Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Критерий 1 — Повече сигурност
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Критерий 2 — Повече демокрация.
- Критерий 3 — Повече жизнен стандарт.
- Критерий 4 — Запазване на правото на глас
- Критерий 5 — Съхраняване на националната идентичност.
| Критерий 1 — Повече сигурност. Това е водещ стимул в търсенето на подходящи партньори и структури, с които държавата да се интегрира. Никой не се интегрира, за да живее по-несигурно. Критерий 2 — Повече демокрация. Така сме решили и ние като общество — че ще живеем при демокрация и ще се стремим демокрацията в България да се задълбочава, консолидира и укрепва. Критерий 3 — Повече жизнен стандарт. Никой не се стреми към интеграция, която ще доведе до падане на жизнения стандарт, до обедняване на обществото и до нарастващи социални проблеми. Критерий 4 — Запазване на правото на глас по проблеми, които са жизненоважни за държавата и нейната сигурност, външна политика, достойнство и просперитет. Не може да се смята за правилен избор интеграция, при която другите страни — членки на общността, няма да се съобразяват с дадената държава винаги, когато дадено решение засяга нейните национални интереси. Критерий 5 — Съхраняване на националната идентичност. Непредвидими последици за държавата има интеграция, при която националната идентичност (историческа памет, традиции, култура, език) е застрашена от размиване, обезличаване и дори изчезване. Какво можем да кажем за валидността на тези критерии съотнесени към НАТО и ЕС? Несъмнено е, че и НАТО, и ЕС гарантират повече сигурност за своите членки. Няма страна, която с влизането си в тези два съюза да е станала по-несигурна. Напротив, нейната сигурност се е повишила и пряко, защото се е сдобила с партньори, разполагащи с огромен потенциал да я защитят при криза, и косвено — с това, че страната е вече част от такава общност на сигурност и просперитет. Вторият и третият критерий (демокрацията и жизненият стандарт) са безусловни и задължителни за ЕС. Нито една страна не е станала по-малко демократична и по-бедна след влизането в ЕС. Напротив, има политически, икономически и социални критерии, които държавата трябва да изпълни още преди влизането си в ЕС. В същото време демокрацията и жизненият стандарт не са водещ приоритет за НАТО. Те са много повече страничен продукт на интеграцията. Все пак исторически е добре известно, че Португалия при Салазар CXXXIII , Гърция при полковниците CXXXIV и Турция при генералите CXXXV , бяха членки на НАТО. Също така, членувайки в НАТО, Португалия дълго време беше изключително бедна, а и до ден днешен в Анадола, в Турция, има огромни региони на бедност, изостаналост и мизерия, където хората все още живеят буквално в средновековни условия. Що се отнася до последните два критерия (запазването на правото на глас по жизненоважни за държавата проблеми и съхраняването на CXXXIII Антонио де Оливейра Салазар (António de Oliveira Salazar, 1889—1970) — министър-председател на Португалия в периода 1932—1968 г.. CXXXIV Режимът на т.нар. „черни полковници” в Гърция в периода 1967—1974 г. CXXXV По време на членството на Турция в НАТО са извършени три военни преврата: през 1960 г. (с военно управление до 1961 г.), през 1971 г. (с военно и смесено управление до 1973 г.) и през 1980 г. (с военно управление до 1983 г.). 147 националната идентичност), може да се каже, че те се изпълняват в изключително висока степен при НАТО и в много висока степен при ЕС. Членството на България в ЕС и НАТО дава отличната възможност на нашият елит да участва равностойно в правенето на различните общи и секторни политики (стига той да осъзнае, че и в рамките на колективните интереси могат да се реализират националните интереси и че затова се искат кураж, политическа воля и здрав гръбнак). Освен това членството в НАТО и ЕС по никакъв начин не посяга на националната идентичност (стига отново нашият елит да осъзнае, че това да отстояваш европейските и евроатлантическите ценности не означава да си по-малко българин, тъй като няма колизия между българското и европейското; илюзия е да се мисли, че правейки се на по-малко българи ние ще станем повече европейци). От този анализ следва, че стратегическият приоритет — членството в ЕС отговаря в максимална степен на всичките 5 критерия и затова може с голямо основание да се определи като стратегическа цел. И независимо от цената, лишенията, напрежението, на които обществото е подложено, тази цел трябваше да се реализира и сега трябва да направим всичко възможно, за да бъде нашето членство в ЕС пълноправно и ефективно. Това е безусловна необходимост, но тя по никакъв начин не оправдава слабостите в самия начин, по който бяха водени преговорите за членството ни в ЕС. Щетите от този начин на преговаряне — от нерядко de facto отказа да се преговаря, като се приемат всички изисквания и не се отстояват достатъчно добре интересите на страната ни, на обществото, бизнеса и отделните граждани — тепърва ще стават ясни и като противопехотни мини ще се взривяват в най-неочаквани моменти. Докато приоритетът за членството в НАТО отговаря в максимална степен на 3 от тези 5 критерия затова може с много по-голямо основание да се определи като стратегическо средство, т.е. това членство трябва да се оценява от гледна точка на полезността. Ако „работи”, ако „върши работа”, то е добро, а ако не се „усеща” от хората и обществото, ако те не разбират какво се е променило за сигурността ни след влизането в НАТО, тогава това членство може да се приеме като влизане в един елитен клуб, където е много по-добре и по-престижно да си негов член, отколкото да не си. Несъмнено членството в Системата за колективна сигурност влияе силно върху стратегическото планиране на политиката за сигурност. За държави като България това планиране ще губи от самостоятелността си, ще се съобразява с немалко условия и ограничения. Страната ни получава сигурност, но се лишава от редица възможности за многовариантно поведение, особено в кризисни ситуации, за маневриране и за дирене на изгодни само за нея решения на базата на индивидуални споразумения и договорености. Обаче при правилен избор на поведение и при ясно формулирани национални интереси, членството в Системата за колективна сигурност би могло многократно да компенсира всички минуси и неудобства за нас и да убеди всички, че то си струва. Интеграцията като стратегически избор е верният практически отговор на съвременните предизвикателства. Едновременно с това тя се намира и в пълно съгласие с теоретичните предписания за четирите нива на избор на Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|