Срастнато свързани заедно Джейкъб Луфи Превод: Емил Енчев Съдържание

-7- Нека да празнуваме празника

Традицията е външен модел взет от нещо, което някога е имало живота на Бог в себе си. И ние можем да участваме във външната форма отново и отново без това да обслужва живот за нас, защото Бог не е във външната форма. Той може да е бил някога, и ние да сме били много благословени от Него в това. Но Той повече не е в тази форма, и все пак ние продължаваме да се придържаме към нея.

Участването в елементите на общението само по себе си никога не предава живота на Бог в нашия вътрешен човек. Винаги помнете, че думите, които Господ говореше бяха Дух и живот. Те бяха предназначени да служат на нашия вътрешен човек. Външните форми не могат да извършат това, само Духът и живота на Бог могат.

Коринтската Църква беше въвлечена във външната форма на общение, но те не се увеличаваха поради това:

Това се вижда в Петър и в другите когато казаха,че те всички ще "умрат за Господа." Те не знаеха своето духовно състояние. Тяхната слабост се вижда в отричането им от Него. Все пак един ученик, Йоан, който беше в общение с Господа, прие достатъчно живот от Господа за да присъства при кръста.

Апостолите бяха чули предварително Господ да казва тези други тайнствени слова отнасящи се за истинското общение:
"Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си" (Йоан 6:53).
Те не го разбраха по-добре от тези ученици, които "отстъпиха и повече не ходеха с Господа." Обаче нещо задържа апостолите да Го следват въпреки тяхната липса на разбиране. И все пак тяхната липса им попречи да се хранят от Неговия живот и Дух за да получат необходимата сила.

Ние също, както коринтяните и учениците преди тях, можем да пропуснем живота, който Бог има за нас да споделим с другите чрез нашето занемаряване на личното общение с Него. Ние също, можем да влизаме през вратите на църквата и да носим отношения и грях, които би трябвало да бъдат коригирани, ако наистина ще вечеряме с Господа. Нашата липса на хранене от Него причинява празника да бъде заразен с кваса на злоба и порочност.

Ние трябва да осъзнаем, че ако един човек носи това в службата, общението е покварено до някаква степен. "Малко квас заквасва цялото тесто" (Галатяни 5:9). Някой не може да направи хляб и да сложи определена подправка в единия край на хляба, а в другия не. Вкусът преминава през хляба. "Ние мнозината сме един хляб." И бивайки такива причиняваме "малко квас да закваси цялото тесто."

Апостол Павел ни увещава да "изчистим стария квас на злоба и порочност." Всеки индивидуално трябва да изпита себе си за да види дали тези неща присъстват в неговото сърце. Тогава всеки член трябва също да се храни от Господа като е пълен с искреност и истина. Личното общение с Господа е предназначено да бъде основата на общението на светиите.

Истинското общение е празник за живота на Бог преминаващ от един светия към друг завършващ в нарастване в Тялото. Разгледайте многото форми на благословение, които това общение произвеждат. Казано ни е да "се обичаме един друг, да си служим един на друг, да се назидаваме един друг, да се утешаваме един друг, да се увещаваме един друг, да се подтикваме един друг към добри дела, да си напомняме един на друг, и да се почитаме един друг." Това е, което духовния празник прави когато хората дойдат в службата в смирение и кротост.

Духът на Бога тогава може да тече от един член към друг, благославяйки, обогатявайки, и подтиквайки Тялото. Тогава когато излезем от събранието, ние сме се събрали за по-добро. Някои дават, други приемат; някои хранят, други ядат; някои благославят, други са благославяни; но всички израстват в Бог.

Мелхиседек, когато беше изпратен от Бог да срещне Авраам, принесе хляб и вино, символите на общението. В Духа, живот излезе от Мелхиседек и подсили Авраам. Авраамовото откровение за Бог беше увеличено чрез "неговото идване заедно" с Мелхиседек. Когато те напуснаха своето общение в Духа, и двамата тези мъже бяха благословени и подсилени. Мелхиседек си замина с пълното усещане, че идва от това да даде на някого живота, който Бог беше споделил с тях. Нямаше много хора, с които Мелхиседек можеше да сподели своите "бисери." Той гладуваше да храни други, точно както нашия Господ докато беше на земята. Колко задоволяващо беше когато Той можеше да върши това. Исус ядеше чрез хранене. Неговата храна беше да върши волята на Татко. Също така, Мелхиседек, и всички онези, които са разширени от Бог, ядат чрез хранене. Това е тяхната порция в общението на Господа и общението на светиите.

