Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Съпоставка на основните възгледи и подходи на двете школи
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Съпоставка на основните възгледи и подходи на двете школи Реалистите са хобсианци (по Томас Хобс), т.е., както споменах по-горе, те виждат „света като разделен между добро и зло; между приятели и врагове”, свят на Хобс („война на всички против всички” 386 ), в който силата е основен регулатор на йерархии и отношения. Идеалистите са кантианци (по Имануел Кант) — те обръщат гръб на силата, движат се към общност на закони и правила, към транснационален диалог и сътрудничество, към постисторическия рай на „Вечен мир” и относителен просперитет. Изповядват мирното регулиране на споровете и се позовават на международното право 387 Реалистите смятат, че човешката природа е несъвършена, в нея има много агресия, егоизъм, упование на силата, желание за власт над другите. Това важи, разбира се, и за държавите, което означава, че конфликтите не могат да бъдат елиминирани и винаги са били и ще бъдат неизменен спътник на междучовешките и международните отношения. Ето защо, според реалистите, основната задача на външната политика и политиката за сигурност и отбрана е да хуманизира конфликтите, да ги прави по-малко кръвопролитни и разрушителни, „да намали безсмислените страдания, да смекчи жестокостите, не налагани от военна необходимост, да защити по време на война правата на човека, да обуздае стремежа на воюващите страни с всички възможни средства да сломят неприятелските войски” 388 . В духа на тезата на френския философ и държавен строител Шарл дьо Монтескьо (Charles de Montesquieu, 1689—1755): CLXII Анри IV (Henri IV, 1553—1610) — крал на Франция в периода 1589—1610 г. CLXIII Утрехтски конгрес, състоял се в периода април—май 1713 г. в холандския град Утрехт. Завършва с подписването на Утрехтския мирен договор, който слага край на Войната за испанското наследство (1710—1714). Подписан е, от една страна, от Франция и Испания, а от друга — от Великобритания, Холандската република, Свещената Римска империя, Португалия и Савоя (Savoie) — историческа област в югоизточна Франция, известно време съществува като самостоятелно херцогство, от 1860 г. е в състава на Франция). 174 „Основното начало на международното право естествено се състои в това, че народите са длъжни да правят по време на мир колкото се може повече добро, а по време на война — колкото се може по-малко зло”. Идеалистите на свой ред смятат, че наличието на конфликти е следствие преди всичко от незрялостта на човечеството, но с неговото развитие и хуманизиране, постепенно ще става възможно да възникне и да се утвърди универсален морал, в рамките и съгласно принципите на който конфликтите ще се решават по мирен начин. Тази тяхна идея (надежда, илюзия ?) е предадена много добре от германския социолог от еврейски произход Норберт Елиас CLXIV : „Едва когато междудържавните и вътрешнодържавни напрежения се разрешат и се преодолеят, ние с по-голямо право ще кажем, че сме цивилизовани [...]. Едва когато структурата на междучовешките отношения бъде изградена по този начин, когато сътрудничеството между хората, представляващо основа за съществуването на всеки отделен човек, ще функционира така, че за всички, работещи ръка за ръка във веригата с многобройни брънки на общите задачи, най-малкото е възможно да намерят това равновесие, едва когато хората с по- голямо право ще могат да кажат за себе си, че са цивилизовани. Дотогава в най-добрия случай те се намират в процес на цивилизация. Дотогава те непрекъснато ще трябва да си казват: „Цивилизацията все още не е приключила. Тя едва сега се осъществява” 389 Подходите на реалистите и идеалистите са различни 390 . Според първите трябва да се ограничат последствията от прилагането на силата, а според вторите — да се ограничат възможностите за прилагане на силата. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|