Със специални образователни потребности с комуникативни нарушения, с интелектуална
Умствена изостаналост (ментална ретардация)
Изтегляне 367.3 Kb.
|
| 4.Умствена изостаналост (ментална ретардация)
Умствената изостаналост е трайно и необратимо нарушение на интелектуалните възможности, в резултат на вродено или придобито в ранна възраст органично увреждане на главния мозък. Страдат познавателните, емоционално-волевите и адаптивни способности на индивида като най-слабо развити са мисловните процеси и ВКФ. Тя може да е генетично обусловена, какъвто е случая с Даун-синдрома, може да е резултат от мозъчни заболявания (енцефалити, тумори), да е резултат от увреждане по време на вътреутробното развитие (заболяване на майката или плода – обменни, ендокринни, имунни заболявания, токсикози),от родови травми. Умствената изостаналост бива четири степени: лека, умерена, тежка и дълбока (дебилност, имбецилност и идиотия). При леката степен (психометрично се определя в рамките на IQ от 55 до 69 съгласно 10тата ревизия на МКБ) речта се развива по-късно, по-бавно и дефицитарно. Подчертано беден е и активния и пасивния речник. Тези деца са склонни към речеви и двигателни стереотипи. Трудно правят обобщения, трудно се ориентират в сложна или непозната обстановка. Могат да се ограмотят и да добият училищни познания, но подлежат на специално обучение. Могат да усвоят по-прости неспециализирани трудови навици и съответната на тях професия, която да упражняват самостоятелно. При умерената степен (психометрично се определя с IQ от 35 до 49) всички висши корови функции се развиват по-късно и подчертано дефицитарно. Тези деца по-късно прохождат и по-късно проговарят (3 – 5 години), речникът им е много беден, мисленето остава конкретно и не могат да образуват понятия. Представите, с които боравят са неточни и неясни, което още повече затруднява абстракциите и обобщенията. Страдат вниманието и вербалната памет. Моториката им също страда – общата, но най-вече фината моторика. Обикновено не са в състояние да се научат да четат, пишат и смятат, макар в някои случаи да се усвояват елементарни училищни познания ( да познават буквите и цифрите). Не са годни за самостоятелна трудова дейност. Децата с тежка степен на умствена изостаналост (психометрично се определя с IQ от 20 до 34) по правило развиват много бедна реч – отделни опростени като произношение конкретни думи, употребяват шаблонни изрази, често ехолалично. Страдащите от нея не могат да формират и разбират понятия, представите им са бедни и оскъдни, често имат съпътстващи неврологични, телесни и/или сензорни нарушения и се нуждаят от специални грижи и непрекъснат надзор. Обучението е насочено към самообслужване и елементарни трудови операции. Дълбоката степен (определя се психометрично с IQ под 20) се характеризира с пълна липса, т.е. неразвитие на ВКФ. Нерядко е смутена дори и нисшата нервна дейност, т.е. може да липсват инстинктие, да не се развият елементарните функции на някои от сетивните системи. Тези индивиди са напълно безпомощни. Те не реагират на външни дразнения, не могат да се самообслужват, дори сами да приемат храна, не контролират волево уринирането и дефекацията, не могат да се предпазят от елементарни опасности – хващат с голи ръце огън, скачат от високо и др. Силно недоразвити са и двигателните им функции: ходят трудно, ако изобщо се научат, движенията на ръцете са силно некоординирани. Поради трудното им отглеждане и неустойчивостта на организма обикновено загиват в ранна възраст. По емоционален фон и психичен тонус, страдащите от интелектуална недостатъчност, независимо от степента на проявление на заболяването, могат да се разделят в две групи: в вяли, апатични и добродушни (при идиотите – неподвижни) или възбудими, агресивни и невъздържани. Диагностицирането на умствената изостаналост трябва да се основава не на нарушения на отделни сфери на психично функциониране, а на базата на общата оценка на способностите и поведението. Стойностите на IQ трябва да се приемат като ориентировъчни и да се разчита основно на качествения анализ на данните.. Много важна е диференциалната диагностика на умствената изостаналост и отграничаването й от сходни състояния. Взимането на ниските училищни достижения като основен критерий е една от най-често допусканите грешки, защото такива се отчитат и при деца със специфични обучителни трудности, при деца със задръжки в психичното развитие, алалия, нарушения на слуха и т.н. Особено трудно е разграничаването на умствената изостаналост от задръжките в психичното развитие. При ЗПР се нарушава темпа на психичното развитие, съпътства се от емоционално-волева незрялост, поради което игровите интереси продължават по-дълго от обикновено да мотивират поведението. Към началото на училищната възраст липсва готовност за организиран училищен труд. Основните диференциално-диагностични критерии за отграничаване на ИН от ЗПР са: -по-добрите академични постижения на децата със задръжки, -по-добрата обучаемост -и това, че трудностите в автоматизацията на четенето обикновено се съпътстват от разбиране на прочетеното. Основният диференциално-диагностичен критерий за диференцирането на умствената изостаналост от езиковите и речеви нарушения (алалиите) е успеваемостта на тестовете за невербална интелигентност. Изтегляне 367.3 Kb. Сподели с приятели:
|