Други, като Авраам, ядат чрез хранене с живота на Бог в тези, които са направени жив хляб чрез работата на Бог. Авраам напусна събранието с Мелхиседек и се радваше в духа, че на неговия глад за Бог просто му беше послужено от друг член на тялото.
3. Подготовка
Ние трябва да прекарваме време насаме с Господа за да приготвим сърцата си за общението със светиите. Тази подготовка включва "чакане един на друг." Това означава, че ние трябва да гледаме на Господа за да имаме нещо, което да дадем на брата или на сестрата в нужда. Това е общо нещо, и много вредно, за Църквата като цяло да прави различие между "духовенството и мирянството." Ако правим това различие в нашите сърца, ние ще пренебрегнем ходенето пред Господа през седмицата. Товарът на цялата служба тогава пада върху служителят. Това не е намерението на Бог. Всяка става е за да снабдява. Това снабдяване може да вземе формата на дарбите на Духа, слово на свидетелство, молитва, песен, глад, очакване, или много други неща. Но ние всички трябва да идваме с нещо в нашите сърца за "службата на общение."

Ние трябва да съдим себе си така че да бъдем свободни от злоба и злина. Ние не можем да съдим себе си без съдействието на Духът на Бога. Ние трябва да се молим както Давид, "Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми… И виж дали има в мен оскърбителен път…" (Псалм 139:23-24). Такова съдене ще причини очистване в събирането на вярващите. Както Павел описва състоянието на коринтяните, беше очевидно, че те пренебрегваха ходенето пред Господа с такава молитва. И поради това пренебрегване, много неща бяха носени в службата, които разрушаваха истинското общение един с друг и силно спъваха движението на Духа. Трябваше да може да се каже за всеки вярващ, който влиза в събранието, "Благословен този, който идва в Господното име."

Да бъдем правилно приготвени означава да изключим определени неща от нашия живот:
"Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните" (1 Коринтяни 10:21).
Когато Яков смъмри групата, на която пишеше, той им каза, че тяхната мъдрост не беше отгоре, но беше земна, чувствена, и дяволска. Те бяха взели методите на този свят, също и неговата мъдрост, и ги бяха вкарали в Църквата. Бяха направили себе си "приятели" със света използвайки неговите методи и амбиции в Църквата. Правейки това, те се противопоставяха на това, което Бог искаше да върши сред тях. Преди тези "братя" да се съберат заедно един с друг, те се бяха "хранили" от този свят в своите сърца. Те участваха в чашата на демоните. Тази чаша съдържа определени неща като завист, борба, злословене, убийство, у други подобни. Ето защо Яков ги смъмря за воюване и убиване един на друг. Павел трябваше да предупреди галатяните да не се "хапят и изяждат един друг."

Например, не е невероятно, че някой може да се храни през цялата седмица с нещо погрешно (реално или въображаемо) извършено срещу него от друг брат или сестра. Храненето с това погрешно нещо причинява гноясване и увеличава горчивината и изолирането в личността. Как може тогава този човек "да празнува празника" правилно?

Чашата на Господа е пълна с живот. В контраст, чашата на демоните е пълна със смърт. Господната чаша е чаша на благословение. Ако някой се сражава с непростителност към някого, той може "да яде в къщи" като се храни с Господната прошка и благодат. Бивайки очистен и подсилен, тогава той може да празнува празника с безквасния хляб на искреност и истина.
"Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа" (1 Коринтяни 11:27).
Ако не оценим правилно живота, който Господ е дал за нас, ние ще пренебрегнем всички привилегии от това. Ние ще прахосаме времето си хранейки се от други неща, за наша духовна вреда. "Ако не ядем Неговата плът и не пием Неговата кръв, ние нямаме живот в нас." Поставяйки настрана нашето лично хранене от Него, ние смятаме, че Неговия живот е без никаква стойност в сравнение с другите неща. Ако не се храним от живота на Господа, ние няма да имаме силата да ходим в пътеките на благословение. Ние ще ходим извън пътя и ще доведем себе си до място на осъждение и корекция.

Петър яде "хляба" на Господа недостойно когато отхвърли думите на Господа към него относно неговото висящо отричане от Господа. Извършвайки това, Петър стана неспособен да изпълни своето сърдечно желание да следва Господа до смърт. И той откри себе си в място на провал и на дисциплиниране от Господа:

Господ имаше много определен апетит и жажда. Докато беше на кръста Той извика, "Жаден Съм." Това беше и все още е жажда за виното от плодът на тези, които пребъдват в Него. Ние, които носим Господния Дух, също имаме този апетит и тази жажда в нас. Общението на светиите и на Самия Господ е това, което задоволява тези желания.

