Същност на оценката
Изтегляне 90.51 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- - Ефект на очакването
- - Ефект на снизходителността или взискателността
- - Ефект на последното впечатление
| - Ефект на умората – Умората на екзаминатора също може да повлияе върху стойността на оценката. При умора учителят не може да разграничи нюансите в отговорите се засилва действието на другите ефекти. Спазването на обективните норми за оценяване става по-трудно.
- Ефект на очакването – Учителят си създава очаквания за отговорите на ученика и си създава нагласа, може да доведе да подценяване и надценяване при изпиването. - Ефект на снизходителността или взискателността – Тенденция, в която екзаминатора запазва своите характеристики повече или по-малко. - Ефект на първото впечатление – Поради трайността си може да нюансира стойността на оценката. - Ефект на последното впечатление – Може да повлияе на стойността на оценката, тъй като упражнява трайно въздействие върху оценяващия. Преодоляване на субективизма при оценяването Традиционната система за изпитване и оценяване е малко ефикасна и има редица недостатъци, и затова че чрез досегашните методи за контрол и оценка на знанията учителят не може своевременно да получи необходимата информация от всеки ученик как усвоява учебния материал, напоследък се търсят по- рационални форми и средства за изпитване и оценяване. Все повече се лансира идеята за механично оценяване, което ще се извършва от машини, в които се въвеждат отговорите на изпитваните, и ще се елиминира участието на учителя в процеса на оценяването заедно с многобройните източници на субективизъм. Идеята е перспективна, но нас не ни интересува само стойността на отговора, а и личността на ученика. По механичен начин не могат да се оценят постиженията на духа. Оценката изпълнява възпитателни функции. Проверката и оценката винаги предполагат и задоволително ориентиране на учителя в отношението на ученика към усвоените знания и умения. 18. Трябва ли да оценяваме учителите Доминиращата представа за типа учител, която определя мястото му в професионално-педагогическо педагогическото съзнание, в съзнанието на просветните власти, обществените институции и средите на родителите е представата и схващанията за „добрия учител“. Но тук възниква въпросът - какъв трябва да е добрият учител: Дали той трябва да е строг и да спазва само своите професионални задължения? Дали трябва да е „приятелят”, ”добрият” и либералният учител в отношенията си с учениците? Или той трябва да е комплексен образ от всичко това? Тъй като по необходимост всяка човешка дейност се оценява учителят и неговата дейност не могат да правят изключение. В разнообразните изследвания относно учителя и учителската професия няма обща и задоволителна представа за добрия учител. Няколко са причиниете за това: - нееднозначната педагогическа действителност, - творческият характер на дейността на учителя; - специфично неповторимо единство между неговите общочовешки качества, индивидуални особености и професионално -педагогическите му качества. Но възниква и друг въпрос. Какви са критериите, според които един учител е добър и кой определя това? Възникват два проблема при оценяването: оценяването на един учител като личност и оценяването на преподаването, като негова основна дейност. Те неизменно са свързани помежду си, но преподаването може и трябва да се оценява надличностно, както това се прави във всяка друга сфера и дейност. Необходимо е да се уточни, че оценяването може да се реализира само в сферата на преподаването като дейност на учителя, но и в сферата на обучение, като процес, единство между преподаване и учене. „Кои са главните основания на оценяването на учителите и дейността им?” Ж. Дьо Ландшеер вижда четири основни направления: 1. Преди да де назначи един учител, да се придаде определен характер на неговото амплоа, да се даде съгласие за неговата промоция, желателно е да е осигурена неговата квалификация, неговата компетентност (административно основание). 2. Не може да се усъвършенства системно обучението, без да разполагаме с критерии за прогрес. 3. За да се формират бъдещите учители, необходимо е да можем да разграничим с някаква сигурност доброто обучение от лошото. 4. Накрая, ефектите измерени в обучението, образуват вариативна зависимост в многобройните изследвания. Изтегляне 90.51 Kb. Сподели с приятели:
|