1.1. Дислалии (дизартикулии) Най-общо могат да се дефинират като нарушения в правилното изговаряне на речевите
звукове. Дислалията може да се прояви като самостоятелно разстройство или да присъства
като симптом в клиничната картина на по-сложни нарушения (синдроми, напр. дисфазия).
Причините могат да бъдат органични (къс френулум, неправилен прикус,
прогения/прогнатия, микро/макроглосия; диспраксия) или функционални – най-често по
подражание. Могат , обаче да се дължат на невъзможност за развитие на фонологичната
система на детето, на способността му да разпозвава и разграничава фонемите , особено близките една до друга. В този случай, дислалията задължително става причина за трудности в процеса на ограмотаване, обуславяйки появата на нарушения в четенето и писането.
Терапевтичната прогноза по правило е благоприятна, но в голяма степен зависи от
патогенезата на дислалията.
1.2. Ринолалии
Нарушения на звукопроизношението и фонацията, дължащи се на вродени лицево-
челюстни малформации (цепнатини на устни, челюст, твърдо и меко небце) или пареза на
мекото небце. Бива отворена и затворена.
При затворената ринолалия, поради затваряне на носния проход настъпва неправилно
произношение основно на назалните звукове. При отворената, която е много по-тежка е
обратно.
След провеждане на необходимите хирургични интервенции и подходяща и систематична
речева терапия прогнозата е благоприятна.
При тежки малформации, невъзможността от своевременното натрупване на необходимата
речева практика води до забавяне на речевото, а оттам и на цялостното психично и интелектуално развитие на детето. Освен това честите хоспитализации, непълноценното хранене са фактори, обуславящи общата астенизация на организма (отслабване) и в частност на НС. Често такива деца стават раздразнителни, плачливи, капризни, затворени в себе си и слабо инициативни особено за речево общуване. Нерядко развиват неврози.