Ако не пребъдваме в Него, ние не можем да даваме този плод. Как пребъдваме? Йоан, в своето първо послание е много ясен по този въпрос.
"И който пази Неговите заповеди, стои (пребъдва) в Него и Той — в него; и по това познаваме, че Той обитава в нас — по Духа, който ни е дал" (1 Йоан 3:24).
Когато Давид възхваляваше добротата на Бог, той говори за привилегиите от Господните свидетелства, заявления, закон, и заповеди (Псалм 19). Тогава в стих 11, той заявява:
"Освен това слугата Ти се предупреждава чрез тях; в пазенето им има голяма награда" (Псалм 19:11).
Ние често пъти не пазим Господните заповеди защото не знаем за голямата награда, която те съдържат. В спазването им, това означава дори докато те се пазят, има голяма награда. Наградата включва приемането на Духът на Бога. "Той дава Духът на тези, които Му се покоряват" (Деяния 5:32). Чрез спазване на заповедите на Господа, ние получаваме мирът, почивката и одобрението на Бог — Включително и голяма награда. Но много пъти нашето внимание е притеглено другаде и ние ставаме пренебрежителни да пребъдваме чрез спазване на Господното Слово към нас.

Врагът на нашата душа не може да понася личност, която е решила да пребъдва в Бог. Защото тази личност, която пребъдва в Бог става изолирана от всичките вражески тактики:

Има очевидни белези за нашето пребъдване: почивка, мир, и силно усещане за Господа. И има очевидни белези за нашето непребъдване: гняв, умора, борба, себестремеж.

Нашето пребъдване носи пълно изповядване, че Исус е Синът на Бог:
"Който изповяда, че Исус е Божият Син, Бог обитава в него, и той — в Бога" (1 Йоан 4:15).
Тази заповед не е само в думи. Изповедта трябва да има три елемента в себе си както е описано от Йоан в 5-та глава. Тези елементи са: водата, кръвта, и Духът. По този начин Исус дойде. Неговото Слово е в съгласие с Духът на Бога и Неговия живот (кръвта) изразява и Словото и Духа. За да бъде нашата изповед пълна, трябва да има съгласие между нашите думи, нашия дух, и нашите действия. Това съгласие е необходимо за една истинска и пълна изповед.

Изисква се много решително усилие за да се пребъдва в Господа. Това е нещо, което се прави всеки момент, защото понякога нещо може да дойде за да ни предизвика да излезем от нашето обиталище. Павел говори, че неговия живот е бил упражнение винаги да държи съвестта си чиста от оскърбление спрямо Бог и спрямо човек (Деяния 24:16).

Когато Господ каза, "Всички ще Ме познават от най-малкия до най-големия," Той говореше за време прекарано пребъдвайки в Него. Тези, които пребъдват в Него от най-малките стават най-големите. В Него е нашето място на растеж.

Йоан ни казва, че докато пребъдваме в Него, нашата "любов е направена съвършена." Когато пребъдваме в Него, ние не грешим. На нас ни е ударен печата (Божия печат) върху нашите думи, отношения, и дух. Когато пребъдваме в Него, ние отразяваме Него така че "както е Той, така сме и ние в този свят." Такова отразяване причинява голяма утеха и смелост. То ни изкарва вън от мъчението.

Йоан е много специфичен относно определенията за пребъдване. Той ни казва, че в Бог няма никаква тъмнина и никакъв грях. Ние не можем да вземем нашата тъмнина или грях в Бог. Ето защото Йоан ни дава насърчителното увещание относно нашия грях:

Благодатта не е извинение да се елиминират тези изисквания за пребъдване в Господа. Бъдете много внимателни относно този въпрос. В Него няма грях, няма тъмнина! И ние няма да се изплъзнем и да влезем В Него с грях и тъмнина. Каин се опита да направи това. И Йоан ни връща точно до действията и отношенията на Каин в свето послание, правейки по този начин тази старозаветна истина, новозаветна истина.

Бог толкова възлюби света, че Той даде за нас Своя Син. Неговия Син не дойде за да съди света. Няма никакво осъждение излизащо от сърцето на Господа по отношение на хората. Но, когато хората отхвърлят Господа, това причинява техните сърца да бъдат пълни с осъждение. Тъмнината винаги се чувства осъдена когато отхвърля светлината. Каин се чувстваше осъден около Авел. Но Авел не го съдеше, собственото сърце на Каин го осъждаше.

Бог каза на Каин, "Ако правиш добро, не е ли прието?" Каин можеше да бъде гост в Божията скиния, но той не посрещна изискванията. Йоан ни предупреждава да не се мамим. "Този, който върши правда е праведен."

Фалшивите братя (тези, които постъпват фалшиво относно другите братя) замърсяват общението на светиите. Те ходят в омраза, а ние вече видяхме, че Йоан изравнява омразата с тъмнината.

Фалшивите братя са тези като Исмаил, който беше от плътта и преследват тези, които са според Духа. Давид трябваше да се бори с такива:

Ние ще пребъдваме в Него, ако "пазим заповедите Му" и ако "изповядаме, че Исус е Синът на Бога." Ние ще знаем, че пребъдваме в Него защото обичаме братята. И ние ще знаем, че сме преминали от смърт в живот чрез нашето желание да пожертваме себе си в ползата на другите. Всеки, който пребъдва в Бог, обича.

