Със специални образователни потребности с комуникативни нарушения, с интелектуална
Генерализирани разстройства на развитието (АУТИЗЪМ)
Изтегляне 367.3 Kb.
|
| 5.Генерализирани разстройства на развитието (АУТИЗЪМ)
Генерализираните разстройства на развитието са група невроразвитийни дефицити, ОБЩОТО между които е наличието на качествени нарушения на социалните взаимоотношения и на комуникацията, и наличието на ограничен и стереотипен репертоар от дейности и интереси. Ядро на генерализираните разстройства на развитието се явява аутизмът – тежко, комплексно и дълбоко разстройство всички психични сфери – когнитивна, личностна и сферата на социално функциониране на индивида. Аутизмът е открит от Канер и Аспергер – независимо един от друг, през 1943 г. Канер, а само година по-късно и Аспергер, използват термина „аутизъм“ , за да опишат сходни състояния на аномално детско развитие, засягащи основно поведенческата сфера. И до днес съществуват доста разногласия относно клиничното дефиниране и обяснение на аутизма – какви симптоми включва, кои са основните му форми, кои са критериите за тяхното диференциране, какви причини довеждат до появата на това тежко разстройство на детското развитие – са само част от все още дискусионните въпроси, касаещи аутизма. Единодушно обаче, се приема, че аутизмът се дължи на мозъчно увреждане или мозъчна дисфункция. Много широкото вариране на симптомите между субектите с диагноза “аутизъм”, както по вид, така и по тежест още 60-те години води до раждането на концепцията за нарушения от аутистичния спектър – концепция, която добива широка популярност през последните 2-3 десетилетия. Аутистичният спектър се разглежда като голяма група разстройства и състояния, които макар значително да варират по представяне и тежест на симптомите, по прогноза и переспектива на развитие, а вероятно и по своята етиология, споделят много характеристики, като задължително притежават “триадата нарушения” – нарушения на социалните интеракции, нарушения на комуникацията, поведенчески нарушения. В аутистичния спектър, освен аутизъм (синдром на Канер, класически аутизъм, аутистично разстройство) и синдром на Аспергер (дефиниран в ICD-10 и DSM – IV като подобен на аутизма, но без езикови и интелектуални нарушения) се включват още атипичен аутизъм, синдром на Хелер (детско дегенеративно разстройство), синдром на Рет, первазивно разстройство на развитието, неспецифизирано по друг начин (PDD-NOS). Класическият аутизъм (синдром на Канер, Ранен детски аутизъм) се среща средно при 2 от 10 000 деца от училищна възраст. В клиничната му картина се включват задължително следните симптоми: изразена недостатъчност или пълно отсъствие на потребност от контакт с околните; емоционална хладност или безразличие към близките; страх от всичко ново; болезнена привързаност към рутинния порядък; еднообразно поведение със склонност към стереотипни движения; изявени разстройства на речта Основно остават недоразвити (извратено развити) афектите и инстинктите, т.е. най-древните психични сфери. Най-явно синдрома се проявява между 2та и 5тата година, макар отделни признаци да се отбелязват и по-рано. Напр., при кърмачето отсъства присъщото на здравото дете оживление при контакта с майката или детегледачката, отсъства усмивка при вида на родителите, понякога липсва и ориентировъчна реакция на външни дразнители, което може да се сгреши с дефицит на сензорните процеси (т.е. че детето има проблеми със слуха или със зрението). Типични през първите три години от живота са нарушенията на съня и храненето, общото безпокойство и честия и безпричинен плач. Тези деца са равнодушни към близките си, не плачат когато си тръгват, не се радват когато ги видят, като че ли не забелязват тяхното присъствие. Като че ли не правят разлика между хората и тепредмети. В същото време, всяка промяна в обикновената, привична обстановка (напр. Разместване на мебели, на мястото за хранене на масата, поява на нова вещ, играчка) често предизвикват недоволство и дори бурен протест с плач и викове. Сходна е реакцията и към промяна на дневния режим. Понякога недоволството и плача продължават докато не се възтанови предишния порядък. Страхът от всичко ново (което е присъщо и за невропатиите, но тук е по-изразен) се разглежда като засилване на инстинкта за самосъхранение. Впечатляващо е иднообразното поведение на тези деца. С часове може да извършват едно и също действие, което да наподобява игра: да наливат и изливат от съд вода, да късат хартийки, да събират клечки, конци, да ги местят от едно място на друго, подреждайки ги в определен ред, и не разрешавайки на никой да ги пипа или мести. това са все предмети, които не представляват интерес за нормалните деца. Това е израз на наличието на патологични влечения, които по същността си са близки до нарушенията на инстинктите, които са свойствени на тези деца. Децата-аутисти се стремят към усамотяване и така се чувстват по-добре. Повечето аутисти са безразлични към майката, така както и към всички останали хора, но има случаи, когато аутистичното дете се отнася към нея недоброжелателно, гони я, или пък обратно – става тревожно при отсъствието й, макар никога да не проявява ласки към нея. Типичен друг симптом на класическия аутизъм са нарушенията в психомоториката – обща моторна недостатъчност, непохватност, несръчност на волевите движения, нестабилна походка, липса на съдружни движения, и наред с това, към 2та година – възникване на своеобразни стереотипни движения. Обикновено липсва