3. Поведенчески и емоционални нарушения, типични за детската възраст (Хиперактивен синдром с дефицит на вниманието) Основен представител на тази група нарушения на детското развитие е СХДВ. В комплекса от симптоми водещи са прекомерната двигателна активност, невъзможността за съсредоточване, импулсивността и емоционалната лабилност. Някои от децата са с изявена несръчност и лоша координация на движенията. Имат повишен праг на болкова сетивност. Не могат предварително да планират дейността си, чести са изблиците им на гняв и раздразнителност. По правило обаче, интелектуалното им ниво е на средно и над средно равнище.
При част от случаите водещ е дефицитът на вниманието, при друга част – хиперактивността, а при трети достатъчно изразени са и двата симптома. Дефицитът на вниманието се характеризира с кратко време на съсредоточване и повишена разсеяност. Такива деца не могат да завършат започната задача, често допускат грешки, дезорганизирани са и не могат да запомнят инструкциите. Много лесно се отвличат от незначителни стимули.
Хиперактивността се демострира с изключителна импулсивност, с прекомерна двигателна и вербална активност, които, забележете, изглеждат безсмислени. Тези деца непрекъснато се движат и говорят, безцелно боравят с предмети, почукват с пръсти и т.н. Наличието на много хора още повече влошава поведението им.
Този синдром възниква при увреда, дисфункция или задръжка в съзряването на субкортикалните структури (лимбична система, ретикуларна формация), водещи до нарушаване на взаимоотношенията между кора и подкорие. Някои изследователи считат, че се онаследява, но всеобщо е мнението, че социалните фактори (например патологично родителство) отежняват проявите.
От много автори се разглежда като разстройство, което отшумява през и след пуберитета.
Диагностика:
на нарушеното внимание – изисква се наличието най-малко на шест от следните признаци:
Нужда от тиха, спокойна обстановка, невъзможност за концентрация при работа;