Същност на оценката
Самооценяване на учителите
Изтегляне 90.51 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Наблюдението като метод за оценяване на учителя
| 25. Самооценяване на учителите
Функционирането на самооценката като интелектуално действие е свързана с рефлексивния й характер. Като механизъм на саморегулация, тя е свързана с оценъчните функции на самосъзнанието. Те отразяват спецификата на разбирането на личността на самата себе си. В ситуация на самооценяване учителят, е поставен пред алтернативата да се само анализира, като самооценката придобива характер на интелектуално рефлексивно действие. Самооценката привлича и фиксира вниманието на учителя върху най-значимите компоненти на неговата дейност. Подтиква го към самоанализ. правене на анализ и самооценка на собствените трудности на учителя в професионалната дейност и начина за тяхното конструктивно преодоляване, правене на изследваното само отношение в професионалната дейност, правене на саморегулация и коригиране на емоционалното състояние на учителя в критични педагогически ситуации. Самооценката на учителя може да даде повече данни отколкото външните оценки от родители, общественици и администратори. Самооценката стимулира самостоятелността и автономността на учителя при упражняването на неговата професия, като насочва вниманието му върху дидактическите и методическите компоненти на дейността. Може да разсъждава върху показателите на използвания метод за самооценяване. Полезно е учителят да прави съпоставяне на данните на от своята самооценка с данните от оценките дадени му от учениците. Така може да добие идеи за усъвършенстване на своя педагогически професионализъм . Повишаване нивото на самосъзнание у учителя влияе ефективно върху учебно- възпитателния процес. В учителите се появява убеденост в своята значимост, работата им е целеустремена, съществува повишена толерантност и сътрудничество между учител и ученик. Учителите отчитат и стимулират самостоятелността, инициативата и творчеството в своите ученици. Наблюдението като метод за оценяване на учителя Чрез този метод може да се придобият най-автентични впечатления за дейността на учителя в реалния процес на обучението. Така се придобива най-цялостно впечатление за цялостното му поведение в клас. Придобиват се реални впечатления както за процеса на обучението, така и за резултата вследствие дейността на учителя. Прогностичната стойност на наблюдението над дейността на учителя и на подготвящия се за тази професия студент е изключително висока. Наблюдението дава най-ясна представа как изглежда учителят пред учениците, как изпълнява цялостната си ръководна функция и как се откроява като учител. Ефективността на наблюдението се основава на наблюдателя, който фиксира основните показатели, които ще наблюдава, като отразява наличието или липсата на съществените признаци на дейността. Присъствието на наблюдаващия фактор дава отражение както върху самия учител, така и върху учениците. Статусът на оценяващия е специфичен фактор с противоречиво въздействие върху процеса на обучението изобщо и върху учителите и учениците в частност. Тези показатели могат да се конкретизират още повече, ако това се изисква от спецификата на дейността, от предназначението на оценката, от възрастовите особености на учениците и др. Някои от най-съществените направление, в които може да се разгърне наблюдението са: Подготовка и планиране на акта на обучението, на урочната дейност Какви са въпросите на учителя? Как се отправят дали към целия клас или към отделни ученици? Достъпни ласа, свързани ли са пряко с преподаваните теми, смислени ли са? Какви са отговорите на учениците? Изчерпателни ли са, показват ли разбиране на въпроса, как реагира на тях учителя, системни ли са? Какъв характер имат обясненията на учителя? Какъв е стилът и тонът им? Как учителят ръководи класа? Как ръководи самостоятелната работа, колко време отделя на отделните дидактически задачи, как преминава от една дейност в др. Какъв характери имат взаимоотношенията на учителя с учениците? Как включва учениците в различни дейност и дали включва всички? Поощрява ли тяхната самостоятелност? Каква е компетентността на учителя в учебния предмет? Владеели ли свободно научната проблематика? Прибягва ли до помощни материали? Справедливо ли оценява и какво е мнението на учениците по този въпрос? Всеки от ези показатели може да се оценява като се използват. бална система, Полярна система, при която се степенува липсата или наличието на даден показател Една от най-известните скали за оценяване дейността на учителя е Stanford-ERENS скала. Според нея дейността на учителя се диференцира в четири основни компонента-критерии. Цели на дейността. Като целта се декомпозира на два показателя Подготовка за дейността, която се декомпозира на три показателя Изпълнение на дейността- декомпозира се на шест показателя Контролът се декомпозира на два показателя Всеки показател се оценява количествено с цифри по десетобалната система и качествено -словесно. Значението на цифрите е 0-не може да се оцени, 1-нула, 2-много ниско, 3- ниско, 4-слбо, 5-средно, 6-силно, 7-много силно, 8-забелжително, 9-изключително. Критериите не се оценяват. Всяко наблюдение на учителя трябва да завършва с обсъждане. Учителят мотивира своята дейност, преценява сам планираното, очакваното и реализираното в урока. Отговаря на въпроси, които се отнасят до извършената дейност, обсъжда с наблюдаващия отделни детайли и цялостната си дейност. Обсъждането може да завърши само със съобщаване на оценката на наблюдаващия, като се документира по възприет в системата начин. Съществуват и някои рядко използвани техники за фиксиране на наблюдение. Категориални система, при която се уточнява структурата на наблюдението предварително и в хода се отбеляза колко пъте се среща всяка категория. Оценката се извършва накрая, когато се сумират данните за всяка категория, за целия учебен час, занятие, урок и др. Знакова система- фиксира наблюденията, предполага точно формулирани дидактически ситуации в протокола. Наблюдаващият трябва да отразява появата на тези ситуации в определен интервал, учебен час и др. При тази техника само се отбелязва наличието на дадена дидактическа ситуация, без да се отбелязва колко пъти се среща. Разликата между двете техники е, че категориалната отчита честотата на поява на дадена категория, а при знаковата само се отбелязва наличието на ситуацията. И двете техники изискват предварителна подготовка за конструирането им както и следваща дейност – обработване на данни. Изтегляне 90.51 Kb. Сподели с приятели:
|