ПРОТИВ ОЦЕНКИТЕ В УЧИЛИЩЕ

Изпитването и оценяването в училище има дълга история, което води и до непрекъснати противоречия по отношение „за“ или „Против“ това явление. Тъй като изпитването, оценката и бележката са тясно свързани аргументите са насочени против оценката. Изпитването е път към оценката, а бележката „форма“, изразяване на оценка.

1. 
   Тъй като училището, образованието с цялата дейност са насочени към поддържане и укрепване на съществуващ социален порядък, те неизбежно се повлияват политически и идеологически . Същата функция изпълнява и оценката, като съставен компонент на обучението. Това в голяма степен важи за централизираните образователни системи и там, където има единно образователно съдържание, защото знанията, убежденията и отношенията се формират под влиянието на господстващите социални сили. Ето защо оценката трябва да се ликвидира, тъй като най-пряко повлиява отношенията, нагласите и съдейства за утвърждаване на социално неравенство. Училището и оценката съществуват и функционират в условията на конкретни социални модели.
   
2. 
   Оценяването е неблагоприятно за частта от населението с нисък социален статус. Тя е благоприятна за едни социални класи, а злепоставя други. Според някои данни социалния статус на родителите повлиява учебното поведение и постижения на децата. Ето защо влиянието на социалните класи може да се изследва, но не може да служи като аргумент срещу оценката.
   
3. 
   Често се използва като аргумент, че при изпитването механично се отчитат когнитивните резултати, наличието или липса на знания. Не се идентифицират коректно емоционалните, на отношенията последици от обучението. Оценяването е непригодно за идентифициране характеристиките на личността , които не може да се каже, че са естествена последица от знания.
   
4. 
   В процеса на оценяване неизбежно се вплитат разнородни очаквания както от страна на учителите, така и от страна на учениците. Необективната оценка и вредна и трябва да бъде премахната в обучението. Факторите, които влияят неблагоприятно върху оценката трябва да се вземан под внимание.
   
5. 
   Оценката е само на база на учебното съдържание и е насочена само към него. Ограничена е само в тези рамки и това отдалечава от постигането на широки цели на възпитанието и от целите за развитие на личностна в цялост.
   
6. 
   Оценяването се вплита в личностните отношения, тое компонент на ролевите отношения, „среща между личности“ , което го отдалечава от истинските цели на обучението. Противоречи на потребностите на ученика. Това прави оценката необективна, тя е оценка „ от някого за някого“ и се отдалечава от предмета на ученето, на обучението.
   
7. 
   Оценяването може да се сравни като нахлуване във вътрешния свят на ученика. Провокира голямо емоционално напрежение и подлага на измерване интимни компоненти на интелектуалния и емоционалния свят, което е недопустимо. Може да ограничи духовния растеж на личността.
   
8. 
   При оценяването измервателния инструментариум е неточен и може да формира изопачени представи за измерваното явление. Оценката е ненадеждна , защото отразява съществуващата реалност с всички условности и ограничения на това отражение.
   

3. 
   
   
   Изтегляне 90.51 Kb.
   
   Сподели с приятели: