Със специални образователни потребности с комуникативни нарушения, с интелектуална
Изтегляне 367.3 Kb.
|
| 1.3. Дизартрии
Дефиниране. Дизартриите са нарушения на говора, като при тях страда не само артикулацията (звукопроизношението), но и фонацията (гласообразуването) и речевата прозодика (темп, ритъм, интонация). Дизартриите се дължат на органични увреди на ЦНС, които водят до нарушения на елементарните двигателни функции на мускулите на артикулаторния апарат, т.е дължат се на парези, парализи, дистонии, атаксии, хиперкинези. В зависимост от тежестта на увреждането на НС, дизартриите могат да се проявят в по-лека или в по-тежка степен. В леките случаи е налице “неясен, размазан” говор, с неправилно произношение на по-сложните звукове като л, р, с, з, ц, ч, ш, ж. В тежките случаи се наблюдава тежко нарушение на произношението на звуковете, което прави речта напълно неразбираема, или дори пълна невъзможност за артикулация. При дизартричните деца винаги присъстват двигателни нарушения. Тези деца по-късно започват да сядат, да хващат, да ходят и да манипулират с предметите. Дори и когато липсват явни парези/парализи, движенията на децата са неловки, лошо координирани, те трудно се самообслужват много по-късно от връстниците си проявяват интерес към рисуване, конструиране, писане, а след ограмотяване почеркът им е твърде лош. При тези деца са налице и изразени емоционално-волевите нарушения. Те са с повишена емоционална възбудимост, повишена изтощаемост на НС. В първите години от живота си те са неспокойни, плачат много, изискват непрекъснатото внимание на околните. Налице са нарушения в съня и храненето, чести са повръщанията и стомашно-чревните разстройства. Тези деца трудно се приспособяват към промените на метеорологичните условия. В ПУВ и НУВ тези деца са двигателно неспокойни, лесно раздразними, с колебаещо се настроение, често агресивни и непослушни. Когато са уморени стават още по-неспокойни и раздразнителни и често в такива моменти проявяват истерични реакции (хвърля се на пода, крещи и плаче за да получи желаното). Когато попаднат в нова и непозната обстановка обаче, тези деца са плашливи и затворени. По правило те трудно се приспособяват към нови условия. Слабата умствена работоспособност на дизартричните деца става причина за снижаване на капацитета на паметта, вниманието и интелекта. Дизартрията изключително рядко се среща при деца с нормално психофизическо развитие. Среща се и при деца с умствена изостаналост, деца с хидроцефалия и деца със ЗПР, но най- често присъства в клиничната картина на детската церебрална парализа (от 65% до 85% от случаите), явявайки се един от честите симптоми на множествените нарушения. Изтегляне 367.3 Kb. Сподели с приятели:
|