Две групи въпроси се разграничават когато се разсъждава за целите на оценката и оценяването.
Първо за целите, предназначението и функциите на оценката
Второ въпросите свързани с целите, които трябва да бъдат постигнати от учениците, тези които служат за еталон, критерий за сравняване на постигнато от тях.
Подходи към дефинирането на целите: Целите на оценяването могат да се формулират и използват в качеството си на критерии за сравняване постиженията на учениците с изискуемото само на основата на учебния предмет, предметното учебно съдържание. Това съдържание е познавателно и сам в тази област може да се сравнява това, което ученикът трябва да знае и това което действително знае. Следователно между целите на оценката и учебното съдържание трябва да съществува връзка и единство. Всеки учебен предмет решава свои конкретни задачи и чрез оценката се идентифицира действителното учебно постижение в рамките на учебния предмет.
Трябва да се оценява цялостната личност, защото поведението и е цялостно – Алтернативно мнение. Ученикът трябва да се оценява като цялостно поведение в класа, в училището, в общностите, в които е включен. Това цялостно оценявана обаче няма строго определени критерии и е проблематично при практическо реализиране. Това е един вид поведенчески подход на оценяване.
Не всички цели на обучението и оценяването, постигнати с различни средства имат поведенчески израз. Оценяването неизбежно води до неочаквани резултати и постигнатото не може да се ограничи само с учебното съдържание. То рефлектира върху други знания и дейности, които ученикът придобива или извършва.
При разсъждаване за целите на оценяването се прибягва до таксономиите, с цел конкретизиране. Д. С. Фрит и Х. Г. Макинтош приемат като подходящи за оценяване и препоръчват таксономиите на Блум и Ебел .
Таксономиите на Блум съдържат следните компоненти.
Познание на факти, закони, определения, дати, мнения, методи за дейност, критерии, принципи, теории и др.
Разбиране, което се изразява в самостоятелно оценяване, интерпретация, пренос в други условия, превод със собствени думи, предаване чрез схеми, дефиниции и др.
Приложение в други услови, в нови ситуации, поставяне на въпроси, проблеми, използване на методите в други ситуации.
Анализ на елементи, отношения, структури които се екстериоризират чрез намиране на логически зависимости в текста, чрез разпознаване на причинни отношения, диференциране на факти
Синтез на дадени познати факти, използване на дедукцията, реорганизация на даденостите.
Способност да предвижда – какво следва да се случи при определени условия
Способност да препоръчва приблизителна дейност – при някои специфични, практични проблемни ситуации
Способност да формулира оценъчни съждения
Адаптацията на таксономиите към конкретните особености на отделните учебни предмети може да доведе до разчленяване и умножаване на целите на оценяването, поради голямото разнообразие на образователното съдържание.
Ж. Ж. Гилбер посочва, че те могат дъ бъдат
1. Да доведат до по-голям порядък и стойност на изпитите
2. Да направят педагогическата оценка по-всеобхватна, защото когато структурата на учебно-възпитателните цели се разбере ще може да се приложат по-пълни и по-всестранни начини за оценка и да се определят механизми, които ще дадат показатели за постигането на цели в различни области и от по-висок порядък.
3. Да подпомогнат установяването на нова типология на изпитните въпроси
4. Да подпомогнат формулирането на релевантни изпитни въпроси, които да съответстват на предварително определени учебно-възпитателни цели
Таксономичната класификация напомня на този, който определя какво ще се изпитва, необходимостта на държи сметка за тази важна страна на въпроса. Съдържанието на изпита е достоверно и валидно доколкото отговаря на целта.
5.Да подпомогнат планирането на изпитите и интерпретацията на резултатите от тях.
Все още таксономиите не се използват и не са почит в училищната практика. Все още целите на оценяването се свързват с познаването на тематичното съдържание и много често се изчерпват с това. Не се отчитат постиженията та таксономичните категории в учебния процес, въпреки тяхната относителност по различните предмети.