастроение е за да отличава Църквата.

Такова умонастроение не съществува в света или в тези, които се съобразяват с този свят. Преди да дойдем при Господа ние всички мислехме както мисли света. Светът винаги се опитва да стане Номер1, да отиде на по-високи висоти. Но ние трябва да бъдем преобразявани чрез обновяването на нашия ум (Римляни 12:1-3).

През 1985 г., след като посещавах настоящата си църква от три год., аз получих сепващо видение от Господа. В това видение, аз открих себе си посред други бегачи на едно трасе. Всеки от нас имаше своята линия за бягане и в края на всяка линия имаше корона. Докато бягах, открих себе си, че завиждах на хората пред мен и изглежда се надявах да паднат, за да мога да ги надмина. Аз следях за да видя тези хора зад мен и открих, че имах самомнително отношение към тях. После погледнах хората от всяка страна около мен и се почувствах по-сигурен, но все още някак си предизвикан. Тогава Господ ми каза, "Ти не можеш да бягаш по това трасе правилно докато гледаш на другите бегачи. Аз ще те ослепя." Това и направи Той! И заслепяването беше толкова ограничаващо, че аз можех да се фокусирам единствено на “трасето пред мен” и на короната в края му.

Когато видението свърши аз бях много засегнат от това, което Господ се опитваше да ми каже. Започнах да претърсвам Писанията, и чрез водителството на Святия Дух, открих себе си четящ Галатяни 5:24-26, NIV: ”Тези, които принадлежат на Христос Исус са разпнали грешната природа с нейните страсти и желания. Тъй като живеем чрез Духа, нека да продължим да ходим с Духа. Нека да не ставаме самомнителни, да не се предизвикваме и да не си завиждаме един на друг.” Святия Дух ми показа, че аз съдех другите членове от нашето събрание поради техния духовен прогрес.

През следващите няколко месеца Господ ми даде много Писания, които се отнасяха за Неговата позиция на съдене. Всички тези Писания ми помогнаха да дойда до следното заключение: съденето не е право на човек, но разпознаването в Святия Дух е отговорността на вярващия.

През следващите няколко години, аз отчаяно се опитвах да работя върху моето отношение към другите и да слушам Святия Дух така че да мога да “отсъждам с праведен съд.”

През 1988 г., аз получих видението за трасето още веднъж. По това време, докато бягах, заслепяването се махна, и аз хвалех Бог за духовното знание за хората пред мен. Аз крещях думи на насърчение на хората зад мен, и се усмихвах одобряващо на хората около мен. Благодаря на Бог за Неговата работа в мен, защото преди да получа видението, моето отношение към братята ме разделяше от тях. Но откакто Бог ми отвори очите, Той “срастнато ме свърза заедно с хора със същата скъпоценна вяра.”

Истините в това видение могат да отразят отношенията, които самите ние сме таели преди Бог да извърши Своята работа в нас. Те със сигурност отразяват сърцата на учениците докато Господ беше с тях преди Неговото разпятие.
5. Не сте ли все още без разбиране
“Но те (учениците) не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше” (Лука 18:34).
Как можеха учениците да имат разбиране на умът на Господа когато те се движеха в една посока (нагоре), а Той се движеше в другата посока (надолу)? В Марк 9:23 Господ попита учениците един въпрос относно определена дискусия, която имаха и щяха да имат (дори по време на Последната Вечеря). Дискусията беше насочена около това кой щеше да има най-високата позиция, най-голямата чест, най-голямата сила когато Господ установи Своето царство.

Поради тези отношения, учениците създадоха разделения сред себе си и причиниха сърцата им да се закоравят. Понеже те нямаха нагласа на ума като на Господа, те не можеха да разберат Неговите думи. Исус знаеше как мислеха те; и затова имаше много неща, които Той дори не се опита да им каже (Йоан 16:12).

Но дойде време когато те можеха да разбират:
“И така, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието и на думата, която Исус беше говорил” (Йоан 2:22).
Тяхното разбиране, обаче не беше основано на временен елемент, но по-скоро на енергична промяна в тяхното сърдечно отношение причинена от страданието им поради “загубата” на техният Месия чрез разпъването.
6. Мъдростта на Бог или на човек?
“Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то разпънат” (1 Коринтяни 2:2).
Това решение на Павел ръководеше неговите думи, действия, отношения, и мотиви. Павел направи това решение поради работата на благодатта на Бог в него. Павел стана много умствено ограничен в най-добрия смисъл. Той желаеше коринтяните да бъдат на същия ум като него. Той желаеше неговото решение да бъде тяхно решение, и по-специално в отношенията им един с друг. Яков казва, че приятелството със света става вражда против Бога. Ако употребяваме мъдростта на света в нашите действия и отношения един спрямо друг, ние няма да работим с Бог, но срещу Него.

Съществено е за тези, които желаят да работят с Бог да доведат мъдростта на този свят до нищо в своите сърца. Ето защо Павел задава въпросът, ”Къде е мъдрият? Къде е книжникът, къде е разисквачът на този свят” (1 Коринтяни 1:20)? Неговия отговор беше, ”Те не са в моето сърце, те са били изместени от откровение за ценността на Божията мъдрост.” Откриването на мъдростта на Бога, която е скрита в Исус Христос ни довежда до мястото където виждаме глупостта на мъдростта на този свят. Когато Бог казва, ”Аз ще унищожа мъдростта на мъдрия, и ще доведа до нищо разбирането на разумния,” (1 Коринтяни 1:19), Той ни говори за работата, която ще извърши в сърцата на Своите хора. Той ще унищожи мъдростта на мъдрия на всеобщото ниво, със сигурност. Но първото място където тази работа трябва да бъде извършена е в нашите сърца, така че мъдростта на света да няма никакво място в Църквата.

Къде е разисквачът на този свят? Той е в политическата арена, в образователната арена, в спортната арена. Дадена му е превъзнесена позиция в сърцата на хората. Той се е промъкнал в християнските събрания. Дори Павел го е открил там, защото предупреждава Тимотей:

“Но избягвай нечистите празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в безбожието” (2 Тимотей 2:16).

Как ще се справим с нашите врагове, нашите трудности, и изпитания? Според мъдростта на света или според мъдростта на Бога? Враговете и изпитанията ще ни заведат по-напред с Бог, ако реагираме на тях в мъдростта на Бога. Когато действаме според мъдростта на Бог относно нашите врагове, ние воюваме чрез Духа, а не чрез плътта .

Силата на човека във формата на римските войници, юдейските религиозни водачи, и вдъхновените от Сатана нападатели предупреждава за слабостта на Бог в Исус Христос. Те използваха всяко оръжие, с което разполагаха за да Го извадят от любовта и благодатта на Бог и да им отговори по плътски начини. Но те не можаха да Го свалят на тяхното ниво където можеха да Го поразят. Той остана в слабостта на Бог и разби силата на хората на Голгота .

През първата част на 20-ти в., дори до 70-те много петдесятни библейски училища се противопоставяха на смесването на мъдростта на света и мъдростта на Бога. Резултата от това противопоставяне беше развиването на способни служители на евангелието, които излязоха от тези училища , ”отидоха и проповядваха Христос.”

Но бавно, едно по едно, същите тези училища бяха победени от изкушението да “бъдат като другите нации (училища) около тях.” И сега служителите произвеждани от тези училища знаят малко, ако въобще знаят нещо за “Исус Христос и Неговото разпъване.” И Църквата страда от това отклоняване от Божиите пътища.

Тогава това, което имаме (когато на човешкото знание му е дадено първенство) е знанието на Бог държано в контекста на знанието на човека. И така, знанието на Бог е вън от неговия правилен контекст. Знанието на Бог трябва да обгърне и погълне всяко друго знание. Такова знание може да бъде произведено в нас единствено чрез работата на Бог. “Аз ще унищожа мъдростта на мъдрия!” Когато тази работа е извършена в нашите сърца, ние няма да търсим това, което мъдрият на този свят търси, ние няма да ценим това, което те ценят. Ние ще отхвърлим методите, които светът използва. Умът на Христос ще ни води да ходим противоположно на тези, които са облечени в мисленето на този свят, и умът на Христос ще има първенството в Църквата.

Когато мъдростта на този свят бъде унищожена в нашите сърца и приемем Духът на Бога, ние ще бъдем способни да видим и да познаем “нещата, които безплатно са ни дадени от Бог.” Ние ще можем да приемем това, което светът смята за глупост:
“Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно. Но духовният човек преценява всичко, а никой не преценява” (1 Коринтяни 2:14-15).
“Богатствата на мъдростта на знанието на Бог скрити в Христос” тогава ще се съдържат в нашите сърца. Богатствата на Бог тогава ще бъдат готови да бъдат предавани един на друг за да обогатят Църквата.
7. Защо не позволите да бъдете измамени?

Без да бъде позволено на умът на Христос да оперира в Тялото, ние никога няма да влезем в това, което Бог възнамерява за нас. Докато плътското мислене доминира в Църквата, ние ще откриваме същите грехове, които съществуват в светските ситуации.

“Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите” (1 Коринтяни 6:1)?

Как се прави това днес? Като говорим против брат или сестра на някой, който е от света! И защо се прави това нещо? — за себеоправдание! Обиденият брат желае да бъде отсъден като невинен по даден въпрос, а за обидника желае да бъде отсъден като виновен. Такива действия нямат за свой източник умът на Христос.

Съденето на другите няма да посрещне липсата, която може да съществува в техните сърца. Бог не изпрати Своя Син да съди света, но за да го спаси. Господ каза на Своите ученици “Както Татко изпрати Мен, така и Аз изпращам вас” (Йоан 20:21). И така, ако сме въвлечени в съдене или осъждение, ние не сме съработници с Господа в Неговата работа. (вижте 2 Коринтяни 6:1-3).

След като Илия призова огън от небето, той очакваше да бъде сърдечно приет от народа. Когато беше заплашен от Езавел, той беше смазан от разочарование. Тогава той започна да се моли. Тази молитва на Илия беше различна от молитвата му за дъжда (вижте Яков 5:17). Въпреки че Илия беше човек подлежащ на такава страст като нас, неговата молитва за дъжда не дойде от страст, но по-скоро от волята на Бог. Обаче, молитвата му за хората на Израел по това време, произлизаше от неговите страсти и от желанието му за оправдание. Павел казва в Римляни 11:2-4, че Илия направи ходатайство против Израел.
“А той каза: Много ревнувах за Господа, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат” (3 Царе 19:10).
Илия наистина беше човек подлежащ на същите страсти като нас. И някои от неговите молитви бяха изговорени докато беше под влиянието на тези страсти, а други не. Ние никога няма да се молим правилно когато се молим под влиянието на тези плътски страсти.

Забележете, че неговата молитва започва с “Аз.” Тогава той влиза в съдебни доказателства против Божиите хора. Неговото доказателство до голяма степен е истина. Но Бог не искаше от него да води хората на съдебен закон — дори Божият закон. Бог искаше тези хора да бъдат заведени пред трона на благодатта. Илия направи ходатайство против Израел; Мойсей ходатайства за Израел. Илия без да знае осъди “7000” верни човека. Когато говорим зло за брат или сестра, ние ходатайстваме срещу тях (а също и срещу нас).

