кръстоносец на демокрацията

177 едновременно политика на изолационизъм към един регион на света и политика на интервенционизъм към друг.


Пацифизъм— Милитаризъм
Пацифизмът е политика за сигурност, при която системата абсолютизира мира за сметка на войната. Тя поставя на преден план в регулиране на конфликта стремежа към помирение, защото смята мира, ненасилието, като най-ефективното средство за преодоляване на противоречията и защита на интересите. Основен критерий за нея е не военният потенциал, а декларираните принципи на опонента. Главното е мирното разрешаване на спора, всичко друго — морал, принципи, чест — има по-малко значение, защото няма нищо по-важно от човешкия живот и затова и един убит е твърде висока цена за победата.
Следователно в съгласие с доктрината на пацифизма, войната е напълно неприемлива в морално отношение
394
. Пацифизмът има най-дълбоки корени сред интелигенцията и духовенството, но не рядко и сред настроени космополитично кръгове със силно присъствие в политическия елит.
Милитаризмът е политика на сигурност, при която системата абсолютизира войната за сметка на мира. Тя поставя на преден план в регулиране на конфликта военната мощ, защото смята войната, насилието, като най-ефективното средство за преодоляване на противоречията и защита на интересите. Основен критерий за нея са не декларираните принципи, а военният потенциал на опонента. Главното е военното разрешаване на спора, всичко друго — морал, принципи, чест — има по-малко значение, защото няма нищо по-важно от националните интереси и затова и хиляди убити не са твърде висока цена за победата.
Според милитаристите войната променя хората и ги прави такива, каквито преди това не са били и без нея не биха могли да бъдат. Войната прави от мъжете Мъже. Тя превръща масата от индивиди или членове на една или друга социална група в единно общество, обединява хората давайки им обща цел
395
. Милитаризмът има най-дълбоки корени сред военните и специалистите от военно-промишления комплекс, но не рядко и сред настроени крайно националистически кръгове със силно присъствие в политическия елит.
Не бива да се смята, че една държава, изповядваща пацифизъм, е без армия, както и че една държава, изповядваща милитаризъм, е задължително милитаристична държава.
Милитаристите се различават от реалистите най-вече по това, че за тях конфликтът е целта, докато за реалистите той е средство. Това основно различие между тях прави от една страна милитаристите много по-склонни да влязат във война от реалистите — винаги, когато според милитаристите обществото трябва да се справя с някакви сериозни проблеми или има сериозен опонент (противник, враг), те са готови да прибягнат към войната като универсалното решение на проблемите и най-достоен отговор спрямо опонента. От друга страна, милитаристите винаги говорят за войната от гледна точка на нейните добродетели и служенето й на някаква висша цел — т.е. те я поставят в сферата на етиката, докато реалистите разглеждат войната като инструмент и я поставят в сферата на прагматиката
396
Аналогично може да се каже, че пацифистите се различават от идеалистите най-вече по това, че за тях сътрудничеството е целта, докато за идеалистите то е средство. Това основно различие между тях прави от една

178 страна пацифистите много по-склонни да търсят мирни преговори от идеалистите — винаги, каквито и проблеми да има едно общество, колкото и тежки да са тези проблеми или пък обществото има сериозен опонент
(противник, враг), те незабавно са готови да търсят мира, мирните преговори като универсалното решение на проблемите и единствено възможен способ за общуване с опонента. От друга страна, пацифистите винаги говорят за мирното разрешаване на конфликтите от гледна точка на главните принципи на междучовешките и международните отношения и на висшите цели към които трябва да се стреми човешката цивилизация — т.е. те поставят мира и мирните средства за разрешаване на конфликтите в сферата на етиката, докато идеалистите разглеждат мира, мирното разрешаване на конфликтите като инструмент и ги поставят в сферата на прагматиката
397
След изясняването на най-важните концептуални принципи и практически ориентири на двете основни школи в науката за сигурността, мога да продължа своето изследване с разглеждането на допълнителни за сигурността понятия, които разкриват нейната удивителна природа и пряката й връзка с живата материя, със социалните системи и с индивидуалната психика. Макар и допълнителни, тези понятия са изключително тясно свързани със сигурността.
Именно та тях е посветена следващата глава.

179

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: