-9- Местното Тяло — Коринтяни или Антиохийци

-9- Местното Тяло — Коринтяни или Антиохийци

Бог чува нашето сърце. Един от членовете на нашето събрание, който преминаваше през голяма скръб, каза, "Никога не съм се молил за такива неща." Моя отговор беше, "Как знаеш, че не си се молил с такава молитва, защото Бог слуша твоето сърце?"

Яков, в своето писмо, се опитва да събуди "братята" за желанията на Духа за и в тях:
"Или мислите, че Писанието напразно говори, че Бог до ревност копнее за Духа, който е вселил в нас?" (Яков 4:5).
Когато пише до тази група вярващи, Яков дава подобни увещания и корекции както Павел когато се обръща към коринтяните. Той увещава тези вярващи относно тяхната нечувствителност за желанията на Духът на Бога. Ние можем да бъдем децата на Бог и все пак да не познаваме Неговото сърце относно нас. Хората в дните на Еремия не познаваха Божието сърце, което беше толкова голямо за тях. И така, Господ изпрати пророка за да им каже:
"Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява Господ, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда" (Еремия 29:11).
Давид, от друга страна, беше много чувствителен за грижата и желанията на Бог както за него така и в него. Той хвалеше Бог за "скъпоценността" на тези мисли.

Нашия Господ живя Своя живот на земята с постоянна чувствителност към копнежите на Духа. Той изразяваше тези копнежи с думи като, "Ерусалиме, Ерусалиме, колко често Съм копнял да ви събера под Моите криле." Бивайки заведен в пустинята да бъде изкушаван от дявола, поставяйки Своето лице като кремък към Ерусалим и на кръста, и ежедневно полагайки живота Си, всичко беше направено чрез мощните подтици на Духа.

Павел, в своето послание към Римляните, говори за мощните желания на Духът на Бога.
"Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете" (Римляни 8:13).
Виждаме тогава, че едно от желанията на Духа е да постави в смърт нашата плътска природа — и с добра причина! Плътската природа е мъртва за Бог и само смърт може да произлезе от нея. Така че тогава, Господ ще убие нашата плътска природа за да ни принесе в живот. Без Духът на Бог, ние сме мъртви в престъпления и грехове. Ние нямаме нищо в нас, което да ни направи живи в Бог и Неговите желания. Но когато Духът на Бог ни изпълни, Той оживява или прави живо нашето мъртво тяло за да изрази волята на Бога:
"Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Исус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас" (Римляни 8:10-11).
Това оживяване, за което говори Павел се отнася за нашето вършене на волята на Бог в нашето смъртно тяло. Законът никога не може да извърши такова нещо. Законът се опитва да управлява плътта, която не може да бъде подчинена на волята на Бог. Тогава Бог ни упълномощи чрез Своя Дух да вършим това, което някога не можехме:
"Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата. Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт" (Римляни 6:20-21).
2. Единство с Бог

Греха ни управляваше. Ние бяхме безсилни да се сражаваме с него защото сме плът, продадени под грях, и нашия плътски ум не може да бъде подчинен на закона или желанията на Бог. Ние не бяхме, нито беше възможно да бъдем, едно с Бог. Молил ли си се за такова единство — твоята същност да бъде едно с Бог? Ако е така, това желание и молитва произлиза от Божията воля и работа в теб.

Господ довежда всичко в подчинение на Него. Всичко накрая ще премине през Съдийския Престол на Христос. Това, което е едно с Бог ще остане. Това, което е противно на Божията воля ще бъде погълнато и Божията воля ще стане всичко и във всичко (1 Коринтяни 15:28).

За да ни доведе в единство с Бог, Господ ще ни доведе до края на нас самите. Ние можем да направим "това пътуване" с желание, неохотно, или съпротивлявайки се и пискайки по пътя. "Той трябва да расте; аз трябва да се смалявам." Това е едно от желанията на Духът на Бога в нас. Защото без това желание да работи, никой естествен човек няма да избере различни аспекти на неговия временен живот.

Има смаляване, което трябва да се случи в определен период от време защото ние имаме единствено толкова много години на тази земя. Тези години минават бързо и с тях и възможностите да станем всичко, което Бог би желал да станем. Ето защо Павел напомня на коринтяните, "Времето е кратко." Ако ние "изкупим времето" и съдействаме на желанията на Духа за нас, смаляването ще завърши в растеж. Обаче, има смаляване, което става извън времето и волята на Бог, което завършва във вечна загуба.

Без правилно отношение на сърцето ние няма да имаме никаква част във "всичкото" на Бог. На Данаил му беше казано, че когато дойде, той, Данаил ще застане в своя жребий, или дял, или място в Бог. Този дял му принадлежеше защото той се свърза с Бог чрез Бог. Когато Симон желаеше да купи силата на Бог с пари, Петър го смъмри:
"А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божия дар може да се купи с пари. Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога" (Деяния 8:20-21).
Докато нашето сърце не е направено право ние ще бъдем изключени от това да имаме дял в Господното наследство. Да бъдем чувствителни за Божиите цели и копнежи за нас ни дава възможност с готовност да съдействаме на Неговото работене. Но ако, чрез твърдост на сърцето, сме нечувствителни към това, което Бог желае да извърши, ние можем да спънем или дори да разрушим това, което Той ще върши в и за нас.

Грехът покорява нашето сърце и ни умъртвява за желанията на Духа. Ние трябва да се доберем до постоянно увеличаваща се чувствителност към желанията на Духа. Покорството увеличава тази чувствителност, както и вътрешното успокояване и почивка. Ние сме изцяло изпълнени с голяма заетост и шум отвътре докато Бог не ни заведе в почивка. Шумът от много гласове и желания изпълва нашите сърца. Този шум позволява на врагът да изрази своите желания и мисли в нас без нашата същност да бъде чувствителна към източника. Яков възразява на братята, че тяхната мъдрост не беше отгоре. Тогава той им посочва кой беше подбудил техните думи и действия:

Ако ние сме били превърнати в нищо относно себе си и сме направени едно с Бога, нашият дял в наследството на светиите винаги се увеличава. Ако, опитвайки се да спасим нашия живот, ние се съпротивим на единството с Бог и живеем за себе си, ние ще имаме малък или никакъв дял във "всичкото" на Бог.

Този вечен живот може да бъде измерен чрез плода на Духа, който е бил произведен в нашия живот. Плода на Духа произлиза от Словото на Духа посято в нас. Тогава Той бди над това, полива го и го храни докато семето порасне и узрее в плод в нашия живот. Има подражаващ плод, който наподобява на плода на Духа, но подражаващият плод не може да храни Тялото на Христос.

Човекът ме погледна, но не ме поздрави. Когато започна да говори, неговите изречения бяха пълни с неприличие. Някои от изреченията му бяха единствено ругатни и нищо друго. Понякога той повтаряше същата ругатня два или три пъти и не казваше нищо друго. Докато наблюдавах поведението му, аз се чудех какво беше довело този човек до толкова жалко сърдечно състояние. Можах да издържа с него само 15 минути. Той трябваше да живее 24 часа на ден, всеки ден.

Той беше съвършен пример на описанието дадено за грешния човек от Павел в Римляни: "Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят. Аспидова отрова има под устните им. Техните уста са пълни с проклятие и горчивина…" (Римляни 3:13-14).

Той никога не каза едно приятно нещо през времето докато бях с него. Неговата горчивина не беше насочена лично към никого. Но грехът изобилстваше в него. И все пак, докато стоях пред него, аз усещах, че благодатта на Бог беше изобилна към него. Мислите на Бог бяха да спаси този човек. Той не знаеше Божиите мисли към него. Той беше "без Христос, отлъчен от израилевото гражданство и чужд на заветите на обещанието, без да има никаква надежда и без Бога на света…" (Ефесяни 2:12).

Думата "чужд" означава да не бъдеш участник. Това бедно създание беше нечувствително към благословенията на Бог. Той никога не се беше свързвал с изпълнено с Духа събрание и сърцето му не преливаше с оценяване на добротата на Бог. Сълзи, радостни викове, хваления, и благодарност никога не бяха излизали от неговата уста. Той беше без! — без Бог, без надежда, и без познаване на желанията на Духа за него.

Господ копнееше да отвори слепите му очи и глухите му уши. Той копнееше да вземе проклинането от устата му и да я изпълни с благословение. Колко копнееше Господ да изпълни празнотата в това нещастно сърце. Той копнееше да направи този човек ново създание в Христос Исус.