В постоянното пребъдване е когато ние принасяме Бог.Този плод е плодът от лозата, в която нашия Господ участва сега в Неговото царство. Това е истинското вино на общението на светиите. Той извършва в нас Своето първо чудо. Той променя водата (Неговото Слово в нас) във вино (плодовитост от Неговото Слово).
5. За Мое възпоменание

Чрез общението на нас като личности ни е послужено и сме доведени до място да можем да служим. Тялото е предназначено да съдържа изцеление, възстановяване, корекция, и подсилване за тези, които току-що са дошли при Господа. Когато мине време, и на нас ни е послужено, тогава ние ставаме способни да служим. Нашето първо поръчение в общението на Господа е да приемаме:
"Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил" (1 Коринтяни 4:7)?
Това приемане трябва винаги да ни кара да ходим в смирение и оценяване на Тялото на Христос; през цялото време осъзнавайки, че това служи на нас. В същото време, ние трябва да осъзнаем, че има по-голяма дълбочина на общение, която ни очаква в тялото и с Господа когато отидем с Него. Животът на Бог ни е послужил така че другите да могат да дойдат в същия този живот. Живота на Бог ще ни доведе в определено предаване:
"Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът" (2 Коринтяни 4:11).
Ние сме предавани " на смърт" така че другите да могат да бъдат избавяни " от смърт." Само тези, които са живи в Господа могат да бъдат "предавани на смърт." Това е животът на Бог в тях, който им позволява да бъдат предавани на такова място.
"И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта са били подчинени на робство" (Евреи 2:14-15).
В смъртта беше когато живота на Исус бе проявен в своята пълнота. Това беше Неговия живот, който Го направи способен да отхвърли освобождаване от кръста. Той ще ни има "показващи Неговата смърт докато Той дойде." Но за да направим това, ние трябва първо да станем участници в Неговия живот."

Отново Давид заявява, че законът (или потока) на Господа е съвършен. Привилегиите от пребъдване в Бога включват: нашите души са обърнати и възстановени, нашите очи са просветени, на нашата вътрешност й е дадена мъдростта на Бог, и нашата вътрешност е очистена (Вижте Псалм 19:7-11).

Бивайки възстановени, ние можем да победим греха и смъртта от другите, които са директно против нас. Ние ставаме съработници с Бог. Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син. За да бъде Синът съработник с Бог, Той трябваше да има Своето сърце свободно от осъждение. Вместо да съди хората, Той дойде да ги нахрани. Той е истинския Хляб изпратен от небето. Осъждението никога няма да посрещне нуждата на човешкото сърце. Единствено Хлябът на Живота ще го направи.
"За да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт…" (Филипяни 3:10).
Участването в силата на Неговото възкресение е предшествано от нашето общение с Него в Неговите страдания. Този възкресенски живот твърде често идва до нас чрез общението на светиите. Истинското общение ще завърши в сила и изцеление. То ще ни помогне в нашето узряване в Господа. То ще ни изпълни с живот. Бивайки живи с живота на Бог, тогава ние ще желаем да бъдем водени там където някога сме се страхували да отидем. Ние ще позволим на Бог да ни "предаде на смърт така че другите да могат да живеят."
"Както е писано: 'Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане' " (Римляни 8:36).
Павел цитира Исая в началото на Римляни и казва, "Всички ние като овце се отклонихме," но сега бяхме върнати в кошарата, погрижиха се за нас, кърмиха ни, възстановиха ни, узряхме.

Ние сме доведени в място на подготовка, чрез която можем да влезем в по-дълбоко ниво на общение, "Общението на Неговите страдания."

За естествения човек, смъртта е нещо, от което се страхува защото тя е краят. Но за духовния човек, смъртта е мястото, в което живота на Бога е освободен в по-голяма степен отколкото някога преди.

Ако нямаме живота на Бог в нас поради неправилно общение, ние няма да позволим на смъртта да действа в нас. Дори в църквата, ние ще се опитваме да запазим собствения си живот чрез представяне на себеправедност, различни изобретения на плътта, и ходене според нашето собствено разбиране. Ние няма да позволим да "бъдем измамени," точно както коринтяните не претърпяха тази "смърт." Обаче, нито ще познаем живота на Бог, който би бил освободен в нас, ако "не обичаме живота си до смърт."

Има за нас велик празник приготвен от Бог. Той се съдържа в "разнообразната благодат на Бог," която Той е депозирал в Своите светии. Това са богатствата на Неговата слава съдържащи се в тези, които са се покаяли и пребъдват в Него. Няма край на тези богатства.