Със специални образователни потребности с комуникативни нарушения, с интелектуална
Изтегляне 367.3 Kb.
|
| 1.4. Дисфазия на развитието (Алалия)
С този термин се означава невъзможното или трудно и неправилно развитие (недоразвитие) на езиковите, а следствие на това и на речеви функции, поради органично увреждане на езиковите корови зони, настъпило по време на вътреутробното развитие или първите години от живота на детето. Следователно тя се дължи на органично увреждане на главния мозък и то конкретно на мозъчната кора. Страдат всички компоненти на речта – звуковата страна , лексикалната и граматичната. Освен езиковото нарушение по правило присъстват и други разстройства: моторни, сензорни и психопатологични. Различават се две форми на дисфазия – моторна и сензорна. При моторната алалия страда основно усвояването на граматичните кодове, а при сензорната – усвояването на семантичните кодове (значението на думите). Експресивна дисфазия на развитието Тези деца проговарят много по-късно, бавно и трудно. Лепетната реч се задържа много по- дълго. Когато се появи собствено реч стават много явни тежките нарушения на звукопроизношението – не произнасят сложните за артикулиране звукове (р,л,с,ш) произнасяните думи са с опростена сричкова структура (какво – ко; часовник – соник; закача – кача), сричките със струпани съгласни се опростяват (плаче – паче, крак – как; влак - вак). Изреченията са еднодумни или двудумни и силно аграматични. Присъстват основно конкретни съществителни имена. Глаголите се употребяват по-рядко и то в инфинитив или в 3л. ед.ч. Служебни думи изцяло отсъстват. Активният речник е крайно беден, развива се много бавно и неправилно се използва в речевата практика. Всъщност, най-тежко нарушена е граматиката на собствено произведените фрази – неправилно се употребяват род, число, време, предлози Пасивният речник обаче, е добре развит и разбирането на чужда реч е добро, но страда разбирането на по-сложни граматични конструкции. Най-тежко нарушена е граматиката на собствено произведените фрази – неправилно се употребяват род, число, време, предлози. Тъй като страда процеса на езиково пораждане, речевата активност е много слаба, мотивацията за общуване – също. Често страхът от грешки и присмех ги кара да отказват вербално общуване и да контактуват само с жестове. Съпътстващи други нарушения са общата моторна неловкост, лошата координация на движенията, лошото равновесие (да хвърлят топка, да стоят на един крак, да ходят само на пръсти или пети и др.). По-голямата част от тези деца са хиперактивни, импулсивни и хаотични в дейността си, а по- малка част са на другия полюс – т.е. вяли са, затормозени, инертни, и аспонтанни. По правило, тежкият езиков дефицит се съпътства от дефицит в развитието на паметта, вниманието, мисленето. Тъй като перцептивните функции и планирането на волеви движения също се формират по-бавно и по-трудно, заедно с езиковия дефицит стават причина за задържане и дори нарушаване на интелектуалното развитие. В повечето случаи се развиват патологични личностни качества и невротични черти на характера – затвореност, негативизъм, напрегнатост, нервност, повишена раздразнителност, сълзливост. Рецептивна дисфазия на развитието – много по-слабо изучена, но и по-рядко срещана. Възниква при поражение на слепоочните части от мозъчната кора (зоната на Вернике). Основният проблем тук е невъзможността за формиране на т.нар. фонематичен слух (фонемен гнозис). Спонтанна реч при тези деца отсъства или е грубо осакатена – говорят лепетно и много, но без да слушат другия. Казаното винаги е с подходяща интонация. Общуват много с мимики и жестове. Понякога несвързано възпроизвеждат познати им думи или започват да повтарят току що чута дума или кратко изречение. Необходимо е разграничаването на сензорната алалия от нарушен слух (често неправомерно са изпращани в заведения за слухово увредени). Критерии: Често сензорните дисфазици демонстрират хиперакузия (повишена чувствителност към звуци, към които околните са безразлични (напр. скърцане, капеща вода), и дори болезнено реагират на тях. 2.Често повтарят спонтанно отделни звукосъчетания, думи, дори кратки фрази, възприети от околните, без специално обучение. 3. Различен е гласът на дисфазиците от този на слабочуващите (звънък и емоционално изразителен, докато при слухово увредените той е глух и безизразен). 3. Дисфазиците са по-слабо контактни от слабочуващите. Изтегляне 367.3 Kb. Сподели с приятели:
|