Когато позволим на Бог да управлява в нашия живот, ние носим живот във всяка ситуация. Благодатта на Бог не може да бъде осуетена, или отхвърлена. Неговите милости са нови всяка сутрин. Той ще има Църквата, която също ще изразява тези нови милости. Имаме ли врагове? — силни и горчиви при това? Ако божията благодат можеше да ни обича докато ние бяхме все още врагове, тогава Божията благодат може да обича и нашите врагове чрез нас.

Всеки момент, и във всяка дадена ситуация, ние решаваме дали благодат или грях ще управлява в нашите сърца. Като светии, ние сме призовани да владеем над греха. Ако някой съгреши срещу нас, ние трябва да отговорим в благодат. Ако не го направим, ние угасяме Духа на Бог в нас и осуетяваме Неговата благодат. Ние претърпяваме провал. Благодатта на Бог не познава провал. Докато беше на земята, Господ беше пълен с благодат и истина; Той никога не се провали.

Когато греха царува, той царува за смърт. Това е защото той разрушава взаимоотношенията с хората и с Бога. Човекът чието сърце и уста бяха пълни с проклинане беше слуга на греха. Той нямаше никаква сила в себе си да управлява над него. Той отблъскваше хората надалеч от себе си чрез своята себична сила, арогантност и горчивина. Греха отблъсква; благодатта привлича. Когато благодат изтича от една личност, другите могат да я опитат и да видят, че Господ е добър. Когато фарисеите "скърцаха със зъби на Стефан," те опитаха благодат. Когато тъмничаря във Филипи почти щеше да се убие, самите тези, с които той се отнесе зле му дадоха благодат. Благодатта царуваше в Павел и Сила за вечен живот в тъмничаря. Благодатта трябва да царува в и от Църквата. Вечния живот в църквата и в другите ще бъде резултатът от това царуване.

Това е чудесно нещо да преживяваш движението на Духа на Бога в дадена служба, което води до единството на Тялото. Да виждаш всички тези присъстващи да се снишават в скромност на сърцето и да дават на Господа първенството в техните думи и отношения, действително е малка частичка от небето на земята. Това е Божествено създадена атмосфера където на Господа Му е дадено правилното място в сърцата на отделните личности.

Когато Павел пише своите писма до различните църкви, той може винаги да се е обръщал към групата в Антиохия като пример за това, което "църквата" трябва да бъде. Той знаеше, че единствения начин да създаде и да поддържа такава атмосфера е чрез даване на Господа Неговото правилно място в Църквата. Ето защо Павел винаги "проповядваше Христос." Какво даде той на Църквата в Коринт? Христос! Във Филипи? Христос! В Ефес? В Рим? "Ние проповядваме Христос и то разпънат." Павел беше много тесногръд. Но е добре да бъдеш тесногръд когато имаш единственото разрешение за съществуващ проблем или ситуация:
"Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то разпънат" (1 Коринтяни 2:2).
В атмосфера като тази в Антиохия, дарбите на Духа ще бъдат в действие. И те ще бъдат използвани за славата на Бог, а не за човек. Членовете в Антиохия можеха да говорят в полза на Бог, защото се бяха предали на желанията на Духа. "Отделете Ми Варнава и Савел!" Те познаваха умът на Духа. Такова едно отделяне щеше да струва на местното Тяло в Антиохия двама много полезни братя. Това щеше да изисква членовете да дават финансово за да поддържат това мисионерско старание. Но желанията на Духа управляваха членовете, които се събираха там.

Смирение, молитва и постене, даване, слушане, и единство: Всички тези неща присъстваха в сърцата на вярващите. И понеже тези неща изпълваха сърцата им индивидуално, Църквата течеше с добротата на Бог, плодовете на правдата, единството на Духа, и преуспяването на Господа. Такава атмосфера не трябва да бъде изключението, но по-скоро нормата.

Павел казва, че ние можем да бъдем занесени на място където "можем да бъдем в състояние да разберем заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаем Христовата любов…" (Ефесяни 3:18-19).