Яков достига до сърцевината на въпроса:
“Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска” (Яков 3:14-15).
Ако мъдростта, която упражняваме в Църквата и в нашите лични взаимоотношения не е от умът на Христос, как ще изпълним Божиите цели за и чрез нас? Яков казва, ”Не хвалете, не пейте, не правете клетви на любов към Бог, ако завист, горчивина, и свадливост изпълват сърцата ви. Не се хвалете! И не лъжете против истината.” Коя истина? Истината, за която Духът на Бог свидетелства относно състоянието на нашето сърце.

Истина е, че Бог обитава в хваленията на Своите хора, но само когато тези хваления идват от правилни и чисти сърца. Павел казва на коринтяните:

“И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, така че този, който е извършил това дело, да бъде отлъчен от вас” (1 Коринтяни 5:2).

“Въобще вече е голям ваш недостатък, че имате тъжби помежду си.Защо по-добре не останете онеправдани? Защо да не бъдете ощетени? (1 Коринтяни 6:7).

Павел задава въпросът, “Защо по-добре не останете онеправдани?” Павел знаеше отговора на своя въпрос; той се опитваше да накара коринтяните да видят причината за тяхната липса. Тя беше причинена от това, че те не използваха умът на Христос. И когато ние не използваме умът на Христос за такива въпроси, ние ще търсим себеоправдание и защита. Ние няма да желаем да платим цената за който и да е въпрос. Но някой в църквата трябва да желае да плати цената. Господ плати цената; Той желае ние да последваме Неговия пример.

Църквата може да бъде обогатена единствено когато ние изпразним себе си от себето. Господ беше единственият, Който заслужаваше справедливо отношение, но Той избра да остави настрана Своите права. Когато приемем Христос като Спасител ние трябва да дадем правата си на Него. Ние не сме свои си, ние сме купени с цена. Нашите права сега са Негови права. Той може да избере да ги използва както Той желае. Докато настояваме за нашите права, нашите очи ще бъдат заслепени за славата на Бог. Колко предполагате щеше да прогресира Йосиф, ако държеше на своите права? Права, които между другото са били оправдани в съдът на закона! Нашата същност способна да благослови хората е основана на нашия духовен прогрес, а духовния ни прогрес е тясно свързан с оставянето на нашите права настрана. Ние виждаме многобройни примери с Павел, който е бил измамван от “братята,” но това не го е възпирало да положи живота си за да посрещне тяхната нужда.

Това беше Павел, който увещава солунците да се “радват повече” и “във всичко да благодарят.” Значението на “радвайте се повече” буквално е, “радвайте се винаги когато.” Когато сте излъгани за нещо, радвайте се. Когато сте незачетени, радвайте се. Когато сте измамени, или несправедливо съдени, или отхвърлени, радвайте се! Радвайте се винаги “когато,” и във всичко благодарете. Защото Самият Господ, благодареше дори в нощта когато беше предаден. Има велика сила освободена в нашия живот когато носим тези отношения. Ние трябва да се предадем и да се доверим в способността на Бог да изработи всичко за наше добро. Ако имаме такова доверие, тогава ние ще се радваме винаги “когато;” във всичко ще благодарим; ще преживяваме победа след победа, и ще служим с живот във всички ситуации, в които влизаме.

Беше ли молитвата на коринтяните повлияна от техните страсти или повлияна от волята на Бога? Яков коригира молитвата на неговата група с тези думи:
“Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си” (Яков 4:3).
Яков казва, ”Вие нямате!” Това е, вие нямате е това, което може да благослови другите. Ако ни управлява светското мислене, ние трябва да отидем при Господа и да изповядаме нашият грях. Когато направим това, нашите молитви се променят от себецентрични в това да са съсредоточени към другите. Когато упражняваме умът на Христос, нашата молитва е правилна. Когато молитвата ни е правилна, ние можем да получаваме. Получили, ние можем да благославяме. Яков ни казва, че трябва да бъдем изпълнители на Словото, а не съдии. Нека да не забравяме нашата отговорност по този въпрос, защото Господ дойде за да могат праведните изисквания на закона да бъдат изпълнени в тези, които ходят според Духа.