или се забавя формирането на навици за самообслужване. Мимиката е бедна, лицето е често маскообразно, а погледа празен и „поглед през”. При класическия аутизъм по правило речта не се развива в нормални срокове, а по-късно или изобщо не се развива. Преимуществено страда развитието на собствената реч. В някои случаи може много добре да е развита автономната реч – разговора със самия себе си. До 5та-6тата година тези деца рядко се обръщат с въпрос към другите, рядко отговарят на такива, или го правят с една дума. Нерядко се среща закъсняло дословно възпроизвеждане на нещо, чуто по-рано. Типични са ехолалията, неологизмите, скандираното произношение, необичайна протяжна интонация, римуване, използване на 3 лице и 2ро вместо 1-во. При някои случаи речта е съчетание на лепет и ехолалии (това са примитивни речеви форми) със сложни изрази и бързо говорене, свойствени за възрастните. Въпросът за интелектуалното развитие на страдащите от синдрома на Канер е нерешен – по данни около 2/3 до 3/4 са с ИН, но се счита че то е вторично по отношение на аутистичното поведение, което пречи на развитието на когнитивните функции. Всъщност, интелектуалният статус се счита за една от основните разлики между аутизма на Канер и синдрома на Аспергер (или с нормален или с над средната за възрастта норма). Кои са основните клинични прояви на синдрома на Аспергер? Типични за него са нарушенията на социалното взаимодействие и ограниченият набор (range) от активности и/или интереси, т.е. акцентът пада върху социалните и поведенчески особености. Те имат мотивация за взаимодействие с другите, но го правят по ексцентричен, особен чудат начин. Първите му прояви могат да бъдат уловени още преди 3тата година главно по особеностите на речта и по липсата на творчески, с богато въображение игри. До скоро този синдром се е разглеждал като лека форма на аутизма. Съществено важно е че това са деца със съхранен интелект, с нормално и навременно, но специфично речево развитие. През първите години – липса на речева инициатива, ехолалия и склонност към употреба на шаблонни нетипични за възрастта изрази, заимствани от изказванията на възрастните. Говорят за себе си в 3то л. Синдромът на Аспергер се характеризира с подчертана възрастова динамика, особено при провеждането на своевременна и адекватна терапия. С възрастта комуникацията посредством речта се подобрява, но се запазва частична „автономност на речта”, употребата на недетски изрази, шаблони. Появява се тенденция към задаване на „умни въпроси” често със свръхценен характер какво е живота? Къде е края на всичко? Изменя се игровата дейност като придобива форма много странни интереси и занимания, напр. съставят маршрути, колекционират географски карти, весникарски заглавия и др. В зряла възраст симптомите може да са силно туширани, но за цял живот остават придържането към рутинни форми на жизнедейност и емоционалната индиферентност. Възрастните субекти със синдром на Аспергер често са описвани като „активни, но чудаци/чешити/ексцентрици” и “социално сдържани”, които са много склонни към ритуални поведения. Основните диферециално-диагностични критерии за разграничаване на Канеровия аутизъм от аутизма на Аспергер са следните: равнището на интелигентност; изпреварващо(преди прохождането)/закъсняващо развитие на речта освен това, Аспергер се среща изключително при момчета; отношението към близките (при Аспергер имат отношение и контакт) прогнозата – по-благоприятна при Аспергер. Често синдрома на Канер преминава в гранична ИН или атипична форма на ИН. Все още неизяснени остават етиологията и патофизиологията на разстройствата от аутистичния спектър. Според Канер, в основата на аутизма лежи вродено увреждане на структурите, обезпечаващи емоциите и афективността което обяснява социалните и комуникативни дефицити при аутизъм, и изобщо афективната блокада;според Аспергер – причина е първичната слабост на инстинктите. Техните обяснения предполагат, че при аутизма се увреждат медиалните темпорални структури на лимбичната система. По съвременна хипотеза предполагат разстройства на възприятието, които водят до „информационна блокада”. Друга съвременна хипотеза вижда аутизма като израз на разтройство на системата за организация и планиране на поведението (дефицити в екзекутивния контрол над поведението), а това означава специфични варушения на работната памет, планирането, подтискането на отговорите, поддържането на насоката на мислене, както и промяната й. с нарушения на фронто-лимбичните функционални връзки водещи до разстройство на системата за организация и планиране на поведението. По отношение на етиологията преобладава становището, че това са група сходни по симптоматика разстройства, но с различен произход (наследствени фактори - аутистично-шизоидни черти у роднини при голяма част; органични фактори -прекаран енцефалит, епилептични припадъци при около 1/3 от тези деца; социални фактори - емоционална депривация; и тяхното съчетаване. Друго разстройство от аутистичния спектър е т.нар. психогенен аутизъм. Появява се до 3-4г. във връзка с възпитание в условия на емоционална депривация (възпитание в итернати, липса на майчинска ласка). Характеризира се с нарушение на контакта с околните, емоционална индиферентност, пасивност, безучастност, задръжки в развитието на речта и психомоториката. Той е с по-преходен характер, в сравнение с останалите варианти на синдрома и при нормализиране на условията се подлага на бързо подобрение. Изтегляне 367.3 Kb. Сподели с приятели:
|