Как можем някога да бъдем занесени на това място? Да "разберем" е да приемем и тогава да изразим любовта на Бог. Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син. Помисли за всичките отвратителни характери съдържащи се в "света," които Господ толкова възлюби. Тази любов беше протегната към всички, които бяха Божии врагове, всички тези, които Го отхвърлиха, мразеха Го, дори Го хулеха.
7. Тайната на Господа

"Довереният съвет (или интимното общуване) на Господа е за онези, които Му се боят, и заветът Му ще им се яви" (Псалм 25:14).
Страхът от Господа е състояние на сърцето, което държи Бог в страхопочитание. Това е страхопочитание произтичащо от виждането ни (до някаква степен) на Неговата слава в сравнение с нашата човешка слабохарактерност: Неговата святост в сравнение с нашата неправедност, Неговото всемогъщество в сравнение с нашата слабост. Такова отношение на сърцето ще ни доведе в интимно общение с Него. Той ще споделя Своите тайни с нас. Тези тайни стават знание обвито в любов. И това знание и любов ще ни упълномощят да ходим противоположно на тези, които нямат такова знание. То ще ни даде способност да изтърпим неправилно съдене от хора. И то ще се влее в нас със сила във вътрешния човек, за да ходим в места, които по едно време са били недостъпни за нас.

Исая видя славата на Бога и заяви:

Колко пъти някой влиза в Неговата дърводелска работилница и Му вика от недоволство за работата, която е свършил? Колко Го проклинаха, мамеха Го, или правеха неразумни, сърдити търсения? Но от Своето познаване, от любовно взаимоотношение със Своя Баща, Той беше способен да им даде благодат.

Ако такова познаване и сила са в Църквата, любовта ще управлява и ще покрива множество грехове. Когато Господ започна Своето земно служение, интимността с Неговия Баща продължи и нарасна, по този начин Той можеше да понесе и нарастващото преследване.

Местното Тяло може да има това, което Църквата в Антиохия имаше, или може да се изроди до нивото на духовната атмосфера в Коринт. То може да потъне във всяко беззаконие освен това. Божиите пътища единствено ще произведат истинско Библейско преуспяване във вярващият и в Църквата. Общението на светиите може да нарасне в постоянно увеличаващо се богатство. Ако основата е Христос, ако Главата е Христос, ако мъдростта на Църквата е Христос, ако праведността е Неговата, тогава Църквата ще съдържа "богатствата на мъдростта на Бог скрити в Христос Исус." Ще има една вяра, един Дух, едно Тяло, и един Господ. И ние ще бъдем с един ум и с едни уста ще хвалим Бога.

Заключение

Павел ни казва, че ние трябва да си "претърпяваме един на друг с любов." Всяко взаимоотношение, което ние желаем да задълбочим ще бъде изпитано. Нашите несъвършенства ще поставят напрежения в тези взаимоотношения. Докато не посрещнем тези несъвършенства с благодатта на Бога, ние ще се провалим на изпита. Резултата ще бъде разрушено взаимоотношение или още едно църковно разцепление. Или можем да напуснем сегашното местно Тяло, с което сме се събирали, за да открием нещо по-приемливо за нашата нужда. Но напускайки, ние ще вземем нашите несъвършенства с нас и тези несъвършенства ще причинят бъдещи проблеми в следващата група.

Може ли дадено местно Тяло да дойде в това, което Бог има за него? Църквата в Антиохия доказва, че това е възможно. Когато сте прочели тази книга, вашето сърце може да каже, "О, да бъда свързан заедно в единството на Духа с други християни1" Не излизайте вън за да търсите такава група. По-скоро, обърнете очите си към Исус. Нека светлината на живота да блести във и от вас. Станете това, което трябва да станете в Него и Му позволете да ви води към взаимоотношение с групата, която Той желае. Пребъдвайте в Него, миг след миг и вие ще посрещате нуждите на другите. Пребъдвайте в Него и тяхната нужда относно вас няма да ви провали. Вие ще носите живот във всяка ситуация, която срещате.

Да четете Словото, умствено да се съгласявате с него, и дори да се радвате в него не е достатъчно. Ние трябва да обърнем внимание на увещанието дадено в Яков 1:22-25:

Бог продължително излива Своята благодат върху нас. Той е толкова верен към нас, и ние също трябва да бъдем верни един към друг. Начинът, по който Бог ни е възлюбил трябва да бъде начинът, по който ние трябва да се обичаме един друг (1 Йоан 4:11).